РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1336

12.10.2017 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 1336 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл. 98, ал. 2, изр. последно от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба вх. № 8718/15.05.2017 г. от И.П.К., ЕГН ********** *** Мария-Луиза № 37, ет. 1, ап. 15, против ЗАПОВЕД №ЗИХУ 32/Д-РВ/5664/01.02.2017 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на приложимите материално-правни норми, поради което се иска отмяната й в оспорената част, с която е отказано изплащане на двоен размер на добавката за придружител по чл.42г, ал.2 от ЗИХУ, след което да се разпореди на органа да издаде нова заповед за изплащане на такава добавка. Жалбата е подадена от И.П.К., ЕГН ********** *** Мария-Луиза № 37, ет. 1, ап. 15, като наследник на В.А.К., б.ж. на гр. Пловдив, починала на 13.03.2017 г. в хода на административното производство по оспорването на процесната заповед /л. 45/

Ответникът взема становище за неоснователност на жалбата.

След като се запозна с твърденията, изложени в жалбата и становищата на страните, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Жалбата се приема за допустима от настоящия съдебен състав като подадена в срок, от надлежна страна – наследник на адресата на оспорения административен акт на основание чл. 15, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон.

Административното производство е започнало по молба - декларация В.А.К., б.ж. на гр. Пловдив, починала на 13.03.2017 г., с която е поискала да й бъде отпусната добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Към молбата са приложени ЕР на ТЕЛК; медицинско направление; социална оценка; фактури на името на жалбоподателката и на нейния придружител с приложен към тях фискален бон. Във връзка с подаденото заявление-декларация била извършена насрещна проверка и с писмен отговор управителят на БДПЛР-Поморие, че К. е провел медицински процедури за периода 09.12-17.12.2016 г. като отрича качеството му на придружител. С оглед на така установеното, на основание чл.42, ал.7 от ЗИХУ и чл.33, ал.2 от ППЗИХУ е издадена оспорената в настоящото производство Заповед на Директора на ДСП – Пловдив, в която са изложени мотиви, че на жалбоподателката следва да бъде отказано изплащането на разходите на лицето-придружител. Според мотивите, липсвал разходооправдателен документ, от който да става видно какъв е размерът и видът на извършените разходи за придружителя. Заповедта е обжалвана в предвидения за това срок, пред горестоящия административен орган – директор на РДСП-Пловдив, който с решението си я е потвърдил.

Съгласно действащата и приложима в случая нормативна уредба на чл.42 от ЗИХУ, хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности, съобразно степента на намалена работоспособност, или вида и степента на увреждането. Добавката е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи, и са предназначени за покриване на допълнителни разходи, между които и тези по чл.42, ал.2, т.4 от ЗИХУ за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Според чл.42г, ал.1, от ЗИХУ, лицата с определени вид и степен на увреждане имат право на добавка по чл.42, ал.2, т.4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. На основание чл.42г, ал. 2 от ЗИХУ, лицата с трайни увреждания с определена чужда помощ получават двойния размер на добавката по ал. 1 за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв. В процесния случай административният орган е основал мотивите за отказа си на обстоятелства, които не са предвидени в нормативната уредба, с което е нарушил изискването на чл.146, т.2 от АПК и не е спазил установената форма на административния акт. Посочването на неотносими фактически основания води до липса на фактически основания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и е основание за отмяна на административния акт като немотивиран. От събраните по делото доказателства е безспорно, че към момента на подаване на заявлението-декларация, както и към момента на издаване на оспорената заповед, Кацарова е лице, което отговаря на законоустановените предпоставки да получи поисканата добавка. Не се спори, че то е правоимащо лице по смисъла на чл.42г, във вр. с чл.42, ал.2, т.4 от ЗИХУ. Налице са писмени доказателства за удостоверени с ЕР на ТЕЛК - вид и степен на увреждане с необходимост от чужда помощ и изготвена социална оценка за потребностите на лицето. Безспорно е също обстоятелството, че с медицинско направление, издадено от лекар - специалист, същият се изпраща за санаториално лечение, както и че е пребивавало в БДПЛР – Поморие, за което са съставени разходооправдателни документи, които в срок са представени пред административния орган. Предвид наличните по делото доказателства може да бъде направен обоснован извод, че е проведена медицинска и социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗИХУ. По време на престоя на лицето в почивната база са осъществени дейности, насочени към подобряването на здравословното състояние на лицето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост за възстановяване и поддържане на физическо и психическо здраве.

За да се произнесе по същинския спор, съдът съобрази фактическия състав на правото да се ползва удвоеният размер на добавката, така както е регламентиран в чл.42г, ал.2 от ЗИХУ. Първото условие е лицето да е с трайно увреждане с над 90 на сто намалена работоспособност с определена чужда помощ, което е налице. Второто условие е това лице да е ползвало придружител по време на балнеолечението и рехабилитационните услуги, които е ползвало. Третото условие е за престоя на този придружител да са направени разходи, които да се покрият чрез определяне на двойния размер на добавката. В процесния случай всички предпоставки, разписани в хипотезата на приложимата правна норма са налице. Видно от представените по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателката е ползвала придружител по време на престоя си в заведението и за да стигне до него, което е било наложително предвид определената й трайно намалена работоспособност с чужда помощ и обективното й състояние. За престоя на този придружител са извършени съответните разходи, удостоверени с надлежните фактури. Без значение за правния спор са останалите обстоятелства, свързани с престоя на придружителя в здравното заведение – на какво основание е бил регистриран там, съответно как е таксуван, дали е ползвал рехабилитационни услуги или само нощувка и храна. Разпоредбата на чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ не поставя други изисквания за отпускане на двоен размер на добавката за социална интеграция.

Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, която е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи с цел покриване на предвидени по законодателен ред допълнителни разходи. На основание чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност имат право на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 за балнеолечение и рехабилитационни услуги. За лицата по ал. 1 от чл. 42г, на които е определена чужда помощ, възниква правото по ал. 2 на двоен размер на добавката по ал. 1, ако ползват придружител. Други изисквания законодателят не е поставил. Отказът на административния орган да отпусне добавката в двоен размер не съответства на целта на закона да осигури покриване на разходите на онези лица, които заради здравословното си състояние не са в състояние да ползват самостоятелно балнеолечение и рехабилитационни услуги.

Предвид изхода на спора, и на основание чл. чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, ответникът следва да заплати на Административен съд-Пловдив дължимата държавна такса за разглеждане на делото в размер на 10 лв.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

                                                                                           

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД №ЗИХУ 32/Д-РВ/5664/01.02.2017 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив, в частта с която се отказва изплащане в двоен размер на добавката по смисъла на чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ.

 

ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, за ново произнасяне при спазване на указанията на съда, дадени с настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив да заплати на Административен съд-Пловдив сумата от 10 /десет/ лева, представляваща дължима държавна такса.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: