РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 1938

 

 

гр. Пловдив,13.11.2017 год.

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА 

 

при секретаря Марияна Г. разгледа докладваното от съдията Л. Несторова административно дело № 1850 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:                         

                   Производството е по реда на чл.106 във вр. с чл.144 и чл.156 от  Данъчно-процесуалния кодекс /ДОПК/.

                  Образувано е по жалба, предявена от „С. 999” ЕООД с ЕИК ***, с адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.М.Б., против Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № П-16002416212815-135-001/19.04.2017г., издаден от Т.И.Г. на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 242/23.05.2017г., издадено от С.А.П. - „За Директор на ТД на НАП-Пловдив, оправомощена със Заповед № ЗЦУ-ОПР-15 от 31.05.2017г. на Изпълнителния директор на НАП.

                  В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

                 Жалбоподателят посочва, че тълкуването на принципа за законоустановеност на данъците не може да обоснове извод, че в настоящия случай задължението за плащането на данъка към 31.12. е било ликвидно. Същото не е определено по основание и размер с ревизионен акт, нито пък на данъчно задълженото е връчена покана за доброволно изпълнение на публичното задължение. Неправилно е разбирай ето на административния орган, че справката декларация по ЗДЦС е самостоятелно основание да се приеме, че задължението е налице, поради което не са изпълнени изискванията на чл. 167 от ЗКПО. Справката декларация е основание за възникване на права и задължения, като тя е и изпълнително основание за образуване на принудително изпълнение съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, но в конкретния случай към 31.12.2014 г. не е завършен фактическият състав, предвиден в чл.220 и ел. от ДОПК.

                  Претендира се отмяната на оспорения административен акт и разноските по делото.

                  Ответникът по жалбата – Директорът на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения в становището на л. 12 по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение и представя списък на разноските.

                  Актът за установяване на задължение, обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията административен орган, който е счел същият за законосъобразен. Така постановеният резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок, по повод на която е образувано настоящото производство, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

                  Съдът, въз основа на събраните по делото доказателствата и преценка на законосъобразността на обжалвания акт с оглед предявените основания и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК, приложима на основание пар.2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, приема  за установена следната фактическа обстановка:

        С оспорения Акт за установяване на задължение № П-16002416212815-135-001/19.04.2017г., издаден от Т.И.Г. на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, е коригирано задължението  на дружеството-жалбоподател за корпоративен данък за 2014г. и е определено задължение за внасяне след корекцията в размер на 212 560.22 лв. и лихви в размер на 44 323,89 лв.

        Акт за установяване на задължение № П-16002416212815-135-001/19.04.2017г. е издаден от компетентен приходен орган, съгласно Резолюция за извършване на проверка с № П-16002416212815-0РП-001/02.12.2016г. и чл. 106 от ДОПК и е подписан с валиден ел. подпис, установено от приетия по делото Приемо-предавателен протокол, удостоверяващ издадени удостоверения за ел. подписи. Установи се, че Т.И.Г. на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив е с издаден ел. подпис, който е валиден до 12.07.2017г., а АУЗ е издаден на 19.04.2017г.

        От приетите по делото писмени доказателства се установи, че към дата 31.12.2014г жалбоподателят «С. 999” ЕООД има публични
задължения по ЗДДС в общ размер на 495 346.31 лв. и по ЗДДФЛ в общ размер на  3 176,78 лв.

       Задълженията са установени от приходния орган по следните  подадени декларации: Справка декларация /СД/№24001601192 от 14.10.2014г. за 01.09.2014-30.09.2014г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 140 620.55 лв. / като до 31.12.2014г. са внесени 38 919.99 лв./, остатък ДДС за внасяне в размер на 101 700,56 лв.; СД №24001611079 от 14.11.2014г. за 01.10.2014 - 31.10.2014г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 9 929.24 лв.; СД №24001619629 от 13.12.2014г. за 01.11.2014 - 30.11.2014г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 383 716.51 лв.;  по подадена с вх №24000143157299 от 17.10.2014 декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201. ал. 1 от ЗКПО за 01.07.2014 - 30.09.2014г. с резултат 1 339,26 лв.; по подадена декларация обр. 6 с вх. №240021408998409 от 23.10.2014г. за 01.09.2014-30.09.2014г. с деклариран данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за внасяне 1 202,26 лв.; подадена декларация обр. 6 с вх. 240021409876350 от 24.11.2014г. за 01.10.2014 - 31.10.2014г. с деклариран данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за внасяне 300,93 лв.; подадена декларация обр. 6 с вх. 240021410758953 от 22.12.2014г. за 01.11.2014 - 30.11.2014г., с деклариран данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за внасяне 334,33 лв.

        С ГДД по чл. 92 ЗКПО, подадена с вх. № 2400И0106111 от 30.03.2015г. от «С. 999« ЕООД, е ползвано данъчно облекчение по чл. 189б ал. 1 ЗКПО, като е преотстъпен корпоративен данък в размер на 212 560.22 лв. от общо дължимия корпоративен данък в размер на 365 820.92 лв., като е декларирано, че са спазени разпоредбите на чл. 167, ал. 1 от  ЗКПО към 31.12.2014г.

       С АУЗ на основание чл. 106, ал. 1 ДОПК е коригирана подадената от «С. 999« ЕООД ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2014г, като след извършената корекция е установено задължение за довнасяне на корпоративен данък в размер на 212 560.22 лв., тъй като приходният орган е приел, че не са налице условията по чл. 167, ал. 1 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък, поради установени публични задължения към дата 31.12.2014г.: по ЗДДС в общ размер на  495 346,31 лв. и по ЗДДФЛ в общ размер на 3 176.78 лв.

       На основание чл. 103. ал. 1 от ДОПК е изготвена покана /л. 26 по делото/ с изх. №П-16002416212815-177-001 от 21.03.2017г. за отстраняване на несъответствията в подадената годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. 2400И0106111/30.03.2015г. в частта, касаеща размера на дължимия корпоративния данък. С поканата е указано, какви точно са несъответствията в подадената декларация, както и че следва да бъде подадена коригирана ГДД, в която същите да бъдат отстранени на основание чл. 103, ал.1 от ДОПК в 14-дневен срок. Изрично е изяснено във всяка клетка на новата ГДД какви данни трябва да бъдат отразени.

        Съобщението е връчено на 23.03.2017 г.  по ел. път като в законоустановения 14-дневен срок от връчването, задълженото лице не е подало коригирана декларация по чл. 92от ЗКПО за 2014г.

       За установените  задължения на дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 от ДОПК, връчена на 24.01.2015г., видно от разписка за връчване /л. 52 по делото/.

        С оглед на установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:

        По делото няма спор относно фактите. Спорен е въпросът отговаря ли жалбоподателят на изискванията за преотстъпване на корпоративен данък, уредени в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, в частност има ли ревизираното лице публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, след като не е спорно, че при извършена проверка в информационната система на НАП  дружеството-жалбоподател не е заплатило в срок задълженията си по ЗДДС в общ размер от 495 346.31лв. и данък върху доходите на физическите лица в общ размер от 3 176.78лв. въз основа на подадени от дружеството декларации, в които е посочило основата и размера на дължимия данък. Безспорно е установено, че към 31.12.2014г. за дружеството са налице публични задължения.

        Съдът намира, че не са налице условията за преотстъпване на корпоративен данък, визирани с нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, тъй като за да са изпълнени условията за преотстъпване на корпоративен данък, който е годишен данък, е необходимо данъчнозадълженото лице към 31.12. на съответната година /в конкретния случай това е 31.12.2014 г./, за която се дължи този вид данък и се ползва предимството за намаляването му, да няма подлежащи на принудително изпълнение публични вземания.
                 Оплакванията на жалбоподателя са неоснователни, тъй като с разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО не  се предвижда изискване за  предприети действия по принудително изпълнение на публичните задължения. Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения са онези задължения, които са установени с годно изпълнително основание по чл. 209 от ДОПК. Това следва от нормата на чл. 209, ал. 1 ДОПК, според която принудително изпълнение се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В чл. 209, ал. 2 ДОПК са определени актовете, въз основа на които се предприема принудително изпълнение - ревизионен акт /по т. 1/, декларация от задълженото лице за изчислени от него задължения за данъци и осигурителни вноски /по т. 2/, актовете по чл. 106 и 107 ДОПК /по т. 3/.

       Подадените от жалбоподателя декларации, коментирани по-горе, са изпълнително основание. Задълженията по декларациите са ликвидни и изискуеми от момента на подаването им, защото съгласно чл.105 от ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Т.е. размерът на задълженията е определен от самото задължено лице /т.е. те са ликвидни/, а при изтичане на законовите срокове за плащане са и изискуеми. Следователно, за ликвидността и изискуемостта на тези задължения не е необходимо да има акт на орган по приходите, още по-малко покана за доброволното им погасяване.

         Към релевантния момент - 31.12.2014 г. жалбоподателят има непогасени задължения, с оглед на което не отговаря на изискването по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, респ. не е имал право на преотстъпване на дължимия за съответната година корпоративен данък.                  

           С оглед на изложените мотиви жалбата е неаснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспореният АУЗ е издаден от компетентен приходен орган, в необходимата форма и при спазване на законовите изисквания.

           Процесуалният представител на ответника своевременно е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което се дължи от жалбоподателя на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК и се установи в размер от 5 098.84лв. /пет хиляди деветдесет и осем лева и 84 стотинки/, съгласно чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК  Съдът, ХV състав

 

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С. 999” ЕООД с ЕИК ***, с адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.М.Б., против Акт за установяване на задължение № П-16002416212815-135-001/19.04.2017г., издаден от Т.И.Г. на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 242/23.05.2017г., издадено от С.А.П. - За Директор на ТД на НАП-Пловдив.

          ОСЪЖДА „С. 999” ЕООД, с ЕИК ***, с адрес на управление: ***, обл. Стара Загора, ул. „9-ти септември” №55, представлявано от управителя И.М.Б., да заплати в полза на Териториална дирекция на НАП-Пловдив сумата в размер на 5 098.84лв. /пет хиляди деветдесет и осем лева и 84 стотинки/.

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/