РЕШЕНИЕ № 1716

гр. Пловдив, 19.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар С. Костадинова като разгледа адм. дело № 1337 по описа за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба, подадена от С.Л.Ч. ***, против Решение № 2153-15-65 от 13.04.2017 г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – гр. *, с което е оставена без уважение жалбата и срещу Раз­пореж­дане № **********/ Протокол № 2140-15-106/ 02.03.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - *, с което на жалбодателката е било отказано да се отпусне лична пенсия за ОСВ. В жалбата се твърди, че през целия трудов стаж на жалбодателката същата не била променяла работното си място и длъжността си, отговаряща за  ІІ категория труд по чл.56 от ПКТП /отм./, поради което същата смята, че отговаря на условията за пенсиониране. В СЗ жалбодателката лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата. В писмени бележки се излагат съображения в подкрепа на същата.   

Ответникът по жалбата  чрез процесуален представител намира същата за не­ос­нователна. В писмени бележки се излагат съображения по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Спорният по делото въпрос е дали жалбодателят притежава 15 г. стаж от втора категория,  а конкретният спорен период е от 01.01.1993 г. до 31.12.1999 г., трудът за който е приет от 3-та категория. В представено към жалбата писмо от „В.“ до „БП“ ЕАД се посочва, че за периода от 06.08.1981 г. до 31.12.1992 г. жалбодателката е заемала длъжност „телефонистка“ над 1500 поста, като за този период е работила при условията на втора категория труд на основание т.56 от ПКТП /отм./. Видно от записванията в трудовата книжка на жалбодателката, същата е започнала работа  като „телефонистка“ именно на 06.08.1981 г. /името на работодателя се е променяло през годините/, като неколкократно е била преназначавана на същата длъжност, включително и през процесния спорен период, като липсват доказателства да са били променяни вида и характера на работата. Видно от налично по преписката удостоверение /л.10 и сл./, издадено въз основа на разплащателните ведомости, намиращи се в ТП на НОИ – *,  през целия спорен период жалбодателката е продължила да изпълнява длъжността „телефонист“.  Видно от представената справка от Персоналния регистър на НОИ /л.23 и сл./  за жалбодателката през целия спорен период  е посочено „вид осигурен – 2 категория“, както и „Кат. Труд 2“. Видно от представения опис на осигурителен стаж /л.48-49/ за периода 06.08.1981 – 01.01.2000 г. е посочено „длъжност телефонист“, а в графата за категория целият период е отразен като такъв от 2-ра категория – 18 г. 04 м. 26 дни. В представено от жалбодателката Удостоверение УП-3 за предходния на спорния период са посочени длъжности „телефонистка ПС * Ц“ и „телефонистка телеф.услуги ПС * Ц“, което съответства на записите в трудовата книжка.  Самите пенсионни органи /л.75/ сочат, че за периода 01.07.1993 г. – 31.12.1993 г. жалбодателката фигурира в разплащателните ведомости на звено 94, отдел – 690 – „Междуградска телефонна служба /Междуселищен телефон №“, на длъжност „Телефонист телефонни услуги“, а за периода 01.01.1993 г. – 30.06.1993 г. липсва информация за звено, бригада или отдел за жалбодателката. В писмото липсва посочване за данните от електронно обработените ведомости за останалата част от периода. В уведомително писмо /л.82/ се сочи, че за    периода от м.01, 1997 г. до м.06, 1999 г. за жалбодателката фигурира запис „47 % ДОО“, а за период м.07, 1999 г. – м.12, 1999 г. – „44,7 % ДОО“, които записи съответстват на 2-ра категория труд. В писмо до Директора на ТП на НОИ – * /л.85/ се сочи, че през целият процесен период жалбодателката  „е продължила да работи като телефонист в гр.* в същата служба при същите условия, в една от най-големите телефонни централи в страната, в която е работила и в периода от 06.08.1981 г. до 31.12.1992 г. Този период е зачетен за втора категория труд по чл.56 от ПКТП /отм./ От посочените по-горе уведомления става ясно, че на лицето са били внасяни осигуровки, съответстващи на втора категория труд. Поради електронно обработване на ведомостите в този период бр. постове не са отбелязани, но лицето е продължило да работи и след 01.01.1993 г. до 31.12.1999 г. в телефонната централа в гр.*, като „телефонист“ обслужващ над 1500 поста.“  Самите пенсионни органи сочат, че са налице „косвени доказателства като данни от разплащателна ведомост тип „фиш“ за диференцирана осигурителна вноска за втора категория труд за времето от м.9, 1995 г. до м.12, 1996 г. В СЗ св.И.Х.сочи, че с жалбодателката са работили от 1981 г. в телефонни услуги при БТК *, като са обслужвали над 1000 поста. Свидетелката сочи, че се е пенсионирала, като въпросния период и е бил зачетен като 2-ра категория труд. Св.МЧ.също сочи, че 30 години  е работила заедно с жалбодателката като телефонистка и са обслужвали над 1500 поста, като не е имало промяна в местоработата им. Сочи също, че и на нея е предстои пенсиониране, но в нейната трудова книжка имало отбелязване за това, че трудът е от втора категория, каквото отбелязване липсва при жалбодателката. Такова отбелязване „Съгл. т.56 от ПКТП стажа от 16.07.1981 г. до 01.02.2005 г. е втора категория – телефонист, обсл. над 100 тел.поста  - 23 г. 6 м. 15 дни /двайсет и три години шест м.15 дни/“, с положен подпис и печат на „БТК“ има и в представеното копие от трудовата книжка на св.*, която се е пенсионирала със зачитане на труда като такъв от 2-ра категория.  Въпреки твърденията от страна на жалбодателката, че през целия период 1981-1999 г. е работила на една и съща длъжност в БТК /като телефонист/, а първичната документация се съхранява във В., и въпреки удостоверяването на този труд в писмо /л.85/ не е взето предвид, че липсата на удостоверяване на бр.постове се дължи на електронно обработване на ведомостите в този период.

Всички тези многобройни доказателства безспорно сочат, че през процесния период жалбодателката е полагала труд от 2-категория, а не от 3-та, както неправилно са приели пенсионните орган, поради което същата отговаря на условията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО към момента на подаване на заявлението. Т.нар. косвени доказателства за част от процесния период всъщност представляват преки доказателства за този период, а в същото време и косвени доказателства за другата част от периода, доколкото за тази друга част са налични и други доказателства. Изобщо не е взето предвид писмото на л.85, с което се удостоверява заеманата длъжност и вида на извършваната работа, факта, че за жалбодателката през  процесния период са внасяни осигуровки за втора категория, което също представлява косвено доказателство за категорията на полагания труд и т.н. Разпитаните по делото свидетелки /едната от тях вече пенсионирана при условията на втора категория труд/ категорично потвърждават, че са работили заедно, включително и през целия спорен период, на едни и същи длъжност и при едни и същи условия на труд с жалбодателката. Действително в трудовата книжка на жалбодателката няма отбелязване за категорията на положения труд през този период, но освен че това е напълно възможно да се дължи на пропуск на работодателя, такова отбелязване не представлява единствения начин за доказване на категорията труд, още повече че в практиката многократно въпреки наличието на такова отбелязване, пенсионните органи отказват да признаят труда за такъв от по-висока категория и се налага лицата да осъществяват успешно доказване с други способи. В случая в хода на съдебното производство жалбодателката чрез събраните писмени и гласни доказателства успя да проведе успешно доказване и обори напълно изводите на пенсионните органи за липса на право на пенсия поради неналичие на осигурителен стаж при условията на 2-ра категория труд. По отношение забраната по чл.104, ал.10 от КСО и направеното възражение в тази връзка, съдът намира необходимо да отбележи, че същата не е абсолютна и не обхваща случаите, в които документите са унищожени и/или изгубени, доколкото производството е по реда на АПК и при субсидарното приложение на ГПК, който изрично предвижда такава възможност, а освен това свидетелите в конкретния случай не установяват категорията труд, а вида на работа и условията при които е бил полаган съответния труд, и то при наличие на писмени доказателства от  страна на работодателя, както изисква разпоредбата в последното предложение.

Поради всичко изложено жалбата е основателна и следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено  Решение № 2153-15-65 от 13.04.2017 г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – гр. *, с което е оставена без уважение жалбата и срещу Раз­пореж­дане № **********/ Протокол № 2140-15-106/ 02.03.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - *, с което на жалбодателката е било отказано да се отпусне лична пенсия за ОСВ, като преписката следва да бъде изпратена на административния орган за произнасяне в съответствие с мотивите на решението.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

 ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-65 от 13.04.2017 г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – гр. *, и потвърденото с него Раз­пореж­дане № **********/ Протокол № 2140-15-106/ 02.03.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - *, с което на жалбодателката е било отказано да се отпусне лична пенсия за ОСВ.

ИЗПРАЩА преписката по заявлението на С.Л.Ч. ***, на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - * за произнасяне в съответствие с мотивите на решението.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: