РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

             

 

 

        Р Е Ш Е Н И Е

 

    

         № 156

 

 

            гр. Пловдив, 24.01.  2018 год.

 

 

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретар Р.П., като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело 1489 по описа за 2017 година на Пловдивския административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

           Образувано е по жалба, предявена от Г.В.Н. с ЕГН **********, адрес: *** срещу писмо изх. № 16ДОИ60/03.05.2017г. на А.Т.– Секретар на Община Пловдив, с което на същата е отказано предоставяне на достъп до обществена информация, съгласно обхвата по заявление с вх.№ 16ДОИ60/14.09.2016г.

           В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Жалбоподателката сочи, че информацията е противоречива, като Общината се е произнесла, че няма информация за подадените оплаквания срещу хората в парк „Цар Симеоновата градина“ – Пловдив, и по този начин е създадена объркваща представа за дейността на общинската администрация и нейната компетентност, а изнасянето на неверни и заблуждаващи данни, води до разклащане на доверието в коректността на местната власт. Излага съображения, че полученото писмо е в противоречие със закона, защото не отговаря на условията на чл.34 от ЗДОИ. Излага съображения, че исканата информация е налична, което е видно от уведомлението на зам.Кмета Г.М.. На следващо място изтъква, че ако подадените сигнали били устни, за същите следва да са съставени протоколи.

            Във връзка с разпореждане на съда, с депозирана по делото молба жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв.В.С. е уточнила, че обжалва писмо изх. № 16ДОИ60/03.05.2017г. на Община Пловдив  и моли съда да задължи Кмета на Община Пловдив да изпълни задължението си да предостави исканата от нея информация по заявление с вх. № 16ДОИ60/14.09.2016г.

           Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петкова, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

           Пловдивският административен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата,  събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното :

Видно от приложената по делото разпечатка от електронната поща,  находяща се на лист 32 от делото, процесното писмо е получено от жалбоподателката на 25.05.2017г., при което положение жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок по чл.149, ал. 1 АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност - оспореният отказ за предоставяне на достъп до обществена информация има характеристики на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по правилата на АПК, съгласно изричната разпоредба на чл. 40, ал. 2 от ЗДОИ. Предвид специфичната материя, регулирана със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация, с който изрично или фактически се предоставя или отказва предоставянето на искана такава, е индивидуален административен акт. Същността на един административен акт се преценява не с оглед на неговото наименование, а с оглед на съдържанието му. /Решение № 7767 от 06.06.2013 г. по адм. д. № 11943/2012 на ВАС на РБ/. В случая липсата на "решение" не променя факта, че с коментирано писмо с изх. №16ДОИ60/03.05.2017 г., подписано от А.Т. -Секретар на Община Пловдив, фактически се отговаря на искането на Н.. /така и в този смисъл е и Определение № 1658/08.02.2017г.  по адм. д. № 326/2017г. на ВАС на РБ/.  С оглед на изложеното, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

 Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения :

            От фактическа страна се установява по делото, че със заявление вх. № 16ДОИ60/14.09.2016 г., адресирано до  Кмета на Община Пловдив, жалбоподателката е поискала да й бъде предоставен достъп до обществена информация в следния обхват, а именно: 1.копия от постъпилите оплаквания от граждани за нарушаване на обществения ред вследствие използване на електронни усилвателни уредби при проведени мероприятия на събитието „Хора за хората” – Пловдив, за които се твърди в писмо изх. № 161110337-1/02.09.2016 г. на заместник кмета на общината Г.М.и 2.копия от връчените протоколи за гореспоменатите нарушения на организаторите на събитието „Хора за хората”.

 Във връзка с подаденото заявление, с писмо изх. № 16ДОИ60(1)/28.09.2016 г. Секретарят на Община Пловдив е уведомил жалбоподателката в настоящото производство, че на основание чл. 33 от ЗДОИ исканата информация не е налична в общинска администрация Пловдив.  С Решение № 615 от 20.04.2017г. по адм.дело № 2430/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив, е отменено писмо изх. № 16ДОИ60(1)/28.09.2016 г. на Секретаря на община Пловдив и преписката е изпратена на Кмета на Община Пловдив за ново произнасяне по заявление вх. № 16ДОИ60/14.09.2016 г. при спазване на задължителните указания на съда. В мотивната част на Решение № 615 от 20.04.2017 г. по адм. дело № 2430 от 2016 г. на Административен съд Пловдив е прието, че „…ответният административен орган не е изпълнил задължението си по чл. 32 от ЗДОИ да препрати административната преписка на органа, съхраняващ търсената информация, съответно да уведоми за това молителката...“

 Решението на Административен съд Пловдив, в частта, в която е отменено Уведомление изх. № 16ДОИ60(1) от 28.09.2016 г. на Секретаря на Общи­на Пловдив, с което Г.В.Н. е уведомена, че исканата от нея информация със Заявление вх. № 16ДОИ60/14.09.2016 г., не е налична в об­щинска администрация Пловдив и преписката е изпратена на Кмета на Община Пловдив за ново произнасяне, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

             Във връзка с цитираното по-горе съдебно решение Секретаря на община Пловдив е издал писмо изх. № 16ДОИ60/03.05.2017г. – предмет на производството по настоящото дело. По отношение на т.1 на заявлението на Н., в писмото е посочено, че исканата информация не е налична в общинската администрация Пловдив, и че оплакванията са изразени устно, в часовете на приемните дни на зам.кмет „Обществен ред“  г-н Г.М.. А по т.2 на заявлението е отговорено, че протоколи за посочените нарушения не са налични в общинската администрация Пловдив и че длъжностни лица от ОП „Общинска охрана“ са съставили 2 броя АУАН на организаторите на събитието. В писмото е пояснено, че разпоредбите на ЗДОИ предвиждат възможността правото за достъп до обществена информация да бъде изключено, когато в друг закон е предвидено специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация, като в настоящия случай редът за връчване на АУАН е ЗАНН, и ЗДОИ е неприложим.

             От така изложения отговор е останала недоволна Г.Н., която е обжалвала писмо изх. № 16ДОИ60/03.05.2017г. на А.Т.– Секретар на Община Пловдив пред компетентния съд по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗДОИ, който в случая е Административен съд – гр.Пловдив, по повод на което е образувано производството по настоящото дело.

            В хода на съдебното производство към доказателствения материал по делото са приобщени административната преписка по постановяване на оспорения административен акт и адм.дело № 2430/2016г. на Административен съд гр.Пловдив.

            При така установеното по делото от фактическа страна, съдът от правна страна прие следното :

             Оспореното в настоящото производство писмо е издадено от материално компетентен административен орган, на основание чл.28, ал.2 ЗДОИ. Видно от приложените по делото Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация в изпълнение на ЗДОИ в Община Пловдив, находящи се на л.34 и сл., утвърдени със Заповед на Кмета на Община Пловдив (на лист 33) – орган на местното самоуправление по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, Кметът на общината, е определил Секретаря на общината за лице, което да взема решения за предоставяне на достъп до обществена информация.

           Процесният административен акт е не само валиден, но и законосъобразен. Релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени в хода на административно производство, осъществено по реда на чл. 28  и сл. от ЗДОИ, в изискуемата от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на административния орган са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В последващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

           Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя.

            В настоящия случай Секретаря на община Пловдив е издал писмо изх. № 16ДОИ60/03.05.2017г. – предмет на настоящото дело, във връзка с Решение №615 от 20.04.2017г. по адм.дело № 2430/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено писмо изх. № 16ДОИ60(1)/28.09.2016 г. на Секретаря на община Пловдив и преписката е изпратена на Кмета на Община Пловдив за ново произнасяне по заявление вх. № 16ДОИ60/14.09.2016 г. при спазване на задължителните указания на съда. Видно от приложената по адм.дело № 2430/2016г. на лист 48 разписка, решението е връчено на  административния орган на 24.04.2017г. Следователно произнасянето на компетентния административен орган на 03.05.2017 г. с оспореното в настоящото производство писмо, е извършено в срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ.

           Спорът по делото е от правен характер, и се концентрира във въпроса относно наличието на законоустановените предпоставки за предоставяне на достъп до обществена информация.

           Разрешаването на административноправния спор по същество, налага преди всичко да се съобрази следното  :

 Законът за достъп до обществена информация урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор, като обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законът се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена, органите на местното самоуправление в Република България, от публичноправни субекти, включително публичноправните организации, както и от физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми, които са задължени субекти по силата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ. Законът урежда обществени отношения, които са от особена значимост за една правова държава, които несъмнено охраняват правата на гражданите за достъп до обществена информация.

  В разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ са очертани възможностите за органите по чл. 3 от същия закон – “органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение”. Тоест, законодателят е предвидил задължително уведомяване на лицето, което отправя искане за достъп до обществена информация и още повече е предвидил органите по чл. 3 от ЗДОИ, задължително да се произнесат по подаденото заявление – с решение за достъп или с решение за отказ, което се съобщава. Съответно, в разпоредбата на чл.4, ал.1 – 4 от ЗДОИ се сочат оправомощените лица да поискат достъп до обществена информация, каквото лице, без всякакво съмнение е жалбоподателката Н..

            В случая няма никакво съмнение и спор между страните по делото и, че исканата информация от жалбоподателката, описана в заявлението й до Кмета на община Пловдив, е обществена такава по смисъла на закона, а жалбоподателката, като гражданин на Република България е оправомощен субект по смисъла на чл.4 от ЗДОИ да поиска предоставяне на достъп до обществена информация, съответно Община Пловдив, в лицето на Кмета  е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ за предоставяне достъп до обществена информация.

 Събраните по делото доказателства съдържат достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена констатация за това, че в случая, в изпълнение на постановеното Решение №615 от 20.04.2017г. по адм.дело № 2430/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив е изпратено писмо с изх. №16ДОИ60/03.05.2017г., подписано от А.Т.-Секретар на Общината, упълномоще­на по силата на чл.8 ал.1 от Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация в Община Пловдив, утвърдени със заповед № 11ОА2008/11.08.2011г. на Кмета на Община Пловдив, което макар и ненаименувано "решение", съобразно чл.28, ал.2 от ЗДОИ, съдържа реквизитите на индивидуален административен акт по чл.59, ал.2 от АПК, като с него, фактически се отговаря на искането на Н..  В т.1 от писмото е посоче­но, че „…Оплакванията от гражданите са изразени устно(не писмено) в часовете на прием­ните дни на Зам. кмета „Обществен ред“ г-н М., а в т.2 от писмото е посо­че­но, че “… длъжностни лица от ОП „Общинска охрана“ са съставили 2 броя АУАН (не протоколи) на организаторите на събитието…“, поради която причина обосновано и законосъобразно е прието, че исканата информация в заявлението не е налична в общинската администрация Пловдив.

 Казано с други думи, обществената информация, която се иска да бъде предоставена, не е обективирана в искания от молителя писмен документ, нито на друг вид но­сител, поради което и обективно не е възможно да бъде предоставена на заявителя от административния орган.

            Доказателства, които да подложат на съмнение констатациите на  административния орган в горния смисъл, не са ангажирани от страна на жалбоподателката.

   Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.2 от АПК при оспорване на отказ за издаване на административен акт, жалбоподателят е този, който трябва да установи, че са налице предпоставките за издаване на искания административен акт, като разбира се, административния орган, следва да установи основанията въз основа на които е издал административния  акт.

            В случая събраните както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство доказателства, позволяват да се формира извод, че административния орган установи по безсъмнен начин основанията, на които основава правомощието си да откаже да издаде акт в исканата насока, като констатациите му, са обосновани и законосъобразни.

           Обратно, в случая  жалбоподателката, която носи доказателствената тежест съобразно правилото на чл.170, ал.2 от АПК и съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим във вр. с чл.144 от АПК не установи, с допустимите доказателства и доказателствени средства, че са налице предпоставките за издаване на искания административен акт.

            Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт е законосъобразен, при което положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

            При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

             Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

   Р Е Ш И :


            ОТХВЪРЛЯ жалбата, предявена от Г.В.Н. с ЕГН **********, адрес: *** срещу писмо изх. № 16ДОИ60/03.05.2017г. на А.Т.– Секретар на Община Пловдив, с което на същата е отказано предоставяне на достъп до обществена информация, съгласно обхвата по заявление с вх.№ 16ДОИ60/14.09.2016г.

           ОСЪЖДА Г.В.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Община Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава Дванадесета от АПК пред Върховния административен съд на Република България  в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: