Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2131

 

гр. Пловдив, 30 ноември 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                            НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1559 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Т.И.Б., с адрес: ***; и Б.И.Б., с адрес: ***, представлявани и двете от адвокат И.Д.- пълномощник, обжалват Заповед №529 от 09.05.2017г. на кмета на община Родопи, с която, на основание чл.195, ал.4 от ЗУТ, З.Н.И., в качеството му на собственик на поземлен имот (ПИ) с идентификатор №59032.501.1024 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на с. Първенец, община Родопи, а по регулационния план на селото– урегулиран поземлен имот (УПИ) VІІ-773, кв.77; Т.И.Б. и Б.И.Б., в качеството им на собственици на ПИ с идентификатор №59032.501.1025 по КК и КР на с. Първенец, а по регулационния план на селото– УПИ VІІІ-774, кв.77; са задължени да внесат за съгласуване инвестиционен проект и след издаване на разрешение за строеж да изпълнят необходимите ремонтни и възстановителни работи за възстановяване и заздравяване на подпорна стена, находяща се между ПИ с идентификатор №59032.501.1024 и ПИ с идентификатор №59032.501.1025, а по регулационен план на село Първенец- УПИ VІІ-773 и УПИ VІІІ-774, кв.77, както следва: възстановяване на подпорна стена с дължина от 9,60м., мерено от ръба на сградата в УПИ VІІ-773 в източна посока с височина от 2,20м., както и да изградят бетонова шапка по цялата дължина (общо 19,30м.) на подпорната стена в двата имота, в това число и върху подлежащата на възстановяване част; определен е едномесечен срок за внасяне на инвестиционен проект в община Родопи за издаване на разрешение за строеж, считано от връчването на заповедта; определен е едномесечен срок за извършване на дейностите, считано от влизане в сила на разрешението за строеж.

Претендира се отмяна на частта от заповедта, с която двете жалбоподателки са задължени да внесат инвестиционен проект за възстановяване на подпорната стена и извършат необходимите дейности по възстановяване на подпорната стена след издаване на разрешение за строеж за целта, поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- кмет на община Родопи, чрез юрисконсулт П.К.- пълномощник, изразява становище за недопустимост на заявеното оспорване от страна на Б.И.Б.; изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; изрично възразява за прекомерност на заплатеното от жалбоподателките адвокатско възнаграждение.

Заинтересуваното лице- З.Н.И., представляван от “Адвокатско дружество ******”, ЕИК*****, пълномощник, чрез адвокат И.А., изразява становище за недопустимост на заявеното оспорване от страна на Б.И.Б.; изразява становище за основателност на жалбата, макар и по съображения, различни от изложените в същата; претендира присъждане на направените по делото разноски.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на заявените оспорвания съдът констатира следното:

Заповедта, част от която е предмет на настоящето производство (лист 34), е изпратена до жалбоподателките и заинтересуваното лице З.И. като приложение към писмо с Изх.№94-00-1112#48 от 18.05.2017г. (лист 31) на заместник-кмета на община Родопи по пощата. Според приетите по делото заверени копия на известия за доставяне (лист 33), посоченото писмо е получено на 25.05.2017г. от Т.И.Б. и на 22.05.2017г. от З.Н.И.. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 32), писмо с Изх.№94-00-1112#48, адресирано до Б.И.Б., е получено на 20.05.2017г. от Ш. Б.- майка. Писмото е получено на адрес: ****. Според приетите по делото удостоверения за постоянен и настоящ адреси от 25.09.2017г. (листи 127, 128), Ш.Н.Х., ЕГН **********, е с постоянен и настоящ адреси***. Според удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 25.09.2017г. (лист 126), жалбоподателките Б. и Т.Б. са дъщери на Ш.Н.Х.. А според удостоверение за наследници от 12.07.2013г., жалбоподателките Б. са дъщери на И. Б. Б., ЕГН **********, починал на 16.02.2011г., разведен, като за постоянен адрес на Б.И.Б. ***.

Според легалното определение на §1, т.5 от ДР на Закона преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011г. (ЗПНЖФРБ-2011г., обн. ДВ, бр.39 от 26.05.2009г.), “домакинство” са две и повече лица, които живеят заедно в едно жилище или в част от жилище. Домакинство е и едно лице, което живее в самостоятелно жилище, в стая или в част от нея към дадено жилище, живее на самостоятелен бюджет по отношение на разходите за хранене и разходите за задоволяване на други потребности.

А според легалното определение на §1, т.4 от ДР на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), “домакинство” са две или повече лица, които живеят заедно в един самостоятелен обект или в част от него, в който са регистрирани по постоянен или настоящ адрес, и имат общ бюджет, без оглед на родствената връзка помежду им.

Предвид обстоятелството, че Ш. Х.(Б.) и Б.Б. са регистрирани на един и същ постоянен адрес-***, то настоящият състав на съда приема за установено, че двете са “домакинство” по смисъла на ЗПНЖФРБ-2011г. и на ЗУЕС, и съобщението на оспорената заповед е редовно получено по пощата от жалбоподателката Б.Б. на 20.05.2017г. От своя страна, жалбата (листи 3-5) постъпва в съда на 06.06.2017г. или след изтичането на 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението на оспорената заповед от Б.Б., който срок е изтекъл съответно на 05.06.2017г. (първият присъствен ден след 03.06.2017г., събота). С оглед на посоченото до тук, заявеното оспорване от страна на Б.Б. се явява просрочено, поради което е недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено по отношение на жалбоподателката Б.И.Б..

Спрямо жалбоподателката Т.Б., в качеството и на адресат на оспорената заповед, е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване и след като жалбата е подадена в законоустановения срок, то жалбата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

През месец октомври 2013г. е изготвено геодезическо заснемане от инж. Д.Г.А., вписан в Камарата на инженерите по геодезия с рег.№0205, на “подпорна стена между ПИ 59032.501.1024 и ПИ 59032.1025 по КК на с. Първенец” (листи 51-62). Според посоченото геодезическо заснемане, заснетата подпорна стена започва от югоизток и продължава в посока северозапад около 12м., след което е разрушена и се е образувал стръмен откос с височина 2,0м., който продължава в същата посока до края на сграда с идентификатор №59032.501.1024.1.

На 02.12.2013г. в община Родопи постъпва жалба с Вх.№94-00-1112#5 (листи 63-64) от Т.И.Б. и В.А.А., ЕГН **********,***, с която се заявява, че З.И. руши подпорната стена между неговия имот (ПИ с идентификатор №501.1024, УПИ VІІ-773, кв.77) и имота на Т.Б. (ПИ с идентификатор №501.1025, УПИ VІІІ-774, кв.77). Според геодезията се оказва, че подпорната стена е обща и З.И. без да иска разрешение от Т.Б. *** самоволно събаря стената. Настоява се за създаване на комисия, която да принуди З.И. да изгради съборената от него подпорна стена.

На 09.02.2017г. в община Родопи постъпва заявление с Вх.№94-00-1112#30 (листи 97-99) от Т.Б., адресирано до кмета на общината, с което иска извършването на незабавна проверка относно незаконосъобразни действия на З.И., включващи и действия по събарянето на подпорната стена между ПИ с идентификатор №501.1025 и ПИ с идентификатор №501.1024.

С писмо Изх.№94-00-1112#31 от 15.02.2017г. (лист 45) на кмета на община Родопи се уведомяват Т.Б. и З.И. за приложимите правни норми по отношение на заявеното премахване на подпорната стена между УПИ VІІІ-774 и УПИ VІІ-773, кв.77, както и че ще бъде извършена нова проверка на място на 21.02.2017г., на която и двамата са поканени да присъстват.

Според приетото по делото заверено копие на известия за доставяне (лист 93), писмо с Изх.№94-00-1112#31 от 15.02.2017г. е получено от Т.Б. на 20.02.2017г.

С писмо Изх.№94-00-1112#32 от 15.02.2017г. (лист 96) на заместник-кмета на община Родопи се уведомяват Т.Б. и З.И., по повод постъпил сигнал от Т.Б. с Вх.№94-00-1112#29 от 07.02.2017г. за подпорна стена между УПИ VІІ-773 и УПИ VІІІ-774, кв.77 (неприложен по делото), че на 21.02.2017г., от 15,00ч. ще бъде извършена проверка на място в УПИ VІІ-773 и УПИ VІІІ-774, кв.77 по плана на с. Първенец. С цел безпрепятствено извършване на проверката, собствениците на имотите се умоляват да осигурят свободен достъп до имотите.

Според приетите по делото заверени копия на известия за доставяне, писмо с Изх.№94-00-1112#32 от 15.02.2017г. е получено от Т.Б. на 18.02.2017г. (лист 95) и от З.И. на 17.02.2017г. (лист 94).

Според констативен протокол (лист 44), изготвен от комисия, назначена, на основание чл.196, ал.1 от ЗУТ, със Заповед №292 от 19.04.2013г. (лист 49) на кмета на община Родопи, на 21.02.2017г. е извършено посещение на място от инж. К.Ц.- председател на комисията и техник Д.Д., при което е констатирано, че подпорната стена е изградена в двата УПИ (УПИ VІІ-773 и УПИ VІІІ-774, кв.77), видно от представеното по преписката геодезично заснемане на инж. Димитър Арнаудов; стената е изпълнена от суха каменна зидария (речен и дялан камък), със средна дебелина 80 см., през 1990 год. по данни на собственика на УПИ VІІ-773 З.Н.И.; височината и варира от 2,60м. до 2,00м. и служи за предпазване от срутване на земни маси от УПИ VІІІ-774 към УПИ VІІ-773, поради голямата денивелация на терена между двата имота; от уличната регулационна линия по вътрешната регулационна линия между двата имота с дължина 9,60м. подпорната стена е в сравнително добро състояние, със забележки, че не е изградена бетонова шапка; останалата част от стената, с дължина 9,70м. е съборена, а материалите от нея са складирани в УПИ VІІ-773, като в този участък се наблюдава свличане на земна маса; комисията не установява конструктивни изменения, нови деформации, отваряне на нови пукнатини, овлажнени участъци по стената в сравнение с констатациите на комисията, посетила двата поземлени имота и подпорната стена, предмет на писмения сигнал на 14.03.2014г. (вероятно жалба с Вх.№94-00-2154 от 14.08.2014г. на З.Н.И. (листи 166169)); комисията предлага на кмета на община Родопи да издаде заповед, с която да задължи собствениците на ПИ с идентификатор №501.1024 и на ПИ с идентификатор №501.1025 да възстановят подпорната стена с дължина 9,60м., мерено от ръба на сградата в УПИ VІІ-773 в източна посока, с височина 2,20м., за което, след влизане в сила на заповедта, се изготви и съответен проект, който да послужи за издаване на разрешение за строеж за възстановяването и, както да изградят бетонова шапка по цялата дължина на подпорната стена между двата имота, в това число и върху подлежащата на възстановяване част.

За онагледяване на констатациите от извършената на място проверка са изготвени множество фотографски снимки от 21.02.2017г. (листи 65-92).

Като приложение към писмо с Изх.№94-00-1112#34 от 06.03.2017г. (лист 42) на заместник-кмета на община Родопи копие от констативния протокол от 21.02.2017г. е изпратен на Т.Б. и З.И.. На основание чл.26, ал.1 от АПК Т.Б. и З.И. се уведомяват, че е започнато производство по чл.195, ал.4 от ЗУТ по отношение на подпорната стена. На основание чл.35, във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, лицата се уведомяват, че имат възможност в 7-дневен срок да дадат обяснения, да направят възражения или да изразят становище по случая. Ако са им известни и други собственици на засегнатите имоти (УПИ VІІІ-774 и УПИ VІІ-773, кв.77) следва да бъдат посочени в 7-дневен срок, съгласно чл.36, ал.2 от АПК.

Според приетите по делото заверени копия на известия за доставяне, писмо с Изх.№94-00-1112#34 от 06.03.2017г. е получено от Т.Б. на 08.03.2017г. (лист 43) и от З.И. на 08.03.2017г. (лист 43).

На 15.03.2017г. в община Родопи постъпва възражение с Вх.№94-00-1112#38 (листи 38-39, 50) от Т.Б. против констативен протокол от 21.02.2017г.

Като приложение към писмо с Изх.№94-00-1112#44 от 31.03.2017г. (лист 35) на заместник-кмета на община Родопи копие от констативния протокол от 21.02.2017г. е изпратен на Б.Б.. На основание чл.26, ал.1 от АПК Б.Б. се уведомява, че е започнато производство по чл.195, ал.4 от ЗУТ по отношение на подпорната стена. На основани чл.35, във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, лицата се уведомяват, че имат възможност в 7-дневен срок да дадат обяснения, да направят възражения или да изразят становище по случая. Ако са им известни и други собственици на засегнатите имоти (УПИ VІІІ-774 и УПИ VІІ-773, кв.77) следва да бъдат посочени в 7-дневен срок, съгласно чл.36, ал.2 от АПК.

Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 36), писмо с Изх.№94-00-1112#44 от 31.03.2017г. е получено от Б.Б. на 01.04.2017г.

Съгласно чл.196, ал.ал.1 и 2 от ЗУТ, състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл.195, ал.6 се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината; 2) комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.

С посочената по-горе Заповед №292 от 19.04.2013г. на кмета на община Родопи е назначена комисия, която следва да се произнася в случаите на чл.195 и чл.196 от ЗУТ, като за председател на комисията е назначен инж. К.Ц., а за членове- инж. А.Ш.и съответния техник от населеното място, с оглед местонахождението на обекта. В случая, констативния протокол от 21.02.2017г. (лист 44) е съставен от председателя на комисията К.Ц.и техник Д.Д., а според Заповед с Изх.№269 от 08.09.2014г. (лист 48) на кмета на община Родопи е прекратено трудовото правоотношение с А.К.Ш., считано от 15.09.2014г. Предвид посоченото и независимо от обстоятелството, че техник Д.Д. отговаря за селата Устина, Скобелево, Чурен и летовище “Върховръх”, настоящият състав на съда приема за установено, че констативният протокол от 21.02.2017г. е съставен от компетентни за целта органи. Също така, изготвеният на 21.02.2017г. констативен протокол е получен от жалбоподателките и заинтересуваното лице по делото и същите са имали възможност да възразят против констатациите в протокола, поради което следва да се приеме за установено, че е спазено изискването по чл.196, ал.2 от ЗУТ да бъдат изслушани заинтересуваните лица.

При така установената фактическа обстановка съдът намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушени на процесуалните правила.

На следващо място, според разпоредбата на чл.195, ал.3 от ЗУТ, при аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал.1 (строеж, поддържан в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл.169, ал. и 3 от ЗУТ) с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината. А според разпоредбата на чл.195, ал.4 от ЗУТ, в случай че обект по ал.1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал.3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване.

            Видно от съдържанието на процесната заповед, същата е подписана именно от кмета на община Родопи, по отношение на което обстоятелство и между страните няма формиран спор, поради което оспореният акт се явява издаден от компетентен орган.

Пак според разпоредбата на чл.195, ал.4 от ЗУТ, адресати на заповеди от вида на оспорената в настоящето производство са собствениците на разпоредените за ремонтиране и/или възстановяване строежи.

По силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит като бездомник, от 13.11.1964г., с №194, том Х, Н.дело №3275/1964г. (лист 124), Б.П.Б. (дядо на жалбоподателките) е признат за собственик на дворно място от 765 кв.м., съставляващо парцел (УПИ) V-пети, в кв.60 по плана на село Първенец., застроено с едноетажна паянтова къща. С нотариален акт за дарение на недвижим имот на нисходящ, от 03.11.1983г., с №197, том ХІІІ, Н.дело №4950/1983г. (лист 123), И. Б. Б., със съгласието на съпругата си Ш. Н. Б., подарява на дъщеря си Т.И.Б. собствения си недвижим имот, представляващ ½ идеална част от дворно място, цялото от 765 кв.м., съставляващо парцел (УПИ) VІІІ-774, кв. 77 по плана на с. Първенец, заедно с ½ идеална част от застроената в парцела едноетажна полумасивна жилищна сграда. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство от 26.09.2006г., с №124, том VІІІ, рег.№6527, Н.дело №1227/2006г. (лист 122), И. Б. Б. е признат за собственик на 7/12 идеални части от дворно място, намиращо се в с.  8, с площ- застроена и незастроена- 560 кв.м., съставляващо УПИ VІІІ-774, кв.77 по плана на с. Първенец, одобрен със Заповед №167 от 1969г.; заедно със 7/12 идеални части от построената в това дворно място полумасивна жилищна сграда. С Решение №2921 от 10.07.012г. (листи 119-120) по гражданско дело №14220 по описа на Районен съд- Пловдив за 2011г., ХVІІ-ти граждански състав, е осъдена В.Д.К., ЕГН **********, да предаде на Т.И. Х.(Б.) и Брага (Б.) И.Б., владението върху ПИ с идентификатор №59032.501.1025 по КК и КР на с. Първенец, УПИ VІІІ-774, кв.77 по регулационния план на селото, с площ от 647 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 58 кв.м. Посоченото съдебно решение на Районен съд- Пловдив е потвърдено с Решение №906 от 21.05.2013г. (листи 108-109, 120а-121) по дело №3699 по описа на Окръжен съд –Пловдив за 2012г. Решение №906 от 21.05.2013г. е окончателно. С нотариален акт за собственост на недвижим имот от 13.05.2015г., с №124, том ІІІ, рег.№2975, н.дело №473/2015г. (лист 118), Т.И.Б. и Б.И.Б. са признати за собственици, при квоти ¾ идеални части за Т.Б. и ¼ идеална част за Б.Б. на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор №59032.501.1025 по КК и КР на с. Първенец, одобрени със Заповед №РД-18-86 от 10.12.2007г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с площ от 647 кв.м., парцел VІІІ-774, кв.77, ведно с построената в имота сграда с идентификатор №59032.501.1025.1, със застроена площ от 58 кв.м., с предназначение- жилищна сграда- еднофамилна.

Според Протокол за въвеждане в имот по чл.522 от ГПК от 28.06.2013г. (листи 110-113) на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Стефан Горчев, рег.№825 по регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), в 10:00ч. на 28.06.2013г. на Т.И. Х. (Б.) е предаден недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор №501.1025 по КК и КР на с. Първенец, УПИ VІІІ-774, кв.77 по регулационния план на селото, с площ от 647 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 58 кв.м.

По делото е прието заверено копие на скица на поземлен имот с №15-248939 от 16.06.2015г. (лист 117), представляваща извадка от КК на с. Първенец, според която скица ПИ с идентификатор №501.1025 е заснет в КК с площ от 647 кв.м. и е записан като собственост в КР на Т.Б. (3/4 идеални части) и на Б.Б. (1/4 идеална част); в имота е заснета едноетажна жилищна сграда с идентификатор №501.1025.1, със застроена площ от 58 кв.м. Същите обстоятелства са посочени и в скица с №1 от 03.04.2017г. (лист 37).

По силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, от 29.08.1975г., с №13, том 30, Н.дело №15262/1975г. (лист 115), З.Н.И. е признат за собственик на парцел (УПИ) VІІ-773, кв.77 по плана на с. Първенец, с квадратура на парцела от 800 кв.м. Според извадка от КР на с. Първенец (лист 57), З.И. е собственик на ПИ с идентификатор №501.1024, заснет в КК с площ от 787 кв.м., както и на 1-етажна сграда с идентификатор №501.1024.1, със застроена площ от 70 кв.м.

Според скица с №1253 от 25.10.2017г. (лист 161), според извадка от действащия КРП (кадастрален и регулационен план) на с. Първенец, одобрен със Заповед №167 от 1969г. (лист 162), според геодезическото заснемане от месец 10.2013г., както и според експертното заключение на вещото лице Р.Б.К. (листи 142-153) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като съответстващо на останалите доказателства по делото, процесната подпорна стена е изградена по регулационната линия между УПИ VІІІ-774 и УПИ VІІ-773, съответно върху имотната граница между ПИ с идентификатор №501.1025 и ПИ с идентификатор №501.1024, поради което следва да се приеме за установено, че подпорната стена е изпълнена и в двата имота. Следователно, право на собственост върху подпорната стена притежават жалбоподателките Б. и заинтересуваното лице в производството З.И., поради което посочването и на тримата като адресати на оспорената заповед се явява правилно и законосъобразно направено.

Между страните няма формиран спор относно обстоятелството, че подпорната стена представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, което обстоятелство се потвърждава и от приетите по делото доказателства, както и че подпорната стена се явява ограда между двата процесни имота.

Също така, между страните липсва спор относно обстоятелството, че подпорната стена е частично разрушена, което обстоятелство се потвърждава от приетите по делото доказателства. Съответно, налице е хипотезата на чл.195, ал.4, във връзка с ал.3 от ЗУТ, а именно наличие на разрушаване на част от строеж, респективно, строежът не се поддържа в добро състояние.

По аргумент от разпоредбата на чл.147, ал.1, т.5 от ЗУТ, съгласно която норма, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за подпорни стени с височина от 1,20 м до 2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти; и с оглед на обстоятелството, че височината на разпоредената за възстановяване подпорна стена е от 2,20м., то за разрешаване на строителството по нейното възстановяване е нужно изготвянето и одобряването на инвестиционен проект за целта.

А по аргумент от разпоредбата на чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ, съгласно която норма, не се изисква разрешение за строеж за подпорни стени с височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти; и с оглед на обстоятелството, че височината на разпоредената за възстановяване подпорна стена е над 1,20 м. (2,20м.), то нейното изпълнение е допустимо единствено въз основа на издадено разрешение за строеж за целта.

            Предвид посоченото до тук, разпореденото с оспорената заповед изготвяне на инвестиционен проект за възстановяване на подпорната стена се явява постановено в съответствие с материалния закон.

Разбира се, в оспорената заповед е посочено, че дължината на подпорната стена, подлежаща на възстановяване, е от 9,60м., докато в заключението на вещото лице К. се посочва, че дължината на разрушената част от стената е 9,13м. Визираното обстоятелство съдът приема, че е резултат от грешки или неточности в направените измерванията, но тъй като в заповедта е посочено, че подпорната стена следва да бъде изпълнена от ръба на съществуващата сграда в УПИ VІІ-773 в източна посока- до съществуващата цяла част от подпорната стена, то констатираната грешка (неточност) в измерванията не предпоставя извод за незаконосъобразността на заповедта.

            Що се отнася до разпореденото със заповедта изпълнение на бетонова шапка върху цялата подпорна стена (частта, която подлежи на възстановяване и съществуващата на място част), то този въпрос е по целесъобразността на акта и не подлежи на съдебен контрол. Разрешаването на този въпрос е предоставено на преценката на проектанта, на когото ще бъде възложено изготвянето на инвестиционния проект, и не може да бъде обсъждан в настоящето производство.

Процесната подпорна стена е заснета в действащия ПУП на село Първенец, представляващ КРП, одобрен със Заповед №167 от 1969г., поради което следва да се приеме за установено, че същата е изпълнена по границата между УПИ VІІ-733 и УПИ VІІІ-774 към датата на одобряване на плана (1969г.). В тази връзка, обясненията на изслушаните по делото свидетели С.П.Р. (листи 129а-130), А.Г.П. (лист 130а) и Д.С.П. (лист 131), както и обстоятелствата относно причините (били те обективни или пък действия (бездействия) на някоя от страните по делото), поради които е нарушена целостта на подпорната стена, са неотносими към предмета на настоящето производство.

Ето защо, като разпорежда изготвянето на инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж и изпълнение на необходимите строителни работи с оспорената по делото заповед, след издаването на разрешение за строеж, ответникът постановява акта си без противоречие с относимите за случая материалноправни разпоредби.

Оспорената заповед се явява издадена в съответствие с изискването за форма на администравния акт, предвид посочването в същата на правните и фактически основания, послужили за нейното издава, както и редът за нейното оспорване.

Най-сетне настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена в съответствие с целта на закона, насочена към поддържане на строежите в състояние, отговарящо на изискванията за тяхното безопасно ползване.

Следователно, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето производство заповед е законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателките е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). На заинтересуваното лице З.И. следва да се присъдят разноски до размера, в който са доказано направени и съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 171). За разноските двете жалбоподателките следва да бъдат осъдени по равно или за по ½ от техния размер.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявеното оспорване от Б.И.Б., с адрес: ***, на Заповед №529 от 09.05.2017г. на кмета на община Родопи.

ПРЕКРАТЯВА производството по заявеното от Б.И.Б., с адрес: ***, оспорване на Заповед №529 от 09.05.2017г. на кмета на община Родопи.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Б., с адрес: ***, против Заповед №529 от 09.05.2017г. на кмета на община Родопи, с която, на основание чл.195, ал.4 от ЗУТ, З.Н.И., в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор №59032.501.1024 по КК и КР на с. Първенец, община Родопи, а по регулационния план на селото– УПИ VІІ-773, кв.77; Т.И.Б. и Б.И.Б., в качеството им на собственици на ПИ с идентификатор №59032.501.1025 по КК и КР на с. Първенец, а по регулационния план на селото– УПИ VІІІ-774, кв.77; са задължени да внесат за съгласуване инвестиционен проект и след издаване на разрешение за строеж да изпълнят необходимите ремонтни и възстановителни работи за възстановяване и заздравяване на подпорна стена, находяща се между ПИ с идентификатор №59032.501.1024 и ПИ с идентификатор №59032.501.1025, а по регулационен план на село Първенец- УПИ VІІ-773 и УПИ VІІІ-774, кв.77, както следва: възстановяване на подпорна стена с дължина от 9,60м., мерено от ръба на сградата в УПИ VІІ-773 в източна посока с височина от 2,20м., както и да изградят бетонова шапка по цялата дължина (общо 19,30м.) на подпорната стена в двата имота, в това число и върху подлежащата на възстановяване част; определен е едномесечен срок за внасяне на инвестиционен проект в община Родопи за издаване на разрешение за строеж, считано от връчването на заповедта; определен е едномесечен срок за извършване на дейностите, считано от влизане в сила на разрешението за строеж.

ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на община Родопи сумата от 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение; както и да заплати на З.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300,00 лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Т.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на община Родопи сумата от 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение; както и да заплати на З.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300,00 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта му, с която е прекратено производството по отношение на Б.И.Б., имаща характер на определение, може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:../П/.......................

/Н.Бекиров/