Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

гр. Пловдив,   09, 01, 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, V-ти състав, в открито заседание на 11,12,2017 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

 при секретаря В.К., като разгледа административно дело № 1409 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.215  от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Жалбоподателят – А.В.Щ., ЕГН ********** *** обжалва Заповед № РД-17-433 от 04.05.2014 г. на Кмета на Община Пловдив, Район “Централен” с която е разпоредено да се премахне „Двуетажна жилищна сграда" в  имот с идентификатор 56784.520.942 по КК и КР на гр. Пловдив, ПИ 1693 в УПИ XI-1693 , 1694 , 1692, в  гр. Пловдив с административен адрес ул. ***, извършен без одобрени проекти, без разрешение за строеж, частично изпълнен  върху имот публична общинска собственост.

Твърди се, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, както и  че за да бъде един строеж търпим трябва да е построен преди 31.03.2011г., както, че  е налице една възможност за реабилитиране или амнистия на всички строежи, които са изградени незаконно до датата на влизане в сила на нормата на § 127 от ПЗР на ЗИД към ЗУТ до 26.11.2012 г. Приложена е и съдебна практика по ад. №№ 753/2013 и 8895/2012г. на ВАС / л. 7-10/.

В хода по същество адв. Ю. твърди,  че Общината се позовават като собственици на основание § 42 от ПРЗ на ЗИТ от Закона за общинската собственост, касае имоти частна общинска собственост, а улицата е публична общинска собственост и в приложената административна преписка липсва Акт за общинска собственост, което води до незаконосъобразност на заповедта. Община Пловдив не се легитимира като собственик на имота, не е проведена законосъобразна процедура за да се докаже дали попада или не в хипотезата на § 16, ал.3 от ПР на ЗУТ и § 127  от ПЗР на ЗИТ на ЗУТ.  С трайно насадената практика се приема, че  времето на извършване на строителството, статутът на един строеж дали е търпим или не, следва да се направи от административния орган при издаване на заповедта за премахване и от съда при оспорване на заповед за премахване, като е ирелевантно дали е издавано или не удостоверение за търпимост. В оспорената заповед няма изложени мотиви по отношение на търпимостта на строежа, в зависимост от времето на извършване на строителството. Административният орган не е изпълнил задължението си, и не е установил времето на извършване на строителството.Твърди се , че по делото са събрани гласни доказателства, че първия етаж е строен преди 1960 г. и следва, че този етаж е в статут на търпимост, а втория етаж е построен през 1999 г. Моли и за  присъждането на съдебни разноски.

Ответникът по жалбата -  Кмета на район “Централен”, при  Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. С. в представената защита / л. 71/ изразява становище за неоснователност на жалбата, както и че  в тежест не на администрацията, а на оспорващите е било доказването на търпимостта на строежа по § 16, респективно § 127 ЗУТ , съобразно практиката на ВАС по  Решение № 12839/17.10.2012г. по административно дело 6678/2012г., на  второ отделение. Намира за неоснователни твърденията, че имотът не е собственост на община Пловдив на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, както и че  процесният строеж отговаря на кумулативно изискуемите предпоставки за прилагане на института на търпимостта. Назначената и приета по делото СТЕ не дава отговор на въпроса дали строежът отговаря на техническите правила и норми, действали както по време на изграждането му, така и действащите към настоящия момент. Вещото лице не е взело и категорично становище, че сградата с идентификатор 56784.520.942.2 е самостоятелен строеж, но потвърждава, че такава не съществува самостоятелно в ЗРП. В подкрепа на твърденията на жалбоподателя не са правени повече доказателствени искания и не са събирани относими доказателства, т.е. с оглед разпределението на доказателствената тежест, те остават изцяло недоказани.

Твърди се че имотът  попада частично в имот публична общинска собственост ¬улична регулация и само това обстоятелство е достатъчно за да обоснове отсъствието на втората изискуема предпоставка за неговата търпимост, както и че по делото не са представени доказателства, оборващи заключението на служителите на администрацията на район "Централен", или такива, които опровергават констатациите отразени в Констативен акт № 26/28.03.2017г. Претендира се присъждането на  юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните  по делото доказателства  и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа  страна следното:       

Предмет на съдебното оспорване е Заповед № РД-17-433 от 04.05.2014 г. на Кмета на Община Пловдив, Район “Централен” с която с която на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 148, чл. 157 и чл. 223, ал. 1, т.8 от ЗУТ, с оглед на правомощията предоставени със Заповед № 13ОА556/05.03.2013 г. на Кмета на Община Пловдив е НАРЕДЕНО:

  1.  да се премахне „Двуетажна жилищна сграда" в  имот с идентификатор 56784.520.942 по КК и КР на гр. Пловдив, ПИ 1693 в УПИ XI-1693 , 1694 , 1692, в  гр. Пловдив с административен адрес ул. ***, като строеж извършен без одобрени проекти, без разрешение за строеж и частично изпълнен  върху имот публична общинска собственост.

2. След влизането в сила на заповедта, да бъде отправена покана до Щ. в 30 /тридесет/ дневен срок от получаването й да бъде изпълнено доброволно премахването и почистването на имота от строителни отпадъци.     

 3. При неспазване на срока за доброволното изпълнение по т.2 на настоящата заповед, да се извърши принудително премахване на незаконния строеж и почистване на строителната площадка за сметка на адресата по заповедта.

За да постанови  процесната  Заповед  Кмета на район “Централен”, при  Община Пловдив е взел предвид отразеното  /л.28/  в Констативен акт № 26/28.03.2017г.  на Техническа служба - Районен строителен контрол при Община Пловдив - Район "Централен"- Община Пловдив, в който е отразено че е налице нарушение  на чл.148, чл. 157 и чл. 178 от ЗУТ, т.е. извършен е без строителни книжа, без одобрен проект, без разрешение за строеж и без въвеждането им в експлоатация.

 Проверката по КА е извършена в отсъствието на жалбоподателката, като тя се е  запознала със съдържанието му на 21,04,2017г.

В обст. Част на КА, както и на заповедта е посочено , че изградена е  двуетажна масивна постройка с приблизителна площ от 35 кв.метра, изпълнена със стоманобетонови колони и плочи, с ограждащи тухлени стени, измазана и боядисана, с монтирани дограми и прозорци.

 Сградата е свързана към електропроводната, водопроводната и канализационна мрежа и се обитава, като за нея не са предоставени строителни книжа , одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, акт за узаконяване и протокол за определяне на строителна линия.

Посочено е и че строежът е пета категория съгласно Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи на Министерството на регионалното развитие благоустройството /МРРБ/ и чл. 137 от ЗУТ.

На л. 13-17 са приложени четири декларации, с нотариални заверки от 22 и 26 май 2017година от съдържанието на които се установява , че се твърди че процесният строеж –вторият му етаж е построен през месец юни 1999година от жалбоподателката и съпруга й

В жалбата на л. 27 срещу констативния акт от 28,03,2017г. Щ. твърди че е снаха в тоя дом от около 35 години и е заварила тая къща в този й вид и че къщата е строена от родителите на свекървата й . В първото съдебно заседание/ л.40/  Щ. заявява че „ от 35 години живея там, много стара е къщата, беше керпичена къща“.

В съдебната фаза администрацията е представила / л.44/ комбинирана скица от съдържанието на което се установява , че процесната сграда е построена върху тротоара на ул. Струма.

Съдът е допуснал  разпит на трима свидетели в показанията на които се твърди , че свекървата на жалбоподателката живее в същия имот, че къщата на А. е на два етажа, с площ от около 20 квадрата, направена е с тухли. Обяснява се , че първия етаж е правен преди 1960 г., а  втория етаж  е правен преди около 10 години / според св. В. /  и през 1999г. / според св. А./. Свидетелите дават данни че входа на жилището се намира на тротоара и представлява , навес с размер от около 1 кв. метър.

Съдът е издал на жалбоподателката съдебно удостоверение с което от  служба „Грао” при Община Пловдив от р-н „Централен” и р-н „Източен” да се снабдят с друго такова за родствени връзки на А.М.И., която фигурира в разписния лист като собственик на този имот и се посочат българските имена на това лице, както и за  удостоверение за Н.Р.И., като се посочат и другите имена за нея.

Поискана е и съдът е допуснал СТЕ, която да даде отговор на въпроса от кога фигурира имота, по кой ПУП на гр.Пловдив, от коя година, какво се предвижда първоначално и в следващите планове по отношение на този имот, фигурирала ли е сградата, т.е заснета ли е била по тогавашния действащ план, вещото лице да провери всички планове на гр.Пловдив през годините, касаещи този имот, да се установи от кога има план този имот, от кога имота е нанесен там, към момента на построяване на сградата първия и втория етаж, дали отговарят на предвижданията на плана и техническите правила и норми.

Заключението на инж. К. е прието по делото / л. 65/ от което се установява , че представен е регулационен план със заповед от 1994 г. и изменение на ЗРП в частта застрояване от 1998 г.  В този план от 1994 г. има данни за обединяване на двата тогавашни имота към 1994 г. със съответните планоснимачни номера в един общ парцел и налице е последващото изменение на ЗРП, с което се променя застрояването в този квартал, не се касае за промяна в регулацията, доколкото в заповедта изрично е написано, че се променя само в застроителната част, тъй като плана от 1994 г. третира имотите, съответно парцелите в качеството им на частни и държавни. В.л. твърди че няма данни  в ЗРП процесният строеж да е нанесен , като отделна сграда с посоченият идентификатор, че процесният строеж е незаконен и че не може да отговори дали отговаря на  техническите правила и норми действали преди влизането в сила на ЗУТ.

Заключението е прието в присъствие и на двете страни , не е оспорено и няма пречка съдът да го кредитира , съобразно другите събрани по делото доказателства.

Съдът от правна страна следва да изложи следното:

Съгласно нормата на чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)  Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях, като Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223 от ЗУТ.

Видно от представената на л. 33 Заповед № 13ОА556/05.03.2013 г. на Кмета на Община Пловдив, следва да се приеме , че процесната заповед е издадена от материално компетентен орган.

Съобразно  твърденията на жалбоподателя,  съдът му е дал възможност да събере и представи  относимите / според него/  доказателства, съобразно разпределението на доказателствената тежест между страните.

Съдът счита , че жалбоподателят не успя да докаже твърденията си, че имотът не е собственост на община Пловдив на основание § 42 от IJЗР на ЗИД на ЗОС и  че строежът попада частично в имот публична общинска собственост, на улична регулация , както и че така извършеното строителство не представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е извършен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, т.е. извършен е без строителни книжа -  без одобрен проект и без разрешение за строеж.

Следва да се има предвид, че по делото не са представени доказателства, оборващи установеното от служителите на администрацията на район "Централен", отразени в Констативен акт № 26/28.03.2017г. , както и отразеното / л.44/ в комбинирана скица от съдържанието на което се установява , че процесната сграда е построена върху тротоара на ул. Струма.

Съдът обсъди показанията на свидетелите които  „разбираемо“ дават данни само за наличието на постройка върху тротоара , представляваща „площадка - тесен коридор , по който се влиза в къщата“. Остава необорено изложеното в заповедта , че незаконния , двуетажен строеж е построен , частично върху общинска собственост-тротоар , на ул. Струма , пред № 20.

Показанията на свидетелите че строежът на  първия етаж е правен преди 1960 г., а  втория етаж  е правен преди около 10 години / според св. В. /  и през 1999г. / според св. А.не следва да се кредитират като истинни, тъй като очевадно противоречат и не кореспондират с отразеното  в жалбата / л. 27/ на Щ. , срещу КА №26/2017г. Съдът  служебно познава района на ул. Струма и не му е известно към 1960г.  да е имало изградени кирпичени къщи,  с бетонни колони и плочи, над първия етаж. Безспорно свидетелите имат предвид кирпичена къща , съществуваща към 1960г. и  ново строителство с железобетон извършено без строителни книжа и върху тротоара  пред № 20, на улица Струма , в град Пловдив на по късен етап. 

Останаха  необорени и правните основания за издаването на заповедта , а именно  чл.148, чл. 157 и чл. 178 от ЗУТ, т.е. че е налице извършен незаконен строеж,  без издадени по общия ред строителни книжа, без одобрен проект, без разрешение за строеж и без въвеждането им в експлоатация.

Съдът счита, че безспорно се установява, че Кметът на Район "Централен" ¬Община Пловдив е издал законосъобразен административен акт в предвидената в закона форма и при наличието на материална компетентност. При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на процесуалните правила с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, както и административният орган е установил релевантните към конкретния случай обстоятелства и е извършил процесуалните административни действия,  по реда на АПК и ЗУТ. 

Предвид горното оспорената Заповед № РД-17-433 от 04.05.2014г.  на Кмета на район “Централен”- Община Пловдив, като издадена от материално и териториално компетентен орган , в законоустановената форма следва да се потвърди, а жалбата срещу нея да се отхвърли. Съобразно изхода на спора на ответника следва да се присъди претендираното юк. Възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК,  във вр.  с чл.215 от ЗУТ, съдът

Р Е Ш И:

  Отхвърля жалбата на А.В.Щ., ЕГН ********** *** против Заповед № РД-17-433 от 04.05.2014 г. на Кмета на Община Пловдив, Район “Централен” с която е разпоредено да се премахне „Двуетажна жилищна сграда" в  имот с идентификатор 56784.520.942 по КК и КР на гр. Пловдив, ПИ 1693 в УПИ XI-1693 , 1694 , 1692, в  гр. Пловдив с административен адрес ул. ***, като извършен без одобрени проекти, без разрешение за строеж, частично изпълнен  върху имот публична общинска собственост

Осъжда А.В.Щ., ЕГН ********** *** да заплати на Община Пловдив  юк. Възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.,

Решението  подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14 дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

                                                          Председател: