РЕШЕНИЕ

 

№ 455

 

гр. Пловдив,  28.02.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                            

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1335 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 1 и ал. 5 – 7 от Закона за управление на средствата от Eвропейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл. 26б, чл. 33 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. /Наредба № 9/ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.

2. Образувано е по жалба на В.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Н.Т.П., срещу акт на Директора на Областна дирекция Земеделие – Пловдив при Държавен фонд „Земеделие“ за налагане на финансови корекции по договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № 13/112/03335 от 14.10.2009 г., обективиран в нотариална покана изх. № 01-163-6500/185/06.03.2015г.

С Решение № 767/18.04.2016 г., постановено по адм. дело № 876 по описа за 2015г. на Административен съд – гр. Пловдив, е отменена оспорената нотариална покана. Върховният административен съд на Република България, със свое решение № 5898 по адм. дело № 6516/2016г.,  е отменил решението на административния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав и нова проверка по чл.168, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.146 от АПК, при спазване на чл.171 от АПК, с оглед констатираните нарушения на съдопроизводствените правила и извършване на нови фактически установявания при спазване на съдопроизводствените правила по оспорване на официални документи с материална доказателствена сила по отношение на спорните обстоятелства за установено неизпълнение на бизнес - плана от ползвателя на помощта. При новото разглеждане на делото, следва да бъдат съобразени указанията на висшия по степен съд.

В настоящото производство оспорващия, чрез адв.В.А.А. поддържа жалбата си. Оспорват се фактическите констатации в акта и резултатите от извършените контролни проверки и се твърди, че всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана са достигнати. Поддържа се, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, не е мотивиран и  не съдържа фактически основания. Възразява се, че липсва връзка между съдържанието на акта и приложените по преписката документи, поради което допълнителни мотиви от същите не могат да бъдат изведени. Сочи се, че бенефициентът съобразно постигнатите договорености има задължение да създава и презасажда земеделското стопанство, без изпълнението на това задължение да е поставено в зависимост от плододаването на растенията. Твърди се, че полагането на необходимите грижи за достигане на плододаване е ирелевантно обстоятелство, тъй като в оспореният акт не са изложени мотиви в тази насока. Сочи се, че към моментът на проверките е постигнат необходимия икономически растеж, тъй като по отношение на размера на стопанството няма формиран спор. Възразява се, че административният орган не е съобразил постановките на Регламент (ЕС) № 65/2011г., респ. не е мотивирал наличието на конкретно установена „нередност“ в легално даденият й смисъл. Поддържа се, че към момента на проверките оспорващият е отглеждал общо 28,156 дка лешникови насаждения. Въз основа на събраните по делото свидетелски показания се твърди, че успешно е оборена доказателствената сила на контролните листи от извършените проверки на място през 2012г., тъй като длъжностните лица които са ги извършили не притежават необходимата компетентност и са действали формално. Също така се поддържа, че данните от тази проверка са дискредитирани, тъй като едно от лицата положило подпис върху контролните листи – Н.Н., не е присъствало при извършването им. За проверката от 2014г. се сочи да е установила наличие на лешникови насаждения и обработка на земята като липсата на данни за процентното им съотношение не следва да е във вреда на бенефициента. Поддържа се, че преди издаване на оспорения административен акт ответникът е бил длъжен да извърши още една проверка, с цел изясняване на обективното състояние на стопанството.

Иска се отмяна на оспорения административен акт, връщане на преписката за ново произнасяне при административния орган и присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът - Директор на Областна дирекция Земеделие – Пловдив при Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., поддържа становище, че жалбата е неоснователна. Иска се присъждане на съдебни разноски и възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не встъпва в процеса и не изпраща представител.

ІІ. За допустимостта:

5. Според чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 4 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, което може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 – 7§ от същия закон.

Обжалваната в настоящото производство нотариална покана съдържа отказ да бъде признат разход на жалбоподател във връзка с предмета на сключения договора за безвъзмездна финансова помощ и искане за възстановяване на всички извършени плащания по договора.

Направеното изявление за финансова корекция, по смисъла на чл. 71, ал. 1 вр. чл. 73, ал. 1 и ал. 4 от ЗУСЕСИФ, има характер на индивидуален административен акт, с който пряко се засягат права и законни интереси на адресата, поради което жалбата като подадена в срок и при наличие на правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Между Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция и В.А.В. (УРН 386675 на кандидата) е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № 13/112/03335 от 14.10.2009 г., по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Предмет на проект № 13/112/03335, според бизнес плана и Приложение № 1 към договора е: 1) закупуване на водоноска – 1 бр.; 2) закупуване на прикачен инвентар – плуг 1 бр.; 3) закупуване на водна помпа – 1 бр.; 4) закупуване и монтиране на ограда за земеделска земя – 230 м.; 5) създаване на трайни насаждения – лешници 18,156 дка. Според раздел IV от бизнес плана инвестициите по т. 1 и т. 2 следва да бъдат извършени през първата година от изпълнение на договора, тези по т. 3 – през втората година, а по т. 4 – през третата година. Относно създаването на трайните лешникови насаждения в бизнес плана е предвидено: през първата година 7,000 дка - отглеждани и 12,156 дка - създаване; през втората година 19,156 дка – отглеждани и 3,000 дка – създаване; през третата година 22,156 дка – отглеждани и 3,000 дка – създаване; през четвъртата година 25,156 дка – отглеждани и 3,000 дка – създаване; през петата година 28,156 дка – отглеждани.

Също така, бенефициентът се е ангажирал да изпълни следните основни дейности и цели: 1) увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство с минимум 3 икономически единици /ИЕ/; 2) завършване на курс, включващ обучение по основни проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор или участие в информационна дейност, относно тези проблеми; 3) увеличаване на обработваемата земеделска площ на земеделското стопанство, 4) създаване, презасаждане  и възстановяване на трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, включително винени и 5) подобряване механизацията на стопанството, чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство и 6) преминаване към биологично производство.

Отпуснатата финансова помощ по проекта е в размер на  48 892,00 лева, за пет години, която според т. 2.2, т. 2.3. вр. т.1.2 от договора Фондът се задължава да изплати на бенефициента на две равни плащания от 24 446,00 лв., при условие, че същият е извършил всички инвестиции, основните дейности и цели по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и действащите нормативни актове.

Според т. 2.4 от договора, за да бъде преведено второто плащане, следва да е налице нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 ИЕ.

Договореният срок за извършване на всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и Приложение № 1 е до годината на проверка - 14.10.2012 г. и започва да тече от датата на подписване на договора.

В т. 4.21 от договора е предвидено задължение за Получателя да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана към годината на проверката, в срок до 14.10.2012 г. и в съответствие с одобрения бизнес план.

Съгласно т.4.1 от договора, Фондът има право да упражнява постоянен контрол за изпълнение на условията по договора, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност за периода на дейността и не по-късно от 3 (три) години от подаване на заявката за второто плащане. Посоченият срок кореспондира със задължението на бенефициента по т. 4.33 от договора да не преустановява земеделската дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство за срок от 3 /три/ години от подаване на заявката за второ плащане. 

По смисъла на т. 4.2 и т. 4.3 от договора, контролът може да бъде извършван от представители на Министерство на земеделието и храните, чрез проверки на място.

Според т.4.4 от договора, Фондът отказва да извърши второ плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, когато: а) Ползвателят  не е изпълнил всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана в срока по т. 3.1. или ги е изпълнил неточно, и/или изискуемите документи за доказване на извършените такива не са представени; б) Икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 3 (три) икономически единици към периода на проверка за изпълнение на бизнес плана.

Също така съгласно т. 4.7 от договора, Фондът изисква връщане на вече изплатените суми както по първото, така и по второто плащане, заедно със законните лихви върху тях и/или да прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато Ползвателя не изпълни свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ.

7. Според Таблица № 1 и обобщената информация към бизнес плана началният размер на стопанството е 19,156 декара, от които 7,0 декара трайни насаждения – лешници и 12,156 декара угар, а началният икономически размер е 2,16 ИЕ. Формулата за определяне на икономическия размер на стопанството е посочена в Таблица № 13 от бизнес плана: „общият размер на ИЕ“ (ОРИЕ) е равен на „общата стандартна разлика“ (ОСР) - реда А плюс „фуражен баланс, настояща година“ (ФБ) - ред Б разделени на 2347 (1200*1,95583). Според ред А1 и ред Б от таблица № 13 стойността на ОСР е равна на „стандартната разлика“ (СР) умножена по площта на трайните насаждения, а стойността на ФБ е нула.  По горната формула, при фиксирана стойност на СР – 725 и начална площ на трайните насаждения 7000 дка се формира и началният икономически размер 2,16 ИЕ.

Предвидена е една проверки по изпълнението – след третата година от сключване на договора. Заложено е към момента на проверката и след третата година икономическият размер на стопанството да бъде 7,77 ИЕ, при 25,156 декара трайни насаждения и ОСР 18238,10; през петата година икономическият размер на стопанството следва да бъде 8,70 ИЕ, при 28,156 декара трайни насаждения и ОСР 20413,10.

8. На 01.06.2010 г. е сключен анекс към Договор № 13/112/03335 от 14.10.2009 г., по силата на който Таблицата с първоначално одобрените инвестиции в дълготрайни материални актив от Приложение № 1 се променя, при което отпада закупуването и монтиране на ограда за земеделска земя – 230 м.

9. По делото не се формира спор относно обстоятелството, че бенефициентът извършил минимално изискуемата инвестиция, закупил е договорената селскостопанска техника, и необходимият посадъчен материал за изпълнение на бизнес плана, преминал е и необходимото обучение. За удостоверяване на тези обстоятелства са представени договори за покупко-продажба, фактури, приемо-предавателни протоколи, сертификати за качество и удостоверения от преминати курсове на обучение.

Не се спори също, че в изпълнение на процесния договор за безвъзмездна финансова помощ на бенефициента е извършено първо плащане в размер на 24 446,00 лв.;

10. Бенефициентът с договори за аренда /л.293, л. 297 и л. 302/ е получил правото временно и възмездно да ползва имоти с кад. № 117382, № 117371 и № 117370 в землището на град Панагюрище, с ЕКАТТЕ 55302. Според представените по делото скици от 02.11.2012г., издадени от СГКК – гр. Пазарджик, поземлен имот к.и. 55302.117.382 е с площ 19,157 дек и начин на трайно ползване – нива; поземлен имот к.и. 55302.117.371 е с площ 6,00 дка и начин на трайно ползване – нива; поземлен имот к.и. 55302.117.370 е с площ 5,999 дка и начин на трайно ползване – изоставена орна земя.

11. На 23.12.2009г. е сключен договор за между В.А.В. и „****“ ООД, по силата на който дружеството, в качеството на контролен орган,  се задължава в едногодишен срок от подписването (с опция за подновяване, в случай че договорът не е прекратен) да осъществява контрол и да издаде сертификат за биологично производство по проект: „Биологично отглеждане на лешници“, с първоначален  обхват на стопанството - парцел № 117382, с площ 1,9156 ха.

12. Бенефициентът е подал заявка за второ плащане от 12/112/03335/3/01/13.11.2012 г. /л. 218/, като в същото е посочил, че към този момент стопанството му е нараснало от 2,16 ИЕ (при 7000 дка)  до 9,09 ИЕ и използвана земеделска площ от 29,400 дка. Според Таблица 1 „Данни за земята в земеделското стопанство“, посочената земеделска площ е съставена от имоти № 117370 – 5,999 дка., № 117371 – 6,001 дка. и № 117382 – 19,156 дка, всичките в землището на гр. Панагюрище, обл. Пазарджик.

13. Със заповеди № 224687, № 224688 от 04.09.2012 г. на Началника на отдел „Регионален технически инспекторат“ при ОД – Пловдив на ДФ „Земеделие“, е наредено служителят Г.А.Г.в Технически инспекторат, в периода 05.09.2012г. – 13.09.2012г., да извършване на проверка на кандидат с УРН 386675 във връзка със заявление с УИН 13/140612/65324, като посети гр. Панагюрище и гр. Стрелча. По делото не се представиха доказателства за резултати от тази проверка.

Със заповед № 1909 от 03.12.2012 г. директора на ОД – Пловдив на ДФ „Земеделие“, служителят Р.Т. е командирована, за периоди 04.12.2012г. – 05.12.2012г., в гр. Панагюрище - гр. Стрелча , с цел извършване на проверка на кандидата В.В. и други млади фермери.

Издадена е и Заповед № 850 от 23.11.2012г. от директора на ОД – Пловдив на ДФ „Земеделие“, с която служителят А.Л.К. – старши експерт, е командирован в регион Пловдив за срока от 26.11.2012г. до 07.12.2012г., със задача „ПнМ 112“. Посоченият служител със Заповед №03-РД/3075/22.11.2012г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ е пренасочен от РТИ „Варна“ към РТИ „Пловдив“ в помощ при извършване на проверки на място, съгласно Правилника за работа в дирекция „Технически инспекторат“ – Разплащателна агенция.

Резултатите от проверката са отразена в контролен лист от 04.12.2012г. /л. 384 и л. 385/, подписан от Г.Б.и С.П. в качеството на експерти към Отдел РРА при Дирекция ОППМРСР в Държавен фонд земеделие. Според приложение № 16, по отношение на имоти № 117382, № 117371 и № 117370, е отбелязано че културите обект на инвестицията не са засадени и дейностите не са реализирани.

Съставен е контролен лист и от 05.12.2012г. /л. 387/, подписан от Р.Т. и Н.И.Н.- експерти към Отдел РРА при Дирекция ОППМРСР в Държавен фонд земеделие като в полето „Забележки“ е посочено, че по посадъчният материал в имотите от контролния лист няма ясни белези за растителния вид, а пръчките не са засадени здраво в земята.

14. По делото е представен неподписан контролен лист, изготвен от Д.Ц.Б., от проверка на бенефициента В.А.В., в периода 14.11.2012г. – 16.11.2012г., в който е отбелязано, че на място кандидатът отглежда лешници, но тъй като са били изсъхнали и пропаднали, към момента на контролната проверка ги е посадил на ново, за да ги възстанови; засаждането било през месец ноември, когато е и периода на засаждане; представена е фактура за новите фиданки; направен е снимков материал. По отношение на имотите е посочено, че установените култури на място са лешници, без да е налице недопустима площ за подпомагане. Посочено е също, че парцелите не се напояват.

15. Въз връзка със заявката за второ плащане е извършена документална проверка /л. 360 и л. 365/ и до бенефициента е отправено Уведомително писмо изх. № 01-163-6500/765/19.12.2012г., с което му е предоставена възможност в 10 – дневен срок от известието  да отстрани установени несъответствия по между данните от представените договори за аренда и таблицата за земята към заявката за плащане, като представи актуални скици с променен начин на трайно ползване /НТП/ на имоти № 117370, № 117371 и № 117382; талони с коректно отразен НТП; писмени обяснения защо в таблицата за разходите не е включен посадъчен материал и на какво се дължи разликата в дата на фискален бон от 13.03.2011г. и приложената към него фактура № 83/28.03.2011г.

Бенефициентът е подадал молба вх. № 01-165-6500б765#1/16.01.2013г., с която е представил талони и актуални скици от 15.01.2013 г., според които процесните имоти са отразени с нов НТП – „друг вид трайни насаждения“. По отношение на посадъчния материал бенефициентът е посочил, че същият попада в хипотезата на т. 4.5 от ДБФС и тъй като не подлежи на приспадане е извън разходените 3000 евро минимална инвестиция като данните за него са представени в допълнение. В този смисъл е уточнението и за датите на фискалния бон и издадената фактура.

16. С докладна записка № 03-163-1069/5/25.01.2013 г., Р.Т. е информирал Директора на ОД  на ДФЗ – Пловдив и ИД на ДФ „Земеделие“, че по отношение проекта на бенефициента В.А.В. с УРН 386675 и ред други бенефициенти е извършила посещение на място, при което е установила, че посадъчният материал е без отличителни белези за растителен вид, поради което е невъзможно да се определи дали това са лешници или не. Състоянието на имотите било лошо, храстите около посадъчния материал са с големина колкото и по-големи от посадъчния материал като при проверката за здравината на засаждането му се установило, че същият излиза от земята без никакви проблеми. Посочените констатации са изложени общо без препратки към конкретни бенефициенти и имоти.

Представена бе също докладна записка № 03-163-1069/6/25.01.2013г. от С.Б.П.до Директора на ОД  на ДФЗ – Пловдив и ИД на ДФ „Земеделие“, в която се сочи, че на бенефициента В.А.В. е извършена проверка на място от Технически инспекторат през месец септември 2012г., във връзка с участието му по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и мярка „Агроекологични плащания” /АЕП/ е установено, че няма засадени лешникови насаждения.

17. По делото са представени доказателства, че в процесния период оспорващият, паралелно с участието му по Мярка 112, е получавал финансиране и по СЕПП и АЕП за парцелите с лешникови насаждения в землището на град Панагюрище.

18. Издадена е заповед № 03-160-РД/76/05.03.2013 г. на Директора на ОД  на ДФЗ – Пловдив за спиране обработката на заявка за второ плащане № 13/112/03335/3/01, УРН 386657, до получаване на отговор от компетентните органи за наличие или липса на изкуствено създадени условия и/или функционална несамостоятелност на стопанството на кандидата.

По случая е образувано досъдебно производство № 153/2013г. по описа сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към ОДМВР – Пловдив, за чиито нужди е извършена агротехническа експертиза от в.л. Ц.Х.К.(приобщена в материалите по настоящото съдебно производство). Според заключението на вещото лице, след оглед на място от 02.08.2013г., в имотите на В.В. се установява схема на засаждане 4х4; личи извършена пролетна обработка, но към момента на проверката е заплевено както в реда, така и в междуредията. Живите лешникови дръвчета са не повече от 15 %, останалите са пропаднали. Личи да е извършвано поливане от корен на корен, но няма прихващане на дръвчетата. Вещото лице е посочило, че дори при неподходящ за лешници климат и почвени условия в Панагюрския край, макар и с малък годишен прираст при добри грижи би трябвало по-голямата част от растенията да са оцелели. Нито в едно от насажденията не се наблюдава оформяна на достатъчно големи чашки (венци) около дървото, способстващи за гравитачно напояване. По отношение на обработката вещото лице е посочило, че за лешниковите насаждения са необходими 5-6 по- плитки обработки през вегетацията и една есенна и пролетна оран. Към момента на огледа са били извършени една максимум де обработки, които вещото лице е определило като недостатъчни за 2013г. За предходните периоди, предвид почти напълно изсъхналите дръвчета, вещото лице също е приело, че обработката не е извършвана редовно. Според декларираните площи на бенефициента В. и предвид доказателствата за закупен посадъчен материал, вещото лице е посочило, че същият е бил достатъчен както за засаждане, така и за презасаждане. 

19. По повод искане от Директора на ОД  на ДФЗ – Пловдив, е изготвено становище изх. № 05-2-163/448#1/17.10.2014г. от Директора на дирекция „Правна“, в което е посочено, че от докладната записка на Р.Т. не може да се направи еднозначен извод за неизпълнение на поетите облигационни задължения от В.В., тъй като фактическите констатации за незасадени и неприхванали лешникови насаждения са направени общо за всички посетени парцели. Предвид липсата на годни доказателства дирекция „Правна“ е препоръчала да се извърши нова проверка на място, с цел установяване дали в действителност са засадени лешникови насаждения.

20. Със заповеди № 03-160-РД/586/28.10.2014 г. на Директора на ОД  на ДФЗ – Пловдив, е наредено да се възобнови обработката на заявка за второ плащане № 13/112/03335/3/01, УРН 386657, като се извърши нова проверка на място от Регионалния технически инспекторат.

Със заповеди № 278515 от 17.11.2014 г. на Началника на отдел „Регионален технически инспекторат“ при ОД – Пловдив на ДФ „Земеделие“, служителят С.С.Н.е командирована, за периода 17.11.2014г. – 20.11.2014г., с цел извършване на проверка на кандидат с УРН 386675 във връзка със заявление с УИН 13/271008/20204.

Резултатите от проверката на трайните насаждения са отразена в контролен лист /л. 451 и сл./, подписан от С.Н.– старши експерт. В приложение № 4, по отношение парцелите на В.В. е отбелязано, че измерената площ на имоти № 370 и № 371 е 1,0967 ха - цялата площ е обработваема като са установени 549 бр. растения лешник на място; измерената площ на имот 382 е 1,7830 ха - цялата площ е обработваема като са установени 791 бр. растения лешник на място.

В забележките към тази констативна част е посочено: „Парцелите са измерени по граници, посочени от кандидата. Парцели  № 370 и № 371 са обединени, тъй като кандидатът не може да ги посочи по отделно. Неподдържани междуредия, само косени. По – голямата част от насаждението е пропаднало и е презаседно в началото на месеца. … предвид сезона и скорошното засяване, насажденията са почти без листа и е трудно да се установи кои от тях са прихванати … лешниците са четири сорта, описани във фактурите …“.

В приложение № 9 към същия контролен лист е посочено, че в близост до инвестицията няма реализиран друг проект на ползвател по програмата по същата мярка и схема; не е налично изкуствено разделяне на производствени и технологични процеси в различни проекти; не е установено ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР; налице е функционална самостоятелност на инвестицията; не са установени изкуствено създадени условия.

Обсъдените по-горе констатации са обобщени от Началника на РТИ на ДФЗ - Пловдив в докладна записка изх. № 05-2-163/24.11.2014 г. Пояснено е, че при извършената проверка е установено презасаждане с нови лешници преди около десет дена. Малка част е старо насаждане. Междуредията на парцелите не се поддържат, предвид сезона на проверката е трудно да се установи кои от растенията са прихванали.

Резултати от проверката са съобщени на жалбоподателя и с уведомително писмо изх. № 01-162-6500/1173/24.11.2014г., с което му е предоставен 14 – дневен срок за забележки и възражения в писмен вид.

21. По повод искане от Директора на ОД  на ДФЗ – Пловдив, е изготвено становище изх. № 05-2-161/57/05.03.2015г. от Директора на дирекция „Правна“, в което е посочено, че при установения отрицателен резултат от проверките, извършените през 2012г. и  2014г., са налице основания да бъде отказано второто плащане по договора и да се претендира връщане на полученото първо плащане.

22. Издадена е Заповед № 03-160-РД/44/06.03.2015г. на  Директора на ОД – Пловдив при ДФ „Земеделие“, с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, Заповед № 03-РД/203/18.02.2015г. на ИД на ДФ „Земеделие“ и чл. 8, ал. 1, т.10 от Наредба № 9 от 03.04.2008г., т. 4.4, б. „а“ и „б“ и т. 4.7 от ДБФС е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 13/112/03335/14.10.2009 г. на ползвател с УРН 386675 – В.А.В., и връщане на полученото първо плащане. В мотивите си административният орган е посочил, че ползвателят не е изпълнил една от основните цели, предвидени в бизнес плана – не е постигнал нарастване на ИР на стопанството, което противоречи на извикванията на Наредба № 9 от 03.04.2008г.

Наредено е актът да се съобщи на съответните длъжностни лица за сведение и изпълнение, а ползвателят да бъде уведомен за отказа в съответствие със съдържанието му.

23. С нотариална покана изх. № 01-163-6500/185/06.03.2015г. Директорът на ОД – Пловдив е уведомил бенефициента, че ДФ „Земеделие“ – Разплащателна Агенция отказва изплащането на финансовата помощ по Договор № 13/112/03335/14.10.2009 г.  Мотивите за налагане на финансовата корекция са идентични с изложените в заповед № 03-160-РД/44/06.03.2015г., но същата не е посочена като основание за отправяне на поканата. Каза се, нотариалната покана е получена от оспорващия на 25.03.2015 г.

24. Издадена е заповед № 281278/11.05.2015 г. на Началника на отдел „Регионален технически инспекторат“ при ОД – Пловдив на ДФ „Земеделие“, с която служителят С.И.Г.е командирована, за периоди 11.05.2015г. – 22.05.2015г., в гр. Панагюрище, с цел извършване на проверка на кандидат с УРН 386675 във връзка със заявление с УИН 13/271008/20204.

Резултатите от проверката на трайните насаждения са отразена в контролен лист /л. 495 и сл./, подписан от С.Г. и И.А.– старши експерти. В приложение № 4, по отношение парцелите на  В.В., е отбелязано, че измерената площ на имоти № 370 и № 371 е 1,1036 ха - цялата площ е обработваема като са установени 599 бр. растения лешник на място; измерената площ на имот № 382 е 1,7925 ха - цялата площ е обработваема като са установени 790 бр. растения лешник на място.

В забележките към тази констативна част е посочено: „ … парцели  № 370 и № 371 са съседни, между тях няма видима граница и са измерени общо. По-голямата част от растенията са новозасадени фиданки. Междуредовото и вътрешното пространство се  поддържат чрез косене, като към момента на настоящата проверка не е извършена коситба … броят на растенията е установен чрез преброяване“.

25. За удостоверяване компетентността на ответния административен орган бе представена Заповед № 03-РД/203/18.02.2015г., с която ИД на ДФ „Земеделие“, на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 вр. чл. 44 и 45 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, е делегирал на директорите на областни дирекции към фонда, в съответствие с териториалната им компетентност да вземат решения и да издават заповеди за спиране и прекратяване на производствата по заявки за плащане по мярка 112; да вземат решения и да издават заповеди за отказ за изплащане на финансова помощ по заявки за плащане по мярка 112.

26. В хода на първото разглеждане на делото е допусната съдебна агротехническа експертиза, с вещо лице М.Й.В. и съдебно-икономическа експертиза, с вещо лице П.П.П., чиито заключения се приети без заявени резерви от страните.

Според вещото лице П., по данни от електронната система ИСАК, въпреки, че бенефициентът е декларирал 29,40 дка лешникови насаждения, стопанството е отчетено с минус 2,16 ИЕ и 0 лешникови насаждения.

Според вещото лице В., към момента на огледа се установява, че на терена има засадени лешникови храсти и новозасадени издънки, но същите не могат да бъдат окачествени като трайно насаждение от лешници. Наличните на терена единични храсти са на видима възраст от 2-3 до 4 години. Другата част от текущо засадените/заровени в почвата пръчки/издънки имат слабо развита коренова система и при дърпане лесно излизат. Старите единични лешникови храсти са със слаб растеж и развитие с височина около 45-50 см. При тези данни вещото лице е установило, че заявените по мярката от бенефициента парцели не са засадени с годно за експлоатация лешниково насаждение. Също така при огледа е установено, че площите са силно затревени и не личи през последните 2-3 години да са провеждани някакви агротехнически обработки, нито лешниците да са поливани.

27. По делото са събрани и свидетелските показания на И.С.Ч., който сочи че през 2010г. е помагал на В. при обработката на нивите, засети с лешници. Поддръжката била с оране и плевене, ако е сухо. Имали са случаи на присаждане на изсъхнали фиданки. Лешникът бил на 4 метра, а от ред до ред 5 метра, площта била дискована с трактор. Освен празните площи е косена тревата, имало поливане, окопаване около коренчетата, не е торено.

28. В хода на настоящото производство бе допусната допълнителна съдебно-агротехническа експертиза, с вещо лице М.Й.В. и повторна съдебно-икономическа експертиза, с вещо лице Д.Т.К., чиито заключения бяха приети със заявени резерви и оспорване от страните.

Вещото лице В., въз основа на данните от Дневника за агротехническите мероприятия и представените по делото съпътстващи документи е дала заключение, че  към 13.11.2012г. може да се приеме, че от бенефициента са били засадени 18,500 дка лешници, от които 7000 дка при стартирането на Бизнес плана и 11,500 дка през 2010г. За лешниците вещото лице е посочило, че нормативът е 50 бр. на декар, а при трайни насаждения най-малко 70 % от растенията следва да бъдат жизнеспособни. Вещото лице е отбелязало, че в Дневника при засаждането на лешниците не е описана практика поливане, липсва и информация в близост до парцелите да се намира естествен водоизточник. В заключение вещото лице е посочило, че по отношение на създаването и отглеждането на процесната култура бенефициентът не е спазил добрите земеделски практики и не е полагал необходимите грижи за насажденията в периода на вегетацията.

Според вещото лице К., по данните представени от ДФЗ, съдържащи се в програмния продукт ИСАК, към 13.11.2012г. по отношение на стопанството на бенефициента не е налице увеличение на ИР с най-малко 3 ИЕ. Въпреки това при декларирани от бенефициента 29,400 дка с трайни насаждения към третата година стопанството следва да е нараснало с 6,92 ИЕ, т.е. с повече от три ИЕ.

29. По делото се събраха показанията на свидетелите А.Л.К. и Р.С.Т..

Свидетелят Л. сочи, че от 2008 година до края на 2012 г. или 2013 г. е бил на длъжност “експерт” в Технически инспекторат на РА. По месторабота по време на проверките през 2012 г. бил във Варна, но бил командирован в РА Пловдив да оказва техническа подкрепа на колегите с автомобили и техника. Техническа подкрепа оказвал единствено на Р.Т.. Л. не е подписвал контролни листове за извършените проверки. Р.Т. имала задачи да извършва проверките, той присъствал на самата проверка. На нито една проверка не е присъствал Н.Н.. Мисли, че не е правил измервания, целта била да се уточни дали парцела, на който се намират, е същият, за който се касае проверката. Не си спомня проверката на В.В., не си спомня населеното място, не помни в присъствието на бенефициента ли е било или не. Мисля, че проверките се извършвали към Панагюрище. Попълвал е единствено доклади за командировъчните и пътни листи на колата.

Свидетелят Т., сочи че е работила в ДФ „Земеделие” от 2008 г. до 2015 г. Спомня си, че е извършвала посещение на място през м. декември 2012 г. на землището на гр. Стрелча и гр. Панагюрище. През м. декември 2012 г. е извършвала проверка на В.В.. Колегата, с който била на проверката се казва А. и е от Варна. Замерване при посещение на място не са правили. Проверката била в присъствието на бенефициента. Не си спомня състоянието на имота. Нямам спомен как са изглеждали точно насажденията на имота след шест години. Образованието й е магистър по финанси. За проверките имали командировъчни и заповеди. Освен колегата Наско други колеги не са я придружавали. Имам представа как изглеждат насажденията. Част от различните видове култури не може да познае, лешника без да има видими белези като листа може да го познае. При посещение не се правили обхождане, обследване и замерване на парцелите. При посещението на място контролният лист се изготвя предварително, той се дава на експертите, които ходят на това посещение. Не е извършено преброяване на корените. Н.Н.не е бил с тях, той бил началник на отдела, не може да каже кога е подписал контролния лист.

IV. За правото:

30. Според чл.11а от ЗПЗП, Държавният фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз /ОСП на ЕС/.

Разплащателна агенция, съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията, според § 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП е "процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз”. За изпълнение на своите функции разплащателната агенция следва да поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, на основание Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 и сл. от ЗПЗП, която е комплексна автоматизирана система за регистрация на заявленията за подпомагане по съответните схеми и мерки и за извършване на административни проверки и контрол по заявленията.

Република България, като член на ЕС, е въвела във вътрешното си законодателство изискванията на директивите и регламентите на ЕС относно ОСП на съюза и относно схемите и правилата за единно плащане посредством Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба №105 от 22.08.2006 г./, Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. / Наредба № 9/ и др.

Пряко приложение имат и нормите на Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и Регламент (ЕО) № 1998/2006 г. на Комисията от 15 декември 2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на минималната помощ (ОВ, L 379 от 28.12.2006). По силата на чл.15 от Регламент (ЕО) №1698/ 2005 г. на Съвета, Европейският фонд за развитие на селските райони (ЕФРСР) осъществява заложените в чл.4 цели, чрез Програми за развитие на селските райони на държавите-членки за периода 2007г.-2013г., подлежащи на одобрение от ЕК – чл.18, т.4 от регламента.

На това основание Министерски съвет е приел Програма за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. Като част от Програмата са предвидените мерки за подпомагане на селските райони, сред който е и мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери". Тази програма е приета с Решение на Европейската Комисия от 19.02.2008г. и от този момент е правно задължение за България като държава-членка.

31. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП „Изпълнителният директор на фонда е Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция /РА/, който организира и ръководи дейността и я представлява”. Според ал. 4 на същия текст Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

32. Редът за изплащане  на финансовата помощ по мярка 112 е разписан в Глава IV, Раздел I от Наредба № 9.

Според чл. 24, при кандидатстване за второто плащане по чл. 6, т. 2 ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА, в съответното териториално структурно звено на ДФЗ и прилага документи съгласно приложение № 4. В срок до 3 месеца от подаване на заявката за второ плащане по чл. 6, т. 2 РА извършва административни проверки на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявката за плащане;  извършва проверка и анализ за установяване на фактическото съответствие с представените документи, като резултатите от извършените проверки се вземат предвид при обработката на заявката за второ плащане.  Изпълнителния директор на РА след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и реализирания проект със заповед одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ  /чл. 26, т.1-т.4/.

В случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти РА уведомява с мотивирано писмо ползвателя, който в срок до 10 работни дни от уведомяването може да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти, чрез представяне на допълнителни и/или нови документи, включително документи извън посочените в приложение № 4, които са свързани с извършване на подпомаганата дейност /чл. 27, ал. 1/.

Според чл. 26 „б“ от Наредба № 9, Разплащателната агенция /РА/ може да откаже изплащането на част или цялата помощ, когато установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти и ползвателя на помощта не отстрани непълнотите и пропуските в срок. Отказът е приложим и в случая на чл. 30, т. 2 от чл. 30 от Регламент (ЕО) № 65/2011, когато бъде установено, че даден бенефициер умишлено е направил невярна декларация, въпросната операция се изключва от подпомагане от ЕЗФРСР и всички изплатени вече суми за тази операция се възстановяват.

Също така, в чл. 8, ал. 1 от Наредба № 9 са изчерпателно изброени и хипотезите, при които ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към нея и не получава второ плащане. Сред предпоставките

т.1 на чл. 8 – когато всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени до включения в договора по чл. 21, ал. 2 срок; т. 2 на чл. 8 (приложима ред. ДВ, бр. 107 от 16.12.2008 г.) – когато икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 3 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана.

Съгласно чл. 8а, т. 2 от Наредба №9, ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените плащания заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането.

Най-сетне според чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

33. В Държавен вестник, бр. 101/2015г., бе публикуван Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно: а) чл. 73, ал. 1 - финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган; б) преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства; в) решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения;  г) чл. 73, ал. 4 – решението по ал. 1 може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 – 7§. Законът влезе в сила на 26.12.2015 г., съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията и липсата на изрична разпоредба в него, която да установява друго.

Хипотезата на финансова корекция е регламентирана в чл. 71, ал.1-ал.5 от ЗУСЕСИФ. Чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Финансова корекция може да се извърши за целия проект или за отделна дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен разход. Общият размер на финансовите корекции по проекта не може да надвишава размера на реално предоставената финансова подкрепа по него. За една и съща нередност може да бъде приложена само веднъж финансова корекция. Извършената финансова корекция е основание за приключване на процедурата по администриране на нередността за същото нарушение.

Според § 8, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, приетите от Министерския съвет нормативни актове, уреждащи обществени отношения, които са предмет на този закон, както и издадените от министъра на финансите указания за изплащане на безвъзмездна финансова помощ, за верификация и сертификация на разходите, за организация на счетоводния процес, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за приключване на оперативните програми, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 - 2013 г. Тези нормативни актове се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2014 - 2020 г., доколкото не противоречат на този закон.

34. С оглед действащата нормативна уредба процесният акт, следва да се квалифицира, като акт на ръководителя на Договарящия орган, респ. упълномощено от него лице, който е управляващият орган на оперативната програма при предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съгласно чл. 2, т. 1 от Постановление №121 на Министерския съвет от 31.05.2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмния период 2007 – 2013 г. (ПМС №121). Следователно оспореният акт е акт на визирания в чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ орган, с който се прави изявление за финансова корекция по смисъла на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Тук се дължи коментар на обстоятелството, че освен оспорената нотариална покана, в настоящия случай е налице и издадена Заповед № 03-160-РД/44/06.03.2015г. на  Директора на ОД – Пловдив при ДФ „Земеделие“. В хипотезата на чл. 33 от Наредба № 9 не е посочен актът, с който се може да се откаже изплащането, респ. да поиска връщането на помощта. В тази ситуация, определящо за ефективното реализиране на правото на защита на засегнатото от акта лице е конкретното волеизявление, което е отправено до него и от което ще възникнат неблагоприятните последици. Заповед № 03-160-РД/44/06.03.2015г.  не е съобщена на жалбоподателя, а е разпредено същият да бъде уведомен за отказа в съответствие със заповедта. Отделно е наредено заповедта да се сведе до знанието на съответните длъжностни лица за сведение и изпълнение, но жалбоподателя не е посочен като неин адресат. Оспорващият е узнал за направения отказ едва с получаването на нотариална покана изх. № 01-163-6500/185/06.03.2015г., в което няма данни за вече издадената заповед. Каза се, по смисъла на чл. 71, ал. 1, чл. 73, ал. 1 и ал. 4, § 10, ал. 2 и  чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ посочената нотариална покана представлява волеизявление за налагане на финансова корекция в пълен размер, чрез отказ за плащане на цялата стойност на безвъзмездната финансова помощ - 48 892,00 лева, което от своя страна му придава характер на индивидуален административен акт, пряко засягащ правата на адресата си и подлежащ  на самостоятелен съдебен контрол.

При това положение следва да се направи извод, че в конкретния случай макар и на жалбоподателя да е издаден и съобщен мотивиран отказ, обективиран в нотариална покана, а не заповедта, не е допуснат съществен порок в предписаната от чл. 33 от Наредба № 9 форма и съдържание на акта, респ. отказът не е нищожен, тъй като не е налице липса на волеизявление. В частност, с нотариалната покана мотивирано е определена и финансовата корекция по основание и размер.

Също така, нормативно предвидената възможност за делегиране на посочените правомощия, както и наличието на изрична заповед в тази насока, водят до извода, че оспорената нотариална покана е издадено от материално компетентен орган, в рамките на предвидените по закон правомощия.

35. Каза се, административният орган е посочил като правни основания за издаване на оспорения акт нормите чл. 8, ал. 1, т.1 и 2 и чл. 33, ал 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г., респ. т.4.4, б. „а“ и „б“  и т. 4.7 от Договор  № 13/112/03335 от 14.10.2009 г. При така посочените правни и фактически основания се стига до извода, че процесните плащания са отказани от Фонда, респ. е изискано възстановяване на вече платеното, поради неизпълнение на основа цел, предвидени в бизнес плана - не е нараснал ИР на стопанството, а не поради установена „нередност“, което е самостоятелно основание за отказ по смисъла на чл. 26 „б“ от Наредба № 9. В този смисъл възраженията на оспорващия, за липсата на мотиви в тази насока, са неоснователни.

 

 

Съдът намира, че оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предвидената писмена форма и съдържа необходимите фактически и правни основания. В този смисъл са и задължителните за настоящия състав указания на по - висшия по степен съд, дадени с решение № 5898 по адм. дело № 6516/2016г. на ВАС, а именно наличието на хипотезата на ТР №16/1975г. на ВС, при която мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и в документите от съпътстващата го административна преписка.

Що се отнася до извършената проверка на място през месец ноември 2012г. съдът намира, че същата не отразява конкретно състоянието на лешниковите насаждения и не може да послужи като констатация при издаването на оспорения административен акт, в този смисъл доказателствената и стойност бе успешно оборена. Прочие, това обстоятелство е съобразено и от самия административен орган,  именно за това е проведена и проверката през ноември 2014г. Каза се, според т.4.1 вр. т. 4.33 от ДБФП № 13/112/03335 от 14.10.2009 г., Фондът има право да упражнява постоянен контрол за изпълнение на условията по договора, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност за периода на дейността и не по-късно от 3 (три) години от подаване на заявката за второто плащане, а бенефициентът в същия срок е длъжен да не преустановява земеделската си дейност, т.е. контролът е допустим до 13.11.2015 г. и всички извършени в този период проверки са относими и релевантни за формиране на крайния извод по отношение изпълнение на поетите от бенефициента задължения. В хода на административното производство на жалбоподателя е дадена възможност да представи забележки и възражения по констатациите от извършените контролни проверки.  Данните от приложение № 4 към контролния лист от проверката през 2014г. не се оспорват от жалбоподателя. Според същите, за имоти № 370, № 371 и № 382, върху обща площ от 28,797 дка, са установени общо 1340 бр. лешникови насаждения. Този брой на растения покрива 93% от нормата 50 бр. на декар, респ. при начално стопанство от 7,0 дка и размер на стопанството 2,16 ИЕ, аритметически се установява и нарастване на стопанството с 6,73 ИЕ, т.е. над необходимите 3/5 ИЕ. Въпреки това тук следва да се обърне внимание и на посочените в КЛ забележки, а именно, че по-голямата част от насаждението е пропаднало и е презаседно в началото на месеца. Сходни са и резултатите от извършената през 2015 г. проверка на място:  „по – голямата част от растенията са новозасадени фиданки“. В ретроспекция, извършената през 2013г. експертиза, за нуждите на досъдебно производство № 153/2013г. по описа на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към ОДМВР – Пловдив, очертава още по-неблагоприятна обстановка – „Живите лешникови дръвчета са не повече от 15 %, останалите са пропаднали. Личи да е извършвано поливане от корен на корен, но няма прихващане на дръвчетата. ... Нито в едно от насажденията не се наблюдава оформяна на достатъчно големи чашки (венци) около дървото, способстващи за гравитачно напояване.“

При това положение съдът намира, че чисто аритметическото нарастване на икономическия размер на стопанството на бенефициента не отразява обективно установената по делото фактическа обстановка и не изключва безспорно установения факт, а именно че върху процесните парцели от 2013г. до настоящия момент нито е създадено, нито отглеждано трайно лешниково насаждение с обема и параметрите, така като са поставените цели в Бизнес плана и са поети задълженията по ДБФП № 13/112/03335 от 14.10.2009 г.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства сочи, че бенефициентът е практикувал многократно презасаждане с нови лешникови насаждения непосредствено преди всяка от проверките като при нито една от тях не е установено преобладаващите нови насаждения да са прихванали трайно в почвата. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, напротив твърди се, че такова едно поведение не е изключено от постигнатите с Фонда договорености. Действително в ДБФП и Бизнес плана не е поставено ограничение за процента на презасаждане нито по обем, нито по периоди, въпреки това тази земеделска практика не може да бъде с единствена цел да се покрият изискванията за получаване на безвъзмездната финансова помощ, без да се обезпечи основната цел на мярката, Бизнес плана и договора, а именно създаване и отглеждане на трайни насаждения от лешници и преминаване към биологично производство.

Тук следва да се отбележи, че в т. 6 „в“ от ДБФП № 13/112/03335 от 14.10.2009 г. е предвидена възможност договорът да бъде прекратен при невиновна невъзможност да бъдат изпълнени посочените в него условия. Също, в случай на неизпълнение поради  форсмажорни обстоятелства, в т. 8.1 от договора е предвидено да не се възстановява сумата по първото плащане, но е недопустимо да се извърши второто плащане. Като форсмажорни обстоятелства в т. 8.2 от договора е предвидено тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота. В случай на форсмажорни и изключителни обстоятелства, по реда на т. 8.3 от договора, бенефициентът е длъжен да уведоми писмено Фонда и да представи доказателства в рамките на 10 работни дни, считано от датата на възникване на обстоятелствата или узнаването за него. По делото такива обстоятелства не се твърдят от оспорващия, нито са налице данни погиването на новонасадените растения да се дължи на форсмажорни и изключителни обстоятелства, извън волята на оспорващия. В този смисъл съдът напълно кредитира еднозначния извод по всички приети и приобщени по делото заключения от агротехнически експертизи, а именно, че бенефициентът не е спазил добрите земеделски практики и не е полагал необходимите грижи за насажденията в периода на вегетацията, което от своя страна е довело и до неизпълнение на поставените цели и поетите от него задължения. Също така единодушни са експертизите, че при полагането на необходимите грижи дори в неблагоприятния район на Панагюрище могат да се създадат трайни и жизнеспособни насаждения от лешници.

В допълнение следва да се посочи, че според разпоредбата на §1, т.3 от Наредба № 9, „икономически размер“ е размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици, като това представлява коефициент, който се получава като общата стандартна разлика на стопанството се раздели на левовата равностойност на 1200 евро, а последната е коефициент, който се изчислява за отделна култура или категория животно и се получава, като от стойността на продукцията в левова от 1 дка и/ или животно се извадят част от преките разходи, като този размер се определя в Приложение № 5 от същата Наредба, в който е предвидена е определена Таблица за изчисляване на същия. Тази методика не се включва механичното увеличение на размера на стопанството със земеделската земя, а със нейното използване по предназначение за обработката й чрез съответна земеделска култура, което е основаната цел на тази мярка за подобряване развитието на селските райони. По смисъла на §1, т.12 от Наредба № 9 "Земеделски култури" са растения от даден ботанически вид и род, които се отглеждат от човека, за да задоволяват определени негови потребности. Най-сетне по смисъла на § 1, т. 7 във вр. чл. 2, т. 1 от Наредба № 9

„Мярка“ е съвкупност от дейности, способстващи за прилагане на приоритетите на Програмата за развитие на селските райони, чиято основна цел е подпомагане на проекти на млади фермери, които допринасят за улесняване и подпомагане процеса на създаването на земеделски стопанства или поемането на вече съществуващи стопанства. 

Представените от жалбоподателят доказателства не обориха установената от контролните органи фактическа обстановка, която се потвърди и от приетите по делото съдебни експертизи. В случай, че отношенията с Фонда се бяха развили, така както се твърди от жалбоподателя и той бе изпълни целите на Бизнес плана си, за него не би представлявала никаква трудност да докаже наличието на съответните трайни лешникови насаждения. Тук следва да се отбележи, че не става дума за разместване на доказателствена тежест, в противоречие с правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, а за прилагане на общото процесуално правило, че всяка страна следва да докаже фактите, от които се стреми да черпи благоприятни за себе си правни последици. В този смисъл са дадените указанията от съда при разпределяне на доказателствената тежест. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид това и след като към момента на издаване на атакувания акт върху обработваемата земя не са създадени и отглеждани трайно насаждение не може да се приеме, че реално е изпълнено условието за увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 3 ИЕ, респ. 5 ИЕ, за договорения период на финансиране. Тоест горната фактическа обстановка налага извода, че са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 и т. 4.4, б. „а“ и „б“, и т. 4.7 от ДБФП № 13/112/03335 от 14.10.2009 г., поради което административният орган законосъобразно е отказал второ плащане и е изискал възстановяване на вече изплатената финансова помощ.

36. С оглед изложените съображения, настоящият състав на съда намира, че оспореният административен акт на Директора на Областна дирекция Земеделие – Пловдив при Държавен фонд „Земеделие“, обективиран в нотариална покана изх. № 01-163-6500/185/06.03.2015г., е валиден, законосъобразен, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните норми, в съответстващ на целта на закона, смисъла на сключения ДБФП и целта на Мярка 112 по ПРСР, което налага отхвърляне на жалбата.

V. За разноските

37. При определяне на разноските в настоящото производство следва да се приложи правилото на чл.226, ал.3 от АПК. Извършените от ответника съдебни разноски се доказват в размер както следва:  за първа инстанция в размер на 450 лева възнаграждения за вещи лица; при настоящото разглеждане на делото 400 лева възнаграждения за вещи лица. Претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е направена пред касационната инстанция в настоящото производство.

По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева, по всяка от претенциите или общо 200 лева.

С протоколно определение в открито съдебно заседание на 29.01.2018г. съдът е допуснал увеличение на депозита по съдебно - агротехническата експертиза с 573 лева и по съдебно-икономическа експертиза със 160 лева като е задължил ответника да внесе посочените суми по сметка на Административен съд Пловдив. Към настоящия момент не са представени доказателства за внасянето на депозита, поради което ответникът следва да бъде осъдено да заплати сумите от 573 лева и 160 лева в полза на Административен съд – Пловдив, по сметка за вещи лица, с цел изплащане на дължимото се възнаграждение.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу акт на Директора на Областна дирекция Земеделие – Пловдив при Държавен фонд „Земеделие“ за налагане на финансови корекции по договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № 13/112/03335 от 14.10.2009 г., обективиран в нотариална покана изх. № 01-163-6500/185/06.03.2015г.

ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция Земеделие – Пловдив при Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/, представляващи разноски по делото и възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.   

ОСЪЖДА Областна дирекция Земеделие – Пловдив при Държавен фонд „Земеделие“, да заплати на Административен съд – Пловдив, по сметката за вещи лица, сумата от 573 лева (петстотин седемдесет и три лева), представляваща възнаграждение на вещо лице М.Й.В., за приетата по делото съдебно - агротехническата експертиза.

ОСЪЖДА Областна дирекция Земеделие – Пловдив при Държавен фонд „Земеделие“, да заплати на Административен съд – Пловдив, по сметката за вещи лица, сумата от 160 лева (сто и шестдесет лева), представляваща възнаграждение на вещо лице Д.Т.К., за приетата по делото съдебно-икономическа експертиза.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: