РЕШЕНИЕ

    1713                                            

 гр. Пловдив,  19.10.2017год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и седми септември  през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА                                                                                            

 

при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело  1833 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145от АПК, вр. с чл.195б от Закона за водите и чл.166 от ДОПК.

Образувано е по жалба на "*****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****бул.“*****, представлявано от изпълнителния директор *****, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 32/13.06.2017 г. издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към Министерство на околната среда и водите, с който на "*****, гр.София е установено публично задължение за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г., главница 673,20 лева, заедно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 158,89 лева, представляваща такса за водовземане по Разрешително № 1660/30.07.2003г., изменение и продължение № 1660/19.02.2007, с нов № 31120044, издадени от Директора на БДИБР за периода 01.01.2012г.-31.12.2015г.

Жалбоподателят прави възражения за незаконосъобразност на обжалвания акт и за постановяването му при съществени процесуални нарушения, засягащи правото му на защита. Излага доводи, че ако изначало не са били платени таксите към съответната Басейнова дирекция, то не би било продължено и разрешителното за водоползване на „*****. Иска отмяна на оспорения АУПДВ.

Ответникът - Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр.Пловдив, чрез процесуален представител - юрисконсулт Бозукова оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства,  намери  за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от адресат на оспорвания акт, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в рамките на преклузивния срок за обжалване. Видно от представеното по делото заверено копие на известие за доставяне на лист 40, АУПДВ е връчен на 19.06.2017г., а жалбата до административен съд е подадена чрез органа с изх. номер от 26.06.2017г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С Разрешително за водоползване № 1660/30.07.2003г., издадено от Директора на БДИБР – Пловдив,  „***** - София е придобило право на водоползване с цел "напояване“ от воден обект – река Марица, параметри на оттока при гр.Първомай. Разрешено водно количество е определено до 2,0 м3 /сек, а разрешения лимит на ползваната вода до 0,900 млн. м3 /годишно (стр.11). Краен срок на действие на разрешителното – 30.07.2007г.

С Разрешително за водоползване № 1661/19.02.2007г., издадено от Директора на БДИБР – Пловдив,  било изменено и продължено Разрешителното за водоползване на ***** – София, в което е посочено: цел "напояване“ от воден обект – река Марица, с място на водоползването – 6900 дка в землището на с.Поповица, с.Селци, с.Бодгданица, с.Х. Милева и с.Виница. Разрешено водно количество е определено до 325 м3 /сек, а разрешения лимит на ползваната вода до 0,750 млн. м3 /годишно (стр.15). Краен срок на действие на разрешителното – 30.07.2011г.

С Решение № РР – 1519/14.06.2012г. на Директора на БДИБР – Пловдив (лист 64-65) срока на действие на  Разрешително № 1660/30.07.2003г. издадено от Директора на БДИБР – Пловдив за водовземане от повърхностен воден обект, продължено на 19.02.2007г., бил продължен до 30.07.2022г. Със същото решение са направени и следните изменения: 1) в графа „Условия на водовземането“ е вписано да бъде изготвен план за собствен мониторинг, отговарящ на изискванията на чл.70 от Наредба 1/11.04.2011г. за мониторинг на водите, като съшият се представи в ДБУВИБР – Пловдив в двумесечен срок от издаване на решението; и 2) на основание образец за съставяне на номерата на разрешителните издавани по Закона за водите, утвърден с писмо изх. № 05-08-2670/21.04.2007г. на МОСВ, номера на разрешително № 1660/30.07.2003г. е нов – 31120044.

Във връзка с подадени декларации по чл.194б от ЗВ и справки от „***** на 17.03.2017г. служители на Дирекция „Контрол“ при БДИБР извършили документална проверка, като използвали следните Констативни протоколи: №158/05.03.2013г., № ПВ3-72/09.05.2014г., № ПВ3-03/10.03.2015г., № ПВ3-13/19.02.2016г.

При извършената проверка били констатирани разлики между декларираните водни обеми и водните обеми по справки на мястото на водовземане на „*****, а именно:

-за 2012г. съответно 69 703 м3  и 98 000 м3, за 2013г. съответно 52 090 м3 и 100 000 м3, за 2014г. съответно 1299 м3 и 252 200 м3, за 2015г. съответно 52 807 м3 и 216 000 м3.

Резултатите от проверката са обективиран в КП № ПВ2-68 от 17.03.2017г.  В същия е посочено, че няма данни за извършен химичен анализ на водите за 2014, 2015, 2016г.  Посочено е още, че за периода 2012-2015г. дължимите такси са изчислени на база ПМС – 177/24.06.2011г. (в сила от 01.01.2012г.) и са както следва: за 2012г. – 98лв., за 2013г. – 100лв., за 2014г. – 259,20 лв. и за 2015г. – 216лв., общо 673,20 лева.

С Покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-114/22.03.2017г. издадена от директор на БДИБР (лист 41), „***** е поканено доброволно да заплати дължимата сума за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г., възлизаща на 673,20 лева главница, върху която следва да се начисли дължимата лихва за периода на забава.  Посочено е още, че сумата следва да се заплати в седемдневен срок от получаване на настоящата покана. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, поканата е връчена на 28.03.2017г.

На 13.06.2017г. бил издаден процесният АУПДВ/ № 32, с който на "*****, гр.София е установено публично задължение за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г., дължи сумата - главница 673,20 лева (заедно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 158,89 лева) представляваща такса за водовземане по Разрешително № 1660/30.07.2003г., изменение и продължение № 1660/19.02.2007, с нов №31120044, издадени от Директора на БДИБР за периода 01.01.2012г.-31.12.2015г.

По делото са приложени: Констативни протоколи: №158/05.03.2013г., № ПВ3-72/09.05.2014г., № ПВ3-03/10.03.2015г., № ПВ3-13/19.02.2016г.;декларация по чл.194б от ЗВ, ведно с придружително писмо вх. № КД-05-1248/28.01.2016г.; декларация по чл.194б от ЗВ, ведно с придружително писмо вх. № КД-05-1634/11.02.2015г.; декларация по чл.194б от ЗВ, ведно със справка вх. № КД-05-1250/03.02.2014г.; декларация по чл.194б от ЗВ, ведно със справка вх. № КД-05-858/31.01.2013г.; Писмо с изх. № КД-05-3112/25.04.2016г. до Изпълнителния директор на „*****, ЦУ и известие за доставка ИД PS 4000 01N2O8 7; Писмо с изх. № КД-05-2913/03.07.2014г. до Изпълнителния директор на „*****, ЦУ и известие за доставка ИД PS 4000 01B25U Y.

 По делото е приложена и покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-183/15.06.2017г. издадена от директор на БДИБР (лист 35), с която  „***** е поканено доброволно да заплати дължимата сума за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г., възлизаща на 673,20 лева главница, върху която следва да се начисли дължимата лихва за периода на забава.

При така представените доказателства се налага извод за законосъобразност на административния акт.

Същият е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на  чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ.

АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, със съдържание отговарящо на изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно чл.195б,ал.2 от ЗВ.

За откриване на процедурата по издаване на АУПДВ, жалбоподателят е бил уведомен с Покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-114/22.03.2017г. издадена от директор на БДИБР, в която е посочено, че същата ще бъде открита ако не изпълни задължението си в указания 7- дневен срок от получаване на поканата. Видно от поканата е,че с нея е изпратен и на КП № ПВ2-68 от 17.03.2017г. за извършената документална проверка.

Отразената в констативния протокол проверка е направена въз основа на декларации по чл.194б от ЗВ на самото задължено лице и справки от „*****,  както и са използвани данни от Констативни протоколи №158/05.03.2013г., № ПВ3-72/09.05.2014г., № ПВ3-03/10.03.2015г., № ПВ3-13/19.02.2016г.

Съгласно чл.188 ал.1 т.4 от ЗВ директорът на басейнова  дирекция или оправомощени от него длъжностни лица контролират изпълнението на условията на издадените разрешителни от вида на процесното.

 По повод възражението, че съответния КП е съставен в от­съствието на представител на юридическото лице, следва да се отбележи, че законът не предвижда задължение за контролните органи да уве­домяват лицата за осъществяваните от тях проверки. Напротив, съг­лас­но чл.48 ал.1 т. 8 от ЗВ именно титулярите на разрешителните за водо­пол­з­ва­не са задължени във всеки един момент да осигуряват свободен достъп. Същото задължение е подробно описано и в Разрешителното за водовземане, в раздел „Условия за контрол и контролиращ орган“.

А дори и да се приеме, че неправилно не е връчен екземпляр от констативния протокол, то с това по никакъв начин не е нарушено правото на защита на задълженото лице, което упражнява същото в пълна мяра в рамките на настоящото производство. Затова и дори и да е налице процесуално нару­ше­ние,то не е от категорията на съ­ществените и не е основание за отмяна на  ад­ми­­нистративния акт.

Следва да се отбележи, че едва с Наредбата за ползването на повърхностните води, приета с ПМС № 352 от 14.12.2016 г. е въведено изискването за извършване на текущ контрол, който да се извършва на издадените разрешителни по ЗВ най-малко веднъж годишно и за който се съставят констативни протоколи (чл. 62, ал.4 от Наредбата). В чл.65 от същата Наредба е предвидено, че проверката на обекта включва мястото на водовземане и/или ползване, както и мястото за извършване на стопанската дейност, и се провежда в присъствието на проверявания или на лица, които работят за него. В отсъствие на лицата по изречение първо проверката се извършва с участието на поне един свидетел. Но неспазването на тези изисквания  не би следвало и не е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт.

По делото не е спорно обстоятелството, че за процесния период дружеството-жалбоподател е използвало повърхностни води от посочения в оспорения административен акт обект, като това се установява и от приложените по делото декларации по чл.194б от ЗВ изготвени от самото дружество за процесните 2012 г. - 2015 г. ,както и от самите твърдения на жалбоподателя в жалбата.

Следователно, за използването на водите, на основание чл.194, ал. 1 от ЗВ, жалбоподателят дължи заплащане на такса за водовземане, което впрочем не се и оспорва. Спорен е размера на задължението.

Основанието за дължимостта на процесната такса за водовземане на повърхностни води е регламентирано със Закона за водите, като законодателят в нормата на чл.194, ал.6 от Закона за водите е предвидил конкретния размер на дължимата такса да се определя съгласно подзаконов нормативен акт.

В настоящия случай приложима е Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г. (отм. с ПМС № 383/29.12.2016г.).

Съгласно чл.3 ал.1 на приложимата тарифа таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство е посочена в чл.8 ал.1 от Тарифата, а именно: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 - лв./куб. м; W - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м; за минерални води е размерът на разрешения годишен воден обем - куб. м. А съгласно чл. 10 ал.1 т.2 (в сила от 01.01.2012 г.) единичният размер на таксата (Е) за водовземане от повърхностни води с цел на ползване напояване на земеделски култури, животновъдство, аквакултури  е 0,001 (лв./куб. м).

В констативен протокол №158/05.03.2013г., № ПВ3-72/09.05.2014г., № ПВ3-03/10.03.2015г. и № ПВ3-13/19.02.2016г. е посочено, че за процесния обект (река Марица, ПС Първомай) измерването е посредством водомерна рейка като в декларацията по чл.194б от ЗВ от страна на дружеството жалбоподател са посочени съответно: за 2015г.- 52 807 м3, за 2014г.- 1299 м3, за 2013г. – 52 090 м3 и за 2012г. – 69 703 м3.

И в четирите протокола е посочено, че в извършената справка в дневниците на „***** – Марица, които се водят редовно, като ежедневно се прави отчет (запас) по изпуснатите количества водни маси и според тях реално уловеното количество водни маси е както следва: за 2015г. – 216 000м3 (в т.5 от КП № ПВ3-13/19.02.2016г.), за 2014г.- 252 200м3 (в т.5 от КП № ПВ3-03/10.03.2015г.), за 2013г. – 100 000м3 и за 2012г. – 98 000м3. Следователно, правилно е направен извод от административния орган за дължимост на разликата над декларираното количество вода.

На основание чл.15, ал.1 от приложимата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.

На основание чл.175, ал.1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В този смисъл правилно е определена и лихва за забава.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че издаденият акт е неоснователен, тъй като изначално ако не били платени таксите към съответната басейнова дирекци     я, то не би било продължено и разрешителното за водоползване. Въпрос на избор за административния орган е дали да отнеме разрешителното за водовземане или да търси плащане на дължимата по действащото разрешително такса, а и в случая установените задължения не са за неплащане на дължимата такса за водовземане изобщо, а  за установена разлика в посочените в декларации по чл.194б от ЗВ от страна на дружеството жалбоподател годишен воден обем и в справка от дневниците на „***** – Марица.

Предвид изложеното съдът приема, че не са налице основанията на чл.146 от АПК за отмяна на оспорения АУПДВ - актът е издаден от компетентен орган, спазена е установената форма, не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, съобразен е с материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона. Жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото и направено своевременно искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр.Пловдив, съобразно правилата на чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на "*****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****бул.“*****, представлявано от изпълнителния директор *****, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 32/13.06.2017 г. издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив.

 

ОСЪЖДА "*****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****бул.“*****, представлявано от изпълнителния директор *****, да заплати на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив 100 / сто/ лева разноски.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ