Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1181

 

гр. Пловдив,  03 юли 2017 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ПЪРВО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІІІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН  РУСЕВ

 

при секретаря  Т.К., като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 1264 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:  

         Образувано е по жалба на „**“ ЕООД,  ЕИК ***, представлявано от  Х.Х.М., седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „*** кинокомплекс А. В., с посочен съдебен адрес:***, оф. 6, против Ревизионен акт №  Р-16001615006990–091-001 от 12.01.2016год., и  Ревизионен акт за поправка № П -16001616010327 -003-001 от 19.01.2016год., издаден от Г. И. Н., на длъжност Началник Сектор „Ревизии”, при Териториална дирекция П.на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и Б. Г. Ч., на длъжност главен инспектор по приходите в Териториална дирекция П.на Национална агенция да приходите, като орган ръководил  ревизията, в частта потвърдена с Решение № 147 от 12.03.2016год., на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика”, П., съответно, с което спрямо дружеството жалбоподател, за отчетната 2010 год. са допълнително установени задължения за корпоративен данък в размер на 21570.31 лв. и са начислени задължения за лихви размер на 9415.25 лв. 

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че в случая става реч за разчетни отношения между собственик и дружеството и тези разчети не подлежат на данъчно облагане.

         Ответникът - директор на дирекция “ОДОП” - гр.П., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Подробни съображения излага в приложени по делото писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.  

         Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима.

            Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед № Р-16001615006990-020-001 от 24.08.2015 г., издадена от Г. И. Н., на длъжност Началник Сектор при ТД на НАП, П.с обхват определяне на задълженията на дружеството-жалбоподател за корпоративен данък за данъчен период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед. Осъществяването на ревизионното производство е възложено на Б. Г. Ч., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП П., като ръководител на ревизията и Надя Николова Нейкова на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП П.. 

В хода на ревизията на основание чл. 117 от ДОПК от Б. Г. Ч., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП П.-ръководител на ревизията и Надя Николова Нейкова на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП П., е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001615006990-092-001 от 12.12.2015 г., като въз основа на него и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Г. И. Н. на длъжност Началник Сектор „Ревизии” при Териториална дирекция П.на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и Б. Г. Ч. на длъжност инспектор по приходите в Териториална дирекция П.на Национална агенция да приходите, като орган ръководил  ревизията, е издаден оспорения в настоящото производство  РА №  Р - 16001615006990 - 091-001 от 12.01.2016 год., поправен с РА № П - 16001616010327 - 003 – 001 от 19.01.2016 год.

От страна на „**“ ЕООД, е предприето обжалване по административен ред, в хода на което с Решение № 147 от 12.03.2016год., Директорът на Дирекция “ОДОП”- П.е потвърдил ревизионния акт в частта, с която спрямо  жалбоподателя за отчетната 2010 год. са допълнително установени задължения за корпоративен данък в размер на 21570.31 лв. и са начислени задължения за лихви в размер на 9415.25 лв. 

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112,  ал. 2, т.1 от ДОПК, по делото са представени Заповед № РД-09-518 от 30.04.2014год. на Директора на ТД на НАП П..

Предмет на обжалване е извършеното от органите по приходите увеличение на отрицателния счетоводeн финансов резултат на дружеството за 2010 г. по реда на чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗКПО в размер на 969 318,75 лв.  Ревизиращите са приели, че регистрираният и внесен капитал на дружеството е 860 000 лв. и не е увеличаван. Едноличният собственик на капитала на основание чл. 137, ал. 1, т. 9, във връзка с чл.134 от Търговския закон е правил допълнителни парични вноски в дружеството, както следва:  2004 г. – 320 000 лв. – сумите са постъпвали по банковата сметка на дружеството; 2005 г. – 300 000,00 лв. - сумите са постъпвали по банковата сметка на дружеството, като част от тези парични вноски – 100 000 лв. са отпуснат заем от собственика на капитала /деклариран в БНБ/ и през 2006 г. с решение на едноличния собственик на капитала е преструктуриран в допълнителен капитал; 2006 г. – 87 000 лв.; 2007 г. - с решение на едноличния собственик на капитала за участие в приватизационни сделки той финансира дружеството с 1 142 200,00 лв. Средствата са осигурени от търговска дейност на собственика в Русия и негови лични заеми от фирми от Русия и предоставени на „**“ ЕООД. Сумата е отразена по сметка 159 „Други заеми и дългове“ и стои в баланса на дружеството като заем към едноличния собственик на капитала; 2008 г. - с решение едноличният собственик на капитала финансира дружеството с 225 000 лв.; 2009 г. - 25 631 лв. и 2010 г. – 55 716 лв. Паричните вноски от собственика са осчетоводявани по дебита на сметки от гр. 50 и по кредита на разчетна сметка 494 „Разчети със собственика“. След това сметка 494 е дебитирана със сметка 102 „Основен капитал, неизискващ регистрация“.

Прието е, че с Протокол от 11.01.2010г. едноличният собственик на капитала – Х.Х.М.взема решение на основание чл. 137, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 134 от ТЗ за парична вноска за временно финансиране в размер на 60 000,00 лв. във връзка с дейността и направените парични вноски за 2009 г. и 2010 г. да бъдат отнесени в увеличение на капитала, неизискващ регистрация.  Със същия протокол е взето и решение за покриване на загубата от минали години в размер на 969 318,75 лв. за сметка на основния капитал, неизискващ регистрация. На 11.01.2010 г. е взета счетоводна операция: дебит сметка 102 и кредит сметка 121 със сумата от 969 318,75 лв., съгласно приложена извадка от главна книга и оборотна ведомост. С оглед на това ревизиращите органи приемат, че с така взетите счетоводни операции се заличава задължението към собственика след отразяване на сумите по дебита на сметка 494 „Разчети със собственика“ и  се отразява намаление на собствения капитал. Цитирани са разпоредбите на чл. 134 от ТЗ, свързани с допълнителни парични вноски от съдружниците, както и нормата на чл. 46, ал. 1 от ЗКПО, касаеща данъчно третиране на задължения. Прието е, че е налице отписано задължение на дружеството към собственика, което представлява приход по смисъла на счетоводното законодателство. На основание чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗКПО е извършено увеличение на отрицателния счетоводен финансов резултат за 2010 г. с отписаното задължение в размер на 969 318,75 лв. и е определен допълнителен данък 21570,31лв. и лихва- 9415,25 лева.

При първоначалното разглеждане на делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение разисква в огромната си част правни въпроси. Вещото лице и изготвило сравнение на собствения капитал на дружеството без направено приспадане на непокрита загуба с допълнителни резерви и с направено приспадане на непокрита загуба с допълнителни резерви. Констатирано е, че няма промяна в общия размер на собствения капитал на дружеството в резултат на взетата счетоводна операция за покриване на загуби.  

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

По делото няма спор по фактите, а спорът се концентрира в тълкуването и приложението на чл. 46 от ЗКПО. Безспорно установено е, че с Протокол от 11.01.2010г. Х.Х.М.в качеството му на едноличен собственик на капитала на „**“ ЕООД е внесъл в дружеството парични средства в размер на 60000 лв.с правно основание чл. 137, ал. 1, т. 9 от Търговския закон във вр. чл. 134 от с.з. Със същия протокол е прието направените парични вноски през 2009г. и 2010г. да бъдат отнесени в увеличаване на основния капител на дружеството, а натрупаната загуба от 969318,75лв.да бъде отнесена за сметка на основния капитал, неизискващ регистрация.  

При така установеното настоящият състав намира, че не е налице предпоставката на чл.46, ал.1,т.4 алтернатива втора от ЗКПО, не се установява по безспорен начин, че задължението е опростено.

На първо място, съгласно счетоводен стандарт /СС/ 18 "Приходи", т. 2 приходът е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието. Признаването на приходите, съгласно СС 18, т. 5.1. се извършва, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката от продажбата, сумата на прихода може да бъде надлежно изчислена, направените разходи по сделката също да могат да се изчислят. Съгласно СС 18, приходът се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията, какъвто така както е посочено и в заключението на вещото лице не е налице в конкретния случай. 

По сходен случай е прието от ВАС, че по силата на чл. 108 ЗЗД за да е налице опрощаване, то следва да бъде обективирано в договор между страните по правоотношението. Такъв договор не е налице, а приетото от органа по приходите съгласие на собственика изразено в Протокол от 11.01.2010г., средствата да не подлежат на възстановяване и да остават в капитала на дружеството, не замества изрична воля за отказ от връщане на сумата, респективно за нейното опрощаване от собственика. За да настъпи погасителният ефект на опрощаването, между страните следва да бъде постигнато съгласие относно конкретното задължение, определено по основание и размер, което се опрощава. В случая очевидно от дружеството, чрез неговия представител няма изразена воля за опрощаване на вноските, след като в различни периоди от време са възстановявани макар и малка част от вноските. Да се приеме изводът на органа по приходите, че процесните суми са опростени и върху тях се дължи данък би означавало да се подмени волята на собственика-кредитор и смисъла на разпоредбата на чл.46, ал.1,т.4 от ЗКПО.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч /отм./ изисква приходите и разходите да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаване или плащане на паричните средства и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Чл. 23 от ЗСч /отм./ изисква финансовият отчет на предприятието да представя вярно и честно имущественото състояние на предприятието и отчетеният финансов резултат. Съгласно счетоводен стандарт /СС/ 18 "Приходи", т. 2 приходът е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието. Признаването на приходите, съгласно СС 18, т. 5.1. се извършва, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката от продажбата, сумата на прихода може да бъде надлежно изчислена, направените разходи по сделката също да могат да се изчислят. Съгласно СС 18, приходът се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията.
Съгласно СС 32 „Финансови инструменти”, т. 11.1, предприятието отписва изцяло или частично финансовите си инструменти /каквито са вземанията и задълженията/ единствено когато договорените права или задължения по тях бъдат погасени. Погасяване (изцяло или частично) на договорени права или задължения, произтичащи от финансов инструмент, е налице при: а) реализиране на правата или уреждане на задълженията; б) отказ от правата или отменяне на задълженията; в) изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията. Никоя от посочените хипотези не е налице в случая.

Сходен казус е разгледан от Върховния административен съд в решение № 355 от 10.01.2013г. по адм.д. № 5433/2012г., VІІІ отд. на ВАС. Изложените в това решение изводи са изцяло относими и към настоящия казус. По силата на чл. 108 ЗЗД, за да е налице опрощаване, то следва да бъде обективирано в договор между страните по правоотношението. Такъв договор не е налице. В посочения смисъл е и решение №11736/12.10.2010г. по адм. дело №4385/2010г. на ВАС. 

Неоснователно е и позоваването на чл. 4, т. 4 от националните стандарти за финансовите отчети на малките и средни предприятия. Фактът, че въпросната сума е осчетоводена, не означава, че същата няма характер на задължение, т.е., че е опростена или е налице отказ от нея. Едва когато такъв настъпи, съобразно посочените по-горе и законово определени начини, ще може да се приеме, че е налице приход, представляващ нарастване на икономическата изгода под формата на придобиване на активи.

Що се отнася до приетото от ревизиращите, че облагането с корпоративен данък следва да се извърши на база извършените от дружеството счетоводни записвания, следва изрично да се подчертае, че такъв подход е незаконосъобразен. Не счетоводните записвания, а действителните правоотношения между страните по една сделка могат да доведат до възникване на основание за данъчно облагане.

С оглед на изложеното следва се отмени обжалваният РА.

Разноски от жалбоподателя не са искани и такива не се присъждат.

         Водим от горното, Административен съд – П., XVIII състав,

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ по жалба на „**“ ЕООД,  ЕИК ***, представлявано от  Х.Х.М., седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „*** кинокомплекс „А. В.“, с посочен съдебен адрес:***, оф. 6 Ревизионен акт №  Р-16001615006990–091-001 от 12.01.2016год., и  Ревизионен акт за поправка № П -16001616010327 -003-001 от 19.01.2016год., издаден от Г. И. Н., на длъжност Началник Сектор „Ревизии”, при Териториална дирекция П.на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и Б. Г. Ч., на длъжност главен инспектор по приходите в Териториална дирекция П.на Национална агенция да приходите, като орган ръководил  ревизията, потвърден с Решение № 147 от 12.03.2016год., на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика”, П., с който за 2010 год. допълнително са установени задължения за корпоративен данък в размер на 21570.31 лв. и начислени задължения за лихви размер на 9415.25 лв. 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: