РЕШЕНИЕ № 1816

гр. Пловдив, 27.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар Стефка Костадинова като разгледа адм. дело № 1634  по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба, подадена от В.П.М. ***, против Решение № 2153-15-90 от 19.05.2017 г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – гр. П., с което е оставена без уважение жалба срещу Раз­пореж­дане № **********/ Протокол № N01065/ 16.02.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П.. В жалбата се твърди, че отпуснатата пенсия е неправилно определена, като се сочат конкретни оплаквания в тази връзка.  В СЗ процесуален представител поддържа жалбата. Претендират се разноски.   

Ответникът по жалбата  чрез процесуален представител намира същата за не­ос­нователна. В писмени бележки се излагат съображения по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Първото оплакване е по отношение незачетения осигурителен стаж и доход за периода от 14.10.1993 г. – 27.05.1996 г., когато жалбодателката е била Председател на Съвета на директорите на „П.“ ЕАД. В представеното удостоверение  /л.27/  е посочена длъжността, трудовия стаж, категорията на труда – трета, както и „плащано 35 % ДОО“. Пенсионните органи сочат, че за същото време е зачетен стаж в ОФ „Е.“, а освен това се позовават на чл.30 от ПРУПСДП, приет с ПМС № 7/ 25.01.1994 г. /отм./, тъй като според тази разпоредба определени групи лица /към които спада и жалбодателката през посочения период/, подлежали на осигуряване за всички осигурителни случаи, ако не са осигурени за всички осигурителни случаи на друго основание. Нормата обаче придобива този вид с последващото изменение на разпоредбата на чл. 30 (ДВ, бр. 119 от 1997 г.), с което се въвежда ограничение, съгласно което лицата, работещи по договори за управление или за контрол на държавни предприятия - еднолични търговски дружества, ако не са осигурени за всички осигурителни случаи на друго основание, се осигуряват върху общия размер на изплатените им възнаграждения за всички осигурителни случаи за сметка на съответното дружество, но върху не повече от осемкратния размер на минималната работна заплата, установена за страната за съответния месец. Това ограничение обаче не може да се приложи и за минал период, както е направено в случая от пенсионните органи. За процесния период посочените групи лица са подлежали на осигуряване за всички осигурителни случаи върху изплатеното възнаграждение за сметка на съответното дружество, поради което неправилно не е зачетен осигурителен стаж и доход за периода от 14.10.1993 г. – 27.05.1996 г., когато жалбодателката е била Председател на Съвета на директорите на „П.“ ЕАД. По отношение на дохода следва да се отбележи, че макар и да няма данни за предадени ведомости или други документи, удостоверяващи „стаж и доход за съвет на директорите“, е представено удостоверение от НАП, доходите в които кореспондират с представените от жалбодателката документи към жалбата, които не са оспорени. Най-накрая – разпоредбата на чл.9, ал.3, т.2 от КСО е предвидена в полза на незаконно уволнените лица /каквато е била жалбодателката от ОФ „Е.“, признато със съдебни решения/, а  направеното тълкуване на практика е  в нейна вреда, което ще бъде обсъдено и по-долу.

На следващо място – основателно е оплакването във връзка със зачетен осигурителен доход за периода от 01.01.1997 г. до 31.03.1997 г. по УП 15, в размер на 21 078 лв. Видно от доказателствата  по преписката, уволнението на жалбодателката от ОФ „Е.“ е било признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение, при което на 12.03.1997 г. е издадена заповед за възстановяването й на работа и на същата дата е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като в последната е посочено, че следва да се изплати 30-дневно обезщетение за неспазено предизвестие и 3/12 от годишния платен отпуск за длъжността /очевидно обезщетение за този отпуск/. Съгласно чл.1, ал.8, т.7 от НАРЕДБА за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни  вноски (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)  Не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2, 3 и 4, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от Кодекса на труда, § 71 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 95 от 2003 г.) и § 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.). Сумата в размер на 21 078 лв. представлява именно обезщетения по смисъла на цитираната разпоредба, същата не представлява осигурителен доход и не следва да се включва като такъв, а е направено обратното. Поради това тази сума неправилно е зачетена като осигурителен доход за периода от 01.01.1997 г. до 31.03.1997 г. по представеното УП 15, а оплакването в този смисъл също е  основателно.

На трето място неправилно е зачетен и осигурителен стаж и доход по безтрудово правоотношение с ПГМТ „****“ за м.08, 2000 г., по чл.38, ал.14 от НПОС. От представеното удостоверение /л.50/ е видно, че жалбодателката не е била в никакви правоотношения с гимназията през този период, нито и е начислявана или изплащана сума в размер на 94, 25 лв. Посочва се, че става въпрос за грешка, тъй като е подадена информация за друго лице, но с ЕГН на жалбодателката и поради това този доход се отчита в персоналния регистър на нейно име. Поради това и третото оплакване се явява основателно, а грешката на осигурителя /която той може никога да не поправи/ не може да се тълкува в вреда на жалбодателката. Що се отнася до претенцията за тригодишния период, същият ще бъде предмет на друго последващо производство, при повторното произнасяне на пенсионните органи,  поради което в настоящото производство съдът не следва да се произнася и по този въпрос.

Поради изложеното жалбата е основателна и следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено  Решение № 2153-15-90 от 19.05.2017 г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – гр. П., с което е оставена без уважение жалбата срещу Раз­пореж­дане № **********/ Протокол № N01065/ 16.02.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – П., като преписката следва да бъде изпратена на административния орган за произнасяне в съответствие с мотивите на решението.

При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбодателката  разноски в размер на 300 лв., за които са представени доказателства за плащането им. 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-90 от 19.05.2017 г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – гр. П., и потвърденото с него Раз­пореж­дане № **********/ Протокол № N01065/ 16.02.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – П..

ИЗПРАЩА преписката по заявлението на В.П.М. ***, на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П. за произнасяне в съответствие с мотивите на решението.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – П. да заплати на В.П.М. ***, разноски в размер на 300 лв.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: