Gerb osnovno jpeg

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Административен съд  Пловдив

 

 

Р Е Ш Е Н И E

№ 684

 

гр. Пловдив, 25  . 04 . 2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОД А

Административен съд – Пловдив, VІ състав в открито заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                                                             Административен съдия: Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1936/2016г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производство по реда на чл.215, във връзка с чл.178 от Закона за устройство на територията.

Д.П.Й.,*** с пълномощник адв. В.Б. обжалва Заповед № РД-16-742/13.07.2016г. на Кмета на Район *** - Община Пловдив, с която е наредена забрана ползването на строеж “Преустройство на масивен павилион за кафе, закуски, безалкохолни напитки в помещение за жилищни нужди – кухня”, намиращ се в УПИ ***, кв.69-стар, 21-нов по плана на кв.”Университетски”, с административен адрес ***.

Фактически констатации за строеж, който не се ползва по предназначение и е преустроен в кухня без необходимите строителни книжа и без да е въведен в експлоатация по надлежния ред са мотивирали органа за издаване на оспорената заповед, в която е определен срок за доброволно изпълнение – 14 дни от получаване на заповедта, като в този срок собствениците на обекта следва да освободят същия от хора, пожароопасни материали, продукти, стоки, химически вещества, оборудване.

Становища на страните :

- Оспорена е фактическата установеност в констативен акт № 27 от 13.05.2016г. и се твърди, че заповедта противоречи на ЗУТ и ЗС, тъй като е издадена само на Д.П., а се касае за съсобствен имот : През 2005г. Д. и Н.Й.и закупили недвижим имот, част от сграда в ПИ – общинска собственост и към дата на покупката в имота съществувала пристройка към сградата /без да е отразена в КРП/. При закупуване на недвижимия имот пристройката се ползвала на две нива  - първо като част от жилището на първи етаж, а второ – като тераса към жилището на втори етаж. Видно от скица на ПИ 56784.524.349, изд. от СГКК на 03.09.2009г. /л.11/, пристроената преди 2005г. сграда съставлява самостоятелен обект на собственост на два надземни етажа с предназначение „жилищна сграда”. Твърди се, че фактът не е променен към момента. През 2008г. Д. и Н. Й. се снабдили с нот.акт за констатиране право на собственост върху описания недвижим имот и по отношение предназначение, вид и площ – за достоверни до доказване на противното са данните в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/.  Обектът представлява част от строеж с отделен идентификатор, на който са собственици Д. и Н. Й., но те не са участвали в строителен процес.

Оспорващото лице счита за неверни констатираните обстоятелства, според които съществува отделен обект на собственост – павилион за кафе, закуски, така както е описан в заповедта и констативния акт. Твърди, че такъв строеж никога не е въвеждан в експлоатация и в действителност е пристроена сграда в общински имот без строителни книжа и отразена в КККР в съществуващия си вид, а след 2005г. няма извършени СМР за преустройство на строеж, тъй като към този период вече е съществувала пристроената сграда и не е съществувал като отделен обект на собственост павилиона. Заповедта се счита за незаконосъобразна и подлежаща на отмяна.

          - Ответникът – Кмет на Район *** – Община Пловдив оспорва жалбата чрез процесуален представител юрисконсулт К.С.. По същество поддържа теза за оставянето й без уважение поради неоснователност и е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /становище, л.112/.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

1. Оспорената заповед е съобщена на упълномощено от Д.Й. лице /пълномощно, л.57/ на 20.07.2016г. /л.56/, жалбата е подадена на 03.08.2016г. – в 14 дневен срок.

Според обстоятелствената част на административния акт : С констативен акт /КА/ № 27/13.05.2016г. е установено извършване на незаконен строеж „Преустройство на масивен павилион за кафе, закуски и безалкохолни напитки в помещение за жилищни нужди – кухня” в УПИ ***, кв.69-стар, 21-нов по плана на кв.”Университетски” с административен адрес ***. За обект „Павилион за кафе, закуски и безалкохолни напитки” има одобрен проект на 12.09.1991г. и е издадено Разрешение за строеж /РС/ № 53/16.09.1991г. на основание чл.120 ППЗТСУ. Обектът „Павилион за кафе, закуски и безалкохолни напитки” се ползва от собствениците на имота като жилищно помещение – кухня. Констатирано е, че търговският обект не се ползва по предназначение и е преустроен в кухня без необходимите строителни книжа и се ползва без да е въведен в експлоатация по надлежния ред. Строежът е Пета категория съгл. чл.137 ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

В заповедта е посочено, че строежът е собственост на Д.Й. и Н.Й., съгл. нот.акт за констатирано право на собственост № 24, том 14, рег.№ 13824, дело № 2322 от 10.12.2008г. и възложители на строежа са Д.Й. и Н.Й..

Против КА № 27/13.05.2016г. е подадено възражение, прието от административния орган за неоснователно – Д.Й. заявила, че не е налице строеж, тъй като недвижимият имот е „завършен и ползващ се”; няма данни някога да е съществувал павилион.

В заповедта е налице позоваване на становище / 24.06.2016г. на гл.архитект на Район ***-Община Пловдив за неприложимост на § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ за търпимост на строежа.

А / По данни от преписката, документацията от която обосновава фактическите основания за издаване на заповедта : В КП от 13.05.2016г. /л.23 – проверка по документи и на място в присъствие на Д.Й./ е вписано, че павилионът е преустроен и приобщен към жилище, находящо се на първи етаж от жилищна сграда с идентификатор 56784.524.349.2  и се ползва от собственика на жилището като жилищно помещение – кухня, като входът  към павилиона от улицата /по одобрен проект/ е затворен. На северозападната фасада е изпълнена нова врата към двора на имота.

В КА № 27 е посочено, че обектът – павилион с Разрешение за строеж № 53/16.09.1991г., е присъединен към *** ЕООД и *** ЕАД и строежът е квалифициран на преустройство на павилион в кухня и приобщаването му към жилище, което се намира на първи етаж от жилищна сграда с идентификатор 56784.524.349.2, л.21.

Б / В случая е налице спор относно обективното и самостоятелно съществуване на обекта забранен за ползване – масивен павилион за кафе, закуски, безалкохолни напитки, преустроен в помещение за жилищни нужди – кухня : С нот.акт от 10.09.2004г. Д.П. и съпругът й Н. Й. купуват първи етаж от двуетажна жилищна сграда в *** с площ 64 кв.м. – в УПИ ***, ведно с лятна кухня в дъното на дворното място, л.10. С нот.акт от 10.12.2008г. е констатирано право на собственост по отношение на жалбоподателя /вкл. съпругът/ на „пристройка /търговски обект, приобщен за битови нужди/” с РЗП от 30 кв.м., разположена в лицевата част на дворно място, съставляващо УПИ  ***. При съставяне на нот.акт са представени документи по опис, сред които Удостоверение по §6 от ПЗР на Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация  на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти :  Наредбата не се прилага за заварени строежи, завършени до 31 март 2001г., които не са били приети по установения ред до 31 март 2001г.”, л.9.

Съгласно чл. 161 ЗУТ възложител е собственикът на имот, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Забраната на ползването на строеж като невъведен в експлоатация действа спрямо всички, независимо дали са собственици или ползватели, но актът за забрана по см. на чл.178 ЗУТ може да бъде обжалван само от възложителя, който е оправомощен да иска разрешаването на ползването /арг. от чл. 3 ал. 1 от Наредба 2/2003г. ВЕСРБ; чл. 178 ал. 1 във връзка с чл. 177 от ЗУТ/. Адресат на заповед, издадена по чл. 178 ал. 1 ЗУТ е възложителят, на който чл. 177 ал. 1 ЗУТ е вменил задължение да въведе съответният строеж в експлоатация и както бе посочено, в заповедта като възложители са отразени Д.Й. и Н.Й.. Административният акт е обжалван само от Д.Й., като Н.Й. е разполагал със самостоятелно право на жалба.

По силата на Т.Р. № 3/16.04.2013г. на ВАС – ОСК : Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право.“. За жалбоподателя Д.Й. е налице правен интерес от оспорване на неблагоприятен акт, пряко засягащ лицето.

Заповед с правно основание чл.178 ЗУТ се отнася до неопределен кръг лица – ползватели, наематели и лица, които пребивават в имота и ползват сградите или даден обект на друго основание. Същността на административния акт и последиците му не разширяват кръга на лицата с правен интерес, които могат да оспорят същия и не са налице основания за конституиране на заинтересовани лица в съдебното производство /вр. с доводите в жалбата за встъпване в съдебното производство на съсобствениците на жилищната сграда посредством конституирането им като заинтересовани страни/.

             2. Заповедта е постановена на основание чл.178, чл.148, чл.142 вр. чл.223 ал.1 т.6, чл.223 ал.2 т.2 ЗУТ : забранено е ползването на строеж „Преустройство на масивен павилион за кафе, закуски, безалкохолни напитки в помещение за жилищни нужди – кухня”, който не се ползва по предназначение и е преустроено в кухня без необходимите строителни книжа и без да е въведен в експлоатация по надлежния ред.

            Правомощието на органа - издател е упражнено съгл. Заповед на Кмета на Община Пловдив № 13ОА556 от 05.03.2013г. /л.25 и сл./, изд. на основание §1 ал.3 ДР ЗУТ във вр. с измененията на ЗУТ, ДВ бр.82 в сила от 26.11.2012г. – т.12, 12.6, 12.7. Заповедта е издадена от Кмета на Район ***-Община Пловдив /без хипотеза на заместване/ и ответник е органът, на който са делегирани правомощията /при делегацията действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия - ТР № 4/2004 година на ОС на ВАС/.

Налице са правни и фактически основания в оспорения административен акт, проверката за законосъобразност на който обхваща същите към момента на издаването /чл.142 ал.1 АПК/ с приоритет на второпосочените.

Според становището на гл.архитект на район ***-Община Пловдив /позоваване на което съдържа заповедта,/, л.16 : За обект Павилион за кафе, закуски и безалкохолни напитки в помещение за жилищни нужди – кухня в УПИ ***, кв.69-стар, 21-нов по плана на кв.”Университетски”  има одобрен проект по реда на чл.120 ППЗТСУ /отм./ и е издадено Удостоверение № 94006-1875.5/06.11.1993г. за ползването му по предназначение, поради което не би следвало да се счита за незаконен. За извършеното преустройство на павилионът за жилищни нужди и приобщаването му към жилище на първи етаж на съществуващата жилищна сграда, без необходими строителни книжа, районната администрация е съставила вече Констативен акт № 18/06.02.2006г., без други последващи действия. По отношение на преустройството е посочено, че не са приложими §16 ПР ЗУТ и §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като по ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5, както и по ЗУТ – не е допустимо жилища /или част от тях/ да се разполагат на улична регулация.

3. При насрочване на делото към страните са отправени указания за доказателствената тежест и във вр. с доказателствата, л.35.

3.1. Приети в съдебното производство писмени доказателства, относими към спора : РС № 53/16.09.1991г. изд. на Е.Й. за строителство на павилион за кафе, закуски, безалкохолни напитки, на основание чл.120 ППЗТСУ, ведно с проектна документация – чертежи покривна плоча, разпределение, лице към улицата, обзавеждане, застрояване в площ /л.58 и сл./; Протокол № 46/19.09.1991г. за строителна линия и ниво за строеж, разрешен с РС № 53/16.09.1992г., л.76; Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 94006-18725/06.11.2008г., л.111 – изд. по искане от 27.10.2008г. на Д.Й. и Н.Й. – след придобиване на първи етаж от сградата през 2004г. и ПРЕДИ констатиране правото на собственост с нот.акт от 10.12.2008г.; извлечение от ЗРП, одобрен със Заповед № 1105/13.07.1992г. – действащ ПУП в част регулация и застрояване, л.107 и сл.;  преписка по повод молби от м.08 и 09.2009г. на Й. /л.66/ относно извършени нарушения от собствениците на 2-ри етаж от жилищната сграда; схема от КККР /03.09.2009г. на самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор 56784.524.349.2.1. с площ по документ 93 кв.м., с предназначение – жилище, апартамент и собственици Д. и Н.Й..

3.2. СТЕ даде следното заключение по поставени въпроси от пълномощника на жалбоподателя /молба, л.82/ и служебно в съдебно заседание от 23.01.2017г. /л.91 и сл./ : При оглед на място в присъствие на жалбоподателя е потвърдено съществуване на масивна едноетажна сграда, разположена на улична регулация от югозапад, която от североизток е долепена до фасадата на двуетажна жилищна сграда в имота. Едноетажната сграда е с размери в план 6.00м./5.00м. със светла височина 2.35м.; носеща конструкция – скелетна стоманобетонова, изпълнена монолитно-колони, греди и стоманобетонова плоча; вътрешното разпределение – изпълнени преградни стени, с които е отделен килер и преградни стени, оформящи коридор от първия етаж на жилищната сграда към вътрешността на павилиона, като няма вътрешни врати. Като функция се ползва за жилищни нужди – кухня към жилището на първи етаж на жилищната сграда; обзавеждане – на отделни кътове без преграждане. В ограждащите стени са монтирани 3 прозореца и две врати, с връзка между жилището на първия етаж и кухнята посредством отвор в ограждащата стена на жилищната сграда, на което място е налична само фасадна стена на жил.сграда. Площта на преустроения в кухня павилион е 30 кв.м.

В КККР е отразено изменение със Заповед № КД-14-16-1754/15.12.2009г. /КККР одобрени на 03.06.2009г./ - В ПИ 349 са отразени две 2-етажни масивни жилищни сгради и три 1-етажни масивни сгради в дъното на имота.

А / Въз основа на описаната стр.документация /РС № 53/16.09.1991г. с одобрен проект на 12.09.1991г., Протокол за стр.линия от 19.09.1991г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация – неточно посочена 1993г., вярната е 2008г./ експертът приема, че масивния павилион не е пристройка към съществуваща жилищна сграда, която да представлява основно или допълващо застрояване в имота, а е самостоятелен строеж, разрешен като временен по реда на чл.120 ал.4 ППЗТСУ отм. – с напълно изяснени технически характеристики в одобрените проекти. Посочено е, че при разрешаване на павилиона и при въвеждането му в експлоатация – функционална връзка между него и жилищната сграда не е имало. Връзка е създадена по-късно - отворена врата във фасадата на жил.сграда на първия етаж, с което е създадена възможност за функционално приобщаване на площта на търговския обект към жилището на 1 етаж на жил.сграда. „Площта му е с променено предназначение и се ползва като кухня към жилището на първия етаж на жилищната сграда”. Потвърдено е също, че строежът на павилиона, разрешен като временен /чл.120 ал.4 ППЗТСУ отм./ е извършен и въведен в експлоатация по законоустановения ред.

Сградата на павилиона е разрешена с предназначение – за търговска дейност, а в заповедта „промяната на предназначението” е по см. на т.41 §5 ДР ЗУТ – от търговска дейност в жилище.

Б / По данни от СГКК за сграда 2, към жилището на първия етаж от която е присъединен процесния строеж, с идентификатор 56784.524.349.2 – етажите са 2, брой самостоятелни обекти – 2 броя /отразени заповедта за одобряване на КККР от 03.06.2009г. и заповед за изменение от 15.12.2009г./.

Самостоятелните обекти /СОС/ в сградата с идентификатор 349.2 са : 349.2.1 – етаж 1, тип-жилище, апартамент, брой нива -1 , площ по документ-93 кв.м.; 349.2.3. – етаж 2, тип-жилище, апартамент, брой нива -1 , площ по документ – 64 кв.м. /отбелязана изменителната заповед/. Представени са извлечения от КККР – приложения към СТЕ. Към момента няма изменение в КККР по отношение СОС 1 – 349.2.1, а отразеният СОС 3 на ет.2 /349.2.3/ - повтаря конфигурацията на  349.2.1 от ет.1.

Първият етаж от жилищната сграда, придобит с нот.акт от 2004г. и с площ 64 кв.м. и процесната сграда, призната с нот.акт от 2008г. – с площ 30 кв.м., са отразени като ОБЩ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 349.2.1. – СОС1, който е разположен изцяло на първия етаж и отразен с площ 93 кв.м.

В / В проекта не е показана връзка между павилион и първия етаж на жилищната сграда, като проектът отчита наличието на тераса на втори етаж от жил.сграда, пред фасадата на която е проектиран – поради това две стоманени колони са вградени вътре в обема на павилиона и покривната плоча е изрязана с отвор, обрамчен с греди по контура си в рамките на наличната тераса. Жилищната сграда е самостоятелна конструкция, построена след 1956г.

Едноетажната масивна сграда с предназначение „Павилион за кафе, закуски и безалкохолни напитки” НЕ Е разрешена като пристрояване към жилищната сграда – за нейното допускане не е процедирано изменение на ПУП за предвиждане на основно или допълващо застрояване и не е издавана скица с виза за такова застрояване, нито е разрешавана като временна пристройка за жилищни нужди.  Обектът е самостоятелен – за застрояване на павилион за търговска дейност. В действащия ПУП е отразена само съществуващата жилищна сграда, запазваща се като основно застрояване с предвиждане по застроителния план на надстрояване с един мансарден етаж.

Павилионът не е кадастрално отразена сграда в действащия ПУП поради редът, по който е разрешен. При одобряване на КККР през 2009г. съществуващата 2-етажна сграда и отразена в кадастъра към действащия ПУП от 1992г. е обединена с временната сграда Павилион, изпълнена пред нейната фасада от югозапад въз основа на представения нот.акт от 2008г., в който е посочено, че сградата представлява пристройка – търговски обект, приобщен за жилищни нужди. Създаденият в КК самостоятелен обект на първи етаж с площ 93 кв.м. /64 кв.м. площ на първи етаж + 30 кв.м. площ на временния павилион/ е отразен от 2009г. до настоящ момент.  Общият обект е с функционално предназначение за жилище и отразяването на жилищната сграда и павилиона в КК НЕ съответства на издадените за двете сгради строителни книжа. 

Според строителната документация и данните за собственост е посочено, че преустройството на павилиона е извършено преди 2008г.

- СТЕ се цени като обективно изготвена в съответствие със строително-техническата документация и картния материал по делото и приложени специални знания. Фактическите изводи на експерта не са опровергани с допълнителни доказателства.

4. Според доказателствата, приети без оспорване в съдебното производство, следва да бъде прието, че са били налице фактически основания за издаване на заповедта, обосноваващи приложената правна норма.

Съгл. чл.178 ал.4 вр. с чл.223 ал.1 т.6 ЗУТ в действаща редакция към 13.07.2016г. : „Не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.; За строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: т.6 - забранява ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация”.

В конкретиката на фактите – от една страна павилионът /търговски обект/ не се ползва по предназначението си съобразно строително-техническата документация, регламентирала устройственият му статут, тъй като се ползва /неоспорено и неопровергано/  за жилищни нужди – кухня, а от друга – констатираното фактическо ползване на павилиона с променено предназначение е посредством приобщаването на обекта към жилище на първи етаж от жилищната сграда. Павилионът е преустроен за целите на настоящото ползване за кухня, което включва приобщаването му към жилище. Във вр. с възражението в жалбата за липса на строеж, тъй като към момента на проверките и издаване на заповедта не са се извършвали СМР се отбелязва, че заповедта не е правно основана на чл.224а вр. с чл.224 ал.1 ЗУТ. Фактическите състави на чл.224а и чл.178 ЗУТ не са идентични, вкл. наложената забрана за ползване на строежа – преустройство касае строеж по дефиницията на §5 т.38 ДР ЗУТ /в частност „сграда”/ , който е обект по см. на §5 т.39 ДР ЗУТ, приобщен към жилището на първи етаж от жил.сграда за целите на промененото фактическо ползване с различно от предназначението му по РС. При издаване на заповед за забрана на ползването е без значение кога във времеви порядък е променен начина на ползване на обекта. Достатъчно е установяването, че обектът не се ползва по предназначение, дори без да е необходимо тази промяна да е в резултат на преустройство. 

В тази насока са установимите факти от преписката и допълнително представените по делото доказателства, потвърдени безсъмнено от СТЕ : Едноетажната сграда /павилионът/ с размери в план 6.00м./5.00м. със светла височина 2.35м. е с вътрешното разпределение – изпълнени преградни стени, с които е отделен килер и оформящи коридор от първия етаж на жилищната сграда към вътрешността на павилиона и като функция се ползва за жилищни нужди – кухня към жилището на първи етаж на жилищната сграда. Масивният павилион не е пристройка към съществуваща жилищна сграда, която да представлява основно или допълващо застрояване в имота, а е самостоятелен строеж, разрешен като временен по реда на чл.120 ал.4 ППЗТСУ отм. – „с напълно изяснени технически характеристики в одобрените проекти”. При разрешаване на павилиона и при въвеждането му в експлоатация – функционална връзка между него и жилищната сграда не е имало. Строежът на павилиона, разрешен като временен /чл.120 ал.4 ППЗТСУ отм./ е извършен и въведен в експлоатация по законоустановения ред.

4.1. По отношение разрешителния режим на павилионът : В хипотеза на изграден обект въз основа на разрешение за строеж по реда на чл. 120 ал. 4 от ППЗТСУ /отм./, същият следва да бъде разглеждан като временен обект. При тълкуване по аргумент за противното на § 17 ПР ЗУТ, временните постройки върху държавна или общинска земя, разрешени по реда на чл.120 ал.4 ППЗТСУ /отм./, подлежат на премахване с влизането на закона в сила, освен ако има решение на областния управител или на общинския съвет за запазването им до реализиране на предвиденото строителство /ал.1/ или за тях е установен траен устройствен статут по реда на ал.2. Статутът на временните постройки е създаден по изключение, поради което и режимът по § 50а ПР ЗТСУ /отм./ и този по § 17 ПР ЗУТ е специален за тези обекти. Инвестиционната инициатива е предпоставка за обекти от обхвата на посочените в § 17 ал.1 ПР ЗУТ – запазени с решение на ОбС /при незапазени тя не е необходима – Решение № 297/2010г. Решение №11045/2008г. , ВАС, Второ О./. В случая няма данни за запазване на обектът по реда на §17 ал.1 ПР ЗУТ и както поддържа СТЕ, в действащият план от 1992г. са заснети две сгради „2мж” и три „мс” /скицата на л.110 и извлеченията от плана в регулационна и застроителна част, л.107 и сл./ - съществуващата жилищна сграда се запазва като основно застрояване с предвиждане по застроителния план на надстрояване с един мансарден етаж.

Съобразява се обаче вписаното в скица от 25.07.2006г. /л.110/ по отношение собствеността на УПИ *** - отразени са физически лица, сред които Д.Й. *** – тоест, имотът е съсобствен, което изключва прилагане на §17 ПР ЗУТ.

Съгл. чл. 164 ал. 2 ЗТСУ /отм./ „не подлежат на въвеждане в действие временни, второстепенни и стопански постройки”, като в тази вр. е издаденото удостоверение от м.11.2008г. по искането на Д. и Н. Й. от 27.10.2008г. – обект „Павилион за търговска дейност” не подлежи на регистрационен режим и може да се ползва по предназначение /§6 ал.2 ПЗР на Наредба № 2 от 31.07.2003г./. За временната постройка не се е изисквало разрешаване на ползването и по отношение на същата са били неприложими разпоредбите на чл. 164 ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗТСУ /отм./ и както бе посочено сградата – павилион не попада в обхвата на §17 ПР ЗУТ, за да бъде подложена на проверка за въвеждане в експлоатация във вр. с нов статут /постоянен градоустройствен статут/. В тази вр. следва да бъде възприето становището на гл.архитект по отношение прилагане на §16 ПР ЗУТ - павилиона е разрешен и изграден по действащи към момента на издаване на РС и построяването му правила и норми и относно § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ – за конкретното преустройство. Според неоспорената СТЕ в проекта не е показана връзка между павилион и първия етаж на жилищната сграда. Жилищната сграда е самостоятелна конструкция, построена след 1956г. Едноетажната масивна сграда с предназначение „Павилион за кафе, закуски и безалкохолни напитки” НЕ Е разрешена като пристрояване към жилищната сграда – за нейното допускане не е процедирано изменение на ПУП за предвиждане на основно или допълващо застрояване и не е издавана скица с виза за такова застрояване, нито е разрешавана като временна пристройка за жилищни нужди.  Обектът е самостоятелен – за застрояване на павилион за търговска дейност. При одобряване на КККР през 2009г. съществуващата 2-етажна сграда и отразена в кадастъра към действащия ПУП от 1992г. е обединена с временната сграда Павилион, изпълнена пред нейната фасада от югозапад въз основа на представения нот.акт от 2008г., в който е посочено, че сградата представлява пристройка – търговски обект, приобщен за жилищни нужди. Общият обект е с функционално предназначение за жилище и отразяването на жилищната сграда и павилиона в КК НЕ съответства на издадените за двете сгради строителни книжа. Според строителната документация и данните за собственост, обективно следва извод за това, че преустройството на павилиона е извършено преди 2008г.

Съгласно § 16 ал. 1 изр. 1 ПР ЗУТ строежите, изградени до 7 април 1987г. без строителни книжа, но допустими по действуващите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Павилионът е с РС от 1991г. и не попада в обхвата на разпоредбата. Нормата на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82от 2012г./ не изключва приложението на §16 ал.1, 2 и 3 ПР на ЗУТ, а е нейно допълнение, като законодателя въвежда четвърти период за обявяване на строежи, за които няма издадени строителни книжа, за "търпими". Новият период касае строежи извършени за времето от 01.07.1998г. до 31.03.2001г. / влизане в сила на ЗУТ/.

Осъщественото преустройство в случая дори да бъде възприето по см. на т.41 §5 ДР ЗУТ /"Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане/ – от търговска дейност в жилище, включва и приобщаване на павилиона към жилище. Тоест, промененото предназначение е посредством приобщаването на обекта към жилище на първи етаж от жилищната сграда по описания начин в СТЕ. Пряко във вр. с промяната на предназначението е приобщаването на павилиона към жилището на първи етаж, поради което изводите на административният орган са правилни.

Причините, по които даден строеж – подлежащ на въвеждане в експлоатация не е въведен, не са предпоставки или отрицание за издаване на заповед по чл.178 ал.5 ЗУТ. Съгласно чл.178 ал.1 и ал.2 ЗУТ : Не се разрешава да се ползват строежи или части от тях /чл.176 ал.5 ЗУТ/, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Не подлежат на въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория. Издаването на разрешение за ползване на строежите се регламентира с приетата на основание чл.201 ал.1 ЗТСУ /отм./ Наредба № 6/15.03. 93г. за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България /обн. ДВ, бр.28 от 05.04.93г., отм. ДВ, бр. 72 от 13.08.99г./. По определението на чл.22 ал.3 от Наредба № 6 разрешението за полз­ване е документ, който удостоверява годността на използвания строеж по предназначението му, като аналогична е разпоредбата на чл.20 ал.2 от Наредба № 6 от 23.07.1999г. /обн., ДВ, бр. 72 от 13.08. 1999 г., отм., бр. 54 от 15.06.2001г./ и чл.20 ал.2 от Наредба № 6 от 22.05.2001г. за разрешаване ползването на строежите в Република България /обн., ДВ, бр. 54 от 15.06.2001г., отм., бр. 72 от 15.08.2003г./, респект. чл.17 ал.2 /документ, с който се установява функционалната пригодност на строежа за ползване съобразно издадените строителни книжа”/ - Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, отменила Наредба № 6 от 22.05.2001г.

Действащата наредба не се прилага за строежите от четвърта и пета категория, а според действащите разпоредби на ЗУТ е необходимо строежът да е въ­ве­ден в експлоатация по реда на чл.177 с.з.  Категорията на строежа е правилно определена, предвид и разпоредбата на чл.137 ал.4 ЗУТ, тъй като според фактическата установеност в КА № 27 : строежът представлява преустройство на павилиона в помещение за кухня и приобщаването му към жилище, което се намира на първи етаж от жилищна сграда с идентификатор 56784.524.349.2.

4.2. За данните от КККР следва да се отчита, че кадастърът заснема фактическото състояние на място и не съобразява законни и въведени в експлоатация ли са сградите и обектите в ПИ, като отразяването на същите в кадастъра не е приравнимо действие на въвеждане в експлоатация. Съгласно чл. 23 ЗКИР обект на кадастъра е недвижимият имот : поземлен имот; сграда, включително изградена в груб строеж и самостоятелен обект в сграда.  Според Приложение № 1 към чл.7 ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005г., т.3 от пояснения - „Изобразяване на сгради”, 3.1 /в действаща редакция към момента на издаване на заповедта, преди приемане на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/ : Сграда се изобразява със застроената й площ така, както е построена в действителност, независимо от собствеността, законността и местоположението й спрямо имотните граници.” В ЗКИР не е установено изискване за сграда – обект на кадастъра по см. на чл.23 т.2, да е предвидена по действащ ПУП /регулация и застрояване/. По аргумент от отменената ал.2 на чл.44 ЗКИР с изм. от ДВ бр.36 2004г., предмет на кадастрално отразяване могат да бъдат и незаконните строежи. Временният характер на строеж и липсата на траен устройствен статут за него не стоят в обхвата на фактически основания за отказ за отразяване на сграда в КК, когато са налице посочените в ЗКИР и Наредба № 3/2005г. положителни предпоставки /Решение № 1725 от 6.02.2013 г. на ВАС, Второ О./.

По данни от документите за собственост и СТЕ - първият етаж от жилищната сграда, придобит с нот.акт от 2004г. и с площ 64 кв.м. и процесната сграда, призната с нот.акт от 2008г. – с площ 30 кв.м., са отразени като общ самостоятелен обект с идентификатор 349.2.1, разположен изцяло на първия етаж /в нот.акт от 2008г. е посочено, че сградата представлява пристройка – търговски обект, приобщен за жилищни нужди/. Създаденият в КК самостоятелен обект на първи етаж с площ 93 кв.м. /64 кв.м. площ на първи етаж + 30 кв.м. площ на временния павилион/ не съответства на издадените за двете сгради строителни книжа и отразяването в кадастъра не преодолява фактическата установеност по отношение на обекта – предмет на забраната за ползване. Действителното състояние във вр. със строителната документация е от значение в конкретното административно производство.

4.3. Констативният акт по чл. 178 ал. 5 ЗУТ е доказателство за установените в него обстоятелства и съставен в присъствие на Д.Й., л.21. Съставен е и връчен редовно, поради което има доказателствена сила /в обратната хипотеза не би имал доказателствена сила, но обстоятелствата могат да бъдат доказани на общо основание - чл. 171 ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170 ал. 1 АПК – Решение № 8981 от 30.06.2010г. на ВАС/.

Изискването за регистриране на въвеждане на строежа в експлоатация и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация е въведено с изменение на ЗУТ - ДВ, бр.65 от 2003г., поради което има действие занапред - т.е. само за строежи, които към момента на влизане в сила на изискването за удостоверение още не са завършени или са завършени, без за тях да са издадените необходимите за ползването им документи, съгласно действалия към момента на завършването им закон. Както бе посочено, строителната документация и данните за собственост, обективно ориентират за извършено преустройство преди 2008г. и след 2004г. вр. с нот.акт от 10.09.2004г. за придобиване право на собственост на първи жилищен етаж. Твърденията в жалбата останаха недоказани и в хода на съдебното производство не бе заявен спор за категорията на строежа, за задължение за въвеждането му в експлоатация и липсата на такова въвеждане, както и за самото ползване, поради което заповедта съответства с целта на закона.

В допълнение се отбелязва, че РС не е пречка за издаване на заповед по чл.178 ЗУТ. Издаване на РС и въвеждане в експлоатация на изграден с редовни строителни книжа обект, са различни актове, опредметяващи последователни процеси в строителството. В случая няма данни и за етапност на строителство, с оглед възможност за самостоятелно въвеждане в експлоатация на отделни обекти. Строеж от Пета категория съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи подлежи на въвеждане в експлоатация. При ползване по променено предназначение и липса на документ за въвеждане в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ - констатациите, посочени в КА № 27 и обсъдени в мотивната част на заповедта се потвърдиха от доказателствата, събрани в хода на делото и неоспорени от страните. Без отношение към фактическия състав на приложената норма са причините, по които напр. не е издадено разрешение за строеж или тези по които към момента на издаване на заповедта – строеж не е въведен в експлоатация. Относими факти за издаването на заповедта са строежът да подлежи на приемане / съгласно чл. 137 ал. 1 ЗУТ такива са всички строежи от първа до пета категория включително/; строежът да се ползва към датата на съставяне на констативния акт /без спор за този факт/ и за строежа да не е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация /Решение 4458 от 2017г., ВАС/. Предпоставките кумулативно следва да са налице, за да бъде проявен фактическият състав на приложената норма, в която хипотеза попада разглеждания случай.

Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника. Съобразява се действащата редакция на чл.78 ал.8 ГПК /изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г./ с препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ответникът е защитаван от юрисконсулт, поради което не е приложима Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за делата по спорове по ЗУТ размерът е 600 лв. и се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. 

Мотивиран така , съдът

                                                                     

Р  Е  Ш  И  :

 

Отхвърля жалбата против Заповед № РД-16-742/13.07.2016г. на Кмета на Район *** - Община Пловдив.

Осъжда Д.П.Й.,*** да заплати на Район *** – Община Пловдив съдебни разноски в размер на 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

              Административен съдия :