РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 


РЕШЕНИЕ

 

 

№  1984

 

гр. Пловдив, 20 ноември 2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, ХХV състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                  

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1096 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на „*****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *********, представлявано от управителя Д.Г.К., против Ревизионен акт № Р-16001616004275-091-001/03.01.2017 г., издаден от *********на длъжност началник сектор, възложил ревизията и *********на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 164/27.03.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 11 184.75 лв., ведно с прилежащите лихви  от 1 322.55 лв., по фактури издадени от доставчика *********, в периода от 30.07.2015г. до 06.01.2016г.

Поддържат се доводи за незаконосъобразност на административния акт в оспорената част и се иска неговата отмяна от Съда. Претендират се разноски.

Ответникът Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” Пловдив, чрез процесуалния си представител  юрисконсулт ***** оспорва жалбата и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.

 Съдът,като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства,намери за установено следното:

         Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния административен орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок налагат извод за нейната процесуална допустимост.

         Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия № Р- 16001616004275-020-001/23.06.2016г., спряна със Заповед № Р- 16001616004275-023-001/14.09.2016г., възобновена със Заповед № Р – 16001616004275-143-001/15.11.2016г. с  обхват, установяване задълженията на жалбоподателя както следва: ДОО за осигурители за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2016г., вноски за здравно осигуряване на осигурители за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2016г., за УПФ за осигурители за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2016г., за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2016г. и  за данък върху добавената стойност за периода  от 01.02.2014 г. до 30.04.2016 г.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите. Видно от приложените по делото Заповед № РД-09-456 от 04.04.2016 г., ведно с Приложение № 1 и Приложение № 2 към нея на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, на органа, издал посочените по-горе заповеди, са били делегирани надлежни правомощия по чл. 112, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

         В срока по чл. 117 от ДОПК е съставен е Ревизионен доклад № Р – 16001616004275-092-001 от 08.12.2016 г., срещу който не е депозирано възражение.

Въз основа на него е издаден Ревизионен акт № Р – 16001616004275-091-001/03.01.2017г.

В оспорената по настоящото дело част оспорваният ревизионен акт е потвърден с решение №  164/27.03.2017г. 

С оглед на изложеното съдът приема,че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Не се констатират съществени нарушения на административно производствените правила.

С обжалвания ревизионен акт, в частта в която е обжалван, не е признато право на данъчен кредит в размер на 11 184.75 лв., ведно с прилежащите лихви  от 1 322.55 лв. по издадени фактури от доставчика *********, в периода от 30.07.2015г. до 06.01.2016г., с предмет различни видове месо и месни изделия.

За да откаже правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1, чл.71, ал.1 и чл.114, ал.1 от ЗДДС, приходната администрация се е мотивирала с това, че ********* не е регистрирано по ЗДДС лице, считано  от 30.07.2015г., същото не притежава идентификационен номер по чл.94 ал.2 от ЗДДС, неправомерно е издавало фактури, като регистрирано по ЗДДС лице и данъкът в посочените документи е начислен неправомерно.

В хода на ревизионното производство на ********* е извършена насрещна проверка, за която е изготвен протокол и при която органите по приходите установили следното: дружеството е регистрирано по ДОПК на 25.08.2008г., по ЗДДС на 09.09.2008г. и дерегистрирано по ЗДДС на 30.07.2015г. по инициатива на орган на НАП при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС; по изготвеното ИПДПОЗЛ от ********* не са представени посочените документи; След приключване на насрещната проверка от ********* са представени писмени обяснения и копия на документи – фактури, стокови разписки, извлечения.

В хода на ревизията от страна на ревизираното лице са представени фактури за получени стоки с прикрепени към тях фискални бонове от регистриран ЕКАФП за плащане в брой, както и придружаващи доставките търговски документи, в които е описано МПС, извършващо транспорта и стокови разписки.

В РД е посочено, че „***** е ползвало данъчен кредит по ДДС по посочените фактури, като не е извършило проверка в Общодостъпния регистър за регистрираните по ЗДДС лица, т.е. не е положил грижат на добър търговец.

Така, видно е,че още в хода на самото ревизионно производство са били събрани достатъчно доказателства, обосноваващи правото на данъчен кредит.

Органите по приходите установили, че процесните фактури не са декларирани от проверяваното лице в Дневник за продажби и СД, предвид факта, че задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС и същото не подава отчетни регистри.

За да потвърди изрично РА в обжалваната частта за непризнат данъчен кредит, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), приета без заявени резерви от страните. Крайното заключение на вещото лице е, че фактурите издадени от доставчика ********* по които с ревизионния акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит отговарят от формална страна на изискванията по чл.7 от ЗСч и чл.114 от ЗДДС. Експертът е посочил, че процесните фактури са съпроводени с търговски документ и стокова разписка, като в търговския документ са посочени в табличен вид: продукт, партиден номер,  дата на производство, срок на годност, условия за съхранение, количество, както и превозно средство с рег.номер и място на издаване на документа. В заключението е посочено, че процесните фактури са идентични като съдържание и данни от формална страна с тези, които доставчикът ********* е издавал в периода 2014г. до 29.07.2015г., като същото се отнася и за съпътстващите фактурите документи  - търговски документ и стокова разписка. Посочено е, че всички процесни фактури са с касови бележки, от което следва, че сумите по процесните фактури са разплатени в брой, като видно от представен аналитичен регистър на жалбоподателя процесните фактури и плащанията са осчетоводени по съответните сметки, а видно от представен хронологичен аналитичен регистър на *********, процесните фактури и плащания са осчетоводени от доставчика. Вещото лице е посочило, че от представените от *********  (фактури и съпътстващи документи издадени към „***** за периода 30.05.2014г. до 06.01.2016г., хронологични регистри за периода 01.01.2014г. – 31.01.2016г. на счетоводни сметки 701, 4532 и 501) е видно, че извършените продажби към жалбоподателя, прихода е отчетен по сметка 701, начислен ДДС по с/ка 4532, плащането по сметка 501. Вещото лице е направило извод, че от представена оборотна ведомост на с/ка 304 „Стоки“ за периода 30.07.2015г. до 01.07.2016г. е видно, че закупените стоки за процесния период са продадени. Относно счетоводството на дружеството жалбоподател, вещото лице е посочило че ревизираното лице прилага двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции, водено е текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч и СС за финансови отчети за малки и средни предприятия. Посочено е, че се води хронологично и систематично счетоводно отчитане.

 

Съдът намира мотивите на приходната администрация за неправилни. На първо място  приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, налагат несъмнения извод за реално осъществени доставки по процесните фактури. В тази връзка следва да се отбележи, че ревизиращия орган не е обсъдил доказателствения материал в неговата съвкупност,  което е довело до неправилни изводи за относимите към спора факти и приложението на закона.

Съдебно-счетоводната експертиза е извършила проверки в счетоводството на ревизираното лице и е посочило, че процесните фактури са съпроводени с търговски документ и стокова разписка, като в търговския документ са посочени в табличен вид: продукт, партиден номер,  дата на производство, срок на годност, условия за съхранение, количество, както и превозно средство с рег.номер и място на издаване на документа. Вещото лице е установило от представена оборотна ведомост на с/ка 304 „Стоки“ за периода 30.07.2015г. до 01.07.2016г., че закупените стоки за процесния период са продадени.

Всичко това е достатъчно да се обоснове наличието на фактическия състав на правото на данъчен кредит.

Прави впечатление, че отказът на приходната администрация е мотивиран единствено с това, че ********* не е регистрирано по ЗДДС лице, считано  от 30.07.2015г., същото не притежава идентификационен номер по чл.94 ал.2 от ЗДДС, неправомерно е издавало фактури, като регистрирано по ЗДДС лице и данъка в посочените документи е начислен неправомерно.

Изложеното  в никакъв случай не е основание да се откаже на получателя по спорните фактури правото му на данъчен кредит, в какъвто смисъл е относимата практика на СЕС относно тълкуване на нормите на общностното право и на Върховния административен съд по аналогични казуси. С решение от 22 декември 2009 г. по дело С-438/2009 Съдът се е произнесъл, че чл.18, § 1, б."а" и чл.22, § 3, б."б" от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - обща система на ДДС: единна данъчна основа, изменена с Директива 2006/18/ЕО на Съвета от 14 февруари 2006 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадълженото лице има право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго данъчнозадължено лице, което не е регистрирано за целите на този данък, когато фактурите за тези доставки съдържат цялата изискуема информация по посочения член 22, параграф 3, буква б), и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на издателя на фактурите и на естеството на предоставените услуги.

В мотивите на решение по главното производство на дело С-18/2013 на СЕС, Макс Пен е прието, че при обсъжданата хипотеза "на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие, че въз основа на обективни данни се установи, че това данъчнозадължено лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги."

В случая не се навеждат твърдения от страна на органа, нито са налични обективни данни за участие на ревизираното лице в такава измама липсват.

Следователно, дерегистрацията на доставчика в случая не представлява основание за отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит за получателя по облагаема доставка на услуги. Допълнително в конкретния случай би следвало да бъде съобразен и принципа за правна сигурност поради обстоятелството, че дерегистрацията е извършена с ретроактивно действие. Дерегистрацията на доставчика е извършена ретроактивно и при съобразяване с основния принцип на правна сигурност не следва да рефлектира негативно върху получателя, който при получаване на фактурата е имал възможност да се увери, че доставчикът му е регистрирано по ЗДДС лице. (В този най-общ смисъл са и мотивите на Решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-273/11 по повод главно производство със спор по вътреобщностни доставки, но с относими към настоящия случай принципни съображения за обратната сила на дерегистрацията по ДДС).

По тези съображения обжалваният административен акт в разглежданата част се явява незаконосъобразен. Крайният извод е, че жалбата е основателна и като такава ще следва да бъде уважена.

 

         За разноските:

С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК на жалбоподателя, следва да се присъдят  разноски, които се констатираха в общ размер на 1600 лв., от които 50 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за вещо лице и 1300 лв. адвокатски хонорар (видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие и процесуално представителство на лист 3818).

 

Водим от гореизложеното, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Ревизионен акт № Р-16001616004275-091-001/03.01.2017 г., издаден от *********на длъжност началник сектор, възложил ревизията и *********на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 164/27.03.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП, в ЧАСТТА на непризнато право на приспадане на данъчен кредит  по отношение на „*****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *********, представлявано от управителя Д.Г.К., в размер на 11 184.75 лв., ведно с прилежащите лихви  от 1 322.55 лв., претендиран по фактури издадени от доставчика *********, в периода от 30.07.2015г. до 06.01.2016г. 

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр.Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите да заплати на „*****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *********, представлявано от управителя Д.Г.К. сумата от 1600/хиляда и шестстотин/ лева разноски. 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /П/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ