Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2062

 

гр.Пловдив ,четвърти ноември 2016г.

 

В  И М Е Т О   НА   Н А Р О Д  А 

 

по адм.д. №1875 по описа за 2016 г. на Административен съд – Пловдив , при участието на секретар П.К. в открито съдебно заседание,състояло се на пети октомври две хиляди и шестнадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 211 от Закона за Министерството навътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК).

Образувано е по жалба на Т.Д.П.  ЕГН **********,чрез адв.Д. И.. със съдебен адрес:***, , срещу заповед №317з-2393/08.07.2016г., издадена от Директор ОД на МВР - Пловдив, с която на оспорващия/жалбоподателя/ на основание чл. 194, ал. 2, т. 1,въввр. с чл. 197, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 204, т.3, във вр. с чл. 199, ал.1, т. 3,предложение първо от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед , като незаконосъобразна,постановена в противоречие с материално правните и процесуални норми . Излага се твърдение, че вмененото нарушение не е извършено, тъй като липсва нормативно установено служебно задължение за оспорващия,като твърди и липсата на вина. Сочи се, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, защото е налице общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, обуславящо ангажирането на дисциплинарна отговорност.         Оспорващият счита , че заповедта не е мотивирана в частта й относно определянето на вида и размер на наложеното наказание. С жалбата е направено искане за заплащане на разноски за съдебното производство. В хода на съдебното производство оспорващият не се явява ,а се представлява от адвокат, която моли оспорената заповед да бъде отменена.Претендира разноски по представен в о.с.з. списък с разноски,оспорен относно размера на адв.възнаграждение от проц. представител на ответника.                                                           Ответникът – Директор ОД на МВР-Пловдив, изпраща представител и  изразява становище по същество да подадената жалба като оспорва същата  . Не претендира разноски.                                                 Административен съд  в този му състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:Дисциплинарното производство е започнало по повод на  извършване на проверка относно действията на оспорващия,в качеството му на служител в отдел “Разследване“ , ОД на МВР-Пловдив  с месторабота  РУ "Труд" .При проверката ответникът в процесната заповед твърди ,че оспорващият през месец ДЕКЕМВРИ  2015г.бил изготвил Заповед № 317з-4829/23.12.2015г. за положен извънреден труд от жалбоподателя.Ответникът установил,че в посочената Заповед № 317з-4829/23.12.2015г. като основание оспорващия бил посочил „чл.211,ал.5,т.1 и т.6 от ЗМВР“. Ответникът установил,че в посочената Заповед № 317з-4829/23.12.2015г. било посочено основание по отменен с ДВ бр.53от 27.06.2014г. ЗМВР като според ответника ал.5 на чл.211 имала само т.1 и т.2.Според ответника оспорващият с изписването в Заповед № 317з-4829/23.12.2015г. основание на отменен нормативен акт бил подвел Директора на ОД на МВР-Пловдив да подпише заповед ,която според ответника подлежи на отмяна.От извършената проверка по повод  установеното, проверяващият орган е приел, че оспорващият  е проявил  небрежност при изпълнение на служебната си дейност, осланяйки се на  установеното  от проверка и е предложил да бъде наложено дисциплинарно наказание„писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.Въз основа на тези констатации била издадена обжалваната Заповед№317з-2393/08.07.2016г., издадена от Директор на ОД на МВР-Пловдив, с която на оспорващия/жалбоподателя/ на основание чл. 194, ал. 2, т. 1,въвввр. с чл. 197, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 204, т.3, във вр. с чл. 199, ал.1, т. 3, предложение първо от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца от Директор на ОД на МВР-Пловдив, с която на  оспорващия , за извършено нарушение на служебната дисциплина,изразяващо се  според  ответника в това,че в посочената Заповед № 317з-4829от 23.12.2015г. било посочено от оспорващия основание по отменен с ДВ бр.53от 27.06.2014г. ЗМВР като според ответника ал.5 на чл.211 имала само т.1 и т.2.Според ответника оспорващият с изписването в Заповед № 317з-4829/23.12.2015г. основание на отменен нормативен акт бил подвел Директора на ОД на МВР-Пловдив да подпише заповед ,която според ответника подлежи на отмяна,като  на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.204, т. 3,предложение първо във вр. с чл. 199, ал.1, т. 3, предложение първо от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание„писмено предупреждение“ за срок от три месеца.По делото са приети писмените доказателства представени с административната преписка, както и тези представени в хода на съдебното производство , съставляващи административна преписка във връзка с подадената жалба против  процесната заповед . Въз основа на приетата от фактическа страна обстановка, съдът намира отправна страна следното:Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1АПК , от легитимирано лице по смисъла на чл.147, ал.1 АПК и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл.211 ЗМВР.Разгледана по същество, жалбата е основателна.В настоящето производство и съгласно чл.168, ал.1 вр. чл.146 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма,спазени ли са процесуалните и материално правни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204,  ЗМВР. Оспореният административен акт е издаден и в предвидената от закона писмена форма формално с  реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.С обжалваната заповед е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" на държавния служител –на длъжност  старши  разследващ полицай в отдел“Разследване“  ОД на МВР-Пловдив  с месторабота  РУ "Труд", на основание чл. 204, т. 3 във вр. чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 197, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.199, ал.1, т.3,предложение първо  от ЗМВР.Цитираните разпоредби предвиждат, че служителите на висши ръководни, старши ръководни и ръководни длъжности със заповеди налагат наказанията по чл. 197, ал.1,т.1 – 3. Дисциплинарното нарушение, за което е наказан оспорващия  е по чл. 199, ал.1, т.3,предложение първо  от ЗМВР, която разпоредба визира неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник – министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Наложеното наказание е за проявена небрежност в служебната дейност.Съгласно чл. 196,ал. 1 от ЗМВР Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В случая органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя към 23.12.2015г.Разпоредбата на чл. 195 ,ал.1 от ЗМВР предвижда ,че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението.   Не е спазен   от  ответника  двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание, който започва да тече от 23.12.2015г., а процесната заповед е издадена на 08.07.2016г.,което е самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед.Относно съответствието на заповедта с материалния закон съдът намира, че издадената заповед не съответства на материалния закон, както и при издаването й  са допуснати процесуални нарушения .Не се установи по делото на оспорващия  ,чрез заповед  или по друг начин да са възлагани  надлежно функциии,свързани с отчитането на извънредния труд ,т.е. липсва и служебна функция ,която да е нарушена или да не е изпълнена от оспорващия.Наред с това изложените фактически констатации на наказващия орган, въз основа на които е наложено дисциплинарното нарушение са дадени  бланкетно. Изложено е единствено, че  оспорващия погрешно  бил изписал цифрово разпоредба от ЗМВР , но не става ясно,в какво се изразява проявената от оспорващия небрежност в служебната му дейност, поради която му  е наложено дисциплинарно наказание. Това безспорно е довело до нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР в частта му относно изискването заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да съдържа като задължителни реквизити мястото,времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които то е установено. Неяснотата коя точно разпоредба е нарушена и какви са обстоятелствата, при което е извършено нарушението, препятства жалбоподателя да разбере, за какво нарушение му се търси дисциплинарна отговорност и засяга правото му защита, поради което съставлява съществено нарушение на административно -производствените правила по издаване на процесната заповед.От друга страна злоупотреба с право също е нарушение на закон а.По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Липсата на обстоятелства при които се твърди от ответника да е  е извършено нарушението, е довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице-оспорващия, тъй като същото е било поставено в невъзможност точно, ясно и конкретно да разбере в какво се изразява извършеното от него нарушение. Във връзка с посоченото жалбата е основателна, а оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.С оглед изхода на спора следва да се уважи направеното искане от страна на процесуален представител на жалбоподателя, за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.Жалбоподателят е направил разноски по делото в общ размер на 700/седемстотин/лв. Видно от представен договор за правна защита и съдействие/л.07/, оспорващият е заплатил адвокатско възнаграждение в брой към 25.07.2016г., в размер на 700/седемстотин/лв.,именно по повод настоящото производство.В този смисъл възражението на ответника относно размера на адвокатско възнаграждение е неоснователно.   Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, предл. 2 от Административен съд -Пловдив, в настоящия  състав,

Р       Е         Ш        И:

Отменя Заповед №317з-2393/08.07.2016г., издадена от Директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пловдив /ОД на МВР-Пловдив/,с която на Т.Д.П., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“  за срок от три месеца.                                                    Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пловдив /ОД на МВР –Пловдив/ да заплати на Т.Д.П., ЕГН ********** сторените съдебно – деловодни разноски в размер на700/седемстотин/лева.Препис от акта да бъде изпратен на страните.                                                                                              Решението може да бъде оспорено с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България  в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                                   

                                                                                 СЪДИЯ;