РЕШЕНИЕ № 1811

гр. Пловдив, 27.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар Стефка Костадинова като разгледа адм. дело № 1672  по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Д.С.М. *** срещу отказ /мълчалив, макар и да не е посочено изрично/ на Председателя на Общински съвет – К. за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № 328/ 22.05.2017 г., в частта му по т.4, 5 и 6. В жалбата се сочи, че отказът е незаконосъобразен, за което са изложени съображения и се моли съда да го отмени.  В СЗ жалбодателката лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът по жалбата  не се представлява в последното СЗ. В предходното СЗ и в писмени бележки процесуален представител оспорва жалбата като недопустима и неоснователна и претендира разноски.

Жалбата е подадена в срок  и от лице, имащо право на жалба, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С т.4, 5 и 6 на цитираното заявление жалбодателката е поискала да и бъдат предоставени на хартиен носител копия от 3 бр. протоколи от заседания на Общински съвет – К., проведени съответно на 18.10.2001 г., 30.06.2011 г. и 21.12.2011 г. В представено по делото писмо /л.11/ Председателят на Общински съвет - К. сочи, че заявлението за достъп до обществена информация било изпратено по пощата, а след като жалбодателката дошла в канцеларията на общинския съвет, исканата информация и  била предоставена, като са подробно изброени предоставените и документи, сред които обаче липсват цитираните 3 бр. протоколи от заседанията на общинския съвет, като в същото време се твърди, че липсвал както изричен, така и мълчалив отказ по заявлението.   В представено по делото писмено становище от процесуалния представител на ответника отново се сочи, че не бил налице достъп за предоставяне на обществена информация. Твърди се също, че писмото било изпратено до Община К. /което е видно от известието за доставяне/, както и че Община К. не била препратила заявлението до Общинския съвет, поради което не било образувано производство по ЗДОИ /което в случая е без значение, и в противоречие с посоченото по-горе и с доказателствата по делото, но и вероятно е невярно, предвид посоченото в писмо с изискана информация за движението на заявлението от Кмета на Община К. – л.38, където е посочено, че въпросното заявление е било предадено в деловодството на общинския съвет и  заведено под № 328/22.05.2017 г./.  В същото време, в противоречие с твърдението за непрепращане на заявлението, се сочи, че при лично посещение на заявителката в канцеларията на Общинския съвет заявлението е заведено под № 328/ 22.05.2017 г., което е видно и от самото заявление, като по този начин безспорно е било поставено началото на производството по ЗДОИ. Сочи се още, че на 02.06.2017 г. на заявителката били предоставени поисканите материали, с изключение на 3 бр. протоколи на Общинския съвет, т.е. не се оспорва, че въпросните три бр. протоколи, поискани със заявлението, не са били предоставени на жалбодателката. Сочи се още, че заявителката била удовлетворена от предоставените и документи, като не била уточнила каква точно информация иска, която се съдържа в посочените протоколи. Следва да се отбележи обаче, че липсва и изявление от страна на органа, което да изисква подобно уточняване.  Сочи се още, че заявителката не била заявила повторно, че иска да и се предоставят въпросните протоколи, което обаче безусловно не е било необходимо в този случай.  В други писмени бележки процесуалния представител на ответника сочи, че в протоколите съставлявали дешифрирана стенограма на заседанието и съдържали точно отражение на всички действия, въпроси и изказвания, които са се състояли в заседанието, в това число и начина на гласуване на общинските съветници, при поименно гласуване. Целта на въпросното изявление не е ясна, тъй като описаното само по себе си не представлява основание за отказ. На следващо място се сочи, че протоколите съдържали лични данни на множество лица, което обаче само по себе си също не е основание за отказ, тъй като тези данни могат да бъдат заличени. Най-накрая в проведеното първо СЗ процесуалния представител на ответника е изтъкнал, че заявителката не била уточнила какви части от протоколите искала, но това няма как да стане без органът да поиска уточняване на заявлението, за което доказателства по делото липсват; че протоколите били обемисти /за което обаче законът предвижда възможност за промяна на начина за предоставяне на информацията/; че голяма част от протоколите не засягала заявителката  /което обаче е въпрос на преценка при издаване на решение за достъп или отказ за достъп/ и т.н. Всички тези твърдения представляват защитна теза, чрез която органът се опитва да „валидира“ бездействията си /разбира се те са не в цялост, а частични/ по заявлението до достъп, включително като твърди, че заявлението не било разглеждано като такова по ЗДОИ, което в случая е без всякакво значение. Безспорно е, че става въпрос за обществена информация, че същата е била поискана и не е била предоставена в срок, а дори и да е било налице основание за частичен отказ по заявлението, същият е следвало да бъде направен с мотивирано решение, а не под формата на мълчалив отказ, който се явява незаконосъобразен.  

Поради изложеното следва да бъде отменен мълчалив отказ на Председателя на Общински съвет – К. за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление  заявление вх. № 328/ 22.05.2017 г., в частта му по т.4, 5 и 6, като преписката бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението.  При този изход на делото следва да бъде осъден Общински съвет – К. да заплати на Д.С.М. *** разноски в размер на 10 лв., представляващи внесена ДТ. Претендираната сума от общо 600 лв. по  двата представени договора за правна защита и съдействие не следва да се присъди на жалбодателя като разноски, тъй като в договора за правна помощ липсва изрично отбелязване относно начина на плащане на адвокатското възнаграждение - в брой или по банков път. Този извод е в съответствие с мотивите на т. 1 от ТР № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което в договора за правна помощ следва да е налице изрично отбелязване относно начина на плащане на адвокатското възнаграждение – в брой или по банков път. Само в този случай договорът има характера на разписка, удостоверяваща не само, че адвокатското възнаграждение е договорено, но и заплатено в действителност. Липсата на подобно отбелязване води до неоснователност на искането за присъждане на разноски /в този смисъл - Определение № 326 от 13.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. 1196/2015 г., IV г. о.; Определение № 307 от 13.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 802/2012 г., II т. о. и много други/.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Председателя на Общински съвет – К. за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление  вх. № 328/ 22.05.2017 г., в частта му по т.4, 5 и 6.

         ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. 

ОСЪЖДА Общински съвет – К. да заплати на Д.С.М. *** разноски в размер на 10 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му. 

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: