Р Е Ш Е Н И Е

 

 197

 

                                  гр. Пловдив, 14  февруари 2017 год.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

при  секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 1850 по описа на Административен съд – Пловдив за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

          Производството по делото е образувано по повод жалба от „***“ ЕООД, ЕИК **, представлявано от Ю.И., чрез адв. Б.П. срещу Ревизионен акт /РА/№ Р-16002115007227-091-001/22.04.2016г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 474/12.07.2016г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“  - гр. Пловдив при  ЦУ на НАП за установен корпоративен данък за 2014г. в размер на 19562,31лв. и лихва- 1218,69лв., и установена данъчна загуба за 2009г. от 357269,47лв. на 559607,34лв. и корпоративен данък за 2013г. в размер от 53629,54 лв. на 33395,75лв. и лихва от 11238,41лв. на 6998,29лв. 

Недоволен от така издадения РА, жалбоподателят счита, че актът е постановен при нару­шение на материалния за­кон, необоснован и при съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата и в представените по делото писмени бележки се застъпва тезата, че сумите/100968,02лв. и 529581,12лв./, произтичащи от договорни отношения на дружеството-жалбоподател с „**“ ООД по силата на договори от 08.11.2000г. с шест анекса и договор от 13.11.2000г. и два анекса, не са били заплатени от контрагента и е заведено дело № 42/2007г. по описа на Окръжен съд-**. С определение № 106 от 24.09.2009г. съдът е прекратил делото на основание чл. 119, ал. 2 ГПК/отм./ поради отказ от иска, сторен от „***“ ЕООД. Това според жалбоподателя обуславя необходимостта обсъжданите суми да се третират в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗКПО. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Директор Дирекция “ОДОП”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Допълнителни съображения излага в представени писмени бележки. Пре­тендира се присъж­дане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият прокурор от Окръжна прокуратура-Пловдив дава мотивирано заключение, с което намира жалбата за неоснователна.

Административен съд – Пловдив, осемнадесети състав, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган  в  структурата  на  НАП, който с решението си го е потвърдил, респ. изменил в съответната част. Жалбата е подадена в законоустановения срок, предвид на което се явява процесуално допустима.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Ревизията на дружеството е започнала със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002115007227-020-001 от 01.09.2015г., издадена от Началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив. Срокът за приключване е бил продължен със ЗВР №  Р-16002115007227-020-002 от 23.10.2015г., ЗВР № Р-16002115007227-020-003 от 10.12.2015г. и ЗВР № Р-16002115007227-020-004 от 08.01.2016г. Обхватът включва фонд ГВРС за периода 01.12.2009г.-31.12.2010г., данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.12.2009г.-31.07.2015г., данък върху доходите върху превозни средства за периода 01.01.2009г.-31.12.2014г., ДОО за осигурители за периода 01.12.2009г.-31.07.2015г., УПФ за осигурители за периода 01.12.2009г.-31.07.2015г., корпоративен данък за периода 01.01.2009г. – 31.12.2014г., вноски за ЗО-осигурители за периода 01.12.2009г.-31.07.2015г., данък върху социални разходи по ЗКПО, предоставяни в натура за периода 01.01.2009г.-31.12.2014г., ППФ за периода 01.12.2009г.-31.07.2015г., ДДС за периода 01.08.2015г.-30.09.2015г., данък върху представителните разходи за периода 01.01.2009г.-31.12.2014г. и ДДС за периода 01.12.2009г.-31.07.2015г.  

Ревизионният доклад (РД) с № Р-16002115007227-092-001 е бил изготвен на 24.02.2016г. Ревизионният акт №  Р-16002115007227-091-001, предмет на настоящето производство, е издаден на 22.04.2016г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство да е извършено от компетентни за целта органи и при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

От фактическа страна е установено следното:

1. С РА е извършено регулиране на декларирания отрицателен счетоводен финансов резултат на дружеството за 2009 г. в увеличение и за 2010 г. в намаление на основание на чл. 77 от ЗКПО, във връзка с чл. 81 от с.з.  в размер на 100 968,02 лв.; за 2009 г. в увеличение в размер на 529 581,12 лв.

Сумата от 100 968,02 лв. представлява отписано вземане от „**“ ООД през 2009 г. по сметка 691 – Отписани вземания. От представеното обяснение по време на ревизията става ясно, че сумата представлява вземане от  дружеството „**“ ООД и е възникнало през 2005 г., като е взета следната счетоводна операция: Дт с/ка 412 „Клиенти по аванс – **/ Кт с/ка 7055-1 - Приходи. Формираният кредитен оборот на сметка 7055 е включен в облагаемите приходи за 2005 г. и съответно е обложен по ЗКПО. През 2009 г. приходът е отписан, поради изтичане на давност и приключване на гражданско делото с „**“ ООД. Предвид конкретната фактическа обстановка и нормите на чл. 77 и чл. 81 от ЗКПО за 2009 г. се преобразува счетоводният финансов резултат в посока увеличение, а за 2010 г. - в намаление, с една и съща сума. Предвид това е извършена корекция на декларираната данъчна загуба за 2009 г. със спорната сума, както и корекция в декларираното намаление на СФР за 2010 г. по реда на чл. 70 - 71 от ЗКПО за 2010 г.

Не са признати за данъчни цели  529 581,12 лв. представляващи отчетени разходи за обект „**“ /отписано незавършено производство/. Прието е от ревизиращите, че отписаното незавършено производство не е документално обосновано – ревизиращият екип не оспорва направените разходи през годините, отразени по сметките от гр. 60 и впоследствие отразени по дебита на с/ка 611, а отписването на натрупаните разходи от с/ка 611. Органите по приходите приемат, че не е доказана необходимостта от отписване, понеже дружеството не е представило кореспонденция, документираща отказ да приеме извършените СМР и подписване на протоколите обр. 19 и фактурите и да заплати извършената работа. Освен това е изтъкнато, че „***“ ЕООД по своя воля е оттеглило съдебния иск срещу „**“ ООД. Също така, неплатежоспособността на последното дружество била обявена през 2014г., а не през 2009 г., когато става отписването.

От събраните по делото доказателства става ясно, че и двете посочени суми произтичат от отношенията с „**“ ООД за обект „**“, гр.**; и са по договор от 08.11.2000г. и 6 броя анекси към него на стойност 4 807 554,17 лв. и договор от 13.11.2000 г. и 2 бр. анекси на стойност 1 650 000 лв., като „***“ ООД се явява подизпълнител на тези работи с възложител Община **, възложени по реда на ЗОП. Управителят на ревизираното дружество в  обяснението си до ревизиращия екип казва,че в хода на изпълнението и приемане на работите сумата от 632 540,37 лв. не е била заплатена от възложителя „**“ ООД, тъй като работите не са били сертифицирани от надзора по ЗОП, поради което „***“ ООД е предявило иск пред съда и е образувано гражданско дело № 42/2007 г. по описа на Окръжен съд-**, като с определение № 106 от 24.09.2009 г. производството е  прекратено, поради отказ от иска. Сочи се, че към този момент остатъкът от дебитното салдо по сметка 611 с длъжник „**“ ООД възлиза на 630 168,40 лв. и „***“ ООД отписва това вземане. Лицето счита, че за спорните суми са налице основания по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗКПО за отписване на вземанията през 2009 г., тъй като независимо, че дали е решение или определение на съда, то се формира сила на присъдено нещо, уреждащо окончателно съдебния спор и се признава, че вземането е недължимо. 

2. С обжалвания РА е извършено увеличение на декларирания отрицателен счетоводен финансов резултат на дружеството-жалбоподател за 2009 г. на основание на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО в размер на 202 337,87 лв.

Сумата представлява отчетени разходи - отписано незавършено производство по с/ка 611 за обект „База за семеен отдих Пампорово“ по договор от 02.07.2004 г. с възложител ЕТ „м.м.“. От представеното обяснение от управителя неприключеният остатък за посочения обект към 31.12.2009 г. е в размер на 202 хил. лв., който е отписан през 2009 г. с приключване на финансовата година и приключване на обекта. Въз основа на представените документи ревизиращите органи са установили, че работата по обекта в Пампорово е приключила до края на 2008 г. – след това не са издавани фактури към възложителя. Прието от ревизиращия екип е, че не са представени документи, доказващи датата на приключване, предаване и приемане на обекта и поради това, съдейки по датата на издаване на последната фактура, ревизиращият екип приема 31.12.2008 г.

3. При ревизията е извършена корекция на декларираното намаление на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2013 г. и 2014 г. по реда на чл. 70 -71 от ЗКПО. 

Ревизиращите органи са установили, че данъчно задълженото лице е упражнило правото си на избор да приспадне данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба (чл. 70 от ЗКПО) и за 2010 г. е приспаднало данъчна загуба в размер на 552 217,85 лв., формирана през 2008 г. и 2009 г. С оглед направените констатации за 2009 г. органите по приходите са направили извод, че ЗЛ през 2013 г. може да пренесе загуба от 2009 г. в размер на 21 930,30 лв., а за 2014 г. не е налице данъчна загуба, подлежаща на приспадане. В резултат на горните констатации в РА и РД, в таблицата за декларирано/установено за ревизираната 2013 г. не е признато декларираното намаление на СФР със сумата от 558 225,68 лв., а е признато – 21 930,30 лв., а за 2014 г. не е признато декларираното намаление на СФР със сумата от 195 623,13 лв.

По искане на жалбоподателя беше допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която беше прието заключение без възражения от страните. В  заключението експертът И.С. говори, че към 31.12.2013г. жалбоподателят няма вземане, отразено по с-ка 412-11 Клиенти по аванси, посочва, че отписването от „***“ ЕООД на вземане от „**“ ООД за 100968,02лв. е направено на 31.12.2009г.Сторнирането на прихода за бъдещ период и вземането по сметка 412 Клиенти по аванси е взето също на 31.12.2009г. и така окончателно били отписани вземанията за обект „**“, както и незавършеното производство по с-ка 611 и това е намерило отражение в оборотната ведомост за 2009г., както и ГФО и ГДД по чл. 92 ЗКПО. Вещото лице дава мнение за идентичност на предявените по исков път суми от „**“ ООД/гр.д. № 42/2007г.СмОС/ и заведените такива по счетоводни данни. Съдът дава вяра на установеното от вещото лице като професионално изготвено и отговарящо на целите, за които е била допусната ССчЕ.   

При така събраните доказателства, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е неоснователна. 

Относно извършено регулиране на декларирания отрицателен счетоводен финансов резултат на дружеството за 2009 г. в увеличение и за 2010 г. в намаление на основание на чл. 77 от ЗКПО, във връзка с чл. 81 от с.з.  в размер на 100 968,02 лв.; за 2009 г. в увеличение в размер на 529 581,12 лв.

Не е спорно, че цитираното гражданско  дело № 42/2007г. на Окръжен съд-**, във връзка с което „***“ ЕООД, като ищец е предявило иск против „**“ ООД е било прекратено, след подадена от самия ищец молба, с която е направен цялостен отказ от иска (чл. 119, ал. 2 ГПК – отм.). Отказвайки се от спорното право, независимо от мотивите за този отказ, дружеството-жалбоподател доброволно се е лишило от възможността, претендираното вземане евентуално да бъде удовлетворено.  При хипотеза като процесната обаче, разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 4 ЗКПО са неприложими. Член 37 ЗКПО, като част от Глава осма „Данъчни временни разлики“, регламентира „признаване на приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания“. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 4, на която се е позовало дружеството – жалбоподател, „Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства“: (т. 4) „с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането“. Текстът на нормата е ясен, конкретен и категоричен. Очевидно е, че третира случаи, при които, със силата на „присъдено нещо“ е признато по отношение на дружеството, че предявена от него имуществена претенция е неоснователна, т.е., че претендирана сума не му се дължи. Тогава би било оправдано, от гледна точка на специалния закон – ЗКПО съответните разходи да бъдат признати за данъчни цели, в посока намаляване на счетоводния финансов резултат. Разширително тълкуване и прилагане на нормата по аналогия в други хипотези, е недопустимо. В случая през 2009 г. е отписано вземане от 2005 г., но за същото не е налице някое от обстоятелствата по чл. 37, ал. 1 от ЗКПО, поради което правилно и законосъобразно със спорната сума е увеличен СФР за 2009 г. при преобразуването му, а в годината, когато настъпи такова обстоятелство, т.е. 2010 г.  съответно е намален. Това е така, защото обстоятелството по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за вземане от 2005 г. изтича през 2010 г. Вземане, което не е обезценено, може да се отпише ако в текущата или в някоя предходна година е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37, ал. 1 от ЗКПО. 

Подобни са и изводите по отношение на сумата от 529 581,12 лв., представляваща отчетени разходи за обект „**“ /отписано незавършено производство/. Както правилно са приели органите по приходите признаването на разходи за дейността на съответен отчетен период следва да се извърши при спазване на изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/, приложимите счетоводни стандарти, сключени договори и други съществуващи във връзка със сделката документи. Казаното по-горе по отношение становището на жалбоподателя за приложение на нормата на чл. 37, ал.1, т. 4 от ЗКПО важи и за тази част от РА. С акта на отказа от иска, дружеството е прекратило делото и постановеният съдебен акт/прекратителното определение/ има само установителен характер, понеже тук волята е на страната, инициирала съдебния процес и като такава тя може да се разпорежда с неговия предмет, така и да оттегли иска си. Това е било сторено от „***“ ЕООД и това е довело до непроизнасяне на съда по същество на спора, за да може да се приложи и нормата на чл. 37, ал.1, т. 4 от ЗКПО.  Казаното от експерта по съдебно-счетоводната експертиза не промяна извода на съда, понеже вещото лице е коментирало факти, които са известни още от административното производство и не водят до нови обстоятелства, променящи характера на двете суми.

В този смисъл е законосъобразен и обоснован изводът на ревизиращите органи по приходите в тази част на РА. 

По извършено увеличение на декларирания отрицателен счетоводен финансов резултат на дружеството-жалбоподател за 2009 г. на основание на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО в размер на 202 337,87 лв.

Както се каза сумата представлява отчетени разходи - отписано незавършено производство по с/ка 611 за обект „База за семеен отдих Пампорово“ по договор от 02.07.2004 г. с възложител ЕТ „м.м.“.

По делото е установено, че за отчетените разходи липсват първични счетоводни документи за извършено плащане и получени приходи, в размер общо на сумата 202337,87 лева. В тази връзка законосъобразно е прието, че представените от управителя документи по повод изпълнение на обекта, не са първични счетоводни документи и годни доказателства, удостоверяващи плащанията. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. А съгласно чл. 10 от ЗКПО, документално обоснован е този счетоводен разход, за който има издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗКПО допуска липсата на част от изискуемата по закон информация в първичния счетоводен документ, при положение обаче, че същата може да бъде удостоверена с други документи.

Следва да бъде отбелязано, че фактурираното СМР по договора възлиза на 639 161,50 лв., като приходите са намерили отражение по сметки от гр. 70, в периода на издаване на първичните счетоводни документи, като това се потвърждава и от заключението по ССчЕ. По отношение на акумулираните разходи по сметка 611, то същите за периода 2004 г. – 2007 г. са общо 602 489,17 лв., от които по години са признати за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. съответно 59 156,33 лв., 28 600 лв., 110 714,97 лв. и 201 680 лв., или общо 400 151,30 лв. По изложеното дружеството има право през 2013 г. да пренесе остатъка от данъчна загуба, формирана през 2009 г. в размер на 224 268,17 лв. Правилно в акта на решаващия орган  РА е бил изменен  в тази му част по установената от ревизията данъчна загуба за 2009 г.  от 357 269,47 лв. на 559 607,34 лв., и съответно допълнително установения корпоративен данък за 2013 г. от 53629,54лв. на 33395,75лв.

По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна в тази й част.

При ревизията е извършена корекция на декларираното намаление на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2013 г. и 2014 г. по реда на чл. 70 -71 от ЗКПО.  Тази част от обжалвания акт е свързана с констатациите за 2009г., които съдът приема за законосъобразни и поради това и тук обсъжданата част от РА е законосъобразна.

С оглед на това преобразуването на финансовия резултат на дружеството е правилно осъществено и жалбата се явява неоснователна.

На основание чл.161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на  2365 лв.

           Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе, Съдът

 

                                                          Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК **, представлявано от Ю.И. срещу Ревизионен акт /РА/№ Р-16002115007227-091-001/22.04.2016г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 474/12.07.2016г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“  - гр. Пловдив при  ЦУ на НАП за установен корпоративен данък за 2014г. в размер на 19562,31лв. и лихва- 1218,69лв., и установена данъчна загуба за 2009г. от 357269,47лв. на 559607,34лв. и корпоративен данък за 2013г. в размер от 53629,54 лв. на 33395,75лв. и лихва от 11238,41лв. на 6998,29лв. 

ОСЪЖДА на „***“ ЕООД, ЕИК **, да заплати на Дирекция “ОДОП”– Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 2365 лв. /двехиляди триста шестдесет и пет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/