Р Е Ш Е Н И Е № 2287

гр.Пловдив,  30.11.2016 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

 

при участието на секретар П.К. като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1972 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по жалба на  “ДКЦ 1 - Пловдив” ЕООД.    В жалбата се твърди, че Решение №  2153-15-179/ 14.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00147204/ 20.06.2016 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени, по съображения изложени в жалбата.  В съдебно заседание жалбодателят не се представлява и не взема становище по жалбата.  

           Ответникът чрез процесуален представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.  

           Жалбата е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Дадените задължителни предписания са: 1. осигурителят да коригира подадените данни с декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице” с код за вид осигурен “01” за М. П. Я., ЕГН **********, за м.ноември, 2015 г., както е посочено; 2. осигурителят да заличи подадените данни с декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице” с код за вид осигурен “01” за М. П. Я., ЕГН **********, за м.декември, 2015 г., януари, февруари, март и април, 2016 г. В хода на задължителното административно обжалване жалбата против задължителните предписания е била оставена без уважение от Директора на ТП на НОИ – Пловдив, и последните са потвърдени изцяло.

            Фактите не са спорни между страните. М. П. Я. е работила по трудов договор с жалбодателя до 25.11.2015 г., когато трудовото правоотношение  е било прекратено /л.9/.  На същата дата    - 25.11.2015 г. М. П. Я. сключила нов трудов договор с жалбодателя, на основание чл.67, ал.1, т.1  от КТ, връчен на лицето на 25.11.2015 г., а също така е удостоверено иизрично постъпването на служителя на работа, считано отново от 25.11.2016 г.  На същата дата  М. П. Я. подала заявление за ползване на платен отпуск по чл.164, ал.1 от КТ, считано от 25.11.2015 г. до 15.11.2016 г. Спорният въпрос в случая на практика е: имала ли е М. П. Я., през целият процесен период, обхващащ и периода, за който са дадени предписанията,  качеството осигурено лице, и още по-конкретно – необходимо ли е същата да е имала поне един отработен ден по новият сключен трудов договор, за да има такова качество и към момента на излизане в отпуск.  Както се каза в сключения трудов договор е удостоверено изрично постъпването на служителя на работа, считано от 25.11.2016 г. При установеното наличие на основание за осигуряване  материалноправната разпоредба на чл. 10 от КСО следва да се тълкува при съобразяване с всички разпоредби на Кодекса на труда, относими към осигурителните правоотношения по чл. 4, ал. 1, т. 1 отКСО. От 25.11.2016 г. М. П. Я.  е била наета на работа по силата на сключен трудов договор. Тя е била осигурено лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.  При наличие на редовно сключен трудов договор за служителката е възникнало съща така и право да ползва отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст при изпълнение на условията по чл. 164 от КТ. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от КТ с наименование "начало на изпълнението" на трудовия договор се отнася за случаи, когато работникът не е постъпил на работа без да е уговорил друго с работодателя, а реалното полагане на труд през един работен ден, предхождащ непосредствено началния ден на ползвания отпуск за отглеждане на малко дете, не е предвидено в закона, нито може да се изведе по пътя на тълкуването. Към 25.11.2066 г. М. П. Я. е имала качеството на "осигурено лице" по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. В този смисъл и във връзка с гореизложеното подадените от осигурителя  данни с декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице” са коректни, като липсва основание за тяхното коригиране, както е посочено в дадените задължителни предписания.

            Поради изложеното жалбата е основателна и следва да бъде отменено Решение №  2153-15-179/ 14.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-15-00147204/ 20.06.2016 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив. Няма доказателства за направени от жалбодателя разноски, такива и не се претендират, поради което и не следва да се присъждат.             

            Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ Решение №  2153-15-179/ 14.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-15-00147204/ 20.06.2016 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив.

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в  14 – дневен срок от съобщаването му.

 

    

Председател: