Р Е Ш Е Н И Е

 

  №...

 

  гр. Пловдив, 20 октомври 2017 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Първо отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

         при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев АД № 1723 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М.О.М., ЕГН **********, чрез адв. К.Т. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0239-000156 от 01.06.2017г., издадена от началника на РУП-Асеновград към ОД на МВР-Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до успешно полагане на проверовъчен изпит". В жалбата се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се навеждат доводи за маловажност на установеното нарушение във връзка с управлението на МПС с несъобразена скорост и умишлено поднасяне на автомобила. Излагат се доводи за това, че със заплащането на наложените административни наказания по ЗДвП е постигната целта на закона. Направено е искане да се отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна и несъответстваща на тежестта на нарушението. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. К. Т., с искане да се уважи, по изложените в нея съображения. 

Ответникът - началника на РУП-Асеновград към ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

 Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г436233 от 13.06.2016г. за това, че на 13.06.2016г.около 21,30ч. в ** М. като водач на лек автомобил „БМВ 320И“ с рег. № ** при движение с несъобразена скорост в кръстовището образувано с кръгово движение демонстративно върти гуми и създава предпоставка за ПТП с другите участници в движението и преминаващите пешеходци и не използва обезопасителен колан по време на движение; АУАН № Г341127 от 06.07.2016г. за това, че на 06.07.2016г. около 23,50ч. в **  като водач на лек автомобил „БМВ 320И“ с рег. № **при движение с несъобразена скорост в кръстовището образувано с кръгово движение демонстративно върти гуми и създава предпоставка за ПТП с другите участници в движението и преминаващите пешеходци; АУАН № Г862384 от 06.10.2016г. за това, че на 06.10.2016г. около 20,20ч. в **  жалбоподателят като водач на лек автомобил „БМВ 320И“ с рег. № **на кръстовището с ** образувано с кръгово движение и с несъобразена скорост демонстративно върти гуми/дрифт/ като задницата на автомобила поднася и създава предпоставка за ПТП с другите участници в движението и преминаващите пешеходци.

С оспорената заповед, издадена на основание чл.171, т.1, б."в" от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до успешно полагане на проверовъчен изпит". Съгласно отбелязването в заповедта, същата е връчена на жалбоподателя на 05.06.2017г., а жалбата против нея е депозирана в АС-Пловдив на 16.06.2017г. Към административната преписка са приложени и НП № 16-0239-000790 от 01.07.2016г., № 16-0239-000921 от 01.08.2016г. и НП № 16-0239-001529/14.10.2016г. на началник РУП-Асеновград при ОД на МВР-Пловдив, за наложени на жалбоподателя административни наказания, във връзка с установените административни нарушения с посочените по-горе АУАН.

Приложена е и заповед № 317з-276/29.01.2015г. на директора на ОД на МВР-Пловдив относно компетентността на административния орган, издал оспорената заповед. 

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд-Пловдив, при спазване на изискванията на чл. 168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, т.1-5 вкл. от АПК, прави следните правни изводи:

Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП мерките за административна принуда по чл.171, т.1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях лица. В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от началник РУП-Асеновград към ОД на МВР-Пловдив, чиято компетентност е установена от т.I.2 на приложената по делото заповед № 317з- 276/29.01.2015г. на директора на ОД на МВР-Пловдив, която е издадена въз основа на заповед № 8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи, съгласно отбелязването в нея, определяща службите за контрол по чл.165 от ЗДвП.

На следващо място оспорената заповед е издадена при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 вкл. от АПК, включително правни и фактически основания за издаването й. Съгласно чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки/какъвто характер има настоящата заповед/ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Тоест същите имат преустановителен и превантивен характер и се прилагат, без да е необходимо да се спазва процедурата, приложима при издаване на индивидуалните административни актове. Предвид на изложеното съдът намира, че не са налице отменителните основания по смисъла на чл. 146, т.1, т.2 и т.3 от АПК. В случая няма спор по фактите, същите не се отричат от жалбоподателя и се установиха в хода на съдебното производство. Спорът е относно приложението на материалния закон. Разпоредбата на чл. 171, т.1, б."в", на която е издадена оспорената заповед за налагане на ПАМ регламентира, че "за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.1.временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б."в", който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит". Настоящият състав приема, че посочените в заповедта фактически основания, а именно управление от жалбоподателя на лек автомобил с демонстративно въртене на гуми и дрифтене и създаване предпоставка за ПТП с другите участници в движението и преминаващите пешеходци обосновават наличие на материалноправните предпоставки на чл.171, т.1, б."в" от ЗДвП за налагане на приложената с оспорената заповед принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до успешно полагане на проверочен изпит". За да се приложи тази ПАМ, следва водачът поради незнание да е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение. Констатираните административни нарушения с АУАН, които не се оспорват от жалбоподателя, в своята съвкупност се приемат от съда като немаловажни административни нарушения, които да обосновават прилагането на процесната заповед за налагане на ПАМ. При преценката на този въпрос съдът отчита обстоятелството, че управление на лек автомобил с демонстративно въртене на гуми и дрифтене в градска среда и създаване предпоставка за ПТП с другите участници в движението и преминаващите пешеходци представлява незнание на правилата за движение по ЗДвП, което да обосновава налагането на най-тежката ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до успешно полагане на проверочен изпит". От друга страна административните нарушения, предмет на оспорената заповед имат характера на немаловажни нарушения по смисъла на §6, т.32 от ДР на ЗДвП, която дава легална дефиниция на маловажно нарушение. Съгласно тази разпоредба "маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. Процесният случай не покрива признаците на §6, т.32 от ДР на ЗДвП, тъй като е налице умишлено и целенасочено безрасъдно управление на лек автомобил по улици от градската среда на гр.Асеновград и така са поставени под угроза неограничен брой участници в движението/водачи на МПС и пешеходци/. Това обуславя налагане на процесната ПАМ. Същата се явява съразмерна с оглед на общите принципи на чл. 6 от АПК, които в случая са спазени от административния орган, наред с приложението на специалните разпоредби на отделните закони, в случая на ЗДвП. Издадената заповед за налагане на процесната ПАМ засяга права и законни интереси на жалбоподателя в предвидената степен за целта, за която разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН регламентира издаването на принудителна административна мярка. 

Заплащането на наложените наказания е част от изпълнението на предвидените в ЗАНН административни нарушения и няма отношение към законосъобразността на наложената принудителна административна мярка. 

Крайният извод е че в конкретния случай, административният орган е упражнил своите правомощия при наличието на предвидените в закона предпоставки, като е обективирал властническото си волеизявление в предвидената от закона форма и при спазване на установените материални и процесуални правила.

Мотивиран от гореизложеното Съдът,

 

 

                                                Р Е Ш И:

        ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.О.М., ЕГН ********** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17-0239-000156 от 01.06.2017г., издадена от началника на РУП-Асеновград към ОД на МВР-Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до успешно полагане на проверовъчен изпит".

        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният  административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/