Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1229

 

гр. Пловдив, 11 юли 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1456 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

К.Х.С.,***, представляван от адвокат С.К.- пълномощник, обжалва Заповед №17-1030-000578 от 10.04.2017г. на началника на Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр. Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил марка “БМВ Х5”, за срок от 12 месеца, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №*****”.

Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- началник на С”ПП” при ОД на “МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната (чл.171, т.2а от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 6, 26) е връчена на жалбоподателя С.о на 23.05.2017г., видно от направеното върху заповедта нарочно отбелязване. От своя страна, жалбата (листи 4-5) е подадена в съда на 26.05.2017г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.04.2017г., около 01:2230ч. е извършена проверка от служители в С”ПП” при ОД на ”МВР”- Пловдив, в гр. Пловдив, на кръстовището между улиците “***“ и “***”. В рамките на проверката е установено, че жалбоподателят С. управлява собствения си лек автомобил, марка “БМВ Х5”, с рег.№*****. На С. е направена проверка с техническо средство, представляващо дрегерАлкотест 7510”, с фабричен №ARDM-0248, при което е отчетено съдържание на алкохол от 1,37 промили в издишания от С. въздух. За установеното в рамките на проверката К.И.Ц.- младши автоконтрольор в С”ПП” при ОД на ”МВР”- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия Г, бланков №935720 от 10.04.2017г. (лист 27), с който деянието на С., представляващо управление на пътно превозно средство (ППС) под въздействието на алкохол, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Също така, К.Ц. издава на жалбоподателя С. талон по образец за изпращане на медицинско изследване /Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба №30)/ с №0428611 (лист 28), за явяване в болнично заведение до 02:40ч. на 10.04.2017г. Видно от посочения талон, същият е връчен на С. в 02:00ч. на 10.04.2017г. По делото не са ангажирани доказателства за явяването на жалбоподателя в болнично заведение, след което е издадена процесната заповед.

            При така описаната фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 34) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. (листи 32-33) на директора на ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началникът на сектор “Пътна полиция” от ОД на “МВР”- Пловдив е оправомощен да прилага с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП. Така посоченото оправомощаване на ответника в производството съдът намира за надлежно направено, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а от ЗДвП (в приложима редакция), за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

В случая, по делото не са ангажирани доказателства, оборващи отразената в АУАН констатация, че С. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,37 промили, нито пък се ангажираха доказателства жалбоподателят да е дал кръв за медицинско изследване. Нещо повече, по делото е прието заверено копие на Протокол №308 от 19.04.2017г. по Н.О.Х. дело №2452 по описа на Районен съд- Пловдив за 2017г., ХХІІ-ри наказателен състав (листи 8-11), с който е одобрено Споразумение от 19.04.2017г. (лист 7) между жалбоподателя и Районна прокуратура- Пловдив, с което С. признава виновността си в извършването на престъпление по смисъла на чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс (НК), а именно, че на 10.04.2017г. С. е управлявал МПС- лек автомобил “БМВ Х5”, с рег.№*****, лична собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,37 на хиляда, установено с техническо средство.

На следващо място обаче, субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а е собственикът на ППС.

По делото е приет заверено копие на Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 25.08.2015г., нотариално заверен на 25.08.2015г. (лист 15), по силата на който договор К.С. придобива собствеността върху лек автомобил, марка “БМВ”, модел “Х5”, с рег.№***, рама №WBAFA710902LN22359. Прието е заверено копие на Удостоверение за сключен граждански брак от 31.07.2008г. (лист 13), според което удостоверение на 31.07.2008г. К.Х.С. и Т.А.Ч.(понастоящем С.а) са сключили граждански брак. Според чл.21 от Семейния кодекс (СК, в сила от 01.10.2009г.), озаглавен Съпружеска имуществена общност (СИО), вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

Предвид посоченото, според настоящия състав на съда, процесният автомобил, марка “БМВ Х5”, с рег.№***** (стар рег.№***, според приетите по делото нарочни справки (лист 35, 36)), е притежаван в режим на СИО от жалбоподателя и съпругата му Т.Ч.(С.а), поради което същият не може да бъде обект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП.

Ето защо, като постановява ПАМ- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №*****, ответникът постановява акта си в противоречие с материалниалноправни разпоредби. Посоченото обстоятелство обуславя незаконосъобразността на оспорената в настоящето производство заповед и представлява достатъчно основание за нейната отмяна.

На следващо място, с прилагането на процесната ПАМ се цели осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. От своя страна, принципът на съразмерност, нормативен израз на който е разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, изрично установява, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели на автомобила с рег.№*****, препятства възможността за движението му по пътищата, респективно препятства и правото на съпругата на жалбоподателя да ползва автомобила по неговото предназначение. Посоченото, според настоящия състав на съда, представлява нарушение на принципа на съразмерност. Следователно, оспорената в настоящето производство ПАМ се явява постановена и в противоречие с целта на закона, което обстоятелство също е достатъчно за нейната отмяна.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и такива следва да му бъдат присъдени до размера, в който са доказано направени. За разноските следва да се осъди юридическото лице, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява ОД на “МВР”- Пловдив.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №17-1030-000578 от 10.04.2017г. на началника на Сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на “МВР”- Пловдив, за прилагане на ПАМ по отношение на К.Х.С., ЕГН **********, представляваща “прекратяване на регистрацията на ППС, представляващо лек автомобил марка “БМВ Х5”, за срок от 12 месеца, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №*****”.

ОСЪЖДА Областна дирекция на “МВР”- Пловдив да заплати на К.Х.С., ЕГН **********, сумата от общо 310,00 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./п/........................

/Н.Бекиров/