РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

                                                                                                      

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  2179

 

 

гр. Пловдив, 11 декември 2017 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІІ състав в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесетата година в състав :

                                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПАСКОВ

                                  

          при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1675  по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Жалбоподателката П. Т. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, в качеството й на ЕТ»***», ЕИК оп БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление ***, е подала жалба против Ревизионен акт № Р-16002415002640-091-001/04.11.2015г.. издаден от ***на длъжност началник сектор, възложил ревизията и ***на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 35/21.01.2016г. на Ди­рек­тора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част за допълнително установените задължения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и задължителниосигурителни вноски на самоосигуряващото се лице, както следва:

- Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 1 231,05 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 314,55 лв.;

- Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ  за 2013г. в размер на  1 099,60 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 169,25 лв.;

-  Вноски ДОО за 2011г. в размер на  280,01 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 119,16лв.;

-  Вноски ДОО за 2012г. в размер на 1 241,92 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 317,31 лв.;

- Вноски ДОО за 2013г. в размер на 1 031,75 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 158,81 лв.;

- Вноски за здравно осигуряване за 2011г. в размер на 125,08 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 44,79 лв.;

-  Вноски за здравно осигуряване за 2012г. в размер на 558,16 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 146,62 лв.;

- Вноски за здравно осигуряване за 2013г. в размер на 463,70 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 71,37 лв.

- ДДС в размер на 15 838,91 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 4 177,13 лв.

   По жалбата е било образувано адм. Дело № 323/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив.

   Съдът с Решение 2208/18.11.2016г.  е обявил за нищожен обжалвания РА.

   С Решение № 7302 от 12.06.2017г. ВАС е отменил горепосоченото решение  е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

   Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002415002640-020-001 от 16.04.2015г., издадена от ***на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – гр. Пловдив е било възложено да се извърши ревизия на жалбоподателката със следния обхват: ДДС за периода 29.01.2012г. – 31.12.2013г.;   Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2011г. – 31.12.2013г.;  Данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.01.2011г. – 31.12.2013г.; Вноски за ДОО и здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2011г. – 31.12.2013г.

   С тази ЗВР е бил е определен краен срок за приключването на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчването й, което връчване е извършено надлежно на 21.04.2015г. Със  Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002415002640-020-002 от 16.07.2015г., срокът на ревизията е бил удължен до 21.09.2015г.

   На основание чл. 117 от ДОПК е бил  издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002415002640-092-001 от 05.10.2015г. На основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК и въз основа на констатациите в РД, е бил издаден оспорения в настоящето производство РА.

   Против РА е била подадена жалба до Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, който със свое Решение № 35 от 21.01.2016г. е потвърдил акта в обжалваната му част.

Предвид горното съдът намира обжалвания РА за издаден от компетентен орган, като при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Относно задълженията по ЗДДФЛ от фактическа страна съдът намира за установено следното:

Ревизиращите органи по приходите са прили, че са налице данни за укрити приходи или доходи, поради което ревизия е извършена по реда на чл.122 от ДОПК

Органите по прходите са извършили насрешни проверки на доставчици на следните доставчици на жалбоподателя: „***" АД гр. Н. З.", „***" ЕООД, «***" ЕООД, «***" ЕООД, «***" ЕООД, ЕТ „***", „***" ЕООД, „***" ЕООД, «***" ЕООД, „***" ООД, СД „***", „***" ЕООД, „***" ООД, „***" ЕООД, ЕТ,,***", ЕТ »***", „***" ЕООД, „***" ЕООД, подробно описани в РД.

След анализ на събраните доказателства е било прието, че  търговецът не е отразил всички издадени фактури от проверените доставчици и съответно не е заприходил и отчел в счетоводството си разходите но всички издадени му фактури.

Ревизиращите са приели за установено, че през ревизирания период на ЕТ «***" са издадени фактури за закупени стоки, нредназначени за търговската дейност на предприятието на тьрговеца, без същите да са осчетоводени като материален запас. Стоките, отразени в тях, не са наличии и приходите от продажбите на тези стоки не са отчетени  и не са участвали при формиране на облагаемия доход на лицето от дейността му като едноличен търговец.

Предвид горното на жалбоподателя са били връчени уведомления по чл. 124. ал. 1 от ДОПК и по чл. 17, ал. 1. т. 2 от ДОПК. както и ИПДПОЗЛ. с което е била изискана декларация по чл. 124. ал. 3 от ДОПК.

Установено било, че едноличиия гьрговец не е отчел приходи от продажби на стоки както следва: за 2011г. в размер на 12 808.17 лв.; за 2012г. в размер на  38 942.65лв. и за 2013г. в размер на 34 836.97 лв. Отчетната стойност на неосчетоводените и продадени стоки е в следните размери: за 2011г. в размер на 10 963.08 лв.; за 2012г. в размер на 31 619.55 лв. и за 2013г. в размер на 28 198.91 лв.

Органът по приходите е определил данъчната основа по реда на чл. 122. ал. 2 от ДОПК както следва: за 2012г. в размер на 8 740.30 лв; за 2013 г. в размер на 7 864,16 лв. Изчислен е бил и дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, ведно със прилежащите лихви за забава.

Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че е осъществявал дейност -  търговия на хранителни стоки в обект, находящ се в *** както и че имал търговски взаимоотношения с търговците, изброени в ревизионния доклад и ревизионния акт.

Жалбоподателят оспорва наличието фактурите, издадени от доставчика «Дилк дистрибуция и логистика», подробно посочени в жалбата му, като твърдението е, че той никога не е виждал, нито е получавал тези фактури, във тях не се съдържа негов подпис и няма прикрепен касов бон. В тези фактури е посочено МОЛ М. К., което лице никога на е работило и не е представлявало неговата фирма. В Представените от доставчика пътни листове не установяват фактическото предаването на стоките до неговия обект, в тях няма отразяване на маршрути на пътуване, час на тръгване и час на завръщане, като на не малка част от тях няма посочен и издател. Към фактурите няма приложени касови бонове.

Оспорена е и издаденета от «***» ООД фактура, като твърдението е, че в същата не се съдържа подпис на получателя, както и че към нея няма приложен фискален касов бон, не са представени и съответната стокова разписка.

По отношение на фактурите, издадени от ЕТ «***», подробно описани в жалбата, жалбоподателят твърди, че  към тях е приложен служебен бон, а не фискален, както и че няма отразена дата на плащане.

Относно фактурите издадени от «*** ЕООД» отново се излага твърдението, че към тях не са приложени фискални бонове, като  представните дневни финансови отчети не идентифицират, че покупките са извършени от него, а от представените пътни листи е видно, че представители на фирма «***» ЕООД не са посещавали неговия търговски обект.

По отношение на фактурите, издадени от «***» ЕООД, подробно описани в жалбата твърдението е, че към тях не са приложени фискални касови бонове, а от представените пътни листи не се установява какъв е маршрута на посоченото МПС.

Оспорени са и фактурите издадени от «***» АД, като твърдението е, че към тях не са приложени фискални бонове, като е странно обстоятелство, че в един и същи ден са издавани много на брой фактури за минимални суми.

Относно фактурите издадени от «***» ЕООД се сочи, че не са приложени фискални касови бележки, въпреки, че е отразено, че плащането е извършено в брой.

За фактура4197/09.08.2011г.,  издадена от СД «***» се твърди, че към същата няма приложен фискален бон, въпреки изявлението на представляващото лице, че такъв е издаден.

По отношение на доставките от ЕТ «***», твърдението е, че във фактурите не се съдържа подпис на получателя и към тях не са приложен фискални касови бонове. Представени са пътни листи, но те не установяват превозването на стоките до неговия обект, тъй като в тях няма вписани маршрути.

Относно фактура № 1000002331/21.07.2011г., издадена от ЕТ «***», твърдението е, че към нея няма приложен фискален бон.

За фактурите издадени от «***» ЕООД, се сочи, че тези фактури не се съдържат в приложенията към ревизионния доклад.

Във връзка със защитната теза на жалбоподателката, при първоначалното разглеждане на делото е ангажирано изготването на закючение по съдебно – счетоводна експертиза и са депозирани свидетелски показания. При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд не са представени допълнителни доказателства.

По така наведените доводи съдът намира за установено следното от правна страна:

Предмет на доставките, които приходната администрация твърди, че са били реално извършени е продажба на стоки, определени по техния род.

Този договор е – двустранен /възникват задължения и за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е неформален по принцип.

Продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността /чл.183 от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл.187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл. 24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.

Едно от изключенията на това правило е установено в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Това изключение се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито, каза се, са процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени.

Именно, конкретната индивидуализация на посочената по рода си стока, посредством нейното физическо предаване или определяне по волята на страните, следва да бъде установеният юридическият факт, последицата от който е прехвърлянето на тази материална вещ от данъчно задълженото лице и овластяването другото лице /получател на доставката/ да се разпорежда фактически с нея като неин собственик.

Основното възражение на жалбоподателя е за неправилно определяне на об­лагаемата основа по чл. 122 от ДОПК за процесните ревизирани периоди, тъй ка­то не са налице реални доставки по фактурите, издадени от доставчиците. Това твърдение е обосновано с обстоятелството, че фактурите не съдържат подпис на получател или тези, които съдържат подпис на по­лучател не са подписани от лица, назначени в дружеството по трудови правоотношения. Това, от своя страна, означава, че фактурираните стоки не са получени и не могат да бъдат пред­мет на доставки, по които да са реализирани неотчетени приходи.

За законосъобразното прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, посочено като основание за провеждането на ревизията по особения ред на кодекса, е нужно да се установи по несъмнен начин, че неосчетоводените доставки, по които жалбоподателят е получател, са реално изпълнени. В случая, от страна на ревизиращите органи по приходите е прието за установено, че жалбоподателят е получател по реално осъществени доставки, изпълнители по които са посочените в ревизионния доклад доставчици, само въз основа на представените от страна на тези доставчици документи и писмени обяснения, без да е изследвано подробно обстоятелството за надлежно направено приемане и предаване на фактурираните стоки. Фактурираните към жалбоподателя стоки представляват родово определени вещи и съобразно правилото на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), собствеността върху тях се прехвърля с предаването им между страните по сделката. Съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката или друго вещно право.

При ревизията е приет за установен следния механизъм на доставките: извършвани са със  специализиран транспорт на доставчиците или на място в техните търговски обекти; стоките са получавани в обекта, експло­а­тиран от ревизираното лице, като приемо - предавателни протоколи не са съставяни, съответно от търговския обект на доставчика, с транспорт на клиента. Плащанията са извършвани в брой, при доставката на стоката, като последното се удостоверява и от предста­ве­ните хронологични регистри за отчитане на продукцията и обяснения от съответ­ни­те контрагенти. Всяка издадена фактура е подписана от лицето, което я е из­да­ло или не е подписана нито от издателя, нито от получателя, и след като въпросните фактури са отразени в дневниците за продажби, справ­ки­те - декларации и в счетоводните регистри на доставчиците и не са отразени в сче­товодството на жалбоподателя, както и през процесните периоди не са устано­ве­ни липси или излишъци на стоки, от страна на ревизиращите органи е прието, че стоките по фактурите са били реализирани, полученият приход е укрит, а косвения данък неотчетен като задължение към бюджета.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че доколкото не са съставяни съпътстващи доставката документи, които по несъмнен начин да удостоверят извършването й, единственото доказателство за постъпване на стоките в търговския обект на жалбоподателя е полагане на подпис „за получател“ във фактурите от него или от лица, работили по трудово правоотношение.

         При така събраните доказателства, съдът намира, че от страна на органите по приходите не е доказан по несъмнен начин факта на получаване на стоките при жалбоподателя, съответно последващата им препродажба, от която да бъдат укрити приходи. От една страна, не се установява дали стоките са доставени под формата на разносна търговия или са закупени от самия жалбоподател от складови помещения на доставчиците. От друга страна, не се доказва кога именно МПС, осъществявало разносната търговия, е посещавало търговския обект на жалбоподателя  в  ***, винаги при посещенията ли е закупувана стока. По делото не са представени като доказателство утвърдените от доставчиците маршрути, по които са се движили шофьорите – разносвачи.

         Не са представени и други съпътстващи доставката документи (напр. разписки за предаване на стоки, писмени заявки за определени количества стоки), носещи подпис на жалбоподателя, от които да е видно през кои дни е посещаван търговският му обект и какви количества стоки, са закупени. Изискването за поставяне на подпис „за получател“ в една фактура действително не е задължителен реквизит, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, но предвид възникналия спор между страните относно факта на получаване на стоките, положеният от получателя подпис би подкрепил твърдението за реална доставка на стоките. В противен случай, може само и единствено да се направи предположение, че с факта на издадената фактура е налице реална доставка на стоки, но доколкото този факт се оспорва от получателя, следва да бъдат ангажирани писмени и други доказателства именно от доставчика.

         Отделно от това следва да се отбележи, че от страна на доставчиците не са представени доказателства за получени плащания в брой за конкретни процесни фактури.  Съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ДОПК. органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент, като се смята, че данните са създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол. Такава проверка,  обаче не е извършена.  Не е извършена и проверка за реалността на извършените плащания в брой както това се твърди от доставчиците . Доказателства в тази връзка биха могли например  да бъдат контролните ленти от ЕКАФП, доколкото чл. 25, ал. 4 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изисква фискалната касова бележка да се издава в два екземпляра - един за клиента (от боновата лента) и втори за лицето по чл. 3, ал. 1 и 2 (на контролната лента)

 

 

 

При първоначалното разглеждане на делото бе назначена ССчЕ, като вещото лице следваше да преизчисли дължимите суми след приспадане на сумите по фактурите оспорени от жалмоподателя.

В заключението си вещото лице приема следното:

През процесните периоди 2011г., 2012г. и 2013г. жалбоподателят е извършвал патентна дейност и за всяка от посочените години е внесъл дължимия патентен данък в размер на 80 лв. за година. През ревизирания период жалбоподателят не достига облагаем оборот 50 000 лв. за регистрация по ЗДДС, поради което не подлежи на облагане по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на вещото лице, като изготвено компетентно и в съотвествие с поставените му задачи. Същото е в съответствие с останалите събрани по делото доказателства, включително съдържанието на свидетелските показания на свидетелката М. К.. Съгласно свидетелските показания К. е била наемател на търговския обект в с. ***, в който е осъществявала продажби на дребно на хранителни стоки, но не е служител и няма никакви взаимоотношения с ЕТ «***». Познава лицето П. Н., която е работила като магазинер и е била постоянно в търговския обект. Самата свидетелка ходи в магазина само когато има възможност, тъй като работи по трудови правоотношения, основно като касиер.

По изложените аргументи съдът намира РА в тази му част за незаконосъобразен.

Относно констатациите по ЗДДС и по ЗДДФЛ съдът намира за установено следното:

След като са приели, че  горепосочените доставки са били реално извършени ревизиращите са прибавили приходите от тях към тези които са били декларирани от жалбоподателя и са установили, че към 31.05.2012г. приходите от облагаеми продажби от търговия на дребно за 12 месеца прсдн текущия надхвърлят 50 000 лв. и ревизираното лице е следвало да подале заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.06.2012г.

На основание чл. 102, ал.3, т.2 от ЗДДС на жалбоподателя му е бил начислен данък ведно с прилежащата лихва.

Както се посочи по-горе в настоящето решение съдът намира, че не е доказано процесните доставки да са били реално извършени.

Събразно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС в приложимата й  към  ревизирания период редакция, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя.

Видно от заключението на вещото лице е, че през ревизирания период  жалбоподателят не е достигнал облагаем оборот надвишаващ 50 000 лв. за задължителна регистрация по ЗДДС, т.е. начисления косвен данък и допълнително определения пряк данък се явява незаконъсобразен.

Относно констатациите по КСО и ЗЗО съдът намира за установено следното:

Органите по приходите са установили, че жалбоподателят през ревизирания период е подал декларация по чл. 1. ал. 2 от НООСЛБЕРЧМЛ в която е декларирал начало на дейност като ЕТ и начало на осигуряване. за всички осигурени рискове. считано от 05.09.2003г. и по свой избор е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство

 Установено било и, че са били внесени в срок  авансово дължимите ЗОВ върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.

След като са приели, че от задълженото лице са реализирани приходи, конто не са отчетени съгласно установените нормативни амтове и не са намерили отражение в
счетоводството на ЕТ
,. ***", ревизиращите на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК са определили нов размер на
облагаемия доход на жалбоподателя за ревизираните години от дейността му като ЕТ. На основание чл.124а от ДОПК, във вр. с чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО са били определени задълженията  за ЗОВ ведно с  прилежащите лихви.

В заключението си експертът  констатира следното:

- за 2011г. са внесени осигуровки от жалбоподателя като самоосигуряващо се лице върху годишен доход 5 040 лв. сумата в общ размер на 403,20 лв. Изчисленият от експертизата облагаем доход е в размер на 5 433,26 лв., вследствие на което се дължат допълнително вноски ДОО в размер на 70 лв., съответно прилежаща лихва в размер на 29,79 лв. За ЗО са дължими вноски в размер на 434,66 лв., от които са внесени 403,20 лв., сумата за довнасяне е в размер на 31,46 лв., съответно прилежаща лихва в размер на 11,27 лв.

- за 2012г. са внесени осигуровки от жалбоподателя като самоосигуряващо се лице върху годишен доход 5 040 лв. сумата в общ   размер на 403,20 лв.  Изчисленият от експертизата облагаем доход е 8 781,42 лв., вследствие на което се дължат допълнително вноски за ДОО в размер на 665,97 лв., съответно прилежаща лихва в размер на 170,16 лв. За ЗО са дължими вноски в размер на 702,51 лв., от които са внесени 403,20 лв., сумата за довнасяне е в размер на 299,31 лв., съответно прилежащата лихва  в размер на 76,48 лв.

- за 2013г. са внесени осигуровки от жалбоподателя като самоосигуряващо се лице върху годишен доход 5 040 лв. общо в размер на 403,20 лв. Изчисленият от експертизата облагаем доход е в размер на 7 037,52 лв., вследствие на което се дължат допълнително вноски ДОО 355,56 лв., съответно прилежаща лихва в размер на 54,73 лв. За ЗО е дължима вноска в размер на 563 лв., от които са внесени 403,20 лв., сумата за довнасяне е в размер на 159,80 лв., съответно прилежащата лихва в размер на  24,60 лв.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на вещото лице и тази му част, поради което ревзионния акт следва да бъде отменен за сумите, които надхвърлят посочените от вещото лице.

При този изход на спора и своевременно направените искания, на страните следва да им бъдат присъдени направените от тях разноски. Жалбоподателят е заявил претенция за присъждане на направените разноски, но не е представил списък с направените разноски. Съдът констатира, че в производството от негова страна са направени разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лв., възнаграждение за вещото лице при първоначалното разглеждане на делото в размер на 200 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съобразно уважената част на жалбата следва да бъде присъдена сумата в размер на 696,60лв. (шестстотин деветдесет и шест лева и шестдесет стотинки).

На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита за първоначалното и повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, тъй като пред касационната инстанция не е представляван от юрисконсулт. Съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 26.10.2016г.) следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 732,88 лв. (седемстотин тридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки).

По компенсация жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата в размер на 36,28 лв. (тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки).  

Ето защо Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. Т. Н. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, в качеството й на ЕТ »***», ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление ***  Ревизионен акт № Р-16002415002640-091-001/04.11.2015г., издаден от ***на длъжност началник сектор, възложил ревизията и ***на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, потвърден с решение № 35 от 21.01.2016г. на директора на дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» - гр. Пловдив, В СЛЕДНИТЕ МУ ЧАСТИ:

- Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 1 231,05 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 314,55 лв.;

- Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ  за 2013г. в размер на  1 099,60 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 169,25 лв.;

- ДДС в размер на 15 838,91 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 4 177,13 лв.

     ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002415002640-091 -001/04.11.2015г., издаден от ***на длъжност началник сектор, възложил ревизията и ***на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден с решение № 35 от 21.01.2016г. на директора на дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» - гр. Пловдив, В ЧАСТТА МУ на допълнително определените вноски за ЗОВ, КАТО НАМАЛЯВА:

- ДОО за 2011г. от 280,01лв. на 70 лв. и прилежащите лихви от 119,16 лв. на 29,79 лв.;

- ДОО за 2012г. от 1 241,92 лв. на 665,97 лв. и прилежащите лихви от 317,31 лв. на 170,16 лв.;

- ДОО за 2013г. от 1 031,75 лв. на 355,56 лв. и прилежащите лихви от 158,81 лв. на 54,73лв.;

- ЗО за 2011г. от 125,08 лв. на 31,46 лв. и прилежащите лихви от 44,79 лв. на 11,27 лв.;

- ЗО за 2012г. от 558,16 лв. на 299,31 лв. и прилежащите лихви от 146,62 лв. на 76,48 лв.;

- ЗО за 2013г. от 463,70 лв. на 159,80 лв. и прилежащите лихви от 71,37 лв. на 24,60 лв.

    ОСЪЖДА П. Т. Н. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, в качеството й на ЕТ »***», ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» - гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 36,28 лв. (тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), изчислена по компенсация.

         Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                                   

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: