РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 864

 

гр. Пловдив,  22 май 2017 год.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1913 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба на “Н. 83” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Л.К., чрез адвокат М.К., със съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки ***, против Ревизионен акт (РА) № Р-16000915009880-091-001/01.06.2016 г., издаден от В.П.А. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и М.Г.Г. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 479/14.07.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (“ОДОП“) гр. Пловдив, в частта, относно допълнително установен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 36 849,47 лв., ведно със законните лихви в размер на 23 280,67 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт в обжалваната част и се иска неговата отмяна. Претендират се направените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Допълнителни съображения се излагат в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният, от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16000915009880-020-001/02.12.2015 г., издадена от В.П.А. – Началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. Пловдив, е сложено начало на ревизията на жалбоподателя с обхват различни видове задължения, между които и корпоративен данък за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца считано от датата на връчване на посочената заповед (03.12.2015 г.). Последвало е издавеното на Заповед за изменение на ЗВР № Р-16000915009880-020-002/29.02.2016 г., издадена от същия орган по приходите, с която срокът за извършване на ревизията е удължен до 03.05.2016 г.

6. В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16000915009880-092-001/17.05.2016 г. Впоследствие на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният РА.

7. Този резултат е обжалван от дружеството, като с Решение  № 479 от 14.07.2016 г., Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесия ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

8. Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото упълномощителна заповед – Заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

9. В хода на ревизията е установено, че с Договор за продажба на предприятие от 30.11.2009 г., по реда на чл. 15 от Търговския закон, сключен между С.Л.К., извършващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма „Н. – 83 – С.К.“, като отчуждител и „Н. – 83“ ЕООД, като правоприемник, страните са се споразумели отчуждителят да прехвърли правото на собственост върху търговското предприятие с фирма “Н. – 83 – С.К.”, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на досегашната му търговска дейност, чрез дарение. Това обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 29.12.2009 г.

Търговското предприятие, предмет на продажбата, включва права на собственост върху движими и недвижими имоти (два недвижими имота в Крумовград, единият, находящ на ул. „Д.  М.“ № 14 – цех за закуски, представляващ масивна едноетажна сграда със застроена площ 586 кв.м., а другият, на ул. „Съединение“ № 8 - магазин с площ 134,35 кв.м и три товарни автомобила с марка „Мерцедес“ модел 811 Д, Мерцедес 310 Д и Пежо „Партнер“).

С цел уточняване на различията по салда по оборотни ведомости на ЕТ и отразяването им при съставянето на встъпителен баланс на ЕООД, с писмо вх. № ВхР-736/11.03.2016 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, Офис Хасково (л. 458, том 2), от страна на ревизираното лице е предоставена разшифровка на направените записвания по сметки в оборотна ведомост към 04.01.2010 г. В писмото е посочено, че „…с Договор за прехвърляне чрез дарение на фирмата на едноличния търговец, ведно с предприятието ѝ като права задължения и фактически отношение от 30.11.2009 година, на основание чл. 15, ал. 1 във вр. с чл. 60, ал. 1 от ТЗ, собственикът С.Л.К. дарява на дружеството „Н. – 83“ ЕООД два броя недвижими имота и три броя МПС …“, като изрично е уточнено, че „…само въпросните недвижими и движими имоти и остатъците от сметка 304 Стоки към 01.01.2010 г. са прехвърлени чрез осчетоводяване от ЕТ към ЕООД-то…“ . Останалите счетоводни записвания не са направени, тъй като ЕТ не е заличен в съда. По отношение на различията на сумите по прехвърлянето на ЕТ в ЕООД се твърди, че се дължат на разликата между данъчните оценки на ДМА към датата на прехвърлянето и датата на придобиването им по счетоводни данни. Сочи се още, че по сметка 107 - Сметка на собственика в ЕТ- салдото в размер на 289076,25 лв. е било натрупано от вноски на собственика, осигуровките и кредити на същия от 2002 г. до 2010 г., салдото по сметка 152 - Получени заеми в размер на 18317,60 лв. е неприключено, но предстои да бъде занулено, а салдото по сметка 401 - Доставчици от 942,17 лв. също предстои да се занули.

След анализ на счетоводните регистри на дружеството е констатирано, че придобиването на предприятието на едноличния търговец (което каза се е било безвъзмездно) не е осчетоводено през  2009 г., както и че за този отчетен период не е подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО. Всъщност счетоводна отчетност в „Н. – 83“ ЕООД е заведена, считано от м.01.2010 г.

Прието е, че за прехвърлянето на предприятие, извършено на 29.12.2009 г. са приложими разпоредбите на чл. 113 – 117 от ЗКПО и през 2009 г. от придобиващото дружество „Н. – 83“ ЕООД е следвало да се направят счетоводни записвания по сделката с предприятие и да се отчете формираният финансов резултат. Направен е извод, че е нарушен счетоводният принцип за текущо начисляване и в резултат на безвъзмездното придобиване на предприятието на ЕТ, за дружеството е налице нарастване на икономическата изгода през процесния период под формата на придобиване на активи, т.е. приход съгласно т. 4.4. от общите разпоредби на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.

Въз основа на събраните в хода на административното производство документи органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно по  т. 1 - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, и по т. 2 - данни за укрити приходи или доходи, което дава основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от същия член на ДОПК, основа. Лицето е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от  ДОПК, че основата за облагане с Корпоративен данък за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., ще бъде определени по реда на чл. 122 - чл. 124а от ДОПК. От страна на ревизираното лице е представена декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК, в която са декларирани данни за 2010 г., както следва:

По т. III. 1. Дълготрайни активи:

203 - Сгради - 70 624,06 лв.

204 - Машини и съоръжения - 25 861,82 лв.

205 - Транспортни средства - 11 877,38 лв.

206 - Офис обзавеждане - 11 215,59 лв.

209 - Други ДМА - 29 469,74 лв.

304 - Стоки -186 767,53 лв.

По т. IV Формиране на собствения капитал:

107 - Сметка на собственика - 289 076,25 лв.

122 - Неразпределени печалби - 47 076,25 лв.

123 - Печалби и загуби - 13 854,35 лв.

Ведно с декларацията по чл. 124 ДОПК е представено и писмо вх. № ВхЗ-1187/25.04.2016 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, Офис Хасково (л. 450, том 2), в което управителят на ревизираното лице е потвърдил, че „Н. – 83“ ЕООД е започнало дейност от 04.01.2010 г. и всички счетоводни записвания във връзка с прехвърляне на предприятието на ЕТ в ЕООД са с дата 04.01.2010 г., поради което дружеството не е подавало ГДД за 2009 г., тъй като не е развивало дейност и не е следвало да подава такава. По тази причина не могат да представят Оборотна ведомост и Главна книга към 29.12.2009 г., защото всички начални салда са заведени към 04.01.2010 г., когато дружеството е започнало своята дейност. Посочено е още, че към 04.01.2010 г. от ЕТ в ЕООД счетоводно са прехвърлени остатъците по сметки 304, 203 и 205, като „Останалите счетоводни записвания предстои да бъдат осчетоводени.“

Крайният извод на органите по приходите, след анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, е че „Н. – 83“ ЕООД не е отчело стойността на придобитите активи и пасиви по предвидения в закона ред. Придобиващото дружество е следвало да отчете стойността на разграничимите активи и пасиви, които съществуват към датата на придобиването. В тази връзка е изчислено, че активите по счетоводни сметки, са в общ размер на 443 477,64 лв., както следва: по с/ка 203 Сгради - 70 744,30 лв.; по с/ка 204 Машини и съоръжения - 2 566,82 лв.; по с/ка 205 Транспортни средства - 11 877,38 лв.; по с/ка 206 Офис обзавеждане - 11 215,59 лв.; по с/ка 209 Други ДМА - 29 469,74 лв.; по с/ка 304 Стоки на склад - 191 910,71 лв. (186 767,53 лв. по Протокол № 1/04.01.2010 г. лист 264 + 5143,18 лв. по Протокол № 2/31.03.2010 г. лист 277); по с/ка 501 Каса в лева - 56015,83 лв.; по с/ка 509 - Други парични средства /кр. линия/ - 69 677,27 лв. Пасивите са в общ размер на 74 982,93 лв., по сметки, както следва: 152 Получени дългосрочни заеми - 18 317,60 лв.; 503 Разплащателна сметка /кр. линия/ - 52 268,98 лв.; 421 Персонал - 3 097,27 лв.; 454 Разчети за данък физически лица - 272,80 лв.; 461 Разчети с НОИ - 84,11 лв.; 401 Доставчици - 942,17 лв.

Посочено е също, че неразпределената печалба (с/ка 122 Нразпределена печалба – 47076,25 лв.) и сметката на собственика (с/ка 107 Сметка на собственика – 289076,25 лв.), представляват елементи от капитала на собственика на ЕТ и не следва да се предмет на разпоредителна сделка с предприятието на ЕТ. Казано с други думи салдата по тези счетоводни сметки не участват при формиране на финансовия резултат на дружеството за 2009 г.

След анализа на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, е определена основа за облагане с корпоративен данък за 2009 г. в размер на 368494,71 лв., представляваща разлика между установените приходи (443477,64 лв.) и разходи (74982,93 лв.). Въз основа на така определената данъчна основа е изчислен корпоративен данък в размер на 36 849,47 лв.

10. В хода на съдебното производството е изслушана съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), оспорена от ответния административен орган. След преглед на материалите по делото и счетоводствата на „Н.-83” ЕООД и ЕТ „Н. 83-С.К.”, вещото лице е дало следното заключение:

В резултата на направения по-долу анализ е определен финансов резултат от прехвърляне на предприятието на ЕТ в два варианта, както следва:

Вариант І. В пасивите на предприятие не се взема предвид задължението по банковия кредит:

Разграничими активи - 312521,12 лв.

Сгради - 70624,06 лв.

Машини и съоръжения - 2566,82 лв.

Транспортни средства - 11877,38 лв.

Офис обзавеждане - 11215,59 лв.

Други ДМА - 29469,74 лв.

Стоки на склад - 186767,53 лв.

Разграничими пасиви - 277385,57 лв.

Доставчици - 942,17 лв.

Задължения за заеми от С.Л. - 276440,40 лв.

Резултат за 2009 г. - извънреден приход в размер на 35138,55 лв.

Данъчна основа - 35138,55 лв.

Дължим данък в размер на 3513,86 лв.

Вариант ІІ. В пасивите на предприятие се взема предвид задължението по банковия кредит:

Разграничими активи - 312521,12 лв.

Сгради - 70624,06 лв.

Машини и съоражения - 2566,82 лв.

Транспортни средства - 11877,38 лв.

Офис обзавеждане - 11215,59 лв.

Други ДМА - 29469,74 лв.

Стоки на склад - 186767,53 лв.

Разграничими пасиви - 347969,15 лв.

Получени заеми - 18317,60 лв.

Кредитна линия - 52268,98 лв.

Доставчици - 942,17лв.

Задължения за заеми от С.Л. - 276440,40 лв.

Резултат за 2009 г. - отрицателен в размер на 35448,03 лв.

Данъчна основа - 0,00 лв.

Дължим данък в размер на 0,00 лв.

След проверка и анализ на движението по с/ка 107 при ЕТ „Н. 83 - С.К.”, вещото лице е установило следното:

- Вноските в касата на предприятието са извършвани от С.К. като Заемодател;

- Вноските са извършвани на основание сключени между ЕТ „Н. 83-С.К.” и С.К. договори за финансова помощ. Според договореното, сумите подлежат на връщане в срок от 10 /десет/ години. За сумите предоставени през 1997 г., 1999 г. и 2000 г., на 16.01.2001 г. е подписано Споразумение за удължаване срока на връщането им. Определен е нов срок за връщане от 10 години, считано от 16.01.2001 г. Вноските са документирани с приходни касови ордери.

Според тези документи, характера на предоставените средства е заемообразен, като същите са подлежали на възстановяване.

Движението на паричните вноски според счетоводните регистри, сключените договори за финансова помощ и приходни касови ордери са представени в табличен вид в заключението (на стр. 3 от същото).

Експертът е уточнил, че в Раздел А на пасива на баланса намират отражение сметките отчитащи капитала. Едноличният търговец не е юридическо лице и не отчита основен капитал по сметки от група 10 Капитал. Формира годишен резултат /печалба или загуба/, който намира отражение в сметки от група 12 Финансови резултати. Също така може да формира резерви от преоценка или за сметка на печалбата, отчитани по с/ки от група 11 Капиталови резерви.

Сметка 107 Сметка на собственика е със специфичен характер. По сметката се отчитат суми внесени от собственика, или изплатени на собственика такива. Според номера на сметката, същата се намира в група 10 Капитал.

Според вещото лице не е коректно заемообразни средства /предвид подписаните договори за финансова помощ/ да се отчитат в сметка 107. По този начин се изкривява баланса на предприятието, въпреки че резултата не търпи промяна. Редно е да бъде използвана с/ка 159 Други заеми и дългове или сметка 493 Разчети със собственици. 

Ако вместо с/ка 107 се използва с/ка 159 или 493, като сметки отразяващи задължение, сумите биха се намирали в раздел В. Задължения на баланса. Сумите в този раздел представляват пасив по смисъла на  общите разпоредби на НСФОМСП.

Ако се разгледа приетия през 2002 г. от националния съвет по счетоводство Примерен национален сметкоплан, ще се види, че сметка 107 не фигурира в него. Същата е заменена със сметка 493 Разчети със собственици.

Използването на капиталова сметка за отчитане на текущи задължения, според експерта не отговаря на изискването за вярно и точно отчитане на стопанските операции.

Оборотната ведомост на ЕТ „Н. 83-С.К.” за 2009 г. /л. 92/, съдържа следните данни:

Начално кредитно салдо на с/ка 107 - 293333,79 лв.;

Дебитен оборот през 2009 г. - 4257,54 лв. – осигуровки;

Салдо в края на 2009 г. по сметка 107 - кредитно в размер на 289076,25 лв.

Кредитното салдо по сметка 107 отчита задължение в посочения размер.

В счетоводството на ЕТ „Н. 83-С.К. вещото лице е проверило хронологична ведомост на с/ка 107 и е установило, че през 2005 г. по тази сметка са извършени следните счетоводни записвания:

- Дт с/ка 122 Неразпределени печалби от минали години - 19620,36 лв.

Кт с/ка 107 Сметка на собственика.

Принципните кореспонденции на с/ка 122 са:

Дт 123 Печалби и загуби от текущата година – за отнасяне на печалбата от предходната година;

Кт Сметки от групи 10 Капитал и 11 Капиталови резерви – за увеличение на капитала или формиране/ увеличение на резервите;

Кт 121 Непокрита загуба от минали години – при покриване на загуби;

Кт 425 Задължения за съучастия – за разпределяне на дивиденти.

- Дт с/ка 107 Сметка на собственика.

Кт с/ка 121 Непокрита загуба от минали години - 6984,51 лв.

Принципните кореспонденции на с/ка 121 са:

Дт сметки от групи 10 Капитал и 11 Капиталови резерви – за покриване на натрупани загуби;

Дт сметка 122 Неразпределена печалба от минали години – за покриване на загуби;

Кт 123 Печалби и загуби от текущата година – за прехвърляне на загубата от предходната година;

Така извършените счетоводни записвания са некоректни и счетоводно невъзможни за с/ка 107. Предвид това, точното салдо по с/ка 107, отразяващо невъзстановени суми на С.К. в края на 2009 г., е в размер на 276440,40 лв.

С оглед определенията за разграничими активи по смисъла на СС 22 Отчитане на Бизнескомбинации, според вещото лице паричните средства налични в касата на предприятието, не са част от тези активи. Доколкото паричните средства налични в касата на предприятието са собствени на търговеца-физическо лице, същите не са част от разграничимите активи на предприятието, обект на дарение.

Експертът е установил въз основа на представените му банкови извлечения, че през 2010 г. ЕТ „Н. 83-С.К.” е продължил да погасява отпуснатия от Юробанк и Еф Джи АД кредит. От друга страна, според приложения по делото тристранно подписан Анекс № 5/15.02.2010 г. /л. 186/, приобретателят на предприятието „Н.-83” ЕООД е конституиран като страна по Договор за банков кредит.

При това положение според вещото лице са налице два варианта:

Вариант І. В пасивите на предприятие не се вземат предвид сумите:

- с/ка 1521 Получени дългосрочни заеми - 18317,60 лв.

- с/ка 503 Кредитна линия - 52268,98 лв.

Вариант ІІ. в пасивите на предприятие се вземат предвид сумите:

- с/ка 1521 Получени дългосрочни заеми - 18317,60 лв.

- с/ка 503 Кредитна линия - 52268,98 лв.

Проверено е и движението по с/ка 509 и салдото от 69677,27лв. налично по сметката към края на 2009 г. След проверката е установено, че тази счетоводна сметка е използвана като транзитна, за отразяване движението по кредитната линия. Сумата от 69677,27 лв. представлява усвояване на 01.02.2008 г. на кредит, но реално прехвърляне на пари по друга банкова сметка ***. Впоследствие по неясни причини сметката е оставена без движение, като е работено само със сметка 503. Така сумата от 69677,27 лв. без основание е останала в с/ка 509. Това не са реални пари и като такива не съществуват.

Според вещото лице това е резултата от усложнено и на практика ненужно счетоводно отчитане, което в същността си е напълно излишно, а в случая и грешно. По тази причина, в активите на предприятието не следва да намери отражение сумата от 69677,27 лв.

ІV. За правото :

11. В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

12. Противоположните становища на страните, се концентрират относно начина на формиране на данъчната основа за облагане (ФР) с корпоративен данък за 2009 г. на дружеството, възлизаща в размер на 368494,71 лв., т.е. относно приложението на материалния закон. Конкретно в тази насока се твърди, че:

- посочените суми за придобити активи по сметки 203, 204, 205, 206 и 209 не е ясно как са определени (по балансови стойности, пазарни, данъчни и т.н.);

- сумите по с/ка 304 „Стоки на склад“ са неправилно определени;

- оспорва се изцяло включването на сумите по с/ка 501 (твърди се, че сумата по тази сметка не е елемент от сделката по чл. 15 от ТР, съответно не подлежи на прехвърляне)  и 509 (сумата по тази сметка според жалбоподателя няма място в актива, а в пасива, тъй като се касае за парични средства усвоени по кредитна линия) в придобитите активи.

Не е спорно между страните, че предприятието на ЕТ „Н. 83-С.К.” е прехвърлено на дружеството жалбоподател като права, задължения и фактически отношения през 2009 г. (обстоятелство вписано в Търговския регистър на 29.12.2009 г.) и че това прехвърляне не е намерило отражение в счетоводството на„Н. – 83“ ЕООД за този отчетен период, както и че  от страна на дружеството не е подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2009 г. 

13. Без всякакво съмнение, в конкретния случай безвъзмездното прехвърляне на предприятието на ЕТ „Н. 83-С.К.” по реда на чл. 15 от ТЗ, представлява приход (по смисъла на т. 4.4. от Общите разпоредби на НСФОМСП, според която „Приход“ е нарастването на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал) за придобиващото дружество – „Н. – 83“ ЕООД, подлежащ на облагане с корпоративен данък. Този приход е следвало да бъде отчетен към момента на неговото възникване, т.е. към 29.12.2009 г., съобразно принципа за текущо начисляване залегнал в чл. 4, т. 1 от ЗСч /отм./, действал през процесния период (според който приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят).

Очевидно това не е сторено от ревизираното лице, което е наложило формираното на данъчната основа и облагането с корпоративен данък да бъде извършено в хода на ревизионното производство приключило с оспорения РА.

14. За разрешаването на текущия административноправен спор и за да се определи данъчна основа за облагане максимално близка до тази, която би се формирала при нормално развитие на данъчното правоотношение, доколкото ревизията, каза се, е извършена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, на първо място следва да бъде изяснено съдържанието на някои основни понятия, касаещи пряко конкретния казус, а именно актив, пасив, собствен капитал и нетни активи. Легални дефиниции на тези понятия са дадени в Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти (НСС), с предишно наименование Национални стандарти за финансовите отчети за малки и средни предприятия. Понятията са дефинирани по следния начин:

14.1. Според т. 4.1. Актив е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода. Пасив е съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси - носители на икономическа изгода (т. 4.2.), а Собствен капитал - остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадането на всичките му пасиви (т. 4.3.).

14.2. Понятието Нетни активи е уредено в т. 2 от Счетоводен стандарта (СС) 22 - Бизнескомбинации и представлява сумата, която отразява разликата между активите и пасивите на едно предприятие (собствения капитал), коригирана с непрехвърляемите активи и пасиви.

14.3. От своя страна непрехвърляеми активи и пасиви са активи и пасиви, които са определени като неподлежащи на прехвърляне на собствеността им от: а) действащото законодателство (търговско, данъчно и т.н.), например такива могат да бъдат активите и пасивите по отсрочени данъци, отложените приходи, отложените разходи, предоставените преференции от институции (държавни, обществени, частни, международни и др.) и т.н.; б) договорните отношения на отделните комбиниращи се предприятия, например кредитор не е съгласен вземането му да се прехвърли или самото задължение не позволява да се прехвърля, тъй като е възникнало при определени обстоятелства и за определена цел, или задължението е персонифицирано и не позволява прехвърляне; такива отношения могат да бъдат и за активи, предоставени целево или за които се ползват преференции, които биха се преустановили в резултат на бизнескомбинацията; в) договорните отношения между комбиниращите се предприятия, например предприятията по взаимно съгласие не участват в бизнескомбинацията с всичките си активи и/или пасиви (т. 2 от СС 22).

14.4. Следва да бъде съобразена и т. 5.1. от СС 22, според която придобиващото предприятие признава само тези активи и пасиви на придобиваното предприятие, които съществуват към датата на придобиването и формират сумата на нетните активи на придобиваното предприятие и които участват в сделката по придобиването, т.е. само разграничимите:

(а) придобиващото предприятие извършва пълна инвентаризация към датата на придобиване, вследствие на която:

- не се признават активите и пасивите, които не подлежат на инвентаризиране или не отговарят на критериите за счетоводно отчитане, въпреки че са отразени в баланса на придобиваното предприятие;

- признават се активите и пасивите, които придобиваното предприятие не е отразило счетоводно, но придобиващото предприятие ги определя като отговарящи на критериите за счетоводно отчитане;

- признават се всички останали активи и пасиви, които са инвентаризирани и счетоводно отразени в придобиваното предприятие;

 б) придобиващото предприятие отчита в баланса си признатите разграничими активи и пасиви според възприетия подход за счетоводно отразяване на активи и пасиви, без да се съобразява със счетоводното им отчитане в придобиваното предприятие;

в) при наличие на одобрен от собствениците подробен план, съдържащ разходите по отделни пера и стойностната им оценка към датата на придобиване, придобиващото предприятие може да признае по реда на СС 37 - Провизии, условни задължения и условни активи, следните потенциални задължения:

- за изплащане на компенсации на персонала, подлежащ на освобождаване (прекратяване на трудовите правоотношения), на придобиваното предприятие;

- за затваряне на цели части (структурни звена) от придобиваното предприятие;

- за извеждане от употреба на производствени линии на придобиваното предприятие, и

- за неустойки, свързани с прекратяване на сключени от придобиваното предприятие вече неизгодни или неудобни за изпълнение договори, при условие че преди или към датата на придобиване придобиващото предприятие е известило другата страна, че договорът ще бъде прекратен.

14.5. При определяне на първоначалните стойности на придобитите разграничими активи и пасиви се прилагат предвидените в т. 5.2. от СС 22 изисквания и оценки, в зависимост от конкретния им вид, а именно:

а) ценни книжа;

б) вземания – краткосрочни и дългосрочни;

в) стоково-материални запаси - продукция и стоки, незавършено, всички останали стоково-материални запаси;

г) недвижими имоти;

д) дълготрайни материални активи (без недвижимите имоти);

е) нематериални активи;

ж) нетни активи или задължения, свързани с програми с твърди доходи;

з) данъчни активи и пасиви;

и) задължения - краткосрочни и дългосрочни;

к) потенциални задължения на придобиваното предприятие.

15. Така цитираните дефиниции на понятията актив, пасив и собствен капитал съотнесени към конкретиката на настоящия казус, налагат да се приеме, че съвкупността от стопанските средства на предприятието (активите)  и техните източници (пасивите) образува имуществото на същото, което ведно с фактическите отношения, би могло евентуално да бъде предмет на прехвърлителна сделка по реда на чл. 15 от ТЗ. Казано с други думи, предмет на такава сделка могат да бъдат само активите и пасивите (нетните) на едно предприятие, но не и собствения капитал.

16. За да се даде разрешение на поставения пред съда административноправен въпрос следва да бъде установена балансовата стойност на прехвърленото предприятие, която на практика би следвало да е равна на собствения капитал на ЕТ, т.е. на остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадането на всичките му пасиви. Този подход е обусловен от обстоятелството, че придобиващото предприятие не е извършило пълна инвентаризация към датата на придобиване, нито е определило първоначалните стойности на придобитите разграничими активи и пасиви включени в придобиваното предприятие, а това от своя страна е пречка да се установят конкретни и детайлни данни за тях (като се установят активите и пасивите, които не подлежат на инвентаризиране или не отговарят на критериите за счетоводно отчитане, въпреки че са отразени в баланса на придобиваното предприятие и съответно активите и пасивите, които придобиваното предприятие не е отразило счетоводно, но придобиващото предприятие ги определя като отговарящи на критериите за счетоводно отчитане).

17. Както вече бе казано, в хода на ревизията данните за отделните активи и пасиви, и техните стойности са установени, както следва:

АКТИВИ в общ размер на 443 477,64 лв.:

по с/ка 203 Сгради - 70 744,30 лв.;

по с/ка 204 Машини и съоръжения - 2 566,82 лв.;

по с/ка 205 Транспортни средства - 11 877,38 лв.;

по с/ка 206 Офис обзавеждане - 11 215,59 лв.;

по с/ка 209 Други ДМА - 29 469,74 лв.;

по с/ка 304 Стоки на склад - 191 910,71 лв. (186 767,53 лв. по Протокол № 1/04.01.2010 г. лист 264 + 5143,18 лв. по Протокол № 2/31.03.2010 г. лист 277);

по с/ка 501 Каса в лева - 56015,83 лв.;

по с/ка 509 - Други парични средства /кр. линия/ - 69 677,27 лв.

ПАСИВИТЕ са в общ размер на 74 982,93 лв.:

по с/ка 152 Получени дългосрочни заеми - 18 317,60 лв.;

по с/ка 503 Разплащателна сметка /кр. линия/ - 52 268,98 лв.;

по с/ка 421 Персонал - 3 097,27 лв.;

по с/ка 454 Разчети за данък физически лица - 272,80 лв.;

по с/ка 461 Разчети с НОИ - 84,11 лв.;

по с/ка 401 Доставчици - 942,17 лв.

При сравняването им с приобщената към ревизионната преписка Оборотна ведомост (ОВ) на ЕТ за периода 01.01.2009 г.  до 31.12.2009 г. (лист 92 по делото), се установява пълно съответствие на възприетите от органите по приходите стойности с тези (балансовите стойности), съдържащи се в ОВ, с изключение на:

- стойността на крайното дебитно салдо по с/ка 203 „Сгради“, която в ОВ е 70624,06 лв., а възприетата от приходна администрация, без каквито и да било мотиви, е 70 744,30 лв. Вероятно в случая се касае за техническа грешка от страна на приходна администрация, тъй като сумата в размер на 70 744,30 лв. представлява началното (към 01.01.2009 г.) дебитно салдо на с/ка 203 „Сгради“, а сумата в размер на 70624,06 лв. е крайното (към 31.12.2009 г.) салдо на тази счетоводна сметка. При това положение, за целите на формиране на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. ще бъде възприета сумата в размер на 70624,06 лв., представляваща крайното дебитно салдо на с/ка 203;

- второто различие е свързано със стойността на крайното (към 31.12.2009 г.) дебитно салдо по с/ка 304 „Стоки на склад“, която в ОВ е 186 767,53 лв., а възприетата от приходна администрация е 191 910,71 лв. Последнопосочената сума е формирана като сбор от сумите 186767,53 лв. по Протокол № 1/04.01.2010 г. (лист 264) и 5143,18 лв. по Протокол № 2/31.03.2010 г. (лист 277), които според съдържанието на тези протоколи представляват стойността на прехвърлени чрез дарение стоки по приложени към протоколите разпечатки на сметка 304. Повече от очевидно е, че стоките по с/ка 304 на стойност 186767,53 лв. няма как да бъдат прехвърляне два пъти - един път чрез прехвърляне на предприятието на ЕТ и втори път чрез дарение. Казано с други думи, прехвърлянето на стоки чрез дарение обективирано в протокол № 1/04.01.2010 г. е без предмет и в този смисъл нищожно, а второто прехвърляне на стоки чрез дарение на стойност 5143,18 лв. по Протокол № 2/31.03.2010 г., няма как да бъде включено при формиране на ФР на дружеството за 2009 г. доколкото, към 29.12.2009 г. ЕТ не е разполагал със стоки на такава стойност. С оглед датата на която са прехвърлени стоките на стойност 5143,18 лв. и най-вече като се има предвид, че тази сума фигурира като дебитен оборот по с/ка 304 в ОВ за периода 01.01.2010 г. до 31.03.2010 г. (лист 365), следва да се приеме, че тези стоки са придобити от ЕТ след прехвърляне на предприятието и като такива няма как да бъдат включени в нетните му активи при самото прехвърляне. Крайният извод е че, при формиране на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. следва да бъде възприета само сумата в размер на 186767,53 лв., представляваща крайното (към 31.12.2009 г.) дебитно салдо на с/ка 304 по ОВ за 2009 г.

Само за яснота следва да се добави, че с данните от Оборотната Ведомост се съставят финансовите отчети – Баланс, Отчет за Приходите и Разходите (Отчет за Доходите или Отчет за Всеобхватния Доход), Отчет за Паричните Потоци и Отчет за Собствения Капитал. За съставянето на Отчета за Паричните Потоци по прекия метод, освен Оборотната Ведомост е необходима и Главна Книга,  и в този смисъл именно оборотната ведомост като вторичен счетоводен документ съдържа данни за балансовите стойности на обсъжданите активи и пасиви.

18. Относно включването на сумата (крайното дебитно салдо) по с/ка 501 Каса в лева в размер на 56015,83 лв. при определяне на нетните активи на предприятието на ЕТ, е необходимо да се съобрази следното:

Паричните средства, каквито са тези осчетоводени по обсъжданата счетоводна сметка, се третират от счетоводна гледна точка като краткосрочни финансови активи във вид на парични наличности. Това от своя страна означава, че тези парични средства като актив, на общо основание подлежат на прехвърляне при сделка от категорията на процесната (прехвърляне на предприятие по реда на чл.15 от ТЗ), доколкото ограничение съществува единствено за непрехвърляемите активи, каквито обсъжданите не са. Аргумент в тази насока е цитираната по-горе в параграф 14.3. от настоящото решение дефиниция на понятието  непрехвърляеми активи и пасиви дадено в т. 2 от СС 22, която не дава възможност краткосрочните финансови активи да бъдат определени като такива.

Този извод не се променя и от приетото по делото заключение по допуснатата ССЕ. Даденият от вещото лице отговор на въпрос 2 (а именно, че с оглед определенията за разграничими активи по смисъла на т.5.2. от СС 22 Отчитане на Бизнескомбинации, паричните средства налични в касата на предприятието, не са част от тези активи, те са собствени на търговеца-физическо лице, съответно не са обект на дарение), от една страна представлява тълкуване на подзаконови разпоредби и в този смисъл има правен характер, а от друга страна отговорът е даден без да се отчете точното съдържание на разпоредбата на т. 5.2. от СС 22, и без да се съобразят останалите относими в случая норми. Напрактика с даденото по този начин заключение вещото лице е иззело функциите на съда, което е пречка същото да бъде възприето в обсъжданата част.

В тази връзка следва да се посочи, че възведените в т. 5.2. от СС 22 правила имат за цел да определят изискванията при определяне на първоначалната стойност на придобитите разграничимите активи и пасиви, а не тяхното изчерпателно изброяване като вид. Ето защо в тази разпоредба са изброени единствено разграничимите активи и пасиви, които се нуждаят от такава оценка, сред които наличните парични средства няма как да намерят място, тъй като последните не се нуждаят от допълнително оценяване (образно казано, ако в касата на предприятието има 100 лв., последните няма как да бъдат оценени като стойност на 120 лв., доколкото паричните средства нямат пазарна, продажна или каквато и да било друга цена, освен тяхната номинална стойност).

Тези съображения обосновават извода, че изброяването на разграничимите активи и пасиви в т. 5.2. СС 22 не следва да се разглежда като изчерпателно от гледна точка на техния вид – тяхното изброяване е изчерпателно само от гледна точка на необходимостта от оценяването им съобразно изискванията на стандарта. В подкрепа на изложеното следва да се спомене и разпоредбата на т. 5.1, б. „а“, първо тире от СС 22, която изрично предвижда, че като разграничими не се признават активите и пасивите, които не подлежат на инвентаризиране. Това от своя страна обосновава извода, че наличните парични средства, които каза се представляват краткосрочен финансов актив и без всякакво съмнение подлежат на инвентаризация, са разграничим актив по смисъл на последно цитираната норма на стандарта следователно на общо основание подлежат на прехвърляне като част от предприятието на ЕТ.

19. Относно изключването на сумата (крайното кредитно салдо) по с/ка 107 „Сметка на собственика“ в размер на 289076,25 лв. при определяне на нетните активи на прехвърленото предприятие на ЕТ:

Тук следва да се посочи, че пасивите са основен обект на счетоводството и отразяват източниците на стопанските средства (активите). Характеризират различния произход и целево предназначение на активите. Източниците на стопанки средства могат да бъдат различни в зависимост от формата на собственост. Прието е пасивите на предприятието да се представят главно в две групи: собствен и привлечен капитал. Собственият капитал е израз на вложеното имущество на собственика в осъществяваната от него дейност, докато привлечения капитал е чужда собственост, която под различни форми съществува в предприятието и спомага за реализирането на поставените цели. Собственият капитал включва: капитала, включително основен и допълнителен (запасен) капитал, резервите и финансовия резултат (ФР) от дейността. В рамките на предприятието привлеченият капитал съществува в три основни форми – получени банкови и други заеми, задължения и финансирания. Каза се по-горе, че собственият капитал не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка по реда на чл. 15 от ТЗ, тъй като същият е остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадането на всичките му пасиви съгласно т. 4.3. от Общите разпоредби на НСС в приложимата редакция. Следователно той е една резултативна величина, даваща информация за финансовото състояние (стойността) на едно предприятие.

Счетоводното отчитане на собствения капитал при отчуждителя се осъществява от счетоводни сметки, обособени най-общо в група 10 “Капитал” и група 12 “Финансов резултат”, видно от приложените по делото оборотни ведомости на едноличния търговец.

Следователно, в размера на получените пасиви от придобиването на търговското предприятие на ЕТ не могат да бъдат включени наличните салда по с/ка 107 „Сметка на собственика”, с/ка 122 „Неразпределена печалба от минали години” и с/ка 123 „Печалби и загуби от текущата година“.

Чрез с/ка 107 се отчитат личните вноски на собственика и получените от него суми през отчетния период. Това е собственият капитал на ЕТ, който е формиран от обложен доход и е винаги на разположение на физическото лице. То може да тегли и внася суми в него когато и колкото пожелае. Дебитират се и се кредитират директно капиталовите сметки.

По-конкретно сметка 107 се дебитира при изразходване на средства срещу кредитиране на сметките от група 50 "парични средства", а се кредитира при внасяне на средства срещу дебитиране на сметките от група 50. При наличието на салдо по сметка 107 в края на отчетния период същата се приключва със сметките от група 10 "капитал" - сметка 101 "основен капитал", см. 102 "допълнителен (запасен) капитал" или сметка 111 "общи резерви". Следователно, при така направената характеристика на счетоводната сметка, отчитаните по нея средства следва да се третират като част от капитала на търговското предприятие. Като такива същите не следва да намерят отражение като пасив от придобиването на предприятието, независимо че в последващ момент могат да подлежат на връщане. Аналогично е положението и по отношение на сумите по с/ка 122 и с/ка 123. Последните също са капиталови сметки и салдата по тях не следва да намерят отражение като пасив при изчисляване на нетните активи при придобиването на предприятието.

При липса на задължителен сметкоплан (според чл. 5, ал. 1 от ЗСч отм., но действал през процесния период, текущото счетоводно отчитане се организира по реда, определен в този закон и утвърден от ръководството на предприятието индивидуален сметкоплан), не съществува никаква пречка в счетоводството на предприятието на ЕТ да бъде заведена именно с/ка 107, която впрочем е широко използвана през разглеждания период, стига това да не рефлектира върху вярното и честно представяне на имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал, които намират отражение във финансовия отчет. Ето защо настоящият съдебен състав не възприема разсъжденията на вещото лице в обратния смисъл (по-конкретно отговора по въпрос 1 от ССЕ).

Освен това, дори сумите по с/ка 107 да бяха осчетоводени по с/ка 493 „Разчети със собственика“ (каквато с/ка разбираемо не е заведена в счетоводството на ЕТ при наличието на с/ка 107), е необходимо да бъде съобразно, че това не са „истински“ разчети, тъй като липсват две страни в правоотношението, доколкото ЕТ и физическото лице са едно и също лице.

Затова, ако към датата на прехвърляне на предприятието на ЕТ е налично салдо по сметка 493 „Разчети със собственика“, това салдо не може да се прехвърли в ЕООД, тъй като собственикът е един и същ. Салдото по сметка 493 Разчети със собственика следва да се признае като приход или разход директно със сметка 123 Печалби и загуби oт текущата година.

Възприетите вече изводи не се променят и от представените в хода на съдебното производството Договори за временна финансова помощ, разписки за заем, приходни касови ордери и Споразумение за удължаване срока за връщане на средства предоставени от собственика. Характера на тези средства, които напрактика С.К. е предоставил сам на себе си, не се променя от обстоятелството, че в изброените документи (Договорите за временна финансова помощ, разписките за заем, приходни касови ордери и Споразумението за удължаване срока за връщане на средства предоставени от собственика) така предоставените сума са наименувани като „заеми“. Ето защо, според настоящия съдебен състав при спазване на принципа на предимство на съдържанието пред формата, правилно разглежданите „заеми“ са осчетоводени в предприятието на ЕТ именно по с/ка 107 като личните вноски на собственика.

20. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства налага да се приеме, че в пасивите на предприятието, предмет на прехвърлителната сделка по реда на чл. 15 от ТЗ, не следва да се включват сумите по кредитното салдо на с/ка 152 „Получени дългосрочни заеми“ - 18 317,60 лв. и по кредитното салдо на с/ка 503 „Разплащателна сметка /кр. линия/“ - 52 268,98 лв. (Вариант 1, стр. 6 от ССЕ), а в активите не следва да се включва сумата по дебитното салдо на с/ка 509 - Други парични средства /кр. линия/ - 69 677,27 лв.

Основание за този извод дава обстоятелството, че всички тези счетоводни записвания (независимо от това дали са правилни или грешни) са направени във връзка с отпуснат на ЕТ „Н. – 83 – С.К.“, през 2005 г. кредит под формата на кредитна линия в размер на 100 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди (така Договор за банков кредит – лист 189).

Характерът на задължението на ЕТ по Договора за банкова кредит от 23.12.2005 г. предполага същото да се определи като непрехвърляем пасив по смисъл на буква „б“ от дефиницията дадена в т. 2 на СС 22, доколкото по делото не се твърди и не се установява банката-кредитор да е дала съгласие вземането й да се прехвърли, а такова според чл. 102, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) следва да бъде дадено изрично.

Все в тази насока е необходимо да се добави, че след прехвърляне на предприятието, ЕТ продължава да съществува (не е заличен като търговец в ТР) и да е страна по сключения с банката Договор за банков кредит от 23.12.2005 г. – последното се потвърждава както от факта, че през 2010 г. ЕТ не спира погасяването на обсъждания кредит (видно от ОВ за периода 01.01.2010 г. до 31.03.2010 г. - лист 365, и от заключението на вещото лице – стр. 6 от същото), така и от подписания Анекс № 5 на 15.02.2010 г. към въпросния Договор, с който като страна по същия е конституиран и приобретателя „Н. – 83“ ЕООД, наред с ЕТ „Н. – 83 – С.К.“. Изрично в тази връзка е уговорено между страните в т. III от Анекса, че едноличният търговец не се освобождава от задълженията си по сключения с банката Договора за банков кредит от 23.12.2005 г.

Относно сумата по дебитното салдо на с/ка 509 - Други парични средства /кр. линия/ - 69 677,27 лв., следва да се посочи, че последната е грешно осчетоводена в каквато насока са изричните констатации на вещото лице  (стр. 6 от ССЕ), които изцяло се възприемат от съда. Експертът е констатирал, че тази сума без основание е останала в тази с/ка, т.е. това не са реални пари, което изключва възможността тази сума да се включи при определяне на нетните активи на търговското предприятие на ЕТ.

21. Изложеното до тук от фактическа и правна страна, налага да се констатира, че придобитите от “Н. - 83” ЕООД нетни активи са следните:

А. Прехвърляеми разграничими АКТИВИ:

по с/ка 203 Сгради - 70624,06лв.;

по с/ка 204 Машини и съоръжения - 2 566,82 лв.;

по с/ка 205 Транспортни средства - 11 877,38 лв.;

по с/ка 206 Офис обзавеждане - 11 215,59 лв.;

по с/ка 209 Други ДМА - 29 469,74 лв.;

по с/ка 304 Стоки на склад - 186 767,53 лв.;

по с/ка 501 Каса в лева - 56015,83 лв.;

Общата им стойност е размер на 368536,95 лв.

Б. Прехвърляеми, разграничими ПАСИВИ:

по с/ка 421 Персонал - 3 097,27 лв.;

по с/ка 454 Разчети за данък физически лица - 272,80 лв.;

по с/ка 461 Разчети с НОИ - 84,11 лв.;

по с/ка 401 Доставчици - 942,17 лв.

Общата им стойност е размер на 4396,35 лв.

Така констатираните разграничими активи и пасиви изключват възможността ССЕ, в частта установяваща в различни варианти финансовия резултат на жалбоподателя, съответно дължимия корпоративен данък за 2009 г. (стр. 2 от заключението), да бъде възприета.

22. Крайният извод е, че нетната стойност на безвъзмездно придобитите от “Н. - 83” ЕООД активи, в резултат на прехвърлителната сделка по чл. 15 ТЗ, е в размер на 364140,60 лв. (Приходи 368536,95 лв. – Разходи 4396,35 лв.). Тази сума несъмнено представлява приход за дружеството жалбоподател за 2009 г., подлежащ на облагане. Казано с други думи, това е данъчната основа за облагане за този данъчна период на дружеството определена по реда на чл. 122 ДОПК, а дължимият в тази връзка корпоративен данък възлиза на 36414,06 лв.

23. Изложеното до тук налага изменение на оспорения РА, в частта относно допълнително определения корпоративен данък за 2009 г. в размер на 36849,47 лв., ведно със законните лихви върху тази сума, като така установеното задължение ще следва да бъде НАМАЛЕНО от 36849,47 лв. на 36414,06 лв., ведно с начислените лихви върху тази разлика.

V. За разноските :

24. При посочения изход на спора на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, съобразно уважената част от жалбата, на жалбоподателя се дължат разноски, които се констатираха в размер на 20 лв. – съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

25. На основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част от жалбата. Те се констатирах в размер на 1616 лв.

 

Така мотивиран, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16000915009880-091-001/01.06.2016 г., издаден от В.П.А. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и М.Г.Г. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 479/14.07.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта, с която на “Н. 83” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Л.К., допълнително е установен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 36 849,47 лв., ведно със законните лихви в размер на 23 280,67 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 36849,47 лв. на 36414,06 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати на “Н. 83” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Л.К., сумата от 20 лв., представляваща съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждения за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА “Н. 83” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Л.К., да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 1616 лв., представляваща съответната част от възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: