РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1983

 

гр.Пловдив, 20.11.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                             Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря  Марияна Георгиева

Като разгледа докладваното АД № 1344 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 228 от Закона за устройство на територията / ЗУТ /.

    Образувано е по жалба на Б.Н.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № РД-17-402 от 27.04.2017г. на Кмета на район „Централен” при община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2,т.1 и т.2 във вр. с чл.148, чл.157 и чл.223, ал.1, т.8 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен строеж: едноетажна масивна постройка с идентификатор 56784.520.1206.1 в имот с идентификатор 56784.520.1206 по кадастралната карта  и  кадастралните  регистри  /КК и КР/ на гр. Пловдив, кв. 422 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив, находяща се на административен адрес: ***. 

               В жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Излагат се подробни писмени съображения  в тази посока. Претендира се отмяната на  Заповед № РД-17-402 от 27.04.2017г. на на Кмета на район „Централен” при община Пловдив и разноските по делото.

               Ответникът – Кметът на район „Централен” при община Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а издаденият административен акт за аконосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени съображения.

               Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок /заповедта е връчена на 02.05.2017г.-л.14 по делото/, а жалбата е подадена чрез административния орган на 10.05.2017г./ и от имаща правен интерес от оспорването страна.

      Като съобрази доказателствата, становищата и доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на основание чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

      Извършена е проверка от специалисти при район „Централен” община Пловдив, която е обективирана в Констативен акт №18 от 20.03.2017г. Установен е незаконен строеж: едноетажна масивна постройка с идентификатор 56784.520.1206.1 в имот с идентификатор 56784.520.1206 по КК и КР на гр. Пловдив, кв.422 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив, находяща се на административен адрес ***, изградена върху имот публична общинска собственост улица, съгласно чл.2, ал.1, т.1 и чл., ал.2, т.1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

     Констатирано е, че изградената едноетажна масивна постройка е с приблизителна площ от 31м2, с тавански етаж с височина - Н надзид от 2,20м., откъм УПИ XXI-231,232, кв. 502, кв.422 по плана на Първа градска част - гр.Пловдив, построена върху имот публична общинска собственост – улица, съгласно действащия регулационен план, утвърден със Заповед ОА-1739/07.09.1993г., отменени регулационни планове със заповеди №№ 86/24.04.1978г., и 508/01.09.1971г.

    Изработена е окомерна скица относно разположението на строежа с посочени отстояния до границите на имота, до съществуващите жилищни сгради, отстоянията до жилищните сгради в съседните имоти.  

     Установено е, че сградата е изпълнена от стоманобетонови елементи, стоманобетонови плочи и с ограждащи тухлени стени. Сградата е частично измазана и боядисана, с монтирани дограми и прозорци. Свързана е с електропреносната, водоснабдителната и канализационна мрежа.

     В хода на проверката не са представени строителни книжа /одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна линия и ниво/. Установено е издаването на Констативен протокол от 27.02.2017г.

     Строежът е пета категория съгласно Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи на Министерството на регионалното развитие благоустройството /МРРБ/и чл. 137 от ЗУТ. Възложител на строежа е Б.Н.А..

      Констативният акт е подписан от специалистите, извършили проверката, съставен е в отсъствието на Б.Н.А. и е съобщен по реда на §4, ал. 1 от ДР на ЗУТ с писмо с изх. №ОП10-19445/23.03.2017г., както и по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ чрез залепване на  съобщение №18 от 31.03.2017г /л. 21 по делото/ на строежа на 31.03.2017г. В указания срок не са депозирани възражения.

     В хода на административното производство е извършена служебна справка относно ПИ 56784.520.1206  и ПИ 56784.520.1202  и по КК и КР на гр. Пловдив.

     За ПИ 56784.520.1206 по КК и КР на гр. Пловдив, с площ 74 кв.м., с начин на трайно ползване е установено, че е предназначен за ниско застрояване (до 10 м), начин на трайно ползване: урбанизирана територия и съответно е публична общинска собственост, на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във връзка с §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.З, ал. 2, т. 1 от ЗОС, за частта попадаща в улична регулация, частна общинска собственост, на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във връзка с §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, за частта попадаща в УПИ XXI-23 1,232, кв.422 па плана на Първа градска част, одобрен със заповед №ОА- 1739/07. 09. 1993 г.

     За ПИ 56784.520.1202 по КК и КР на гр. Пловдив: частта от ПИт с идентификатор 56784.520.1202 по КК и КР на гр. Пловдив, в границите на имот пл. №502 по отменен кадастрален план, попадаща в УПИ ХХ-231, 2226, УПИ XIX-502 и в улична регулация, кв.422 по плана на Първа гр. част - Пловдив, одобрен със заповед №ОА-1739/07.09.1993 г., не е общинска собственост и за същия няма данни за отчуждаване.

    Останалата част от ПИ с идентификатор 56784.520.1202, на основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОС, във връзка с §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.З, ал.2, т.1 от ЗОС, е публична общинска собственост.

   Последвало е издаването на оспорената Заповед № РД-17-402 от 27.04.2017г. на на Кмета на район „Централен” при община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2,т.1 и т.2 във вр. с чл.148, чл.157 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: едноетажна масивна постройка с идентификатор 56784.520.1206.1 в имот с идентификатор 56784.520.1206 по КК и КР на гр. Пловдив, кв. 422 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив.

    Заповед № РД-17-402 от 27.04.2017г. на на Кмета на район „Централен” при община Пловдив е издадена в изпълнение правомощията, предоставени със Заповед № 13ОА556 от 05.03.2013г. на Кмета на Община Пловдив /л.50 по делото/.

    Административният орган е посочил, че извършеното строителство не попада в хипотезата на §16, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

    Прието по делото е Разрешение за строеж № 125 от 04.10.1993г /л.15 по делото/., Констативен протокол от 10.01.1995г по чл. 160 ал.1 от ЗТСУ, Констативен прокол от 17.05.1993г /л. 78 по делото/, скица-виза от 28.05.1993г. /л. 80 по делото/, архитектурен проект от 19.08.1993г. /л.86-90 по делото/.

    Във връзка с коментираните по-горе документи Съдът установи, че РС №125 от 04.10.1993г се отнася за "Реконструкция на едноетажна временна жилищна сграда" в имот №502, кв.423 - стар по плана на Първа градска част - гр.Пловдив, ул."Детелин войвода"№1. Разрешението за строеж е издадено на името на Б.Н.А., Наско Николаев Асенов и Руслан Николаев Асенов. За обекта са одобрени архитектурен проект /с дата 19.08.1993г./ и конструктивен проект /от 22.09.1993г./.

   Проектите предвиждат ремонт и реконструкция на съществуваща паянтова жилищна сграда с временен статут и то в рамките на нейния обем. Точното местоположение и обхват на разрешената за ремонт сграда се установява от скица-виза за проектиране с дата 28.05.1993г. Реконструкцията е допусната въз основа на протокол, съставен от служители на общинската администрация на 17.05.1993г. за констатиране на самосрутила се северна стена на стара сграда. С протокола са задължени собствениците да изготвят проект за реконструкция на самосрутилата се сграда без промяна на размерите в ширина, дължина или височина. В резултат на изпълнение на тези задължения са одобрени проектите и е издадено Разрешение за строеж №125 от 04.10.1993г

    В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства.  

   Свидетелят Н.Н.Я., който е първи братовчед на жалбоподателя, посочва, че къщата на Б.А. е на един етаж и е построена към средата на 1990г. от родителите му. Б.А. не е пристроявал или надстроявал, извършвал е само вътрешни ремонти.

    Съдът  не кредитира свидетелските показания като обективни и  безпристрастни, тъй като е налице родствена връзка между жалбоподателя и свидетеля.

     В хода на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Я.Р., неоспорена от страните, която Съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвена, ведно с приложенията към същата.

     Вещото лице посочва, че сградата, разпоредена за премахване по обжалваната заповед, е едноетажна, с таванско помещение. Изпълнена е с ограждащи стени от тухлена зидария и стоманобетонова плоча между първия етаж и таванското помещение. Покривът е едноскатен, с наклон на юг към ул. "Детелин войвода", с покритие от керемиди. До таванското помещение се достига само от двора. За качване до него се ползва стоманена стълба от нивото на двора до покривната плоча на изграден като пристройка към сградата малък килер от запад с височина 1,75м. След качване до покрива на килера се достига до терасата на таванското помещение. Вътрешна стълба между първия етаж и таванското помещение няма. Процесната сграда така, както е отразена в обжалваната заповед и констативния акт към нея, представлява част от жилището на жалбоподателя. На място обхватът на незаконния строеж е от западната фасада на жилището на жалбоподателя и приблизително до средата му, като обхваща коридора, трапезарията, кухненския бокс и банята. Цялата тази част е разположена в ПИ с идентификатор 56784.520.1206.

         Извън незаконния строеж остават разположените на изток две стаи от жилището - спалня и дневна. Тези две стаи са разположени в ПИ с идентификатор 56784.520.1202.

        На графичните приложения, които са неизменна част от СТЕ, са показани двете части на жилището с точни размери от извършените на място измервания - частта, попадаща в обхвата на констатирания незаконен строеж и частта извън него. Означен е обхватът на двата имота, в които се разполага жилището - ПИ с ид. 1206 и ПИ с ид. 1202.

Светлата височина на първия етаж е 2,45м., като подът е задигнат на 0,30м. над нивото на двора. Таванското помещение е с височина 2,05м. от високата си част, където общата височина на сградата е 5,20м. /от север/. В ниската си част таванското помещение е 0,45м. и от тази южна страна сградата има обща височина 3,30м. Функционално жилището разполага с дневна, трапезария, спалня, кухненски бокс и баня с тоалетна. Отвън на сградата, от запад, е пристроен килер с височина 1,75м. с вход от двора.

Техническите данни за жилището на жалбоподателя и сградата, разпоредена за премахване са:

За цялото жилище на жалбоподателя, разположено в ПИ с ид. 56784.520.1206 и ПИ с ид. 56784.520.1202: ЗП=68,30 кв.м. - жилищни помещения; ЗП=2,10 кв.м. - пристройка за килер; Площ тавански помещения /от височина 1,50м. нагоре/ - 42 кв.м. /35 кв.м. помещение и 7 кв.м. тераса/. РЗП=110,30 кв.м. и 2,10 кв.м. пристройка за килер.

За незаконния строеж, разпореден за премахване, намиращ се в ПИ с идентификатор 56784.520.1206 и така, както е описан в обжалваната заповед: ЗП=31 кв.м.; Площ тавански помещения /от височина 1,50м. нагоре/ - 22 кв.м. /15 кв.м. помещение и 7 кв.м. тераса/. РЗП=53 кв.м.

Експертът изяснява, че действащ ПУП за територията на процесния имот е одобреният Кадастрален и регулационен план със Заповед №ОА-1739/07.09.1993г.

По действащия ПУП разпоредената за премахване сграда, която по КК е в ПИ с идентификатор 56784.520.1206 не попада в имоти с кадастрални номера от кв.422 по плана на Първа градска част. Северната част на сградата попада в отреждането за УПИ XXI - 231,232, която част, съгласно справката на л.26 по делото от Отдел "Общински имоти" при Дирекция "Общинска собственост" на Община Пловдив, е частна общинска собственост. Южната част на сградата /по-голямата част от нея/ попада в отреждане за улица и представлява публична общинска собственост.

По действащия ПУП частта от жилището на жалоподателя, която попада в ПИ с идентификатор 56784.520.1202 и не е включена в процесната заповед, попада частично в имот с кадастрален номер, частично в отреждане за улица. Северната част е в имот пл. № 502 /стари до 2000г. имоти пл. № 231 и 2226/, които са в отреждането за УПИ XX - 231, 2226. През 2000г. е извършено попълване на кадастралната основа за имот 502 от кв. 422 със Заповед №ОА-512/02.05.2000г., в който е включен имот 2226. Южната част от жилището попада в отреждане за улица и представлява публична общинска собственост.

  На Приложение №4, неизменна част от СТЕ, върху извлечение от действащия ПУП КРП, е отразен процесният строеж с размерите му от заснемане на място, отразен е обхватът на цялото жилище на жалбоподателя, както и границите на процесния имот по кадастралната карта.

Предходен на действащия ПУП е Кадастралният и регулационен план, одобрен със Заповед №86/24.04.1978г., като върху плана е нанесено и застрояване, невключено в административния акт за одобряване. По плана процесната сграда е извън поземлените имоти с кадастрални номера и попада изцяло в отреждането за УПИ I - Зеленина от кв.423 - стар /3 - нов/. Имотът под сградата е частна общинска собственост по смисъла на ЗОС.

По този предход план частта от жилището на жалоподателя, която се намира сега в ПИ с идентификатор 56784.520.1202 и не е включена в процесната заповед, попада частично в отреждането за УПИ I - Зеленина от кв. 423 - стар /3 - нов/ и частично в имот пл. №502, който също е отреден за УПИ I - Зеленина.

 Предходен е Кадастралният и регулационен план, одобрен със Заповед №508/01.09.1971г. Местоположението на процесния строеж, намиращ се в ПИ с идентификатор 56784.520.1206 по КК и на частта от жилището на жалбоподателя, намираща се в ПИ с идентификатор 56784.520.1202 е идентично с описаното в горния предходен КРП от 1978г. Кварталът е 423 по плана на Първа градска част.

 Според експерта вида на използваните материали за процесния строеж е традиционен за строителството в страната от десетилетия. Използвани са бетон и керамични тухли, дървени елементи за покривна конструкция и керемиди за покритие. Към момента сградата е санирана и има много добро физическо състояние и външен вид. Дограмата е от ПВЦ-профили, положена е изолация, подменени са всички подови настилки и стенни покрития, банята е с ново обзавеждане. Конструкцията на сградата личи, че е изпълнена по-отдавна. Стар вид имат зидарията на таванското помещение и цялата дървена покривна конструкция. По информация на жалбоподателя основното строителство е извършено през 1994г. - 1995г., когато е извършен и ремонтът на паянтовата жилищна сграда в имот пл. № 502 по одобрени проекти и разрешение за строеж, като при този ремонт е направено нейното пристрояване от запад. Експертът намира тези години за правдоподобни по отношение изпълнението на зидарията и плочата, както и на покривната конструкция.

   Определя сградата като жилищна, на един етаж и тавански помещения, с височина по-малка от 10,00м., представляваща строеж от пета категория.

   Относно Разрешение за строеж 125 от 04. 10. 1993г. вещото лице пояснява, че със същото е допусната "Реконструкция на едноетажна временна жилищна сграда" в имот №502, кв. 423 - стар по плана на Първа градска част - ***. За обекта са одобрени архитектурен проект - на 19.08.1993г. и конструктивен проект - на 22.09.1993г. Проектите предвиждат ремонт и реконструкция на съществуваща паянтова жилищна временна сграда в рамките на нейния обем. Точното местоположение и обхват на ремонтираната сграда са показани в издадената скица с виза за проектиране на 28.05.1993г. Реконструкцията е допусната въз основа на протокол, съставен от служители на общинската администрация на 17.05.1993г. за констатиране на самосрутила се северна стена на стара сграда. С протокола са задължени собствениците да изготвят проект за реконструкция на самосрутилата се сграда без промяна на размерите в ширина, дължина или височина. В резултат на изпълнение на тези задължения са одобрени проектите и е издадено РС 125 от 04.10.1993г. От одобрените проекти е видно, че реконструкцията на старата сграда обхваща съществувалия обем на паянтовата сграда, но в него не се включва сграда там, където сега се намира процесната сграда, разпоредена за премахване, намираща се в ПИ с идентификатор 56784.520.1206 по КК. В обема на реконструираната по проектите сграда се включва част от жилището на жалбоподателя, което той ползва в момента. Тази част, която е в обхвата на одобрените проекти, сега се намира в имот с идентификатор 56784.520.1202 по КК и е показана на графичните приложения към СТЕ като част от жилището на жалбоподателя, но извън обхвата на обжалваната заповед. Вещото лице е извършило оглед на място и посочва, че реконструкцията по РС №125/04.10. 1993г. е извършена.

                 С оглед на установеното от фактическа страна Съдът намира следното от правна страна:

                Съгласно чл. 225 а, ал.1 от ЗУТ (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)  кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях. В конкретния случай  процесният строеж е от пета категория, съгласно чл. 137, ал.1 т.5 от ЗУТ, следователно заповедта е издадена от компетентен административен орган-кметът на район «Централен» при община Пловдив, съгласно упълномощителна Заповед №13ОА556 от 05.03.2013г на Кмета на община Пловдив.

     При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дадена е пълна възможност на оспорващата страна да участва пълноценно в административното производство. Уведомявана е своевременно за всички действия по движението на преписката, констативният акт е надлежно съобщен по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ.  Проведената процедура от администрацията на район „Централен” община Пловдив е изцяло в съгласие с предписанията на закона - извършени са всички  действия за събиране необходимия за произнасяне по същество доказателствен материал - извършени са проверки на място, съставен е констативен акт в режима на чл. 225а, ал. ал. 2 от ЗУТ.

          Констативният акт е предвидено от специалния закон на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ доказателство /огледен протокол/ за съществуването и вида на строежа. В случая актът е редовно съставен, подписан е от извършилите проверката, съобщен е на извършителя на строежа по горекоментирания ред. Констативният акт е императивна процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав на крайния акт на процедурата по ЗУТ - заповедта за премахване на строеж, която в случая е изпълнена.

         Констатациите по КА следва да се оборят от жалбоподателя в хода на съдебното производство.

                 В случая констатациите на административния орган не се обориха в хода на съдебното производство.

         Нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ забранява съществуването на строежи, които не са разрешени съобразно изискванията на закона. Наличието на предвидените по закон строителни книжа е абсолютна предпоставка за законността на един строеж.

       Безспорно се установи от приетата СТЕ, че процесният строеж представлява строеж пета категория по чл. 137 ал.1, т.5 от ЗУТ, изпълнен е в ПИ с идентификатор 56784.520.1206 по КК и КР на гр. Пловдив, кв.422 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив. В този имот е отразена една сграда с идентификатор 56784.520.1206.1, с адрес: ул. „Детелин войвода” №1, функционално предназначение –жилищна сграда, етажност-1, застроена площ -31 кв. м. Тези данни са отразени и от административния орган в оспорената заповед.

       Следва да се посочи изрично, че по този начин е индивидуализиран в достатъчна степен процесният строеж от административния орган. Данните се съдържат в материалите към административната преписка, както и в констативния акт към самата заповед, в който се съдържат и фактическите констатации.

       Относно приетите по делото проект и Разрешение за строеж 125 от 04.10.1993г. Установи се, че с проекта е допусната "Реконструкция на едноетажна временна жилищна сграда" в имот №502, кв. 423 - стар по плана на Първа градска част - ***. За обекта са одобрени архитектурен проект - на 19.08.1993г. и конструктивен проект - на 22.09.1993г. Проектите предвиждат ремонт и реконструкция на съществуваща паянтова жилищна временна сграда в рамките на нейния обем. Реконструкцията е допусната въз основа на протокол, съставен от служители на общинската администрация на 17.05.1993г. за констатиране на самосрутила се северна стена на стара сграда. С протокола са задължени собствениците да изготвят проект за реконструкция на самосрутилата се сграда без промяна на размерите в ширина, дължина или височина. В резултат на изпълнение на тези задължения са одобрени проектите и е издадено РС 125 от 04.10.1993г. От одобрените проекти е видно, че реконструкцията на старата сграда обхваща съществувалия обем на паянтова сграда, но в него не се включва сграда там, където се намира процесната сграда- в ПИ с идентификатор 56784.520.1206 по КК.

     За сградата, за която е издадено РС №125 от 04.10.1993г. се установи, че попада в имот с идентификатор 56784.520.1202 по КК, като в имота е отразена сграда с идентификатор 56784.520.1202.1, с функционално предназначение - жилищна сграда, етажност - 1, застроена площ – 86 кв.м.

   Следва да се подчертае, че този имот с идентификатор 56784.520.1202 по КК и сграда с идентификатор 56784.520.1202.1 не са предмет на процесната заповед и в този смисъл, оплакването на жалбоподателя, че остава без жилище е неоснователно, тъй като сградата с идентификатор 56784.520.1202.1, която е еднофамилна жилищна сграда по своето предназначение, продължава да се ползва за живеене.

   Относно процесния строеж: едноетажна масивна постройка с идентификатор 56784.520.1206.1 в имот с идентификатор 56784.520.1206 по КК и КР на гр. Пловдив, кв. 422 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив, безспорно се установи, че същият е изграден без строителни книжа, като северната част на сградата попада в отреждането за УПИ XXI - 231,232, която част, съгласно справката на л.26 по делото от Отдел "Общински имоти" при Дирекция "Общинска собственост" на Община Пловдив, е частна общинска собственост. Южната част от строежа попада в отреждане за улица, т.е попада в отреждане-публична общинска собственост.

     Съдът намира, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съгласно цитираната норма строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая.

             Съгласно §127 ал.9 от ЗУТ времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации. За вписване на неверни данни в декларациите лицата носят наказателна отговорност.

   От приетите по делото доказателства се установи, че процесният строеж е изпълнен през 1994-1995г. Годината на изпълнение рефлектира върху изследването на режима за търпимост на строежа. Административният орган е приел, че в случая извършеното строителство не попада в хипотезата на §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ и на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

    Съгласно §16 ал.2 от ДР на ЗУТ  (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.), според която норма незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. В случая не се ангажираха доказателства за деклариране на строежа през 1998г.

     Процесният строеж не отговаря на действащия ПУП, попада в имот общинска собственост. И към 1994г и към настоящия момент действа един и същи ПУП, като в случая имотът, в който попада процесната сграда, попада в терен общинска собственост и няма предвидено застрояване, северната част на сградата  не попада в имот с кадастрален номер, а южната част от сградата попада в отреждане за улица. При това положение не намира приложение нормата на чл.120 ал.4 от ППЗТСУ /отм/ допускаща временни строежи, тъй като с ПУП не се предвижда изграждането на обекти – публична собственост на държавата и общините.

     Не отговаря и на изискванията на § 127 ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, според която норма строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Отново процесната сграда не отговаря на изискванията на действащия ПУП, не отговаря на изискванията на сега действащите разпоредби на ЗУТ.

     Във връзка с изложените мотиви Съдът стига до извода, че  процесният обект, имащ характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, осъществен е без разрешение за строеж. За процесния обект не са налице предпоставките, водещи до приложимостта на § 127 ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ.

     Съдът намира, че атакуваната заповед е законосъобразна и постановена съответно с целта на закона. Проведеното оспорване и депозираната жалба, която го материализира, следователно са неоснователни. 

    Процесуалният представител на ответника е претендирал разноски по делото, които се установиха в размер на 600лв. /шестстотин лева/, съгласно чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължими от жалбоподателя в полза на ответника на основание чл. 143, ал.4 от АПК.

   Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХV административен състав

Р Е Ш И:

             ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Н.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № РД-17-402 от 27.04.2017г. на на Кмета на район „Централен” при община Пловдив.

            ОСЪЖДА Б.Н.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на район „Централен” при Община Пловдив сумата в размер на 600лв. /шестстотин лева/.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                    Административен съдия: /п/