Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          1241

 

                        гр. Пловдив,  12 юли 2017год.

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН РУСЕВ

 

 при секретаря Т.К.като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 1020 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във вр. с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. 

Образувано е по жалба от П.Д.Д., ЕГН ********** *** срещу Заповед № УРИ ЗЗЗ 3-36 от 04.04.2017г. на Началник на  РУ „Полиция“-Стамболийски, при ОД на МВР-Пловдив, с което, на основание с чл.58, ал.1, т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/ му е отказано издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага доводи за липса на мотиви, обосноваващи крайния извод на административния орган. Твърди, че исканото разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие му било необходимо във връзка служебното му положение в РДГ-Пловдив. Искането е да се отмени  оспорения отказ. Подробни съображения излага в приложени по делото писмени бележки. Претендира разноски.    

Ответникът – Началник на Полиция“-Стамболийски, при ОД на МВР-Пловдив, чрез процесуалния си представител намира жалбата за неоснователна и като такава моли да се отхвърли.

        Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата до съда е подадена от надлежна страна и в установения от закона срок, поради което е допустима. Разгледана  по  същество е неоснователна,  по  следните съображения:

Производството пред  административния   орган е започнало по заявление с изх.№ 12716-0 от 28.10.2016г. от М. Д.- директор на Регионална дирекция по горите-Пловдив, за издаване на разрешения за носене и употреба на 1бр. служебно късо огнестрелно оръжие, пистолет „Макаров“, фабр. № *******, калибър 9х18 с определено място за съхранение- гр.*******на П.Д.Д.-***.  

След служебна проверка от служители на РУП-Стамболийски към ОД на МВР-Пловдив се установило, че Д. поддържа тесни връзки с лица, които са от криминалния контингент, извършващи кражби в особено големи размери и през 2011г. е отказал за сътрудничи на органите на МВР. Прието е от административния орган, че лицето е склонно да извършва услуги от различно естество на криминално проявени лица/в този смисъл докладни записки на л.51 и л. 59/. Въз основа на тях е предложено да се постанови отказ по направеното искане.  

 Въз основа на горното, началникът на РУ „Полиция“-Стамболийски, при ОД на МВР-Пловдив е постановил процесната заповед, с което на жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси. За да постанови акта си, органът е приел, че П.Д. не може да докаже по безспорен начин, че начинът му на живот и средата, в която се движи са безопасни за него и другите членове на обществото. На 04.04.2017г. актът е бил надлежно съобщен на жалбоподателя, видно от приложената разписка.    

При проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че същият е издаден в предвидената форма и от компетентен орган. В случая това е началникът на РУ „Полиция“-Стамболийски, при ОД на МВР-Пловдив, на когото с нормата на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ и заповед № 8121з-595/26.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, са делегирани правомощия по издаване на актове от вида на процесния. Заповедта е издадена и при спазване на изискванията, визирани в материалния закон.      

 Настоящият състав намира оплакванията в жалбата за противоречие на оспорения административен акт с материалния закон за неоснователни. По силата на разпоредбата на чл. 58, ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ - разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Трайната съдебна практика и тълкуване на нормативната уредба сочат, че произнасянето на административния орган не е такова в условията на обвързана компетентност - т.е. издаването на разрешението не е свързано единствено и само с представяне на документите по чл. 41 от ППЗКВВООБ. В тежест на лицето, направило искането, е да докаже основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Отказът на административния орган е издаден на основание чл. 58, ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ - липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Основателните причини са изчерпателно изброени от законодателя, който е предвидил като допълнително условие - някоя от тези причини по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Анализът на цитираната норма, както и трайната практика на ВАС, насочват на извод, че основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите с огнестрелно оръжие по закона е наличието на основателна причина. Наличието на такава причина следва да се установи от лицето, направило искането и се преценява за всеки отделен случай. Изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства и събраните в тяхна подкрепа гласни доказателства, не обосновават по несъмнен начин нужда от носенето на оръжие за самоотбрана и респект при или по повод изпълнение на служебните му задължения като инспектор в РДГ-Пловдив. Такива доказателства не са представени пред административния орган, а разпитаният свидетел сочи на общ случай (при бракониерство) на нужда от оръжие за самоотбрана и респект.

За пълнота на изложението следва да се изтъкне обстоятелството, че заявлението е било подадено от директора на РДГ-Пловдив за издаване на разрешение за носене и употреба на бойно оръжие за негов подчинен. Естеството на службата в тази администрация е уредено така, че органът по назначаването/работодателят/ е този, който отправя искането до съответното районно управление, понеже става дума за служебно ползвано оръжие, а не в лично качество на лицето. Отказът е законосъобразно издаден на настоящия жалбоподател, понеже той се явява непосредственият адресат на акта и в отрицателен и в положителен аспект. Следователно оплакванията в жалбата в тази насока са неоснователни.    

Осъществяването на правнорегламентираната дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а е мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът за служба в РГД-Пловдив. В конкретния случай, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност и разполага със самостоятелна преценка в рамките на предоставените му правомощия да се произнесе по направено искане, съобразно формираното у него вътрешно убеждение като преценява и наличието на целесъобразност, а последното не подлежи на съдебен контрол.

С оглед на горното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при спазване на материалноправните норми и не са налице релевираните от жалбоподателя доводи. При извършената служебна проверка от съда по чл. 168 АПК във вр. чл. 146 АПК и данните по делото се установява, че процесната заповед е издадено от надлежния административен орган, в рамките на предоставената му компетентност, при спазване на установената форма, административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби в съответствие с целта на закона, поради което същата се явява законосъобразен административен акт, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

 

       Р    Е    Ш    И :

 

 

        ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Д., ЕГН ********** *** срещу Заповед № УРИ ЗЗЗ 3-36 от 04.04.2017г. на Началник на  РУ „Полиция“-Стамболийски, при ОД на МВР-Пловдив. 

        Решението  подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                                

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :  /П/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

Й.Р.