Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2118

 

Град Пловдив, 29.11.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Х състав,  в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретар Полина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно  дело № 1358  по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано  по жалба на К.В.Б., с ЕГН **********, с адрес *** 008, против ревизионен акт № Р-16001616004032-091-001 от 01.02.2017г., издаден от ***, началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и ***, гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 212 от 18.04.2017 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно установените задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ на ФЛ за 2011г. в размер на 993.42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 481.35 лв., за 2012г. в размер на 1 099.34 лв., ведно за прилежащите лихви в размер на 419.95 лв., за 2013г. в размер на 1 102.22 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 309.06 лв., за 2014г. в размер на 17 328.52 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 098.17 лв., ДОО за 2014г. в размер на 3 056.54 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 608.60лв. и ЗО за 2014г. в размер на 1 364.74лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 273.55лв.

Според жалбоподателя, както при ревизията на съпругата му така и при него е използвана неправилна незаконосъобразна методика за определяне на данъчната основа на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, което касае както размера на началното салдо, така и липсата на разделяне на направените разходи за банкови кредити по равно, респ. неправилното разнасяне на излишъка от 14 565.77 лв., идващ като парични средства от съпругата му при режим на СИО, като краен резултат за компенсиране с неговите недостици.

Посочено е, че неправилността касае относимия и правилен размер на издръжката за живот, доколкото са декларирали в него и банковите заеми.

Оспорва извода, че разходите са надвишили приходите за ревизирания период. Счита, че неоснователно е игнориран фактът на материалната обезпеченост на заемодателите и съдружниците за предаване на сумите.

Счита, че неоснователно са игнорирани средства с доказан произход, средства от баща му и дъщеря му, и неоснователно са включени разходи по погасяване на банкови кредити, които вече е декларирал в издръжката за периода. Счита, че незаконосъобразно е определена данъчната основа за облагане. Оспорва констатациите на ревизиращите органи за размера на началното салдо на разполагаемите парични средства към началото на ревизирания период – 01.01.2009г., като излага подробни съображения в тази насока. Излага и подробни съображения относно предоставянето на 45 000 щатски долара от ***.

В жалбата е посочено, че следва да бъдат кредитирани представените 2 броя записи на заповед от 02.10.2002г. и 16.01.2003г., издадени от И.В.М. и В. К. Ц. във връзка с изплащането на стойността на дяловете му от „***“ ООД при напускане на дружеството. На следващо място счита, че неоснователно са игнорирани заемите в общ размер на 90 000 лв., предоставени от А.Д.Д.. Посочено е, че са събрани всички доказателства обективиращи факта на предоставяне на заем в размер на 8 500 лв. от ***, както и в размер на 9 500 лв. от ***и от 9 000 лв. от ***.  Иска се цялостна отмяна на РА.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С..

Административният орган, чрез процесуалния си представител юриск. С., моли да се остави без уважение жалбата по доводи, изложени в представената писмена защита и претендира юрисконсултско възнаграждение.  

Настоящият състав на Административен съд  Пловдив намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването.

Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл.156, ал. 1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е допустима.

Ревизията е извършена във връзка с Решение на Директора на Дирекция ОДОП гр.Пловдив № 352/06.06.2016г. (лист 201 и сл.), с което първоначално издаденият РА № Р-16002115006344-091-001/18.03.2016г. е отменен и преписката е върната на органа по приходите.

Ревизията е образувана със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001616004032-020-01 от 13.06.2016г. (лист 1432), издадена от ***, началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, изменена със ЗВР № Р-16001616004032-020-002/26.07.2016 г. (лист 1429), Р-16001616004032-020-003/20.09.2016г. (лист 1426). Ревизията обхваща установяване на задължения за: ДДФЛ за свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2014г.; ДОО за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2014г.; за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2014г., като е определен срок за приключването й до 21.10.2016.

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119 ал. 3 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.

Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001616004032-092-001/04.11.2016г., който е връчен на РЛ на 08.12.2016г. (лист 186). След направено искане от страна на К.В.Б., срокът за подаване на възражение и представяне на доказателствата по РД бил удължен до 20.01.2017г., в който срок е депозирано възражение срещу РД и са представени допълнителни доказателства (лист 155).

Въз основа на РД е издаден и ревизионен акт № Р-16001616004032-091-001/01.02.2017г., който е връчен по електронен път на 02.02.2017г. (видно от приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на лист 169) и който от РЛ е обжалван пред директор на Д „ОДОП“ – гр. Пловдив с жалба вх. № 94-00-1913/10.02.2017г. (лист 72 и сл.).

С Решение № 212 от 18.04.2017 г. Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил  изцяло РА № 16001616004032-091-001/01.02.2017г.

За пълнота следва да се посочи, че ревизията е по повод установено несъответствие между декларирани и/или получени доходи и имуществено състояние, след  извършен  анализ на  всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи.

При ревизията е констатирано, че К.В.Б. е местно физическо лице по смисъла  на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията. Според данни в търговския регистър К.В.Б. е съдружник в дружеството „*** “ ООД с ЕИК *** и в Събирателно дружество /СД/ ***.  Ревизиращите установили, че през ревизирания период лицето е работило на трудов договор в „*** “ ООД с ЕИК ***, като за получените доходи по трудови правоотношения били представени удостоверения за получения доход по години.

Органът по приходите е установил дължим данък върху доходите на физическото лице по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 20 523,50 лв. и лихви за 4 308,53 лв.  Било констатирано, че за данъчните периоди от 2009 г. до 2014 г. лицето не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. 

Установено е, че К.В.Б. е семеен – съпруга ***и има две деца. 

След анализ на установените доходи и източници на финансиране и съпоставката им с имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице е установено, че жалбоподателят е предоставял парични средства на „*** “ ООД, внасял е парични средства в банкови сметки и покривал разходите си за издръжка, без да е имал декларирани и получени доходи с установен източник в такива размери.

На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено Уведомление (лист 1371), с което е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за ревизирания период, поради което основата за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г. и осигурителния доход за установяване на задължения от ЗОВ за: ЗО – за самоосигуряващи се за 2014г. и ДОО – за самоосигуряващи се за 2014г. ще бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК.

От органите по приходите са предприети следните действия за събиране и обезпечаване на доказателства: изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, с Протокол №Р-16001616004032-ППД-001/31.08.2016г. са приобщени доказателства използвани в хода на ревизионното производство завършило с РА № 16002115006344-091-001/ 18.03.2016г. на К.Б., с Протокол № Р-16001616004032-П73-001/30.08.2016г. са приобщени доказателства установени с Решение № 347/ 03.03.2016г. на Дирекция ОДОП  гр.Пловдив във връзка с извършена ревизия на ***, с протокол № Р-16001616004032-П73-002/03.10.2016г. са извършени справки в информационната  система на НАП.

Ревизиращите приели, че не са представени документи във връзка с предоставеното дарение в размер на 20 000 лв., удостоверяващи неговия размер и дата на предоставяне от баща му В. П. Б..

Посочено е, че с оглед трудовото възнаграждение и размерът на пенсията, не може да бъде доказано наличието на сумата от 20 000 лева у дарителя, а относно спестяванията от доходи от трудови правоотношения  в размер на 30 000 лв., органите по приходите са направили извод, че получените от К.Б. доходи покриват необходимите разходи за издръжка на домакинството за същия период и не може да бъде доказано наличието на спестявания в посочения от лицето размер. С оглед на което било прието, че началното салдо налични парични средства в брой е в размер на 5 000 лв.

След анализ на източниците на доходи, извършените разходи и движенията по банкови сметки по периоди е установено несъответствие  на доходите с разходите по години както следва: за 2011 г. в размер на 9 934,18 лв.; за 2012 г. в размер на 10 993,39 лв.; за 2013 г. в размер на 1 022,18 лв. и за 2014 г. в размер на 177 686,47 лв. Като основно несъответствието на получените доходи и извършените разходи на К.В.Б.  се формира от внесени суми по банкови сметки и от предоставени парични средства на „*** “ ООД, които са подробно описани в ревизионния доклад по дати и суми.  

На стр.12 и 13 от Ревизионния доклад /РД/ подробно са описани лицата, които са имали възможност да предоставят заем, а на лист 14-17 от РД подробно са описани предоставените от 9 лица средства на К.В.Б., за които органите по приходите са приели, че не са представени доказателства относно реалната възможност да бъдат предоставени, като общият размер на средствата е 155 500 лв.

При извършената съпоставка на доходите на лицето с извършените разходи и установеното несъответствие по години е определена обща годишна данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ, както следва за 2011 г. в размер на 9 934,18 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 993,42 лв.; за 2012 г. в размер на 10 993,39 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 099,34 лв.; за 2013 г. в размер на 11 022,18 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 102,22 лв.

След анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК на К.В.Б. е определена основа за облагане с данък на доходите с неустановен произход за 2014г.

За 2014 г. при извършена съпоставка на доходите на лицето с извършените разходи е установено несъответствие от 177 686,47 лв. Определена е обща годишна данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 173 285,19 лв., определена като разлика между установеното несъответствие от 177 686,47 лв. и определените с ревизията ЗОВ в размер на 4 401,28 лв. С ревизията е определен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 17 328,52 лв.

По КСО ревизиращите установили, че К.Б. е регистриран като самоосигуряващо се лице за всички осигурителни рискове – упражнявана дейност – съдружник в ООД и начало на дейност и осигуряване  - 11.12.1990г. чрез ***, лицето е декларирало прекъсване на дейност от 01.09.2008г., като за ревизирания период 01.01.2009г. – 31.12.2013г. лицето не е било регистрирано като самоосигуряващо се лице и не е налице наличието на доход, за който да се дължат задължителни осигурителни вноски по КСО. С оглед установеното превишение на направените разходи над получените доходи за 2014г., ревизиращият орган приел, че Б.  е извършил трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски по реда  на чл. 4 ал. 3 тт. 1, 2 и 4 от КСО, съответно и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК на К.В.Б. е установен доход по чл. 122 от ДОПК – 177 686.47 лв. Дължимите осигурителни вноски на ревизираното лице са определени, както следва:

-дължимите авансово осигурителни вноски на самоосигуряващи се лица е в размер на 17.80% върху минималния осигурителен доход (420 лв.) за самоосигуряващите се лица или 74,76 лв. на месец – общо за 2014г. в размер на 897,12 лв. и лихва в размер на 203,89 лв.

- окончателна осигурителна вноска в размер на 17.80% върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите върху които са внасяни авансово осигурителни вноски – дължими вноски 1 285.02лв. и лихва в размер на 197.98 лв.

По ЗЗО ревизиращите установили, че К.Б. за ревизирания период 01.01.2009г. – 31.12.2013г. не е бил регистриран като самоосигуряващо се лице и не е налице наличието на доход, за който да се дължат задължителни осигурителни вноски по КСО. В РД е посочено, че лицето е осигурено на основание чл. 40, т. 1 от ЗЗО за получените доходи по трудови правоотношения и следователно не дължи вноски за ЗО за установените доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. За 2014г. дължимите авансово осигурителни вноски на самоосигуряващи се лица е в размер на 8% върху минималния осигурителен доход (420 лв.) за самоосигуряващите се лица или 33,60 лв. на месец – общо за 2014г. в размер на 403,20 лв. и лихва в размер на 91,66 лв. Окончателната осигурителна вноска за самоосигуряващите се лица за фонд „ЗО“ в размер на 8% върху годишния осигурителен доход, определен върху разликата от общия осигурителен доход и дохода върху който се дължат авансовите вноски за ЗОВ – дължими вноски 577,54 лв. и лихва в размер на 88,99 лв.

След обжалване на РА, решаващият орган е направил извод, че правилно е прието от ревизиращия орган, че така създалата се фактическа обстановка предполага наличие на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, според който декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период и го е потвърдил изцяло.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена. Вещото лице е дало пет варианта за разполагаемия доход на жалбоподателя през последните 4 години преди началото на ревизирания период, като в паричния поток са включени доходите и разходите на двамата съпрузи предвид режим на СИО. Експертът е преизчислил паричния поток на лицето като в разходната част на потока е извадил всички включени като разход вноски по банка направени за погасяване на банкови кредити за периода 2010 – 2014 г., разработени в два варианта – самостоятелно и кумулативно. Направено и преизчисление на паричния поток като от приходната част на потока се добавят всички заемни суми описани в РД, разработени в два варианта – самостоятелно и кумулативно. Експертът е преизчислил паричния поток на лицето като в приходната част на потока е прибавил 18 000лв. изплатена печалба от Национална лотария, предоставена от ***на части през 2014г., при разработени два варианта – самостоятелно и кумулативно.

Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за правния спор, а вариантите на изчисляване ще имат значение, ако се приемат за установени фактите, имащи значение за определяне на съответната данъчна основа, върху която вещото лице е правило изчисленията си.

По делото са разпитани и свидетелите И.М. и А.Д.. В показанията си свидетеля М. заявява, че е бил съдружник в „***“ ООД, в който дялово участие имал и К.Б. и В. Ц. . Когато жалбоподателят решил да се откаже от дружеството свидетелят М. и Ц. му дали 62 000 лв. (31 000 лева изплатени от касата на фирмата  през есента на 2002 г. и 31 000 лева лични средства на свидетеля и на В. Ц. към месец март - април 2003 г.). Свидетелят Д. заявява, че е предоставял парични средства на жалбоподателя и че го познава като партньор от над 15 години. Заявява, че парите са негови лични средства, получени през 2010 г. след плащане на данък дивидент, който е в размер на 5% от печалбата, натрупана  през годините 2005 до 2010 г., като данъкът дивидент е бил в размер на 8 500 лв. Свидетелят сочи, че всички тези документи са подадени в НАП до един. Д. заявява, че много пъти с жалбоподателя са си предоставяли парични средства.

При така установената фактическа обстановка, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

С оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите по приходите са приели, че в случая е намерил проявление съставът, предвиден в  разпоредбата на чл. 122,ал.1,т.7 от ДОПК, а именно декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

За разрешаването на спора между страните по делото следва да бъдат съ­образени разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК, които регламентират особени правила за извършване на данъчни ревизии, т.е. ревизии при особени случаи.

Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да при­ложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визи­рани в т.т. 1 - 7 от посочената разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, такова обстоятел­ство е налице, когато се констатира, че декларираните и получените доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото  и финансовото му състояние.

По делото няма спор, че К.В.Б. е местно физическо лице по смисъла  на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията. Няма спор и че К.В.Б. е съдружник в дружеството „*** “ ООД с ЕИК *** и в СД ***, както и че през ревизирания период лицето е работило на трудов договор в „*** “ ООД с ЕИК ***.

Спорът между страните по делото се концентрира във въпроса за началното салдо на разполагаемите парични средства на ревизираното лице към началото на ревизирания период – 01.01.2009г., както и признаването или не на източниците на финансиране в паричния поток, съответно изключване от него на определени разходвани парични средства.

На първо място, относно началното салдо на разполагаемите парични средства на ревизираното лице към началото на ревизирания период – 01.01.2009г. съдът счита, следното:

Съдът счита, че правилно органът по приходите не е признал сумата от 45 000 щ.д. и респективно връщането на 55 000 щ.д. или 72 180,35 лева от ***, тъй като представената декларацията не е с достоверна дата, още повече че не са представени доказателства за произхода на средствата, както и доказателства за предаването или получаването на сумата.

На следващо място, правилно не е признато и дарението от бащата на ревизираното лице – В. П. Б.Б. в размер на 20 000 лв. Органите по приходите са установили, че лицето е пенсионер, като е установен и размера на пенсията, която получавал, като от м.01.2000г. до м.06.2000г.  е 79,08 лв.,  с малки увеличения през следващите години, а от 01.07.2008г. е 202,87 лв. Установено е, че В. Б. от 01.03.1999г.  има и деклариран трудов договор на длъжност „шлосер“ в СД *** с основно трудово възнаграждение – 160 лв., като договорът е прекратен на 01.02.2007г. От изложеното не може да се направи извод за наличие на сумата у дарителя в посочения от жалбоподателя размер.

Относно възражението на жалбоподателя, че при определяне на началното салдо не са взети предвид ½ от получените доходи, възлизащи общо на 12 962,03 лв. от съпругата му ***по допълнителен трудов договор с „*** “ ООД, съдът счита за неоснователно, тъй като процесната сума изцяло е призната като налична към 01.01.2009 г. на ***– съпруга на ревизираното лице с решение № 347/03. 06.2016 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив. Следва да се има предвид, също така, че трудовото възнаграждение представлява личен доход на съпруга, който може единствено да намери отражение при издръжката на семейството и при евентуално направена покупка, но не и автоматично да половината от него да се третира като евентуално разполагаема сума при другия съпруг.

На следващо място, по отношение спорната сума в размер на 45 000 щ.д., както и 10 000 щ.д. дължими на жалбоподателя и платени му от *** – гражданин на САЩ на 14.08.2008 г. съдът изцяло споделя изводите на органа по приходите, че не са налице доказателства за предаване на сумите. В тази връзка следва да се отбележи, че представената  хода на ревизията декларация (че лицето Д. З. дължи на К.Б. 45 000 щ.д.) с поставена в нея отметка за получени парични средства на 14.08.2008 г. е частен документ, който се ползва само с формална доказателствена сила и следва да бъде преценяван не изолирано, а в съвкупност с всички събрани при ревизията и съдебното производство доказателства.

Относно Запис на заповед от 02.10.2002 г., издадена от И.В.М. и В. К. Ц., с която се задължават да платят на Б. сумата от 31 000 лв. и Запис на заповед от 16.01.2003 г., издадена от В. К. Ц., с която последният се задължил да плати на Б. сумата от 31 000 лв., съдът счита че същите суми не следва да се включват в началното салдо на разполагаемите парични средства на ревизираното лице към началото на ревизирания период – 01.01.2009г. На първо място следва да се отбележи, че самите записи на заповед са представени едва с възражението против РД. На следващо място, фактът, че положените подписи от издателите на посочените записи на заповед са удостоверено нотариално, не доказва реалното получаване на сумите по тях от лицето К.Б.. Доказателства в тази насока не бяха представени от жалбоподателя и в съдебното производство. Изложените изводи се отнасят и за представения като доказателство Протокол от Общо събрание на съдружниците на „***“ ООД от 19.09.2002 г. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че е изминал времеви период от около 6 години от момента на твърдяното получаване на сумите до началото на 2009 г., а жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства за начина на съхранение на средствата и за оставането им в непроменен размер за дълъг период от време.

С оглед на изложеното, съдът намира, че началното салдо на парични средства към 01.01.2009 г. е определено правилно от приходната администрация, като са взети предвид получените от лицето доходи през годините преди ревизирания период, както и направените разходи за издръжка на домакинството.

На следващо място, възражението на жалбоподателя за непризнаването от страна на органа на приходите на източниците на финансиране в паричния поток, съдът счита за частично основателно.

Относно предоставените парични средства на жалбоподателя от дъщеря му ***– *, съдът приема, че в хода на ревизионното производство жалбоподателят е доказал твърдения от него факт, че сумата от 18 000 лева му е предоставено от неговата дъщеря на части през 2014 г. Представена е декларация от 13.01.2017 г. от с приложено към нея банково извлечение и сметка за изплатена печалба, видно от които по сметката на лицето е постъпила сумата от 18 000 лв. Нещо повече, представен е договор с ***ЕООД, който доказва произхода на средствата. Съдът счита за неоснователно твърдението на решаващия орган, че липсват доказателства, че тези средства са предадени на ревизираното лице. В случая се установи, че дъщерята на жалбоподателя е разполагала с тази сума в размер на 18 000 лева, които е теглила на части през 2014 г. (видно от представената по делото справка транзакции от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК).

Настоящия съдебен състав счита, че в паричния поток на ревизираното лице за 2014г. следва да бъде включена и сумата в размер на 90 000 лева, предоставена като безлихвени заеми от А.Д.Д. по изрично изброените в РД (на стр. 14) записи на заповед. В хода на ревизията лицето А.Д. е дал писмени обяснения (лист 310 - 311), като е потвърдил, че е дал безлихвени заеми на жалбоподателя и е посочил конкретни дати размер на заемите, както и дати на връщане на сумите. Заемодателят А.Д. е едноличен собственик на капитала на „*** “ ЕООД. Към писмените обяснения са приложени: Хронологична ведомост синтетична за периода 01.01.2010 г., РКО 086 от 20.12.2010 г., платежно нареждане МО 6022 от 31.01.2011 г., за платен данък върху дивидента, файл – справка по чл.73 от ЗДДФЛ и актуално състояние – разпечатка от Търговския регистър на „*** “ ЕООД. Представените в хода на ревизията доказателства установяват, че заемодателя е разполагал паричен ресурс. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че дивидентът в размер на 165 000 лева за които Д. е платил данък в размер на 8 250 лв. е получен на 20.12.2010 г., а процесните записи на заповед са издавани в периода 01.2014г. – 08.2014г. (т.е. в близък период). Съдът кредитира свидетелските показания на разпитания по делото Д., като кореспондиращи със събраните по делото доказателства. С оглед изложеното съдът счита, че в паричния поток на ревизираното лице за 2014 г. следва да бъде включена и сумата в размер на 90 000 лева.

Съдът счита, че правилно и законосъобразно органите по приходите не са признали за действително получени парични средства по представените записи на заповед през 2014 г., съставени от *** за предоставен заем в размер на 8 500 лв., от ***за предоставен заем за сумата от 9 500 лв. и от *** за предоставен заем сумата от 9 000 лв.

Относно произхода на средствата на *** в размер на 9 000лв. в писмени обяснения в хода на ревизията заемодателя е посочил, че от лични спестявания от трудови правоотношения. В тази връзка органите по приходите направили справка в информационната система на НАП и установили, от м.01.2000г. лицето работи по трудови правоотношения в „*** “ ООД, а от м.04.2009г. до м.03.2010г. лицето е безработно. Посочено е, че нетното му възнаграждение по трудови правоотношения през 2014 г. възлиза на около 394,33 лв. месечно, а в предходните години под тази сума. В ПП VAT 14 за периода 2008 – 2014 г. лицето имало регистрирани покупки с данъчна основа 9 635,47 лв. и ДДС – 1 927,06 лв. В този смисъл съдът счита, че не са доказани възможности за предоставянето на сумата в размер на 9 000 лв.

Относно произхода на средствата в размер на 8 500 лв., в писмени обяснения в хода на ревизията *** е посочила, че са от лични спестявания, като от 1988 г. до 2008 г. е работила в България, а от 2009 г. до 2011 г. в Испания. С оглед направената от органите по приходите справка в информационната система на НАП, при която установили, че осигурителният доход на Д. за периода от м.01.2000г. – м.06.2014 г.  варира от около 90лв. до 348лв., като от м.04.2000 г. до м.12.2000 г. е получавала парично обезщетение за безработица в минимален размер, съдът счита, че не са доказани възможности за предоставянето на сумата в размер на 8 500 лв. като заем през 2014 г. Изцяло се споделят изводите на решаващия орган, че получаваното в Испания месечно възнаграждение покрива единствено текущите разходи за живот и издръжка на лицето в Испания, но не и възможност на спестяване.

Относно произхода на средствата в размер на 9 500 лв., в писмени обяснения в хода на ревизията ***е посочил, че със съпругата си е работил в Германия от 01.10.2012 г. до 31.12.2013 г. В хода на ревизията са представени документи за доходи от трудова дейност в Германия за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., чиято брутна сума възлиза на 8 400 евро, но съда изцяло споделя извода на решаващия орган, че тази сума може да покрие единствено текущите разходи за живот и издръжка на лицето в Германия, но не и възможност на спестяване. В този смисъл не са доказани възможности за предоставянето на сумата в размер на 9 500 лв. като заем през 2014 г.

Нещо повече, от представените доказателства не са налице безспорни данни за фактическото предаване на сумите от ***, *** и ***.

При така направените изводи от настоящия съдебен състав следва да бъде извършено преизчисление на данъчната основа на доходите с неустановен произход за 2014 г., като в постъпленията за годината бъде включена паричната сума в размер на 90 000 лв. с източник получен заем от А.Д. и сумата в размер на 18 000 лв. с източник получен заем от Л. Б.. При направените изводи в настоящото решение по отношение на непризнаване постъпления на парични средства от другите твърдяни заемодатели и разходването на парични средства в рамките на 2014 г. се получава недостиг на парични средства за годината в по-малък размер – 40 540,63 лв. = 487 682,97лв. постъпления на парични средства – 528 223,60лв. разходвани парични средства, който представлява доход с неустановен източник. От посочената сума следва да бъдат приспаднати вноските за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) в размерите, изчислени в ревизионното производство, тъй като доходът с неустановен източник надвишава максималния годишен размер на осигурителния доход за 2014 г., съгласно ЗБДОО в размер на 28 800 лв. Получава се данъчна основа в размер на 37 377,75лв. (40 540,63лв. – 3 162,88 лв.), върху която е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 3 737,76 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 668,88 лв., изчислени посредством общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор.

По изложените съображения, обжалваният ревизионен акт следва да бъде отменен в частта му на определените дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г., ведно с прилежащите лихви за разликата над сумата от 3 737,76 лв. до пълния размер на задължението от 17 328,52 лв. и за акцесорното задължение за разликата на сумата от 668,88 лв. до пълния размер от 3 098,17 лв. В останалата си част, по отношение дължимите суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., ведно с прилежащите лихви и вноските за ЗОВ за 2014 г. (авансови и за годишно изравняване), ведно с прилежащите лихви, обжалвания ревизионен акт е правилен и законосъобразен.

При този изход на делото, на страните се дължат направените от тях разноски. От жалбоподателя и от процесуалния му представител адв. С. не е заявена претенция за присъждане на направените по делото разноски, поради което и не следва да бъдат присъждани.

На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.  Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 26.10.2016 г.) същото възлиза на 953,46 лв. (деветстотин петдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки).

Водим от горното  Административен съд Пловдив, Х състав, 

 

Р Е Ш И : 

 

ИЗМЕНЯ по жалба на К.В.Б., ЕГН: **********, с адрес *** ревизионен акт № Р-16001616004032-091-001 от 01.02.2017 г., издаден от С. А. Г.- началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията и К. П. Я.- гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 212 от 18.04.2017 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА НА допълнително определената дължима сума за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г., КАТО НАМАЛЯВА задължението от 17 328.52 лв. на 3 737,76 лв. и прилежащите лихви от 3 098.17 лв. на 668,88 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА К.В.Б., ЕГН: **********, с адрес *** 008 да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив сумата в размер на 953,46 лв. (деветстотин петдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита съобразно отхвърлената част на жалбата.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.                             

  

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: