Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1960

гр. Пловдив, 27.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември,  две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

при секретар П.К. и прокурор Даниела Стоянова като разгледа докладва­но­то от Председателя адм.д. № 1927 по описа на съда за 2016 г.,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на И.Г.Ш. ***, с която се претендира заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 03.08.2016 г.  до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски. В СЗ  процесуален представител поддържа иска.

Ответникът не се представлява, в отговор на исковата молба  оспорва иска.

Прокурор от ОП – Пловдив изразява становище за основателност на иска.

Искът е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен. Не е спорно, че срещу ищцата е било издадено НП, което впоследствие е било отменено със съдебно решение, което е влязло в сила. За да е налице основание по чл. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявен иск трябва да са налице няколко кумулативно дадени от законодателя в чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ условия: вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, настъпило от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.  Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него.  Разноските, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на правораздавателен административен акт - наказателно постановление, който е отменен от съда като незаконосъобразен, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.  Претенцията за вреда, във връзка с направените разноски за адвокатско възнаграждение по делото, не може да бъде подведена под хипотезата на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, защото претендираната от жалбоподателя материална вреда не е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Липсата на всеки един от кумулативно предвидените елементи от хипотезата на чл. 203 от АПК във връзка с чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ, води до неприложимост на материалноправната норма. Заплащането на адвокатско възнаграждение е израз на доброволен акт и е резултат на свободно договаряне на две равнопоставени страни за осъществяване на адвокатска защита, което действие поначало /и особено в случая/ не е задължително и неизбежно, при положение че в  съдебното производство е приложим принципа на служебното начало и процесуално задължение на съда е да следи за пълното изясняване на делото от фактическа и правна страна, а от друга страна конкретния случай не се е отличавал с особена практическа и правна сложност – НП е било отменено изцяло на процесуално основание, поради което и ангажирането на адвокат не само не е било задължително, но и принципно не  е било и необходимо, за да се стигне до отмяната на НП. Поради изложеното конкретният случай не попада в приложното поле на претендираната хипотеза за правна защита срещу непозволено увреждане от действие на орган на държавна власт и искът по чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен  като неоснователен. В отговора на исковата молба своевременно е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения иск от И.Г.Ш. ***, с която се претендира заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 03.08.2016 г.  до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА И.Г.Ш. *** да заплати на Община Пловдив разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: