РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 342

 

гр. Пловдив, 16 февруари 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1361 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

2. Образувано е по жалба на Д.Д.Н., ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***, ***, чрез адв. Е.М. против Отказ с изх. № 150 от 03.05.2017 г. на Кметство с. Драгомир, Община Съединение, за издаване на удостоверение за наследници на починалия на 18.12.1943 г. И.Г.И..

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна, съответно административният орган да бъде задължен да издаде исканото удостоверение. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Кметът на Кметство с. Драгомир, не взема конкретно становище по жалбата.

ІІ. По допустимостта :

4. Процесният отказ за издаване на удостоверение за наследници е оспорен в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага извод за ДОПУСТИМОСТ на жалбата.

ІІІ. За фактите и за правото:

5. Изначално производството е започнало по подадено от жалбоподателката Искане за издаване на удостоверение за наследници вх. № 149 от 03.05.2017 г. по описа на Кметство с. Драгомир. Въз основа на така подаденото искане е издаден и спорния Отказ за издаване на удостоверение за наследниците на починалия на 18.12.1943 г. И.Г.И. № 150/03.05.2017 г., чието съдържание се свежда до следното:

След направена проверка в семейните регистри на населението е установено, че такова лице няма. Посочено е, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверения за наследници се издават само за лица, които към датата на смъртта си са вписани в регистъра на населението. Констатирано е също така, че за лицето има съставен Акт за смърт № 87/18.12.1943 г., издаден от с. Овчеполци, община Пазарджик, с постоянен адрес ***, който е починал в дома си в с. Драгомир, но тъй като И.И.не е вписан в семейните регистри на с. Драгомир е прието, че липсва законово основание за издаване на исканото удостоверение.

От данните по делото се установява, че от Кметство с. Драгомир вече е издавано Удостоверение на наследниците на И.Г.И. № 651/24.11.2006 г. (л. 61 по делото).

6. Според § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

В случая административният орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга - издаване на удостоверение за наследници, която има само удостоверяващо действие за факти с правно значение, а именно – посочване на наследниците на покойния И.Г.И.. Следователно процесният отказ за издаване на исканото удостоверение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК.

7. Според чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт.

Тълкуването на цитираната норма налага да се приеме, че предпоставките при наличието, на които съответното длъжностно лице е длъжни да издаде удостоверение за наследници са, първо, към датата на смъртта си лицето да е подлежало на вписване в регистър на населението (а не да е вписано в този регистър) и второ, за него да е съставен акт за смърт.

Очевидно в случая са били налице и двете предпоставки за издаване на исканото удостоверение за наследници. За починалия И.Г.И. е съставен Акт за смърт № 87/18.12.1943 г. от с. Овчеполци, община Пазарджик (л . 23 по делото) и същият е подлежал на вписване в регистрите за гражданско състояние на основание чл. 128 от ЗАКОНА ЗА ЛИЦАТА (обн. ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г., в сила от 01.01.1909 г. до 10.09.1949 г., когато е отменен, с влизане в сила на ЗЛС, обн. ДВ бр.182 от 9.08.1949 г.), и чл. 1, чл. 2 и чл. 4 от ПРАВИЛНИК ЗА ВОДЕНЕ РЕГИСТРИТЕ ПО ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИ (обн.  ДВ бр. 73 от 02.07.1929 г., действал до влизане в сила на Правилника за водене регистрите по гражданско състояние от 1950 г.), действали през 1943 г., когато И.е починал.

Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., според която за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние.

8. Очевидно изложеното до тук е известно на общинската администрация, която вече е издала цитираното по-горе Удостоверение за наследниците на починалия И.Г.И. с № 651 от 24.11.2006 г., в което като наследник е вписана и жалбоподателката Д.Д.Н.. Впрочем въпросното удостоверение за наследници е издадено лично от настоящия Кмет на Кметство с. Драгомир.

За пълнота следва да се посочи, че в случаите, когато е било поискано издаване на удостоверение за наследници на лице, което има съставен акт за смърт, но при липса на регистри на населението, съдебната практика е категорична, че съответната общинска администрация е длъжна да издаде удостоверение за наследници.

9. Тези съображения налагат да се приеме, че процесният отказ е постановен както в нарушение на материалния закон, така и в нарушение на принципа на „равенство” възведен в нормата на чл. 8, ал. 2 АПК, според която в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво.

При това положение, оспореният отказ следва да бъде отменен, а преписката - върната на ответника за издаване на искания документ в 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение.

ІV. За разноските:

10. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството. Те се констатират в размер на 310 лв. (триста и десет лева) –  заплатена държавна такса за образуване на съдебното производство и адвокатско възнаграждение.

 

Мотивиран горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 3 и чл. 174 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ Отказ с изх. № 150 от 03.05.2017 г. на Кметство с. Драгомир, Община Съединение, за издаване на удостоверение за наследници на И.Г.И., починал на 18.12.1943 г.

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Кметство с. Драгомир, Община Съединение, като ЗАДЛЪЖАВА същия в 7-дневен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да издаде удостоверение за наследници на И.Г.И., починал на 18.12.1943 г. по Искане вх. № 149/03.05.2017 г. по описа на Кметство с. Драгомир, на Д.Д.Н. с ЕГН **********.***, да заплати на Д.Д.Н., ЕГН **********,***, сумата в размер на 310 лв. (триста и десет лева), представляваща равностойността на сторените в производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Top of Form