РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

 РЕШЕНИЕ

 

 

  № 1569

 

гр. Пловдив, 02.10. 2017 год.

 

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и седемнадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

           при секретаря  РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1400 описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност  /ЗДДС/.

            Образувано е по жалба на „В.- П. И Ч.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, *****, представлявано от управителя И.А.П., ЕГН ********** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 232424-F235751/13.12.2016г., издадена от Зам. териториален директор на ТД на НАП - Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване спрямо склад - магазин“, находящ се в гр. Пловдив, **********, както и забрана на достъпа до него за срок от един месец, потвърдена с Решение №153 от 04.04.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.

            Твърденията, на които се основава жалбата са, че процесната заповед е незаконосъобразна, неправилна, необоснована, немотивирана и противоречаща на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че описанието на нарушението не е пълно, като не са конкретизирани двете отделни плащания на 1 бр.дъвки и на 1 бр. лотариен билет на каква стойност е всеки от тях. Счита се, че от заповедта не става ясно дали тя е издадена за неспазване на реда или за неспазване на начина на издаване на съответния документ за продажба. Относно лотарийния билет, жалбоподателя се позовава на разпоредбата на чл.4, т.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Счита се, че размера на сумата обосновава предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна.

            Ответната страна – Зам. директора на ТД на НАП - гр.Пловдив счита жалбата за неоснователна и иска присъждане възнаграждение за осъществена  юрисконсултска защита.

            Административен съд – Пловдив, дванадесети състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, на жалбата, събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното : 

            Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения 14 - дневен срок. Съгласно разпоредбата на чл.148 АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване, като прераща към реда за обжалване по АПК, но против Заповедта за налагане на ПАМ е  подадена жалба пред Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив, който с Решение №153 от 04.04.2017г. е оставил без уважение жалбата на дружеството. Видно от приложеното по делото известие за доставяне на лист 11, решението е получено от П. на 26.04.2016г., а видно от известието за доставяне  на лист 8 по делото, жалбата срещу него е подадена в ТД на НАП – Пловдив на 04.05.2017г., т.е. жалбата е подадена в законоустановения срок, чрез горестоящия административен орган след проведено обжалване по административен ред пред компетентния съд, от легитимирано лице – адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

            Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

            Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна, следното:

            При извършена проверка на 08.08.2016г. резултатите от която са обективирани в ПИП, сер. АА № 0242154/08.08.2016г., на търговски обект - магазин, находящ се в ********** стопанисван от дружеството - жалбоподател, органите по приходите са констатирали, че при извършено плащане от проверяващите в брой на 1 бр. дъвки и 1 бр. лотариен билет „Лото +“ сер.А2016 №28-101445-096 на обща стойност 4.10 лв. не е издаден фискален бон от регистрирано и работещо в обекта фискално устройство ISL 5011KL с ИН на ФУ ISO 14911 и ИН на ФП 12018081 или друг документ отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ (наричана за краткост Наредбата), като при поискване не е представен кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредбата.

             На 23.08.2016г. бил съставен АУАН № F235751, за констатирано нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. издадена от министъра на финансите. Въз основа на така съставения АУАН на 13.12.2016г. е издадено НП № 2324121-F235751. На същата дата била издадена и процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 232424-F235751/13.12.2016г. на Зам. териториален директор на ТД на НАП - Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване спрямо склад - магазин“, находящ се в гр. Пловдив, **********, както и забрана на достъпа до него за срок от един месец на основание чл.186,ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и чл.186,ал.3 от ЗДДС.

            Описаните в ПИП сер. АА № 0242154/08.08.2016 г., АУАН № F235751 от 23.08.2016г. и НП от 13.12.2016г. факти и обстоятелства са изцяло възприети от Зам. Директора на ТД на НАП, Пловдив и възпроизведени в издадената от него Заповед № 232424-F235751/13.12.2016 г., с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е разпоредено запечатване на търговски обект – „склад - магазин“, находящ се в гр. Пловдив, **********,  стопанисван от „В.- П. И Ч.“ ООД.

            Изложени са съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че  при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение, местоположението на търговския обект, реализирания оборот в обекта за периода от 01.01.2016г. до 07.08.2016г. в размер на 250 542,16лв., както и целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения

            Заповедта за налагане на ПАМ е обжалвана по административен ред пред Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив, който с Решение №153 от 04.04.2017г. е оставил без уважение жалбата на дружеството.

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

            Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде преценена на всички основания по чл.146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС, вр. с чл.7, ал.1, т.2 от ЗНАП и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (лист 23-25).

             В случая обаче фактическите констатации на органа по приходите не са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи не са съответни на материалния закон. В последващото изложение ще бъдат посочени съображенията за тези изводи.

             Действително, неиздаването на съответен документ за осъществената продажба - чрез фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от Интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст материални правила за поведение.

             Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В този смисъл е и разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, според който всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

           В конкретния случай, съобразно констатациите на органите по приходите, отразени в протокола за проверка,  се твърди липса на издадена фискална касова бележка за извършена продажба на два отделни артикула – дъвки и лотариен билет, копие на който е приложен по административната  преписка. Съгласно разпоредбата на чл.4, т. 3 от цитираната Наредба обаче, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва следните дейности: продажби на билети, карти, абонаментни карти за превоз на пътници, когато издаването им е задължително съгласно нормативен акт, талони за паркиране в зоните за платено паркиране по смисъла на чл. 99, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, и на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, приета с Постановление № 289 на Министерския съвет от 1994 г. В случая, видно от приложеното копие на билет, закупен при оперативната проверка от органите по приходите, върху него е отразена (трайно вписана е) номиналната му стойност от два лева, съдържат се и поне два защитни елемента - сиреч покритие и индивидуална номерация, като върху същия е отразена серия и номер на МФ. Следователно въпросният билет съставлява ценна книга, отпечатана под контрола на МФ по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 и чл.3 на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Ето защо и според цитирания чл.4, т.3 от Наредба № Н-18/2006 г. по отношение продажбата на такъв билет, издаден във връзка с участие в хазартна игра, дружеството-жалбоподател не би следвало да има задължение да издаде фискална касова бележка и да регистрира по този начин продажбата му.

           В случая обаче, органа по приходите, не е коментирал изобщо характера на закупения артикул, като в нарушение на разпоредбата на чл.59, т.4 от АПК в обжалваната заповед липсва фактическа обосновка, защо по отношение на същия е счетено, че следва продажбата му да се регистрира по предвидения в чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. ред, вместо да се приложи нормата на чл.4, т.3 от Наредбата. В тази насока по преписката не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че закупеният лотариен билет не отговаря на изискванията на двете цитирани Наредби и затова по отношение на него се дължи регистриране на продажбата му чрез издаване на фискална касова бележка в обекта на дружеството-жалбоподател. При липса на такива данни твърдяното нарушение се явява недоказано.

            Отделно от това следва в случая да се отбележи, че в оспорената заповед е посочено, че при проверката са закупени два артикула, но е отразена общата стойност на покупката, а както се посочи, налице са изключения от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ/ИАСУТД по отношение на лица, които извършват продажби на конкретно отразени в Наредба Н-18/2006 г. / чл.4/ стоки.  В тази  насока, и при условие, че за една от стоките не се дължи издаване на фискален бон, то не би могло да се отграничи каква е стойността на другата закупена общо с нея стоки, за която е било дължимо издаването на фискален бон, а това обстоятелство(стойността на неотчетената продажба), без всякакво съмнение би имало отношение към определяне на срока на приложената принудителна административна мярка. В случая, доколкото номиналната стойност на лотарийния билет, който е приложен по преписката е отразена върху него и тя е 2 лева(като според настоящия състав тази стока попада сред изключенията по чл.4 от Наредбата), то следва извода, че сумата, за която е следвало да се издаде фискален бон е 2,10 лева, а не 4,10 лева, както е посочено в обжалваната заповед. Казано с други думи, в случая посочените от страна на органа по приходите фактически констатации около извършване на твърдяното нарушение се явяват  фактически необосновани.

             Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, в мотивите на оспорената заповед е посочено, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта.

              Нормата на чл. 186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС, действала към момента на констатиране на нарушението /ред. към ДВ, бр. 23 от 08.03.2013 г./ е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискална касова бележка  от ФУ или касова бележка от ИАСУТД), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба.

              В случая предвид изложеното по – горе относно необосноваността на фактическите констатации досежно констатираното нарушение,  не може да се приеме, и че продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, с оглед констатираното нарушение,  съобразно изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК.    

              Каза се с оспорената заповед е постановено, запечатването на процесния обект и забрана на достъпа до него да е с продължителност от един месец, тоест предвидения в закона  максимален срок.

              Не трябва да се забравя, че принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл.6, ал.2 от АПК.

               Предвид гореизложеното във връзка с констатираното нарушение, следва да се приеме, че в конкретният случай с налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена, като съдът преценява конкретната мярка като не пропорционална, с оглед конкретно констатираното нарушение. При положение, че се приеме, че е налице неиздаване на фискален бон за сумата от 2,10 лв., при нарушение извършено за първи път, и при наличие на отчетени продежби /оборот/ по ЕКАФП в обекта за периода 01.01.2015г. - 07.08.2016г.  в размер на 250 252,16 лв. не може да се приеме, че налагането на мярка с максимален срок на продължителност е фактически и правно обосновано.

             При това положение, случая не може да се приеме за обосновано и налагането на процесната принудителна административна мярка за максималния срок на продължителност на същата, а съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК в тежест на органа по чл.186, ал.3 от ЗДДС е да установи основанията на които основава издаването на административния акт. 

             Обратно, в жалбата са изложени съображения, които се субсумират в извода, че налагането на процесната принудителна административна мярка  за посочения срок, би накърнило съществено правата на дружеството - жалбоподател.

              Констатираната липса на конкретно посочени и установени факти и обстоятелства, които да налагат прилагане на процесната принудителна административна мярка и то именно в максималния срок на нейната продължителност, съотнесени с обстоятелствата, на които жалбоподателят е основал искането си за отмяна на административния акт, налагат крайния извод, че въпросната принудителна административна мярка е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.            

               Без значение за настоящото производство е изхода от административно наказателното производство, започнало с акт за установяване на административно нарушение.

                Материално правната разпоредба на чл.186, ал.1 от ЗДДС, не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран административен  акт с който се установява административно нарушение и се налага съответното наказание.

                До друг извод не води и разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима, само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административно наказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието и като незаконосъобразна.

               Предвид изложеното, настоящия съдебен състав счита, че  жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 232424-F235751/ 13.12.2016 г. на Зам. териториален директор на ТД на НАП - Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване спрямо склад - магазин“, находящ се в гр. Пловдив, *********, както и забрана на достъпа до него за срок от един месец, потвърдена с Решение №153 от 04.04.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е основателна и следва да бъде уважена.

 

               Така мотивиран, Административен съд – гр.Пловдив, дванадесети състав

 

Р Е Ш И:

 

    ОТМЕНЯ по жалба на „В.- П. И Ч.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от управителя И.А.П., ЕГН ********** Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 232424-F235751/13.12.2016г., издадена от Зам. териториален директор на ТД на НАП – Пловдив, потвърдена с Решение №153 от 04.04.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: