РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

709

27.03.2018 г.

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година, председателствано от

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 1174 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

            Образувано е по жалба на „Х.Д.”  ЕООД, ЕИК ***, ***, представлявано от Ж.С.А.срещу РА № Р-16001316003787-091-001/25.01.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 172/29.03. 2017 г. на директора на Д “ОДОП” – Пловдив.

В жалбата се възразява, че фактическите и правни изводи в РА са явно необосновани, тъй като не се подкрепят от събраните по време на производството доказателства.  Претендира разноски по делото.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в решението на директора на Д „ОДОП“ - Пловдив. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на ДОДОП-Пловдив, и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

І. Съдът намира, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, като в настоящото производство се доказа и валидността на електронните подписи, положени под РА, РД и ЗВР. По делото беше представен и оптичен носител с копия на обжалвания акт, доклад и всички ЗВР, подписвани с електронен подпис oт органа по приходите. От същите, с програма DSTool бе проверена валидността на подписите и се установи, че същите са квалифицирани по своята същност, съгласно разпоредбите на Закона за електронния документ.

При издаването на оспорения акт ревизиращият екип е взел предвид следното:

1.„………. Относно констатациите по ЗДДС

 

Извършената на „Х.Д.” ЕООД ревизия по ЗДДС относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС обхваща данъчните периоди от 01.06.2013 г. до 29.02.2016 г.

Предвид обстоятелството, че в подадената от страна на дружеството жалба се иска цялостна отмяна на издадения ревизионен акт, то предмет на разглеждане и коментар в настоящото решение ще бъдат всички направени от органа по приходите констатации, довели до установената дължима сума по ЗДДС в размер на 32 662,66 лв. В хода на настоящото административно обжалване се констатира, че горепосочената сума е получена в резултат на непризнат на „Х.Д.“ ЕООД данъчен кредит на обща стойност 34 261,50 лв. по протокол и фактури от доставчици, както следва:

 

·  4 361,50 лв. по издаден на основание чл. 117, ал. 1, т. 2 от ЗДДС протокол № 491/05.10.2015 г. към фактура № 155594/26.09.2015 г. от доставчика „***“, с VIN № ***във връзка с извършено от „Х.Д.“ ЕООД придобиване на лек автомобил марка „***“, модел ***.

Органът по приходите е посочил в констативната част на съставения ревизионен доклад, че въпросният автомобил е заведен в счетоводството на „Х.Д.“ ЕООД като дълготраен материален актив и дружеството е упражнило правото  си на данъчен кредит в горния размер чрез отразяване на протокола в дневника за покупки и справката-декларация по ЗДДС, касаещи периода м.10.2015 г. В хода на ревизията е установено също така, че въпросното МПС представлява лек автомобил, с места за сядане „4+1“ и е категория „М1“. Тези данни се потвърждават и от приложеното към преписката свидетелство за регистрация на същото превозно средство.

Във връзка с придобиването на автомобила, управителят на ревизираното дружество представя писмено обяснение, в което твърди, че същият се използва за осъществяване на контакти с клиенти. От страна на задълженото лице не са представени доказателства, както за използване на лекия автомобил за осъществени от „Х.Д.“ ЕООД облагаеми доставки, така и за дейности, конкретно посочени от законодателя в разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Поради това на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС на ревизираното дружество е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 361,50 лв. във връзка с извършеното придобиване на лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № ***, собственост на „Х.Д.“ ЕООД, гр. Пещера.

 

·        626,00 лв. по фактура № 0000000603/17.02.2016 г., издадена от доставчика „***“ ЕООД - гр. София, с ЕИК по ЗТР/Булстат *** с предмет „Доставка на материали съгласно заявка“.

Съгласно протокол за извършена насрещна проверка № П-22221016114419-141-001/15.07.2016 г. при ТД на НАП София, офис „Център“ се удостоверява, че към датата на издаване на горепосочената фактура дружеството-доставчик е било регистрирано по ЗДДС лице. По повод съставено ИПДПОЗЛ, от страна на „***“ ЕООД с писмо от 08.07.2016 г. са представени документи, включващи: спорната фактура, заявка-поръчка, приемо-предавателен протокол, дневник за продажби, справка-декларация, аналитични и хронологични регистри на определени счетоводни сметки, касова книга, главна книга, оборотна ведомост, свидетелство за регистрация на фискално устройство, касов бон и фактура с № 0000000681/15.02.2016 г. от предходен доставчик „***“ ЕООД.

Ревизиращият екип е обсъдил в констативната част на доклада представените от доставчика документи и е посочил, че видно от приложения приемо-предавателен протокол, предмет на доставката са стоки - плочки теракот 40х40, плочки гранитогрес 42х60 и фриз 20м. Отразено е също така, че от страна на „***“ ЕООД не се представят доказателства относно наличие на складово помещение за съхранение на фактурираните количества строителни материали, както и на трудов ресурс необходим за извършване на товаро-разтоварните дейности на тези стоки. Установена е също така и липсата на доказателства за транспортиране на тези строителни материали от обект на доставчика до обект на ревизираното дружество. Относно депозираните счетоводни справки, отчетни регистри по ЗДДС, касов бон и фактура от предходен доставчик, органът по приходите сочи, че информацията и данните, съдържащи се в тях по никакъв начин не допринасят за установяване наличието на реално осъществена доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.

Извършена е допълнителна проверка в информационната система на НАП, при която ревизиращият екип е установил, че „***“ ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 07.03.2016 г. поради установени обстоятелства по чл. 176 от същия закон. Дружеството не разполага с обект, откъдето да осъществява стопанска дейност, както и трудов капацитет за нейното изпълнение. Същото не е подало ГФО, поради което не може да бъде установено с какви активи разполага. Въпросният доставчик има данъчни и осигурителни задължения към НАП в особено големи размери.

След съвкупна преценка на всички установени в хода на ревизията обстоятелства и факти, касаещи въпросния доставчик, органът по приходите е формирал извод за липса на доказателства относно реалното изпълнение на облагаема доставка на стока /строителни материали/ по смисъла на чл. 6,      ал. 1 от ЗДДС по фактура № 0000000603/17.02.2016 г. издадена от „***“ ЕООД. Поради това на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон на „Х.Д.“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 626,00 лв.

 

·        9 292,00 лв. по 20 бр. фактури, издадени през периода от 01.06.2013 г. до 31.12.2014 г. от доставчика „Д.Т. 007” ЕООД - гр. Самоков, с ЕИК по ЗТР/Булстат ***. Като предмет на доставките в съставените първични счетоводни документи са посочени различни по вид услуги, включващи: СМР, почистване, боядисване, къртене, извозване на строителни отпадъци, замаска, В и К, полагане на гипсокартон, шпакловане, ремонтни дейности.

Насрещната проверка на този доставчик е документирана с протокол № П-22002316114258-141-001/05.08.2016 г. при ТД на НАП София област, фронт офис „Ихтиман“. В същия е отразено, че „Д.Т. 007“ ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 30.06.2015 г. поради установено наличие на обстоятелства по чл. 176 от същия закон. По данни от информационния масив въпросните 20 бр. фактури са издадени на „Х.Д.“ ЕООД и са отразени в дневник за продажби и справки-декларации по ЗДДС, касаещи съответните данъчни периоди. За целите на насрещната проверка е съставено ИПДПОЗЛ с № П-22002316114258-040-001/24.06.2016 г., което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като в резултат на извършени посещения на декларирания от „Д.Т. 007“ ЕООД адрес за кореспонденция не е открит управителят на дружеството или упълномощено от него лице за контакт с органите на приходната администрация. Както в указания в горното искане 14-дневен срок, така и до датата на издаване на протокола за насрещна проверка, от страна на дружеството-доставчик не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадените към „Х.Д.“ ЕООД фактури.

В хода на извършеното ревизионно производство, органът по приходите при ИРМ Стара Загора е извършил допълнителна проверка на данните, съдържащи се в информационната система на НАП относно доставчика „Д.Т. 007“ ЕООД, при която е установено, че за финансовата 2014 г. дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО - обстоятелство, което навежда на довода, че за този отчетен период фирмата не е осъществявала стопанска дейност. От ГФО за 2013 г. е видно, че „Д.Т. 007“ ЕООД няма ДМА, с които да осъществи доставките, посочени като предмет в издадените към „Х.Д.“ ЕООД фактури. Ревизиращият екип е констатирал също така, че към периода на издаване на обследваните 20 бр. първични счетоводни документи доставчикът има действащи 6 бр. трудови договори, с които са назначени само жени на длъжност „хигиенист“. Предвид естеството на фактурираните услуги - СМР, къртене, замаска, В и К услуги, шпакловка, извозване на строителни отпадъци и др., органът по приходите е формирал заключението, че въпросните лица не са реалните извършители на тези услуги. При проверка в регистър „VAT 14“ е установено, че всички предшестващи доставчици на „Д.Т. 007“ ЕООД са фирми с „рисков профил“, чиято регистрация по ЗДДС е служебно прекратена поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от същия закон. На дружеството е била извършена ревизия по ЗДДС, при която са установени задължения в размер на 65 394,93 лв.

    По повод връчени на управителя на „Х.Д.“ ЕООД искания, с които на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3, както и чл. 56, ал. 1 от ДОПК е изискано представянето на доказателства и писмени обяснения относно фактурираните от конкретния доставчик услуги, от страна на задълженото лице не е представено нито едно годно доказателство, което да обосновава по един несъмнен и непротиворечив начин, че реалният изпълнител на въпросните услуги е именно „Д.Т. 007“ ЕООД. Единственият документ, който е представен е бланка на съставен протокол към всяка една от 20-те фактури, в които само с едно изречение е посочен вида на съответните услуги без ДДС. Наличието на такъв двустранно подписан протокол категорично не може да обоснове реалност на доставка на услуга по смисъла на това понятие посочен от законодателя в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

Предвид така установените в хода на ревизията обстоятелства и факти, преценени от органа по приходите в тяхната съвкупност е формирано заключението, че фактурираните от страна на „Д.Т. 007“ ЕООД различни по вид и характер услуги към ревизираното дружество не са изпълнени от въпросния доставчик поради обстоятелството, че същият не разполага и не доказва наличие на материален и трудов ресурс за осъществяването им. На основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, както и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС на „Х.Д.“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 292,00 лв. по съответните фактури, издадени от коментирания доставчик.

 

·        7 667,00 лв. по фактури с № 0000000318/28.01.2016 г., №0000000331/05.02.2016 г. и № 0000000334/08.02.2016 г., издадени от доставчика „***“ ЕООД - гр. София, с ЕИК по ЗТР Булстат ***. Като предмет на доставките е отразено - извършени услуги по СМР съгласно договор и протокол.

В съставения протокол за насрещна проверка № П-22221016114315-141-001/18.07.2016 г. при ТД на НАП София, офис „Център“ е посочено, че дружеството-доставчик е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 11.02.2016 г. Изготвено е ИПДПОЗЛ с изх. № П-22221016114315-040-001/ 28.06.2016 г., което е връчено на проверяваното лице по електронен път. В отговор, с писмо от 08.07.2016 г. от страна на „***“ ЕООД са представени документи, включващи: спорните 3 бр. фактури, договор за СМР, протоколи, дневник за продажбите, справка-декларация по ЗДДС, аналитични и хронологични регистри на определени счетоводни сметки, оборотна ведомост, главна книга, дневни отчети от касов апарат и свидетелство за неговата регистрация, договор за наем на складова база и фактура за наем на товарен автомобил, издадена от „***“ ЕООД.

В констативната част на съставения ревизионен доклад е извършено обсъждане на информацията и данните, съдържащи се в горните документи, в резултат на който е установено, че в сключения на 21.12.2015 г. между двете дружества договор за изпълнение на СМР не е посочен конкретен обект, на който ще бъдат извършени съответните строителни работи. Последните включват - шпакловане на стени и тавани, външна хидроизолация, монтаж на минерална вата и на гипсокартон, монтаж на окачен таван, боядисване с латекс, направа на шумоизолиращо покритие, грундиране и др., като от страна на „***“ ЕООД не са предоставени доказателства за наличие на трудов ресурс, който е необходим за реалното изпълнение на тези дейности.

    При допълнително извършена от ревизиращия екип проверка на данните в регистър „Трудови договори“ е установено, че към периода на въпросните фактури - м.01.2016 г. и м.02.2016 г. доставчикът е имал 5 бр. сключени трудови договори с физически лица, наети на длъжности - „търговски сътрудник“, „експерт логистика“ и „специалист с контролни функции човешки ресурси“, от което е направено заключението, че „***“ ЕООД не разполага с необходимия трудов ресурс за реалното осъществяване на строително-монтажни дейности, които са посочени като предмет на доставката в издадените фактури, по които „Х.Д.“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит. Установено е също така, че посочената от доставчика фирма-наемодател /„***“ ЕООД, гр. София, с ЕИК по ЗТР/Булстат ***/ на МПС, с което се твърди, че е извършен превоза на строителните материали, не притежава товарни автомобил към периода на издадените фактури - м.01.2016 г. и м.02.2016 г. Въпросното дружество е разполагало с определен брой МПС, но същите са били прехвърлени на трети лица още през 2013 г.

Предвид така установените в хода на ревизията обстоятелства и факти, преценени от органа по приходите в тяхната съвкупност е формирано заключението, че фактурираните строителни услуги не са изпълнени от „***“ ЕООД, тъй като дружеството не доказва, че разполага с необходимия трудов ресурс за тяхното осъществяване. Поради това на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, както и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС на „Х.Д.“ ЕООД не е признат данъчен кредит на стойност 7 667,00 лв. по фактури с № 0000000318/28.01.2016 г., № 0000000331/05.02.2016 г. и № 0000000334/08.02.2016 г., издадени от въпросния доставчик.

 

·        12 315,00 лв. по 8 бр. фактури, издадени през м.01.2016 г. и м.02.2016 г. от доставчика „***” ЕООД - гр. София, с ЕИК по ЗТР/Булстат ***. Като предмет на доставките в съставените първични счетоводни документи е посочено „Извършени услуги по строителни дейности съгласно протокол“. Ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по въпросните първични счетоводни документи чрез отразяването им в дневника за покупки, касаещ периода м.02.2016 г.

С протокол № П-22221016114267-141-001/14.07.2016 г. при ТД на НАП София, офис „Център“ се удостоверява, че дружеството-доставчик е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 22.03.2016 г. Спорните фактури са издадени на „Х.Д.“ ЕООД и са отразени в съответните отчетни регистри. Във връзка с издадено за целите на насрещната проверка ИПДПОЗЛ с изх. № П-22221415058825-040-001/24.06.2016 г. от страна на „***“ ЕООД са представени следните документи: обследваните 8 бр. фактури, договори за извършване на СМР, протоколи /обр. 19/, справки-декларации по ЗДДС и дневник за продажби, касаещи м.01.2016 г. и м.02.2016 г., хронологични и аналитични регистри на определени счетоводни сметки, главна и касова книги, оборотна ведомост, дневни отчети от касов апарат, свидетелство за регистрация на ФУ, инвентарна книга, рекапитулация по заплати  и  книга за инструктаж.

    Ревизиращият екип е разгледал и коментирал информацията, съдържаща се в представените от този доставчик документи, в резултат на което е установил, че услугите по строителните дейности включват: зидария, изстъргване на стара мазилка, направа на фундамент, отливане на основи, изграждане на общо помещение, на кухненски бокс и на санитарен възел, полагане на тръби, монтаж на бойлер, на мрежови връзки и на СОТ- инсталация, подмяна на В и К части, монтаж на санитария, на ел. контакти  и на ел. табло. В хода на ревизионното производство, органът по приходите е извършил допълнителна проверка на декларираните от „***“ ЕООД трудови договори, при което е установено, че към периода на издаване на обследваните фактури /м.01.2016 г. и м.02.2016 г./ дружеството е разполагало с лица назначени на длъжност „експедитор“, „експерт логистика“, „техник в автомобилния транспорт“, „специалист човешки ресурси“, „секретар“, „експерт връзки с обществеността“ и „търговски сътрудник“. С оглед наличието на тези обстоятелства е направено заключението, че дружеството-доставчик не разполага с необходимия кадрови потенциал за реалното осъществяване на фактурираните услуги. Относно приложения от доставчика лист, озаглавен „книга за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана - обект на „Х.Д.“ ЕООД“ е констатирано, че в него липсват подписи на съответните лицата, за които се твърди, че са били инструктирани. Органът по приходите е отразил също така, че „***“ ЕООД не прилага нито едно доказателство, което да удостоверява, че въпросното дружество разполага с офис или обект, откъдето да осъществява стопанската си дейност, както и с наличие на активи, необходими за изпълнение на строително-ремонтни дейности.

    С оглед наличието на горните факти, органът по приходите е формирал извода, че дружеството-доставчик не доказва наличие на материален, технологичен и кадрови потенциал, необходим за реалното изпълнение на съответните строителни услуги, посочени като предмет на доставката в съответните фактури. Поради това на основание чл. 70 , ал. 5 във връзка с чл. 9, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на ревизираното дружество е отказан данъчен кредит в размер на 12 315,00 лв. по спорните фактури, издадени през периода от 18.01.2016 г. до 22.02.2016 г. от процесния доставчик

 

2. Относно констатациите по ЗКПО

 

Предмет на обжалване са допълнително установените корпоративен данък и лихви, в резултат на преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2013 г. и 2014 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от с.з. съответно общо в размер на 16 083,33 лв. и 30 380,00 лв. Видно от констативната част на РД и обжалвания РА, посочените суми представляват отчетени разходи въз основа на фактури (подробно описани в РД), издадени от „Д.Т. 007“ ЕООД. Предмет на сделките са разнородни строителни и ремонтни услуги. В хода на ревизията, на доставчика е извършени насрещна проверка, като са изискани доказателства за реалното осъществяване на сочените във фактурите доставки и от него, и от РЛ. В мотивната част на РД (неразделна част от РА) е записано, че от събраните доказателства и извършения анализ, ревизиращият екип счита, че не са налице доказателства за реалността на извършените доставки от посочения доставчик. Установено е, че издателят на фактурите не представя изисканите документи, не разполага с материален, технически и трудов ресурс да извърши договорените стопански операции, не изпълнява задълженията си по ЗДДС. Поради това е прието, че фактурите не отразяват реално осъществени стопански операции, същите не могат да се приемат като първичен счетоводен документ, който да доказва разходите документално. Визирани са нормите на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, и не са признати за данъчни цели счетоводните разходи за процесните услуги, поради липса на документална обоснованост.....………“

ІІ. В хода на съдебното производство, с цел опровергаване на фактическите констатации в ревизионния акт от страна на жалбоподателя бяха ангажирани доказателства - съдебно-счетоводна експертиза с опис на активите подаден в НАП, за които е ползван данъчен кредит, както и СТЕ.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи :

На основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС на ревизираното дружество е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 361,50 лв. във връзка с извършеното придобиване на лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № ***, собственост на „Х.Д.“ ЕООД, гр. Пещера. В подадената жалба не са изложени никакви мотиви или аргументи относно така направената от страна на органа по приходите констатация.

Съгласно текста на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на      чл. 69 и 74, когато е придобит лек автомобил. В ал. 2 на същия член е указано, че това ограничение не се прилага, когато автомобилът се използва единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства или когато е предназначен единствено за препродажба (търговски наличности).

В хода на извършеното ревизионно производство органът по приходите е констатирал, че процесният лек автомобил не се използва за изброените дейности. Дали ще се използва за дейността на дружеството, е от значение, само ако основната дейност на дружеството е някоя от изброените. Едва след като това условие се изпълни, ще възникне право на данъчен кредит - чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС.

В конкретния случай въпросният автомобил от една страна попада в обхвата на определението, дадено в текста на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, тъй като броят на местата за сядане без мястото на водача са 4, т.е. не превишава 5 /пет/, а от друга страна - същият не се използва за извършване на посочените в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС дейности.

Предвид горните съображения, направената от органа по приходите констатация за отказ на данъчен кредит в размер на 4 361,50 лв. е правилна, мотивирана и законосъобразна, поради което следва да се потвърди с настоящото решение.

Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и съответно правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчни фактури и плащането по тях, а поставя изискването да са налице реално осъществени доставки.  Поради това при преценката от страна на органите на приходната администрация дали е възникнало за получателя по доставките право на приспадане на данъчен кредит същите имат правомощието и задължението да проверят дали реално е осъществена доставка, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което представлява предпоставка за начисляване на данък от доставчика и съответно за възникване право на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставката.  При осъществяването на тази проверка органът по приходите може в рамките на предоставените му от ДОПК правомощия да извършват проверки относно факти и обстоятелства, които пряко или косвено установяват наличието или липсата на реално осъществена доставка.

 

Правилни са изводите на органите по приходите и решаващия орган за липса на реално извършени доставки.

От данните по делото се установява, че съставените фактури за доставки на стоки и услуги, не обективират реални доставки, с доставчици - вписаните във фактурите лица, тъй като от последните липсват доказателства за реално изпълнение. Нито в хода на административното, нито дори в хода на настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателят, който носи доказателствената тежест, с оглед общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, са ангажирани доказателства в обратния смисъл, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи,  независимо от доказателствените му усилия.  При липсата на данъчно събитие, по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и при липсата на доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките от вписаните в процесните фактури доставчици на получателя, не може да се говори за наличието на облагаеми доставки на стоки по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а оттук и за правомерност на начисления с тези фактури ДДС. При неправомерно начислен ДДС, за получателя на стоките като фактически платец на данъка, не възниква правото на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

След като по делото не е доказано фактурираните стоки да са доставени от издателите на фактурите и в предмета на делото не е установяване дали са доставени от трето лице, то правилно органите на приходната администрация са приложили  чл.70 ал.5 ЗДДС, който обхваща и процесния случай на издадени фактури без основание – без да е настъпило данъчно събитие по чл.25 ЗДДС като възраженията на жалбоподателя в тази насока не са основателни. Съгласно чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит и неговото упражняване има изискване получателят по доставката да разполага с фактура за доставката и доставката да е осъществена. В този смисъл няма противоречие между уредбата на правото на приспадане на данъчен кредит в Директивата и ЗДДС. По чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която данъчно задълженото лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги. По чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС получателят регистрирано по закона лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил или предстои да му достави. Фактурите не са авансови, поради което втората хипотеза не е приложима в случая. И двете разпоредби изискват да е налице осъществена доставка, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит. Доводите  на жалбоподателя за прилагане практиката на СЕО и СЕС са неоснователни. По приложимата Директива 2006/112/ЕО, както и по отменената с нея Шеста директива относно общата система на данъка върху добавената стойност СЕО в решение по дело С-152/02г. приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура,  а и доставката да е осъществена. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-324/11.

По отношение приложимостта на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС следва да се съобрази обстоятелството, че в тях са разгледани хипотези на осъществени доставки, по които, за да не се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да е установено участие на получателя по фактурата в данъчна измама, какъвто настоящият случай не е. В процесния случай няма противоречие с тази практика, защото правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката, само когато е налице извършена облагаема доставка, извършването на която по спорните фактури не е доказано в конкретния казус. Следва да се подчертае, че както в случаите на горецитираните решения на СЕС, така и в практиката на Съда по правата на човека (Решение от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ по делото на "***" АД срещу България, по жалба № 3991/2003 г., Пети състав), в главните производства по тези дела реалността на доставките е била установена безспорно. В случая не се касае за измама, а само за недоказване на реалността на доставките, т. е. действително им изпълнение от посочените субекти. Поради това и позоваването на практика на СЕС не променя извода по делото, като и решението на СЕС не отрича връзката между реалност на доставката и признаването на данъчния кредит. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на стоки и услуги в случая. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице.

Ангажираната ССЕ също не опровергава констатациите на органите по приходите, доколкото единствено потвърждава установената фактическа обстановка при извършване на ревизията и редовността на воденото счетоводство. СТЕ от своя страна безспорно доказа извършването на СМР, но не доказа обстоятелството дали конкретните доставчици са извършители на услугите.

Предвид посоченото жалбата следва да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна в частта й относно непризнаването на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.

По отношение констатациите по ЗКПО, жалбоподателят не е ангажирал нови доказателства, които да оборят констатациите в ревизионния акт. За целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Само наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено по безспорен начин. Като е отчело в разходите за дейността стойността на услугите (описани в спорните документи), ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизирания отчетен период. Следователно, в конкретния случай в издадените първични счетоводни документи е записана стопанска операция, за която липсват данни да е извършена от посочения във фактурите доставчик. По този начин първичният счетоводен документ не отразява вярно стопанска операция. Правилно е установена данъчната основа за определяне на корпоративния данък, съответно доначислен е и полагащият се корпоративен данък за ревизираните години.

Въз основа на изложеното дотук от фактическа и правна страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните правила при извършването на ревизията. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, като също така съответства на целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република България. Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 790 лв.

 

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

                                                     Р    Е    Ш    И    :

                     

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Х.Д.”  ЕООД, ЕИК ***, ***, представлявано от Ж.С.А.срещу РА № Р-16001316003787-091-001/25.01.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 172/29.03. 2017 г. на директора на Д “ОДОП” – Пловдив.        

 

ОСЪЖДА „Х.Д.”  ЕООД, ЕИК ***, ***, представлявано от Ж.С.А.да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата от 1 790 лв., съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

       

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: