Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1358

 

гр. Пловдив, 25 юли 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на дванадесети юли, две хиляди и седемнадесета година в състав:  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      Н. БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1008 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

ЕТ “***– П.М.”, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, представляван от адвокат Н.Ш.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001616003915-091-001 от 03.01.2017г., издаден от М.Й.Л.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и И.Д.У.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №156 от 27.03.2017г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 5 040,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 741,18 лв.; определен е данък върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, по чл.204, т.3 (отм.) от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2015г. в размер от 176,26 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 13,62 лв.

Претендира се отмяна изцяло на оспорения акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт П. Б.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в процеса, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001616003915-020-001 от 09.06.2016г. (лист 31, 356) на М.Й.Л.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък по ЗДДС за периода 20.03.2015г. – 31.12.2015г.; задължения за годишен и авансов данък на едноличен търговец по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г.; задължения за задължителни осигуровки за държавното обществено осигуряване (ДОО) по Кодекса за социално осигуряване (КСО) за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г.; задължения за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), универсален пенсионен фонд (УПФ) по КСО за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г.; задължения за вноски за здравно осигуряване (ЗО) по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. За ревизиращи органи са определени И.Д.У.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и С.С.А.- инспектор па приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 14.06.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 33, 355). Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001616003915-020-002 от 14.09.2016г. (лист 34, 353) на М.Й.Л.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 14.10.2016г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 29.09.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 36, 352). Със ЗИЗВР с №Р-16001616003915-020-003 от 10.10.2016г. (лист 37, 350) на М.Й.Л.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 14.11.2016г., като в обхвата на ревизията са включени задължения за “данък върху разходите за превозни средства” по чл.204 от ЗКПО за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г.; а ревизорите, останалите ревизирани периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 10.10.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 39, 349). Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001616003915-092-001 (листи 67-86) е изготвен на 28.11.2016г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 05.12.2016г., според нарочна разпечатка (лист 65). По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против изготвения РД.

Ревизионният акт (листи 58-61), предмет на настоящето производство, е издаден на 03.01.2017г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 03.01.2017г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 57).  

По делото е прието копие на удостоверение за електронен подпис, валиден в периода 12.11.2015г. – 11.11.2016г. (лист 19), по отношение на М.Й.Л.. Прието е копие на удостоверение за електронен подпис, валиден в периода 11.04.2016г. – 11.04.2017г. (лист 20), по отношение на И.Д.У.. Приети са извадки от Публичния регистър на електронните подписи (листи 21-22), удостоверяващи валидността на електронните подписи на С.С.А. за периода 26.09.2016г. – 26.09.2017г. и на М.Й.Л. за периода 08.11.2016г. – 08.11.2017г.  

При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-09-456 от 04.04.2016г. (листи 16-18) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според която заповед на М.Й.Л. и на заместващата я при отсъствие В.И.И.(и обратно) е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии. Посоченото делегиране на правомощия и определяне на заместващ орган съдът намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.

В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.  

На първо място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 5 040,00 лв. по 3 броя фактури, издадени от “*****” ООД, ЕИК ***, съответно с №107 от 22.04.2015г. (лист 119, 130, 168, 567), с данъчна основа (ДО) в общ размер от 12 000,00 лв., ДДС в общ размер от 2 400,00 лв. и предмет на доставките- 1) “провеждане на маркетингово проучване с над 500 респонденти за актуалните потребителски нагласи и доклад за рекламна концепция с препоръки към възложителя”; 2) “дизайн на графични материали за фирмена идентичност, печетни материали, лого и рекламни билбордове”; 3) “дизайн, отпечатване и разпространяване на 7000 бр. информационни брошури”; с №108 от 22.04.2015г. (лист 115а, 125, 174, 575), с ДО в размер от 10 000,00 лв., ДДС в размер от 2 000,00 лв. и предмет на доставката- “изработка на Сайт (уеб базирана система за реклама и резервации); и с №121 от 31.07.2015г. (лист 115, 124, 175, 578), с ДО в размер от 3 200,00 лв., ДДС в размер от 640,00 лв. и предмет на доставката- “окончателно плащане по договор за изработка на Сайт (уеб базирана система за реклама и резервации) (лист 115, 124, 578) и предмет на доставката- “аванс по договор за изработка на Сайт” (лист 175).

Плащането по фактурите е извършено по банков път на 24.04.2015г. и на 31.07.2015г., според извлечение от банковата сметка на прекия доднавчик (лист 182, 184), както и по отчети от банковата сметка на жалбоподателя (лист 209, 212, 569, 577, 580).

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за която е съставен Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) с №П-16001616140067-141-001 от 28.09.2016г. (листи 154-156). В отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №П-16001616140067-040-001 от 23.08.2016г. (листи 200-201, 202-203), като приложение към писмени обяснения с Вх.№70-00-8094 от 07.09.2016г. (лист 157) на И.Н.- управител на “*****” ООД, са представени множество документи (листи 160-162, 164-196), между които- копия на процесните фактури; годишна данъчна декларация (ГДД) по смисъла на чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2015г.; извлечение от счетоводните регистри на прекия доставчик- журнал-сметка “411-клиенти” (лист 187); журнал-сметка “703-приходи от продажби на услуги” (листи 188-191); извлечение от банковата сметка на прекия доставчик (листи 178-186); Договор от 19.02.2013г. (листи 164-167) за маркетингово проучване и рекламна кампания, за чието изпълнение е издадена фактура с №107 от 22.04.2015г.; приемо-предавателен протокол от 22.04.2015г. (лист 169), удостоверяващ изпълнението на договора от 19.02.2013г.; декларация от 22.04.2015г. (лист 170) от управителя на дружеството пряк доставчик, че няма финансови претенции към едноличния търговец жалбоподател по изпълнение на договора за маркетинг и реклама от 19.02.2013г.; Договор от 19.02.2013г. (листи 171-173) за изработка на сайт (уеб базирана система за реклама и резервации), за чието изпълнение са издадени фактура с №108 от 22.04.2015г. и фактура с №121 от 31.07.2015г.; приемо-предавателен протокол от 22.04.2015г. (лист 176), удостоверяващ изпълнението на договора от 19.02.2013г.; декларация от 31.07.2015г. (лист 170) от управителя на дружеството пряк доставчик, че няма финансови претенции към едноличния търговец жалбоподател по изпълнение на договор от 19.02.2013г.; фактура с №6000012753 от 13.09.2012г. (лист 192), издадена към прекия доставчик от “РГБ и И.-С.” ООД, ЕИК ***, за покупко-продажба на принтер; фактура с №16281 от 22.12.2013г. (лист 1945), издадена към прекия доставчик от “С.” ЕООД, ЕИК ***, за покупко-продажба на таблет; фактура с №631 от 27.04.2010г. (лист 196), издадена към прекия доставчик от “***” ООД, ЕИК ***, за покупко-продажба на преносим компютър.

Според обясненията на И.Н., извършването на проекти, консултантски услуги, маркетингови проучвания и изработка на сайт са изготвени лично от нея; не са наемани външни лица; за извършените услуги не е необходима специализирана квалификация и сертификация; електронният адрес на сайта е VIKTORIA-EXTREME.EU; клиентът сам се има грижата да поддържа сайта си; няма разходи за закупени домейн и сайт; не са използвани юридически услуги; рекламният продукт си го заснема клиентът; поддръжка на сайт и хостинг услугите си ги заплаща клиентът по доставката; потребителската нагласа на над 500 респонденти е проучена от И.Н.; копия от докладите не остават м дружеството (“*****” ООД), всички материали са предоставени на клиента; няма изготвяне на билбордове, а само ЛОГО за тях; логото за билбордовете и графичния дизайн са изготвени от “*****” ООД; печатът на брошурите е извършен от фирма “*****” ООД; “*****” ООД, чрез управителя си, разпространи рекламните материали в Пловдив и околността; не се съхраняват копия от предадените материали.

Служебно е установено, че процесните 3 фактури са отразени в дневниците за продажбите и в справките-декларации на прекия доставчик за съответните данъчни периоди.

Според чл.14.1. от двата договора от 19.02.2013г., същите се сключват във връзка с изпълнението на проект по Мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности” по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007г.-2013г., и влизат в сила само в случай, че проектът бъде ободрен и за неговото финансиране бъде сключен договор между Държавен фонд “Земеделие” (ДФ”З”) - Разплащателна агенция (РА) и възложителя (жалбоподателя). А според чл.14.2. от двата договора от 19.02.2013г., Настоящият договор влиза в сила със сключването на Договор за финансиране на проекта, освен ако поради промяна в икономическите условия във времето от сключването на настоящия договор до одобряването на проекта на Възложителя (жалбоподателя) от ДФ”З”-РА или други подобни причини някоя от страните не пожелае предоговяране на определени клаузи от същия. В такъв случай договорът ще влезе в сила с надлежно договорените между страните промени.  

В отговор на ИПДПОЗЛ с №Р-16001616003915-040-001 (Изх.№70-00-5742) от 14.06.2016г. (листи 346-348), от страна на П.М. са представени писмени обяснения с Вх.№70-00-5742 от 30.06.2016г. (листи 288-289), според които обяснения извършените от “*****” ООД проучвания са систематизирани в доклад на тема “Разнообразяване към неземеделска дейност чрез организиране на интегриран селски туризъм в селските район”. Към писмените обяснения са приложени Отчет от проведено маркетингово проучване (листи 303-305) и разпечатка на Анкета за проучване от ЕТ *** П.М. (листи 306-309).

В отговор на ИПДПОЗЛ с №Р-16001616003915-040-003 от 29.09.2016г. (Изх.№94-00-7964 от 05.10.2016г.), представляващо листи 228-229 от делото, от страна на П.М. са представени писмени обяснения с Вх.№94-00-7964 от 05.10.2016г. (листи 223-224), според които, с управителя на “*****” ООД (г-жа И.Н.) се познават лично, покрай реализиране на проекти за фотоволтаични централи през 2012г. и поддържат редовна връзка; представя доклад (отчет) от маркетингово проучване, направено с 500 броя случайни, анонимни респонденти, с обобщени данни по таргет групи; брошурите (лист 730а) са изготвени по одобрен от М. проект е предадени от “*****” ООД; за билбордовете е изготвено лого и визия, съгласно договора; в момента няма наети билбордове и не са наемани такива; поддръжката на сайта си извършвам лично и нямам разходи за това; хостинг услугата с извършва от “***” (вероятно “***” ЕООСД, ЕИК ***, според приетите по делото два броя фактури (листи 729-730); разходите за закупен домейн с на стойност около 20,00 лв.- не са осчетоводени такива разходи и не пази документи за това.

Представена е разпечатка от 29.09.2016г. от електронен адрес в интернет: http://viktoria-extreme.eu/index.php (лист 153), същата разпечатка, вероятно от 04.04.2017г. (листи 12-13), както и от 15.01.2017г. (листи 55-56).

След извършен анализ на събраните в рамките на ревизията доказателства, ревизорите приемат за установено, че прекият доставчик не разполага с документи за техническата грамотност на И.Н. да създаде сайт в интернет на жалбоподателя. Не са представени доказателства за закупуване на домейн и платформа (сайт), чрез който се продават и рекламират услугите, предоставяни от жалбоподателя. Не са представени доказателства за броя на реално анкетираните лица, участвали в маркетинговото проучване. Отпечатването на 7000 броя рекламни брошури изисква наличието на специални умения и техническа компетентност, за каквато не са представени доказателства по отношение на прекия доставчик. Съответно, процесните фактури не документират реално извършени доставки по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. Фактурите не отразяват настъпили данъчни събития по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС. Данъкът по фактурите е неправомерно начислен, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, на жалбоподателя се отказва правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 5 040,00 лв.

Признаването на получател по облагаема доставка на материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС се обуславя от наличието на някое от условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, задължително се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и/или на чл.9, ал.1 от ЗДДС и едва след това се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

В случая, между страните не е спорно обстоятелството, че е изпълнено условието по чл.71, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактури/ от страна на получателя по доставките, издадени му от неговия пряк доставчик, които са отразени в дневниците за покупките, в дневниците за продажбите и в справките-декларации за съответните периоди. Спорът е концентриран върху обстоятелството, дали фактурираните покупко-продажби и рекламни услуги имат за предмет реално изпълнени доставки и дали именно издателят на фактурите е изпълнител на доставките.

Между страните не е спорно обстоятелството, че са налице реални разплащания между жалбоподателя и прекия му доставчик по спорните доставки на услуги, което би било лишено от всякаква икономическа и житейска логика, ако прекият доставчик не е изпълнил задълженията си по повод доставките на процесните услуги.

Разбира се, приетият по делото оригинал на процесна рекламна брошура (лист 730а) изключва възможността рекламните брошури да са разпечатани с помощта на притежавания от прекия доставчик принтер. Но пък в договора от 19.02.2013г. за маркетингово проучване и рекламна кампания няма изрично установена забрана за ползване на подизпълнители.

Също така, следва да бъде съобразена и относимата към случая практика на Съда на Европейския съюз, израз на която е Решение на Съда (седми състав) от 13.02.2014г. по дело С-18/13, според което решение е недопустимо да се откаже право на приспадане на данъчен кредит на данъчнозадължено, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия- посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама- нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Според Решение на Съда (трети състав) от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 (листи 156-167), според което решение разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, са тълкувани в смисъл, че не е допустима национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, е разполагал със стоките, предмет на доставката и е бил в състояние да ги достави, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в директивата процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.  

А според Решение на Съда (трети състав) от 06.12.2012г. по дело С-285/11, е недопустимо на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция (данъчната администрация).

На следващо място, по отношение на доставките с предмет “услуги”, за което са издадени 3-те процесни фактури от “*****” ООД, съдът намира, че по делото са представени всички доказателства, с които жалбоподателят разполага. Освен това, копия на доказателствата, представени от жалбоподателя, са представени и от страна на прекия му доставчик, в рамките на извършената му насрещна проверка.

Няма съмнение по делото, че процесните първични счетоводни документи и представените по делото договори, по повод на които са издадени 3-те процесни фактури, касаят не нещо друго, а договор за изработка. Според легалната дефиниция, установена с нормата на чл.258 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във връзка с чл.288 от Търговски закон (ТЗ), с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната- да заплати възнаграждение. Това налага да се приеме, че договорът за изработка е двустранен (задължения възникват за двете страни); възмезден (налице е еквивалентно разместване на блага); комутативен (облагата от договора е известна към момента на сключването му); консенсуален (за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните); неформален. Договорът за изработка е за facere. С него изпълнителят се задължава да “изработи нещо”- един предмет на труда, един трудов резултат. Другото съществено условие от съдържанието на договора е възнаграждението. 

Според чл.8 от ЗДДС, услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. А според чл.9, ал.2 от ЗДДС, за доставка на услуга се смята и: 1) продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;

2) поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права;

3) всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя; 4) извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.    Съответно, за да се приеме, че е налице изпълнена доставка на услуга (извършена услуга) и е възникнало данъчно събитие, е нужно услугата да е извършена в съответствие с начина, по който същата е уговорена между страните.

В случая, като доказателства по делото към всяка една от процесните 3 фактури са приети конкретен договор, с който изпълнението на услугата е възложено именно на прекия доставчик “*****” ООД. Приети са приемо-предавателни протоколи и нарочни декларации от прекия доставчик, удостоверяващи изпълнението на съответния договор за услуга в съответствие с договореното между жалбоподателя и прекия му доставчик.

Посоченото предпоставя извод за документална обоснованост на изпълнението на договорите с “*****” ООД.

Според обясненията на свидетеля Е.Г.Н.(листи 731а-732), Работя в собствена фирма, рекламна агенция “***” – Пловдив. С П.М. се познаваме от 2010 година, правихме проекти за фотоволтаични системи. Тя има фирма ЕТ “***П.М.”. Фирма “*****” е фирмата на дъщеря ми, която се занимава с фотоволтаични централи и е консултант по подобни европейски проекти, по програми за развитие на селските райони. В течение съм на дейността на фирмата на дъщеря ми. Офисът се води вкъщи и ние оттам си работим. Фирмата на дъщеря ми изготви за П.М. едно маркетингово проучване и изработи за нея сайт, изработка на визуализация и лого за билборд, рекламни материали, направих сайт - уеббазирана страница за резервации и презентации. Това беше по повод проекта, който П.М. представи пред ДФ”Земеделие” за кандидатстване по програмата за развитие на селските райони през периода 2007г.- 2013г. Маркетинговото проучване беше от 2 части: едната част е по Интернет, в сайт и форуми със спортна насоченост. Другата част включва директно с анкетни карти на място в Копривщица за един или два дена, с над 500 анонимни кореспондента под контрола на П.М. и с дъщеря ми. Тези анкетни листове се събират, правят се таблица и графика. Сайтът представлява уеббазирана страница, която представя фирмата, има раздел за резервации на услугите, които предлага. Дъщеря ми изработи този сайт. Тя работи в една от най -големите IT фирми в България. Аз съм я консултирал, защото моята рекламна фирма работи сайтове. Рекламните брошури по договора са изработени и разпространени. Те са приложени към договори и към приемо-предавателния протокол и П.М. се е отчела пред ДФ”З” с тях. Представляват цветни разпечатки формат А5, 130 гр. на кв. метър, така се води по спецификация. Разпространението е в района на Пловдив. Ходи се по заведения, които имат медиа табла, където се слагат тези брошури и за една седмица се разпространиха. Помагал съм на дъщеря ми основно с логистиката. Друга помощ, която съм оказвал е морална. Понеже познавам П.М. и контактите, които имаме са по морална страна. Дъщеря ми за около 10-15 фирми е изготвила проекти за последните 3-4 години. Всички проекти са били одобрени и са финансирани.

Като доказателство по делото е прието заверено копие от диплома за висше образование на И.Е.Н. (листи 725-728), удостоверяваща придобиването на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалността “Международни икономически отношения” (МИО) и професионална квалификация “бакалавър по МИО”.

Според настоящия състав на съда, притежаваните образование и професионална квалификация от И.Н., в качеството и на управител на “*****” ООД, позволяват формирането на извод, че изпълнението на услугите “изработка на сайт”, “маркетингово проучване” и “рекламна кампания” (без отпечатването на рекламните (информационните) брошури), включваща изработка на дизайн и разпространяване на рекламните (информационни) брошури, е обективно възможно именно от дружеството пряк доставчик.

            Ето защо, правото на приспадане на данъчен кредит по 3-те фактури, с предмет на доставките “услуги”, неправомерно е отказано на жалбоподателя. Съответно, тази част от оспорения РА е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. 

На второ място, предмет на спора е определеният данък върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, по чл.204, т.3 (отм.) от ЗКПО за 2015г. в размер от 176,26 лв.

В рамките на ревизията е установено, че по силата на Договор от 05.03.2015г. (листи 513-515) жалбоподателят придобива от “***” ЕООД, ЕИК ***, лекотоварен автомобил “Toyota Hilux 3.0 D-4D”. По делото е прието заверено копие на фактура с №1300031859 от 30.05.2015г. (лист 520), издадена от жалбоподателя към “***” ЕООД, с ДО в размер от 60 241,67 лв. и ДДС в размер от 12 048,33 лв. Плащането по фактурата е направено по банков път на 16.06.2015г., според приетото по делото копие на преводно нареждане (лист 521). Според нарочна декларация от 23.06.2015г. (лист 524), придобитият от жалбоподателя автомобил е нов. Прието е копие на свидетелство за регистрация Част І (голям талон) от 26.06.2015г. (лист 526), според което жалбоподателят, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ “***- П.М.”, ЕИК 115151272, е собственик на товарен автомобил “Тойота Хайлукс”, с рег.№СО9232ВМ, дизел.

Посоченият автомобил е заведен счетоводно по сметка “205-транспортни средства”, като поделото е прието копие на счетоводен амортизационен план за 2016г. (лист 246, 248, 320, 333), в което автомобилът е отразен.

По делото е приет заверено копие на декларация от П.Г.М.от 07.10.2016г. (лист 206), според която декларация товарният автомобил “Тойота Хайлукс”, с рег.№СО92323ВМ, собственост на фирма ЕТ “***- П.М.”, през 2015г. е използван единствено и само за дейността на фирмата ми. Като за периода от придобиване на автомобила до пускане в експлоатация на УТВ-та и АТВ-та съм пътувала често от с. Войсил до гр. Копривщица с цел стопанисване и контрол по съхранение и организация на работата на въпросните машини. През цялото време 16 бр. машини са се намирали в гр. Копривщица в двор от 210 кв.м., който е нает от лицето П.Л.Г.(лист 270). Увеличението на финансовия резултат в размер на 1 000,00 лв. по реда на чл.26 от ЗКПО в ГДД по ЗДДФЛ за 2015г. е направено Дарение от ЕТ “***- П.М.”, което прилагам към настоящето обяснение (лист 207).

Според РД (лист 74), жалбоподателят осчетоводява (листи 241-242) разходи за гориво за товарен автомобил “Тойота хайлукс” и ползва данъчен кредит за закупено гориво по общо 18 броя фактури, издадени в периода 08.07. – 20.11.2015г. от “***” ООД, ЕИК ***, с ДО в общ размер от 1 762,60 лв. и ДДС в общ размер от 352,53 лв. Посочените фактури не са представени по делото, но доколкото между страните няма формиран спор относно това обстоятелство, следва да се приеме за установено (макар и само по счетоводни данни от жалбоподателя), че жалбоподателят действително е направил разходи по експлоатацията (за гориво) на автомобила “Тойота Хайлукс”, с рег.№СО9232ВМ , че

Предвид посоченото, от страна на ревизорите е прието за установено, че закупеното гориво по 18-те фактури е за цели по организацията и управлението на фирмата на едноличния търговец. Ето защо и на основание чл.204, т.3, отм. от ЗКПО, според която норма (в приложима редакция), с данък върху разходите се облагат документално обосновани разходи, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, на жалбоподателя е начислен данък върху разходите в размер от 176,26 лв. (10%, съгласно чл.216 от ЗКПО) и са определени законни лихви върху тази сума в размер от 13,62 лв.

От една страна, в жалбата против процесния РА, адресирана до ответника (листи 49-54), както и в жалбата, адресирана до съда (листи 5-11), няма изрично възражение за незаконосъобразността на оспорения акт в тази му част, като се иска отмяната му изцяло (лист 53, съответно лист 10). От друга страна, РА в тази си част е мълчаливо потвърден (по аргумент от чл.156, ал.4 от ДОПК), тъй като в Решение №156 от 27.03.2017г. (листи 25-29) няма изрично произнасяне на ответника по тази част от РА.

От своя страна, при служебно изследване на въпроса за законосъобразността и правилността на тази част от РА настоящият състав на съда не констатира наличие на основание за изменение или отмяна на разгледаната част от РА. Съответно, жалбата е неоснователна в тази си част, поради което не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, жалбоподателят има правото на разноски, съразмерно на уважената част от жалбата (5 781,18 лв.), за доказано направените такива по делото (лист 360). В полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (189,88 лв.), в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №Р-16001616003915-091-001 от 03.01.2017г., издаден от М.Й.Л.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията; и И.Д.У.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №156 от 27.03.2017г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на ЕТ “***– П.М.”, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 5 040,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 741,18 лв.; определен е данък върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, по чл.204, т.3 (отм.) от ЗКПО за 2015г. в размер от 176,26 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 13,62 лв., както следва:

- в частта му, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 5 040,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 741,18 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата и част.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, да заплати на ЕТ “***– П.М.”, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, сумата от 48,41 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА ЕТ “***– П.М.”, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, сумата от 300,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/