РЕШЕНИЕ

 

№ 1701

 

гр. Пловдив, 18 октомври 2017 год.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на 27.09.2017 г. в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                   

при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 1330 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на „*****, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. *********, представлявано от управителя *********, против Ревизионен акт № Р-16001616002989-091-001/16.12.2016 г., издаден от *********на длъжност началник сектор, възложил ревизията и *********на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 117/02.03.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит за периода 01.12.2015г.-31.03.2016г. в размер на 24 098,67лв., ведно с прилежащите лихви от 1930,26 лв., по фактури издадени от „*********Жалбоподателят оспорва изцяло ревизионния акт и моли да се отмени. Излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на изводите на приходната администрация. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция “ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Калдъшев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Жалбата пред настоящата инстанция е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес. Това налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед № Р-16001616002989-020-001/03.05.2016 г., издадена от Началник сектор на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет прилагане на ЗДДС за данъчен период – 01.12.2015 г. – 31.03.2016 г. С последващи Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001616002989-020-002/04.08.2016 г., Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001616002989-020-003/02.09.2016 г. срокът на ревизията е удължаван последователно до 05.13.2016 г.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите. Видно от приложените по делото Заповед № РД-09-456 от 04.04.2016 г., ведно с Приложение № 1 и Приложение № 2 към нея на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, на органа, издал посочените по-горе заповеди, са били делегирани надлежни правомощия по чл. 112, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001616002989-092-001/21.10.2016 г. в срока по чл. 117 от ДОПК.

В срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, въз основа на съставения РД е издаден и процесният Ревизионен акт. Не са представени доказателства за датата на връчването му,но доколкото решаващия орган в решението си е приел, че жалбата до него е в срок, съдът приема,че е налице редовно връчване и своевременно упражняване на право на жалба.

С оглед на изложеното, съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановен в рамките на преклузивния срок по чл.109 от ДОПК.

С обжалвания ревизионен акт не е признато право на данъчен кредит в размер общо на 24 098,67 лв. по 14 броя фактури издадени от доставчик „*********, гр. Пловдив, от м.12.2015 г., м.01.2016 г., м. 02.2016 г. и м.03.2016 г.  с предмет „Интернет реклама в уеб сайтове“, „Комисионна за управление на рекламна кампания в Интернет“, „Реклама във Facebook и Google Adwords“, „Дизайн и предпечат на рекламни материали“, „Печат на флаери и брошури и безадресно разпространение  в Пловдив“.

За да откаже правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9 от ЗДДС, приходната администрация се е мотивирала с това, че не е доказано реалното извършване на доставките поради липсата на доказателства, удостоверяващи потенциалната възможност за осъществяването и прякото им реализиране.

В рамките на ревизионното производство е установено следното:

При насрещната проверка на доставчика „*********, обективирана с протокол № П-1600161692297-141-001/06.06.2016 г.е установено,че регистрацията по ЗДДС на дружеството е  прекратена, считано от 15.04.2016 г. – последното е неотносимо към отказа на приходната администраци да признае правото на данъчен кредит.

Установено е,че за периода 01.12.2015 г. до 31.03.2016 г. са били налице 5 лица на трудови договори на длъжности: графичен дизайнер, програмист на уеб сайтове и специалист маркетинг и реклама.

По данни от информационен  регистър „VAT 14” на НАП е установено, че процесните 14 бр. фактури са отразени в дневника за продажби по ЗДДС с получател „*****.

Проверяваното дружество доставчик е представило по искане на ревизиращия екип фактурите, договори за провеждане на рекламна кампания и закупуване на рекламни площи в уеб сайтове,  договор за изработка и печат на флаери, брошури и рекламни материали от 12.01.2016 г., оферта за разпространение на 50 000 рекламни флаера и брошури на територията на град Пловдив по пощенски кутии, договор за провеждане на рекламна кампания в площадки Google Adwords и Facebook, приемо-предавателни протоколи и касови бонове от ЕКФП към фактурите, с изключение на фактури № 2000000016/28.01.2016 г., № 247/15.02.2016 г. и № 268/29.02.2016 г.

От органите по приходите е установено, че предмет на договорите между „********* и „***** е рекламиране на сайтове на ревизираното лице www.iskamtablet.com, www.iskamgps.com и www.leos.bg, www.gpszakamion.com. Съгласно представените приемо-предавателни протоколи към договорите, последните са визуализирани с цел реклама в следните сайтове www.bgrabotodatel.com, www.bgmedici.com, www.hotarena.net, Google Adwords, Google Mobile и Facebook.

Тези сайтове не са собственост на двете дружества, а на трети лица. От тук е заключено,че би трябвало „********* да има сключен договор със собствениците на сайтовете.

В писмените си обяснения  доставчикът е заявил, че е изпълнител на проекти на „***** и посредничи при закупуването на интернет рекламно пространство в сайтове на трети лица.

Не е представил договори и/ или  фактури от собствениците на сайтовете, в които „се визуализират банери“ на „***** и не са представени платежни документи между доставчика и третите лица.

Отбелязано е още от ревизиращия екип, че доставчика не представя доказателства за наличие на материали и дълготрайни материални активи за отпечатване на рекламни брошури, флаери и дипляни.

Констатирано е разминаване между представена предварителна оферта за безадресно разпространение на 50 000 бр. рекламни флаери, дипляни и брошури с указан часови интервал от 10:00 ч. до 16:00 ч. в рамките на 7 дни и приемо-предавателния протокол от 28.01.2016 г. към фактура № 231/20.01.2016 г.,в който е посочено, по часове, дни и райони, че материалите се разпространяват през периода 21.01.2016 г. - 27.11.2016 г.

От тук е прието,че приемо-предавателния протокол е съставен за целите на ревизията.

По данни от информационен масив на НАП VAT 14 на „********* са декларирани покупки на материали от *********, „*********и „*********.

На предходните доставчици също са извършени насрещни проверки, при които ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК и не са представени изисканите документи справки и писмени обяснения.

По данни от информационните  масиви  на НАП е установено, че          „*********, „*********и „*********,  са дерегистрирани по ЗДДС при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС и са определени от НАП за лица с „рисков профил“, нямат регистрирани назначени лица по трудови правоотношения, не са подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на физически лица по извънтрудови правоотношения, не са установени данни за декларирани производствени, складови бази, търговски обекти, МПС, машини и съоръжения за осъществяване на стопанска дейност.

Прието е, че за предходните доставчици не са налице данни за наличие на технически, технологичен и кадрови потенциал.

По искане за представяне на доказателства за изпълнението на фактурираните услуги, ревизираното дружество е представило копия на фактурите, договори към тях, приемо-предавателни протоколи и касови бонове.

Така, видно е всяка фактура да е с посочен предмет на доставката, данъчна основа и ДДС, както и към нея да са налице съпътстващи документи.

Фактура № 190/10.12.2015 г. с данъчна основа 5 700,00 лв. и ДДС 1 140,00 лв. е с предмет на доставка  „Интернет реклама в уеб сайтове“, „Комисионна за управление на интернет рекламна кампания“. Към нея е представен договор за поръчка наименован за провеждане на рекламна кампания и закупуване на рекламни площи в уеб сайтове от 02.12.2015 г., както и  приемо-предавателен протокол от 10.12.2015 г., с който  е приет доклад за визуализиране на рекламни банери, описани по брой и вид.

Фактура № 195/14.12.2015 г. с данъчна основа 6 160,00 лв. и ДДС 1 232,00 лв. е с предмет на доставка „Интернет реклама в уеб сайтове“ и „Комисионна за управление на интернет рекламна кампания“.  Към нея също е представен договор за провеждане на рекламна кампания и закупуване на рекламни площи в уеб сайтове от 01.12.2015 г. и приемо-предавателен протокол от 22.12.2015 г. с доклад за визуализиране на рекламни банери,описани по брой и вид.

Фактура № 210/28.12.2015 г. с данъчна основа 11 550,00 лв. и ДДС 2310,00 лв. с предмет на доставка „Интернет реклама в уеб сайтове“ и „Комисионна за управление на интернет рекламна кампания“ е с договор за провеждане на рекламна кампания и закупуване на рекламни площи в уеб сайтове от 04.12.2015г., както и приемо-предавателен протокол от 28.12.2015 г. с който се приема и одобрява окончателен доклад за визуализиране на рекламни банери, описани по брой и вид.

Фактура № 217/11.01.2016 г. с данъчна основа 7 400,00 лв. и ДДС 1 480,00 лв. и с предмет на доставка е „Интернет реклама в уеб сайтове“ и „Комисионна за управление на интернет рекламна кампания“ е с представен договор за провеждане на рекламна кампания и закупуване на рекламни площи в уеб сайтове от 06.01.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 29.01.2016 г. За приемане и одобряване на окончателен доклад за визуализиране на рекламни банери, описани по брой и вид.

Фактура № 231/20.01.2016 г. с данъчна основа 7 400,00 лв. и ДДС 1 480,00 лв. с  предмет на доставка „Дизайн и предпечат на рекламни материали“, „Печат на флаери и брошури“ и „Безадресно разпространение на изработени флаери и брошури в Пловдив“. Представен е договор за изработка и печат на флаери, дипляни и рекламни материали“ от 12.01.2016 г. Приложена е оферта за разпространение на 50 000 рекламни флаера и брошури на територията на град Пловдив по пощенските кутии в райони Тракия, Възстанически, Христо Ботев, Смирненски и централната част на Пловдив. Приложен е приемо-предавателен протокол от 20.01.2016 г., с който се приемат 25 000 рекламни флаери и 25 000 рекламни брошури. Приложен е приемо-предавателен протокол от 28.01.2016 г., в който е посочено, че „за периода 21.01.2016 г. до 27.11.2016 г. е осъществено безадресно разпространение на 50 000 рекламни материали.

Фактура № 2000000016/28.01.2016 г. с данъчна основа 14500,00 лв. и ДДС 2900,00 лв. и с предмет на доставка „Реклама в интернет сайтове“ и „Комисионна за управление на рекламна  кампания в интернет“ е с представен договор за провеждане на рекламна кампания и закупуване на рекламни площи в уеб сайтове от 06.01.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 28.01.2016 г.,  с който се приема и одобрява окончателен доклад за визуализиране на рекламни банери, посочени по вид и брой.

 Фактура № 247/15.02.2016 г. с данъчна основа 12 500,00 лв. и ДДС 2 500,00 лв. и с предмет на доставка „по договор за софтуерна разработка на модули в интернет магазин  www.iskamtablet.com и с представен договор за разработка на модули за нови фукционалности в интернет магазин. Приложен е приемо-предавателен протокол от 15.02.2016 г. за предаване на модулите.

Фактура № 265/29.02.2016 г. с данъчна основа 7 150,00 лв. и ДДС 1430,00 лв. е с предмет на доставка „по договор за реклама в интернет сайтове за www.iskamgps.com“. Представен е договор за провеждане на рекламна кампания и закупуване на рекламни площи в уеб сайтове от 02.02.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 29.02.2016 г., с който се приема и одобрява окончателен доклад за визуализиране на рекламни банери, промотиращи дейността, описани по вид и брой.

Фактура № 268/29.02.2016г. с данъчна основа 17 500,00 лв. и ДДС 3500,00 лв. с предмет на доставка разработка на функционалности за www.leos.bg. Представен е договор за предоставяне на уеб и дизайн услуги от 01.02.2016 г.и е приложен приемо-предавателен протокол за приемане на модулите от 29.02.2016 г.

Фактура № 2000000037/28.03.2016 г. с данъчна основа 7 700,00 лв. и ДДС 1 540,00 лв. и с предмет на доставка „по договор за реклама в интернет сайтове за www.leos.bg“. Представен е договор за провеждане на рекламна кампания и закупуване на рекламни площи в уеб сайтове от 23.02.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 28.03.2016 г., с който се приема и одобрява окончателен доклад за визуализиране на рекламни банери, промотиращи дейността, описани по вид и брой.

Фактура № 274/29.02.2016 г. с данъчна основа 5 500,00 лв. и ДДС 1 100,00 лв. и с предмет на доставка „по договор за реклама в уеб сайтове в www.iskamtablet.com е с представен договор от 01.03.2016 г. и приемо-предавателен протокол за приемане на  модулите от  29.03.2016 г., с който се приема и одобрява окончателен доклад за визуализиране на рекламни банери, промотиращи дейността, описани по вид и брой.

Фактура № 276/30.03.2016 г. с данъчна основа 6 850,00 лв. и ДДС 1 370,00 лв. и с предмет на доставка „по договор за реклама в Google Adwords и Facebook“ е с представен договор за провеждане на рекламна кампания в площадки Google Adwords и Facebook от 29.02.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 30.03.2016 г.

Фактура № 281/31.03.2016 г. с данъчна основа 2 500,00 лв. и ДДС 500,00 лв. и с предмет на доставка „по договор за реклама в интернет пространство www.gpszakamion.com" е с представен договор за провеждане на рекламна кампания и закупуване на рекламни площи в уеб сайтове от 02.03.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 31.03.2016 г., с който се приема и одобрява окончателен доклад за визуализиране на рекламни банери, промотиращи дейността, описани по брой и вид.

Фактура № 284/31.03.2016 г. с данъчна основа 7 400,00 лв. и ДДС 1 480,00лв.  и с предмет на доставка „по договор за реклама в Google Adwords и Facebook“ е с представен договор за провеждане на рекламна кампания в площадки Google Adwords и Facebook от 02.03.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 31.03.2016 г.

Към всяка една от фактурите са представени и разпечатки от съответния уеб сайт, удостоверяваща позиционирането на рекламен банер.

Така, видно е,че още в хода на самото евизионно производство са били събрани достатъчно доказателства, обосноваващи правото на данъчен кредит.

В хода на съдебното производство са събрани и нови доказателства:

От изисканите и представени по делото други два ревизионни акта е видно, че при идентични обстоятелства за друг данъчен субект е прието,че същия доставчик е изпълнил идентични доставки и е разполагал с кадрова обезпеченост за изпълнението им.

Събрана е като доказателство по делото справка за сключените от прекия доставчик трудови договори през ревизирания период.

От заключението на вещото лице Ю.З.Х. по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което като компетентно изготвено и неоспорено от страните, съдът кредитира, се установява,че през ревизирания период за който е отказаното право на данъчен кредит с мотив,че доставка няма, месечния оборот на „***** се е увеличил с до 360 %, което несъмнено е доста убедително косвено доказателство за това, че реална реклама е имало.

По отношение на оспорената материална и кадрова обезпеченост на доставчика се установява от вещото лице,че в ревизирания период „Ефекс Дизайн“ ЕООД по аналитичен регистър на s 302 Материали е имало към 31.12.2015г. заведени материали на обща стойност 306 494,31лв., в това число по аналитични партиди 305-5 Хартия офсет 1217500 броя, 302-4 Пластизоли червено 2000 кг., 302-6 Пластизоли синьо 600 кг.

Изводът от всичко гореизложено е, че констатациите на ревизиращия екип са необосновани.

Необосновано, а и нямащо нищо общо с юридически аргумент е недоумението на приходната администрация за това,че ревизираното лице вместо само да се регистрира за реклама в Google adwords, плащало за рекламната си дейност на друг. Съдът намира,че последното е въпрос на личен избор и на форма на организация на работата, а не на задължителна, според данъчните, злоупотреба.

За съда е налице липса на проблем, в контекста на фактическия състав на правото на данъчен кредит, визираното от ответната страна обстоятелство, че доставчикът не бил собственик на интернет страниците,в които са публикувани рекламните банери. В какви отношения е доставчикът с трети лица е без никакво значение за получателя на услугата, ако услуга има. А видно е от представените разпечатки,че банери има, следователно и изпълнене на възложената поръчка има.

Следва да се отбележи,че начинът на изпълнение на договорената услуга от доставчика и отношенията му с предходни доставчици не е пряко свързано с правото на данъчен кредит.

Според легалното определение на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга по смисъла на този закон е всяко извършване на услуга, а съгласно чл. 25, ал. 1, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени лица, вътреобщностно придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС установява, че данъчно събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Следователно, за преценката дали е осъществена реална доставка по конкретните фактури, е необходимо да се изследва въпросът дали е налице предвиденият в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно извършването на услугата, при чието проявление възникват съответните правни последици.

В този смисъл, за да е налице право на данъчен кредит, следва да е доказано фактическото осъществяване на доставките. А установяването на реално осъществяване на доставката за предходен период, следва да бъде направено след анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя. При доставка на услуга от значение за реалността й е проверката дали получателят е получил резултатът, благото от тази услуга.

Така, в решение на СЕС от 6 декември 2012 година по дело C-285/11 в т. 31 е посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. А в т. 32, че: „Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото” и „Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано /т. 33/.

От изложеното следва изводът, че за да се признае
правото на приспадане на ДДС, е необходимо услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки.

Според изложеното в това решение на СЕС и в решение от 21 юни 2012 по съединени дела С-80/11 и С-142/11, ако е установено предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване на стоките в
тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във връзка с воденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да обоснован отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата. В същия смисъл са и мотивите на СЕС по решения по дело С -18/13 и  С-277/14.

Тук следва да се отбележи, че приходните органи изобщо не са изложили констатации в ревизионния акт, респ. в решението на решаващия орган, че дружеството-жалбоподател участва в данъчна измама, за която е могъл да знае.

Както е установено в хода на ревизионното производство, при извършването на насрещните проверки, доставчикът е представил документите, изискани от органите по приходите. Представени са както процесните фактури, така и придружаващите ги договори и приемо-предавателни протоколи.

Опроверган е и изводът, че доставчикът не разполага с материална обезпеченост, предвид констатациите на вещото лице.

Видно от представената по делото справка за сключените трудови договори, прекият доставчик е имал назначени четирима служители – двама програмисти и двама дизайнери. Последното опровергава твърдението за липса на кадрова обезпеченост.

Относно факта на извършване на услугите, следва да бъде съобразено, че според легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 8 от ЗДДС, услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Общата формулировка на понятието “услуга” включва в себе си не само сделките, квалифицирани от гражданскоправна гледна точка като договори за изработка или поръчка, но и всякакви други сделки и правни действия, които могат да се определят като доставка по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС и имат за предмет блага, различни от стока и пари в обръщение като законно платежно средство.

В конкретния случай, няма съмнение, че процесните първични и вторични счетоводни документи – фактури и приемо-предавателни протоколи касаят не нещо друго, а договори за услуга. Като доказателства за реалното извършване на услугите, към фактурите са представени и приемо-предавателни протоколи с отразен в тях номер на фактурата, както и индивидуализиране на изпълнените услуги.

Няма спор,че услугите са използвани за дейността на ревизираното лице.

Няма съмнение и спор, че дружеството е упражнило процесното право на данъчен кредит въз основа на данъчни фактури, съответстващи на изискванията на закона относно формата, в която следва да са обективирани.

Относно липсата на доказани обстоятелства относно дейността на самия доставчик и предходните доставчици, то обосноваване липсата на доставка единствено с поведението на прекия и предходни доставчици не може да е законосъобразно. Защото правото на данъчен кредит е независимо от поведението на друго лице.

За пълнота на изложеното, съдът намира, че в случая следва да бъде съобразена и практиката на Съда на Европейския съюз, която е ясна и безпротиворечива и абсолютно точно очертава, че правото на данъчен кредит е налице за получени стоки и услуги, предназначени за осъществяването на икономическа дейност.

Както се сочи в т. 47 от решението на СЕС по дело С-18/13 “...евентуалното неизпълнение от страна на доставчика на услуги на някои счетоводни изисквания не може да постави под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите, що се отнася до платения за тях ДДС, когато фактурите за предоставените услуги съдържат цялата изискуема информация по член 226 от Директива 2006/112...”. Облагането с ДДС се основава на обективния характер на сделките или доставките и при него не се отчитат целите и резултатите от тези сделки, нито характерът на определена сделка във верига от сделки се променя от по-ранни или последващи събития. Това произтича от практиката на Съда на Европейските общности (СЕО) - виж в тази връзка Обединени дела C-354/03, C-355/03 и C-484/03 Optigen и други, параграфи 44 и 47:

„44 Всъщност, този анализ и този на дефинициите на “доставка на стоки” и “данъчно задължено лице, действащо като такова” показва, че тези термини, които определят облагаемите сделки по Шеста директива, са всички обективни по характер и се прилагат без значение относно целта или резултатите от съответните сделки.

47 Както генералният адвокат отбелязва в точка 27 от своето становище, всяка сделка трябва следователно да се разглежда отделно и характерът на определена сделка във веригата не може да се промени от по-ранни или последващи събития.”

В този смисъл, когато обективните критерии за наличието на доставка са изпълнени, то доставка е налице и съответно по силата на чл. 25, ал. 2 и ал. 5 от ЗДДС данъкът става изискуем, без значение от предходни или последващи събития.

Обективните критерии за наличието на доставка на стока са посочени в чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, която разпоредба изисква единствено да е налице извършване на услугата. Съответно, без значение за правото на данъчен кредит е дали прекият доставчик или негови предходни доставчици са спазили точно всички изисквания на ЗДДС за документиране и деклариране на доставките.

Изхождайки от гореизложените принципни положения, направеният извод от органите по приходите, че в случая не е налице право на данъчен кредит, е незаконосъобразен.

Неправилно органите по приходите обосновават своите изводи за липса на доставка с непредставянето на едни или други доказателства от страна на доставчика в хода на насрещната проверка или с представянето на противоречиви такива. Тъй като правният извод, че по издадените фактури не е налице доставка, се мотивира с непредставянето от страна на доставчика на доказателства в хода на извършена насрещна проверка, следва да се посочи, че несъбирането на доказателства не може да служи за основание за каквито и да е правни изводи. Основание за това е обстоятелството, че съгласно чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК фактическите констатации и правни изводи следва да се основават на факти, установени по реда и със средствата по ДОПК – т.е. с доказателства по ДОПК, събрани по реда на ДОПК. Обстоятелството, че съгласно чл. 37, ал. 1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите, задължение именно на ревизиращия екип е по силата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК и чл. 5 от ДОПК да потърси, събере, прецени и анализира и други доказателства, с които да бъдат установени съответните факти и обстоятелства.

Следва да се посочи, че извършването на насрещна проверка е само един от множеството възможни способи за събиране на доказателства, с които да бъдат установени фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорностите на лицата – или в конкретния случай наличието на доставка. Най-малко органът по приходите е задължен да събере, прецени и анализира всички доказателства за наличието или липсата на доставка, които са налице при ревизираното лице и които по силата на чл. 37, ал. 2 от  ДОПК са му били предоставени. Обстоятелството, че в хода на извършената насрещна проверка определени изискани по реда на чл. 37, ал. 2 и 3 от ДОПК доказателства не са представени, не води до извод, че фактите, които те биха могли да удостоверят, не съществуват. Единственият резултат, който допуска ДОПК в тези случаи е, че при мотивиране на своите твърдения, органът по приходите следва по силата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК да се основава и да преценява само събраните в производството доказателства.

В горния смисъл е и практиката на ВАС в сходни казуси - Решение № 4842/08.04.2014 г. по АД 10461/2013 г. – Първо отделение, Решение № 5237/15.04.2014 г. по АД 10907/2013 г. – Осмо отделение, Решение № 4929/09.04.2014 г. по АД 10130/2013 г. – Осмо отделение. В тези решения Върховният административен съд, за да отмени издадените ревизионни актове, е постановил: „Твърдяните от касатора нередности у предходни доставчици и съмнения във връзка с това за произхода на стоките, без информационна следа за представа на ДЗЛ за тези нередности, не изключват правото на приспадане”. „Следва да се съобрази Решение на Съда на ЕС от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При идентична фактическа обстановка Съдът се е произнесъл категорично, че чл. 167, чл. 168, буква а, чл.178, буква а и чл.273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняването на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС или поради това, че въпросното данъчно задължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчно задълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател”.

Без значение за възникване на правото на данъчен кредит е дали прекият доставчик е спазил точно всички изисквания на ЗДДС за документиране и деклариране на доставките, когато е осъществена облагаемата доставка на услуги, услугата е била извършена и е използвана за икономическата дейност на получателя.

От изложеното следва да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл. 226 от Директива 2006/112 в частта по т. 6 относно количеството и естеството на доставените услуги, или степента и естеството на предоставените услуги.

Ето защо, като получател по облагаема доставка „АТ  ТРЕЙД” ЕООД е субект на правото на приспадане по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. С оглед на това, съдът приема, че с контролирания ревизионен акт незаконосъобразно това право не е било признато, поради което същият подлежи на отмяна.

За разноските:

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските общо в размер на 2100 лева.

Мотивиран така, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ по оспорване на „*****, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. *********, представлявано от управителя *********, Ревизионен акт № Р-16001616002989-091-001/16.12.2016 г., издаден от *********на длъжност началник сектор, възложил ревизията и *********на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 117/02.03.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит за периода 01.12.2015г.-31.03.2016г. в размер на 24 098,67лв., ведно с прилежащите лихви от 1930,26 лв., по фактури издадени от „*********ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите да заплати на „*****, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. *********, представлявано от управителя *********, сумата от 2100 лв. разноски.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:   /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ