Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 108

Град Пловдив, 18, 01, 2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V състав, в публично съдебно заседание на шести декември,  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СТОИЛ БОТЕВ

при участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1905 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по повод жалба на Л.Х.М., като управител на „***“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:***, с адрес за призоваване: с. ***, против Ревизионен акт № Р-16000916006015-091-001/22.03.2017 г., потвърден с Решение № 710/28.08.2015 г. на директора на  дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително начислен ДДС общо в размер на 57 590.06 лв., с прилежащите лихви от 21 932.01 лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2013 г. в размер на 13 869.41 лв. и лихви – 4 193.59 лв.

Според жалбоподателя, актът е незаконосъобразен, необоснован и недоказан, издаден в нарушение на материалния закон и в противоречие със съществени процесуални правила. На първо място, жалбоподателят счита, че не са налице основанията на чл.122 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. На второ място, твърди се, че не е констатирано липсващите стоки по кои фактури са доставени, тъй като не е извършена инвентаризация и сравняване на реалните стокови наличности с тези по счетоводни данни; не е установено на кои клиенти са продадени стоките без да ас отчитани продажби. Твърди се също така, че в РД и РА са налице несъответствия и противоречия в анализа, подробно изложени в жалбата, като се сочи, че за някои от несъответствия се касае за техническа грешка, а за други – от префактуриране на ел.енергия на наематели на обекти. Иска се отмяна на акта, като в представената по делото писмена защита се излагат подробни доводи в тази насока. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата – директор на дирекция “ОДОП ”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. К., счита жалбата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й, по доводи, изложени в представената писмена защита. Пре-тендира присъж¬дане следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, в настоящия си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира жалбата за допустима - ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция „ОДОП“  -  гр. Пловдив  при ЦУ на НАП резултат и подаването на жалбата е в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок.

Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила.

В случая, е повече от очевидно, че административният орган е положил необходимите усилия за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, като в хода на съдебното производство не се събраха доказателства, същият да е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес.

Наред с това следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства се установява, че административният орган е положил и необходимите усилия за изпълнение също и на задълженията си по чл.35 от АПК, приложими във връзка с препращащата норма на § 2 от ДОПК  – да издаде ИАА, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая…; чл.36 от АПК – да събира служебно доказателства и да провери и прецени всички събрани доказателства, и т.н. Наличието на надлежно оформени протоколи от присъединяване на доказателства, тези от насрещните проверки, говорят за надлежно извършени  процесуални действие, по отношение на релевантните факти, които са установени, свързани с приложимостта на разпоредбата на чл.215 ал.1 т.5 от ДОПК, за установяването на които органът е бил активната страна - задължение произтичащо от служебното начало в процеса.

  Дори обаче, да бяха налице твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила при събирането на веществените доказателства, то следва се има предвид разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която, съдът, при съдебното обжалване на ревизионните актове е задължен да разреши материалноправния спор по същество. Поради това, дори и да констатира процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, само на това основание, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

  В този смисъл, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалния закон, още повече, че не се сочат конкретни аргументи в тази насока.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Началото на ревизията е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16000916006015-020-001/31.08.2016 г., издадена от Г.Н.Ч.- началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, която обхваща установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. и задължения за корпоративен данък да периода 01.01.2013 г. – 31.01.2014 г., като е определен срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено лично на представляващия дружеството на 02.09.2016 г. Със ЗВР № Р-16000916006015-020-002/24.10.2016 г., Р-16000916006015-020-003/01.12.2016 г. и Р-16000916006015-020-004/23.12.2016 г., срокът на ревизията е продължен до 02.02.2017 г. Заповедите са надлежно връчени по електронен път. 

В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16000916006015-092-001/16.02.2017 г. Срещу така изготвения РД в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е постъпило възражение Рев. вх. №614/08.03.2017 г.

Впоследствие, на основание чл.119 ал.3 т.1 от ДОПК е издаден и оспореният РА № Р-16000916006015-091-001/22.03.2017 г. от Г.Н.Ч., възложил ревизията и М.Т.Ч.– на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. 

Резултатът е обжалван от дружеството, като с Решение  № 326 от 07.06.2017 г., директорът на дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил акта в обжалваната част.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото Заповед № РД-09-456/04.04.2016 г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив с Приложение № 1 и Приложение № 2 към нея, както и от приложения по делото диск, съдържащ електронен вариант на РА, РД, ЗВР и сертификати за електронен подпис.

I.            По Закона за корпоративно подоходно облагане.

Ревизията е за периода 01.01.2013  - 31.12.2014 г. и е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по ал.1 т.2 и т.4 от чл.122 на ДОПК.

  Извършваната дейност от ЗЛ през ревизирания период е търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с хранителни стоки – напитки и тютюневи изделия.

  При ревизията са изискани хронологични и аналитични счетоводни записвания по сметките от група 30 – Материали и Стоки, инвентаризационни описи към 31.12. по години и други документи, с цел установяване наличните количества стоки и материали, но такива не са представени.

  С писмо вх. № 70-00-11606/19.12.2016 г. при ТД на НАП – Пловдив, управителят е декларирал, че дружеството не е извършвало инвентаризации към 31.12. по години и няма съставени протоколи и инвентаризационни описи за наличните стоки към 31.12. за съответната година.

  От анализа на синтетичните ведомости на сметки, и по тези, отразени в оборотните ведомости за същите, ревизиращият екип е установил различия между началните и крайни салда по сметките от група 30 – материали и стоки, от група 40 – Доставчици и група 41 – Клиенти, в годините на ревизирания период. Установени са също и различия между оборотните ведомости, отнасящи се за един и същ отчетен период, представени при извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства, и тези, представени при ревизията. Формиран е извод, че за счетоводните записвания не са спазени изискванията на ЗСч /отм./ и СС; нарушен е принципът за съпоставимост между приходите и разходите, като на стр.10 от РД в табличен вид са представени разликите между крайно Д-т салдо от предходната година и начално Д-т салдо на текущата година по сметките от групите, посочени по-горе.

  От представените оборотни ведомости по години от присъединените документи, събрани в предходната ревизия и ПУФО, документирани, съответно с РА № П-16000916001670-091-001/27.09.2016 г. и Протокол № П-160009151529704-73-001/25.02.2016 г., е установена значителна разлика между крайните дебитни салда на наличните стоки от текущата година и началните дебитни салда от следващата година при проследяване на движението на стоковите запаси по години, описани подробно на стр.25 от РД. Посочено е, че в „***“ ЕООД закупените стоки не се водят аналитично, а въз основа на фактурите за покупки, стоките се завеждат по доставна цена. Изписването на продадените стоки става по отчетна стойност на принципа на средно претеглена цена, след като се изчисли средната надценка. Средните надценки по години са определени на 16.25% с мотива, че „средната надценка на всички стоки варира около 16.25%“

  Ревизиращият екип е приел, че закупените стоки, които не са налични към 01.01. по години, са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи не са отчетени като такива в счетоводството, а са укрити.

  При предходната ревизия са изпратени ИИНП и ИПДПОТЛ до основните доставчици и са получени отговори с представени документи, с които фирмите доказват реалността на осъществените доставки към ревизираното лице, като същите са подробно описани в РД в т.15.Б.

   Освен описаните разлики, в РД е посочено, че в представените счетоводни регистри на дружеството, по с/ка 401 – Доставчици (аналитично) са отразени задължения по фактури за закупени стоки и материали в общ размер на 156 800.18 лв., като същите се отнасят за периоди преди 2008 г. на стойност 109 843.65 лв. и за 2009 г. – 49 956.53 лв., които не са разплатени към момента на ревизията. Според ревизиращия екип, давностният срок на осчетоводените неизплатени задължения е изтекъл – пет години от момента, в който задължението е станало изискуемо, вследствие на което, счетоводният финансов резултат за съответните години, когато задължението е станало изискуемо, трябва да бъде увеличен със сумата на неплатените задължения и да бъде формиран нов данъчен финансов резултат на основание чл.46 ал.1 т.1 от ЗКПО.

  С оглед установените факти и обстоятелства, са изготвени и връчени уведомления по чл.124 ал.1 и чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК и ИПДПОЗЛ за представяне на декларация по чл.124 ал.3 от с.к., които не са предоставени.

  Въз основа на изготвения анализ, събраните в хода на ревизията, декларираното от РЛ, установеното от органите по приходите и съставените таблици по периоди са констатиран задължения по ЗДДС, при което е определена нова основа за облагане за м.12/2012 и м.12/2013 г. и е начислен допълнително ДДС, и по ЗКПО, при което са определени основи за облагане с корпоративен данък за 2013 и 2014 г.

1.           По ЗДДС.

„***“ ЕООД е регистрирано за целите на ЗДДС на 16.08.2004 г.

Във връзка с установените данни за укрити приходи и направения анализ, данъчната основа за облагане с ДДС за м.12.2012 г. и м.12./2013 г. е определена, като към декларираните по СД по ЗДДС продажби за посочените данъчни периоди, е прибавен размерът на установените при ревизията неотчетени приходи то продажба на стоки през годините с определените при ревизията надценки от покупната цена. Прието е, че стоките са продадени към 31.12.2012 г. и 31.12.2013 г., тъй като към 01.01. на съответната година, същите не са налични.

  Така е установено, че крайното дебитно салдо по сметка 304-Стоки на 31.12.2012 е 212 242.20 лв., а началното салдо по сметката на 01.01.2013 г. е 72 545.18 лв., т.е. началното салдо на с/ка 304 – Стоки е по-малко от салдото в края на предходната година със 139 696.37 лв. Налице е намалена наличност. Според приходната администрация, нарушен е един от основните счетоводни принципи, визиран в чл.4 ал.1 т.4 от ЗСч. /отм./ за стойностната връзка на предходния със  следващия отчетен период. Прието е, че намалената стокова наличност на стойност 139 696.37 лв. означава, че ревизираното лице се е разпоредило с тези стоки, т.е. налице е продажба на стоки. След като не са представени доказателства за установената разлика между начално и крайно салдо, няма данни за извършена инвентаризация на активите и пасивите, е прието, че стоките с отчетна стойност в размер на 139 696.37 лв. са реализирани през 2012 г., а приходите от тях, в размер на 162 397.03 лв., определени при средна надценка от 16.25% - укрити.

  Същото е установено и по отношение на салдата по процесната сметка за следващата година, а именно: крайното дебитно салдо по сметка 304 – Стоки на 31.12.2013 г. се различава от началното салдо по сметката на 01.01.2014 г. – със 108 002.84 лв.

2. По Закона за корпоративно подоходно облагане.

Относно приложението на чл.46 ал.1 т.1 от ЗКПО.

С оглед изложеното в частта по ЗДДС, данъчната основа за облагане с КД за 2013 г. е определена като е формиран нов размер на приходите, включващ процесните неотчетени такива и съответно нов размер на разходите, вкл. съответстващите на недекларираните приходи – за 2013 г. – 108 002.84 лв.

  При формиране на основата за облагане с пряк данък са описани и декларираните увеличения и намаления на счетоводния финансов резултат, като по отношение на декларираното пренасяне на данъчна загуба през 2013 г. е добавено: „… през 2010 г. дружеството не е приспаднало формираната данъчна загуба от предходната 2009 г., т.е. не е извършено последователно приспадане до изчерпването й през следващите пет години, в които дружеството е формирало положителен финансов резултат“, с което се нарушават изискванията на чл.70 и чл.71 от ЗКПО. 

  Във връзка със задълженията на дружеството към доставчици по издадени фактури от 2008 г. на стойност 109 843.65 лв. и за 2009 г. – 46 956.53 лв., жалбоподателят е обяснил, че част от задълженията към доставчиците през 2008 и 2009 г., поради финансови затруднения на дружество „***“ ЕООД, са покривани от свързаното дружество РПК „*** ***“, съгласно споразумение. Впоследствие, „***“ ЕООД се задължава на РПК „*** ***“, като част от задълженията са покривани с прихващане, но доказателства в тази насока не са представени. 

  Формиран е извод, че „***“ ЕООД няма право да преобразува в намаление счетоводния си финансов резултат за 2013 г. със сумата от 11 300.00 лв., представляващи данъчна загуба от 2007 г., поради изтичане на 5-годишния срок. По този начин е формирана данъчната основа за 2013 г. в размер на 145 893.48 лв., като са доначислени съответните полагащи се КД и прилежащи лихви.

  Относно определената основа за облагане с КД за м.12.2013 г.

  За да определи задължения за КД, органът по приходите е приел, че от приложените по административната преписка доказателства, крайното дебитно салдо по с/ка 304 – Стоки на 31.12.2013 г. се различава от началното салдо по сметката на 01.01.2014 г. със сумата от 108 002.84 лв. Прието е, че след като не са представени доказателства за установената разлика, няма данни за извършена инвентаризация на активите и пасивите, то стоките на тази стойност са реализирани през 2013 г., а приходите от тях укрити. По отношение на задълженията към доставчици на стойност 109 843.65 лв., с произход 2008 г., е прието, че след като не са представени доказателства за сключване на споразумения за покриване на задължения, то действително през ревизирания период е налице основание за признаване на приход. Според органите по приходите, ЗЛ е следвало да отпише задълженията си към доставчиците при спазване на условията ,посочени в СС 18 – Приходи, но не е изпълнило това законово изискване. Предвид факта, че от дружеството не е отчетен счетоводен приход в съответствие с разпоредбите на счетоводното законодателство и приложимият СС, задълженията са погасени по давност и са изминали 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо, поради което и сумата е взета за укрита. 

  За да потвърди РА в обжалваната част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като подробно е посочил и нормативната уредба, регулираща този вид данъчни задължения.

  В с.з. на 06.12.2017 г. е изслушана и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Експертизата е констатирала следното:

- За 2012 г.- представената за тази година ОВ не е носител на информация относно „***” ЕООД. Тя с титуляр РПК „*** ***”, като не е открил наличен коментар за това в РД. Констатирал е също така, че тази ОВ не е окончателна - сметките не са приключени, изписаните стоки спрямо отчетените продажби са незначителни като стойност.

- За 2013г. - ОВ отразява реално дейността на дружеството. Сочи, че проблемът е, че са извършени счетоводни записвания, които не са документално обосновани, което е сторено с цел увеличаване счетоводния резултат - сторнирани част от изписаните стоки.

Според експерта, проблемът е пренесен още от 2007, 2008, 2009 г. -задълженията към доставчици. Не може да каже какви са причините, но реално платени фактури към доставчици, с прикрепени към фактурите касови бонове и декларирана от доставчиците липса на вземания, са отчетени като неплатени. Сумите оставени като неплатени са значителни.

- За 2014 г. - ОВ отразява реално дейността на дружеството, при наличието на един проблем - задълженията към доставчици. Също не може да каже какви са причините, но реално платени фактури към доставчици, с прикрепени към фактурите касови бонове и декларирана от доставчиците липса на вземания, са отчетени като неплатени през тези години. Сумите оставени като неплатени са значителни.

Относно обвързаността на ОВ с подадените ГФО и ГДД, експертът е констатирал следното:

- За 2012 г. - за тази година, представените в хода на ревизионното производство оборотни ведомости не могат да бъдат обвързани и не съответстват на подадените ГФО и ГДД. В този смисъл е посочил, че, от една страна, вероятно има значение, че наличната по делото Оборотна ведомост /л.1241/ е с титуляр РПК „*** ***”, а не „***” ЕООД, като не е открил коментар за това в РД. От друга страна, сочи, че тази ОВ не е окончателна, а по скоро някаква работна и неприключена версия /за която и фирма да се отнася/. Налични са обороти, но без приключване на сметките за разходи от група 61,62 и сметките за приходи от група 70. Въпреки, че е посочен период 01.01.-31.12.2012 г., всъщност не е ясно кой точно период е обхванат поради пълната разлика с данните в ГДД и ГФО. Това при положение, че се игнорираме титулярът, който е записан на ОВ - РПК „*** ***“. Разходите по ОПР и ОВ са абсолютно различни. Отчетната стойност на продадените стоки по ОПР не се обвързва с данните в ОВ. Друга ОВ за цялата 2012 г., която да е с титуляр „***” ЕООД не е открита от вещото лице. Експертът е установил, че по делото е налична Оборотна ведомост само за м.12.2012 г./л.1244/, която е с титуляр „***” ЕООД. Според нея, крайните салда по всички сметки, включително с/ка 304 - Стоки, са идентични като размер с началните салда на ОВ за 2013 г. Данните за декларирата с ГДД печалба от 14 729.28лв., съвпадат с тези посочени в тази ОВ. Крайното салдо по с/ка 304 - Стоки от 72 545.81 лв. е идентично с началното салдо по тази сметка за 2013 г. Крайното салдо по с/ка 401 - Доставчици от 307 296 лв. в ОВ за м.12.2012 г. е идентично с началното салдо по тази сметка в ОВ за 2013 г.

  Вещото лице сочи, че при наличието на две оборотни ведомости, от които едната е с друг титуляр, не е приключена и е с несъвпадащи салда, а другата е само за м.12, приключена е и крайните салда, по която са идентични с началните салда за 2013 г., за него като счетоводен експерт изобщо не е ясно, защо се приема  неприключената и очевидно различна ОВ за  меродавна.

- За 2013 г. - Оборотната ведомост за 2013г. /л.1262/ може частично да се обвърже с данните от ГДД. При проверка на подадения ГФО в Търговски регистър, експертът е установил, че данните от ОПР съвпадат донякъде с наличните такива в Оборотна ведомост. Изключение прави размера на изписаните стоки.По ОПР-164 х.лв. По ОВ-489 888. 45лв., което според него, се дължи на факта, че кредитният оборот на с/ка 304 - Стоки не е натрупан само от изписването на стоки. Налице са прехвърляния между аналитичните подсметки на с/ка 304, което е довело до натрупването на този оборот. Вещото лице твърди, че от значение е и специфичният начин на водене на с/ка 304 – Стоки - стоките се завеждат по продажна цена и се водят корективни сметки за надценки  и коректив за ДДС. Установено е, че данните за наличните стоки според баланса на дружеството, се различават драстично с тези посочени в ОВ. По Баланс – 56 х.лв. По ОВ – 187 056.40 лв. Задължения към доставчици по баланс – 225 х.лв.,  по ОВ – 404 975.95 лв.

- За 2014 г. - Оборотната ведомост за 2014 г. /л.1209/ може частично да се обвърже с данните от ГДД. При проверка на подадения ГФО в Търговски регистър е установено, че данните от ОПР съвпадат донякъде с наличните такива в Оборотна ведомост. Изключение прави размера на изписаните стоки. По ОПР – 265 х.лв. По ОВ – 398 967.83 лв., което според вещото лице се дължи на факта, че кредитният оборот на с/ка 304 - Стоки не е натрупан само от изписването на стоки. Налице са прехвърляния между аналитичните подсметки на с/ка 304, което е довело до натрупването на този оборот. Сочи, че от значение е и специфичният начин на водене на с/ка 304 Стоки - стоките се завеждат по продажна цена и се водят корективни сметки за надценки  и коректив за ДДС. Данните от баланса и ОВ за налични стоки съвпадат. Задължения към доставчици по баланс – 343 х.лв.,  по ОВ -315 897.85 лв. Според експерта, очевидно е, че представените при ревизията ОВ донякъде не съответстват на данните в подадените ГФО, като не може да даде отговор защо това е така. Относно въпросът отговарят ли първичните счетоводни документи на записите извършени в дневниците за покупки и продажби, подадени от дружеството в ТД на НАП за ревизираните периоди, след проверка на наличните в счетоводството на дружеството първични счетоводни документи – фактури, е установено, че фактурите и касовите отчети са отразени в дневниците за покупки и продажби, като не се установява несъответствие.

  По отношение констатациите, отговарят ли същите на представените в хода на ревизията оборотни ведомости, вещото лице е съобразило декларираната от търговеца и възприета от ревизиращите надценка от 16.25 процента, посочило е, че първичните документи са отразени в дневниците за покупки и продажби, като е посочил също така, че разликите по отношение на продажбите са разгледани и обяснени в РД и няма какво да добави в тази част.  По отношение на покупките е посочил, че трябва да се има предвид, че в дневник покупки не се отразяват само покупки на стоки, за да се прилага някакъв процент към тях.

- За 2012 г., 2013 и 2014 г. вещото лице е установило,че заведените в дневник покупки фактури, отговарят на хронологичен журнал на с/ка 401 - Доставчици с отразени в него покупки.

  Сочи, че посоченият процент към отчетените продажби и изписаните стоки, същият няма отношение към покупките.

  От извършения анализ, вещото лице е установило още, че за 2012г. декларирани приходи – 432 954.60 лв.

Приходите според ползваната от органите по приходите ОВ са в размер на 436 040.75 лв., в т.ч. от продажба на стоки – 403 701.16 лв.

Според РД /л.141/ - „Изписването на продадените стоки става по отчетна стойност на принципа на средно претеглена цена, след като се изчисли средната надценка.”, при което експертът сочи, че ако се приеме, както го е приел органът по приходите, че това е така, то за този приход от 403 701.16 лв. следва да са изписани стоки в размер на 347 269.81 лв. Изписаните стоки по ОВ са 34 263.14 лв. /ако се приеме, че въпреки титулярът РПК „*** ***“, всъщност се отнася за „***“ ЕООД/

Според вещото лице, съобразно приетия приход от продажба на стоки и отнесения към него разход на стоки, приет от органите по приходите, процентът на надценка следва да е 1 078.24%.

- За 2013 г.

Декларирани приходи в ГДД – 507 404.16 лв., в т.ч. от продажба на стоки – 462 409.26 лв. Изписани стоки по ОВ /кредитен оборот на с/ка 304/-489 888.45 лв., което според ОП е доставната цена на вложените за производство на готова продукция материали и продадени стоки, което всъщност не е така.

Процент на надценка - при тези параметри няма.

Според вещото лице, при 16.25% надценка, изписаната стока би следвало да е в размер на 397 771.40 лв. Обаче органът по приходите е приел, че е 489 888.45 лв.

- За 2014 г.

Декларирани приходи в ГДД – 403 550.30 лв., в т.ч. от продажба на стоки – 345 643.13 лв.

Изписани стоки по ОВ – 398 967.83 лв.

Процент на надценка - при тези параметри няма.

Според експерта, при 16.25% надценка, изписаната стока би следвало да е в размер на 297 327.42 лв. Обаче органът по приходите е приел, че е 306 967.83 лв.

  Относно въпросът - отговаря ли декларираната от търговеца и възприета от ревизиращите надценка в размер на 16.25 процента, на данните посочени в представените оборотни ведомости и справки и определените от ревизиращите данъчни задължения, вещото лице сочи, че за 2012, 2013 и 2014г. от органите по приходите е възприет процент на надценка 16.25% /л.141/. Като съпостави наличните данни за приходи по ОВ и декларираните от „***“ ЕООД такива, е установило сериозни отклонения.

- За 2012 г.

Декларирани приходи – 432 954.60 лв., в т.ч. от продажба на стоки -403 701.16 лв.

Изписани стоки по ОВ – 34 263.14 лв. /титуляр - РПК „*** ***“/

Процент на надценка – 1 078.24%.

Декларираната и възприета от ревизиращите надценка от 16.25%, не съответства на изчислената на база данните по ОВ такава.

- За 2013 г.

Декларирани приходи в ГДД – 507 404.16 лв., в т.ч. от продажба на стоки – 462 409.26 лв.

  Изписани стоки по ОВ – 489 888.45 лв.

Процент на надценка – няма.

Декларираната и възприета от ревизиращите надценка от 16.25%, не съответства на изчислената на база данните по ОВ такава.

- За 2014 г.

Декларирани приходи – 403 550.30 лв., в т.ч. от продажба на стоки –

345 643.13лв.

Изписани стоки по ОВ – 398 967.83 лв.

Декларираната и възприета от ревизиращите надценка от 16.25%, не съответства на изчислената на база данните по ОВ такава.

  В тази връзка вещото лице посочва, че надценката от 16.25% може да бъде получена, като от размера на закупените стоки, например за 2013г., 370 366.34 лв. се извади корективът за ДДС – 58 827.46 лв. и надценки в търговия на дребно 43 583.83 лв. Така се получава нетен размер на покупките от 267 955.05 лв. Този нетен размер, като се умножи по 16.25% и се получава надценката от 43 542.70 лв. Според експерта, всичко това е свързано със специфичния способ, по който са отчитани стоките в дружеството, тъй като е използван рядко приложим метод, при който стоките се завеждат по продажни цени, с включена надценка и включен ДДС на бъдещите продажби. Сложно и трудноразбираемо, и очевидно неразбрано от органа по приходите.

Твърди, че за 2012 г. е пределно ясно, че посоченият размер на изписани стоки според ОВ е нереален – 34 263.14 лв. При преглед на декларирания в Търговски регистър ОПР, се вижда, че размерът на изписаните стоки е 117 х.лв., а според представената с жалбата ОВ, изписаните стоки са в размер на 215 641.84 лв.

  По обективни причини вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на РПК „*** с. ***“, поради което не може да отговори на въпроса има ли извършени плащания към дружества доставчици на „***” ЕООД за 2008 и 2009 г. и ако има, на какви стойности са те, към кои доставчици и какви стопански операции са взети в тази връзка. От  констатациите в РД е установило:      

- За 2013 г.

На л.152 гръб, последен абзац, е записано - „Изпратени са ИПДПО до дружествата доставчици по фактури за закупени стоки и материали, неразплатени по счетоводни данни към момента на настоящата ревизия. От получените отговори е установено, че разплащанията с дружеството са извършвани в брой. Въпросните отразени задължения по фактури по с/ка 401-Доставчици, аналитично, са недействителни. Дружество „*** ****” ЕООД няма задължения към тях.

В противоречие на тази констатация в РД е посочено на л.153, втори абзац - „В конкретния случай счетоводният финансов резултат за съответната година, когато задължението е станало изискуемо, следва да бъде увеличен със сумата на неплатените задължения …”?

Според експерта, всъщност фактурите са платени /въпреки, че това явно не е отразено счетоводно/, но ОП ги отписва по давност и отчита приходи от отписване на несъществуващо задължение!

  При извършена проверка в Търговски регистър на подадените ГФО от „****” ЕООД, която фирма е доставчик на „*** 2012” ЕООД, вещото лице е установило, от аналитичната оборотна ведомост на „***” ЕООД, че дружеството отчита задължение към „****” ЕООД в размер на 3 898.30 лв. по ф/ра 170/28.07.2008 г. Според публикувания баланс, „****” ЕООД няма вземания от клиенти за 2008 г. Това са 4 х.лв., които няма как да не се покажат в баланса, ако са налични.

След сравнение на наличните фактури за покупка за 2007 и 2008 г. със счетоводно отразените задължения според аналитичен журнал на с/ка 401 -  Доставчици, е установено, че посочените като неплатени фактури, са с приложен към тях касов бон за извършено плащане в брой, което всъщност се покрива с цитираната по-горе констатация на ОП, че задълженията на жалбоподателя към доставчиците са недействителни.

- За 2014 г.

На л.157 гръб, последен абзац, е записано - „Изпратени са ИПДПО до дружествата доставчици по фактури за закупени стоки и материали, неразплатени по счетоводни данни към момента на настоящата ревизия. От получените отговори е установено, че разплащанията с дружеството са извършвани в брой. Въпросните отразени задължения по фактури по с/ка 401-Доставчици, аналитично, са недействителни. Дружество „***-2002” ЕООД няма задължения към тях.

Вещото лице е установило, че в противоречие на тази констатация, в РД е посочено на л.157 гръб, трети абзац - „В конкретния случай счетоводният финансов резултат за съответната година, когато задължението е станало изискуемо, следва да бъде увеличен със сумата на неплатените задължения …”. Всъщност фактурите са платени /въпреки, че това явно не е отразено счетоводно/, но ОП ги отписва по давност и отчита приходи от отписване на несъществуващо задължение!

След сравнение на наличните фактури за покупка за 2009 г. с наличните задължения според аналитичен журнал на с/ка 401 – Доставчици, експертът е установил, че посочените като неплатени фактури са с приложен към тях касов бон за извършено плащане в брой, което всъщност се покрива с цитираната по-горе констатация на ОП, че задълженията на жалбоподателя към доставчиците са недействителни.

По въпрос 7 вещото лице, като е съобразило наличните първични и вторични счетоводни документи и приложило декларираната от търговеца и възприета от ревизиращите надценка в размер на 16.25%, е дало заключение какви са действителните задължения на дружеството по ЗДДС и ЗКПО за ревизираните периоди, като сочи, че не е указано кои заключения на ОП да се вземат предвид и кои не. Същото сочи, че, както е констатирано в РД /л.144/ изписването на продадената стока става след като се изчисли средната надценка. За целите на въпроса, на база отчетените приходи и приетият от органите по приходите процент надценка, е определил размерът на изписаната стока, а от тук и салдата по с/ка 304 и съответно, въз основа на тях е преизчислил задълженията по ЗДДС и ЗКПО.

- За 2012 г.

Декларирани с ГДД приходи – 432 954. 60 лв., в т.ч. от продажба на стоки – 403 701.16 лв.

Изписва продадени стоки на база надценката от 16.25%, приета от органа по приходите, в размер на 347 269.81 лв.

Разходи по ОПР за 2012 г., като взема предвид преизчисления размер на отчетната стойност на продадените стоки общо – 650 х.лв., в т.ч.

Разходи за суровини, материали и външни услуги – 183 х.лв.

Разходи за персонала – 120 х.лв.

Балансова стойност на продадените активи – 347 х.лв.

При декларирани приходи от 433 х.лв. се получава загуба от 217 х.лв.

Дружеството е декларирало счетоводна печалба от 14 728.28 лв.

  При този начин на изчисляване се получава, че стоковите наличности към края на годината следва да бъдат в размер на 95 480.58+151 024.75-347 269.81= /-/ 100 764.48 лв.

Във вариант с използване на надценка от 16.25% се получи стоков недостиг в размер на 100 764. 48лв., което е практически невъзможно.

Задълженията по ЗДДС са определени на база установени разлики в салдата по с/ка 304 за 2012 г. спрямо 2013 г.  В отговора на въпрос 2 вещото лице е посочило, че крайното салдо по сметката според ОВ за м.12.2012 г. /л.1244/ съвпада с началното салдо за 2013 г. и такава разлика не се установява. Сочи още, че при липса на разлики в крайното за 2012 г. и началното салдо за 2013 г. по с/ка 304 - Стоки, ДДС на това основание не се дължи. Допълнителни задължения по ЗКПО за 2012 г. не са определяни.

- За 2013 г.

Декларирани с ГДД приходи – 507 404.16 лв., в т.ч. от продажба на стоки – 462 469.26 лв.

Изписва продадени стоки на база надценката от 16.25%, приета от органа по приходите, в размер на 397 771.40 лв.

При този начин на изчисляване се получава, че стоковите наличности към края на годината следва да бъдат в размер на 72 545.81+604 309.04-397 771.40=279 083.45 лв., който резултат е абсолютно неверен, защото се работи с грешни обороти и не съобразява начина на отчитане на стоките.

На база главна книга и хронологични ведомости, при изолиране на някои операции, в резултат е получил потенциална стокова наличност в края на годината от 87 279.40 лв.

Разходи по ОПР за 2013 г., като взема предвид преизчисления размер на отчетната стойност на продадените стоки общо – 723 х.лв., в т.ч.

Разходи за суровини, материали и външни услуги – 178 х.лв.

Разходи за персонала – 127 х.лв.

Балансова стойност на продадените активи – 398 х.лв.

Разходи за лихви и други финансови разходи – 20 х.лв.

При декларирани приходи от 507 х.лв. се получава загуба от 216 х.лв.

Дружеството е декларирало счетоводна печалба от 18 499.37 лв.

  Вещото лице е обърнало внимание на сериозното несъответствие в констатациите на ОП - на л.153 е записано, че „При преглед на ГФО, ОПР и Дневници за покупки за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013г., се констатираха декларирани покупки на стоки, материали и услуги от регистрирани по ЗДДС лица по фактури издадени от доставчици в общ размер от 494 944.38 лв., подробно описани в т.15.Б. Получени доставки и ползван данъчен кредит по-горе в настоящия ревизионен доклад.”.

Според посочени в РД на л.136 гръб, само по дебита на с/ка 304 - Стоки са отразени /и са основа на констатации/ суми по дебита на сметката в размер на 604 309.04 лв. Отделно от това по дебита на: - с/ка 302 Материали са посочени покупки за 101 105.86 лв.; - с/ка 602 - Разходи за външни услуги - за 11 046.41 лв. Така сумираните покупки от ОВ са общ размер на 716 551.31 лв.

Разликата между отразените покупки и отчетените по ОВ е в размер на 221 606.93 лв.

Според вещото лице, не може по дебита на с/ка 304 - Стоки да има нетен оборот от 604 309.04 лв., а всички декларирани покупки да са 494 944.38 лв.

Сочи, че всъщност по дебита на с/ка 304 са постъпили от с/ка 401 -  Доставчици, стоки с нетна стойност 267 955.05 лв. Това са реално отчетените покупки. И ако към тези покупки се приложи надценката от 16.25% ще се получи заведената от дружеството в с/ка 30411 - Надценки в търговия на дребно, сума от 43 583.83лв. Тоест, ако се приеме, че салдото в края на годината от 187 056.40 лв. е действителното състояние на сметката, то в него е включена надценка от 16.25%.

Вещото лице посочва, че дружеството използва един метод на отчитане на стоки, който се използва доста рядко. Стоките се отчитат по продажна стойност, като се начисляват и корективи за надценката и начисления върху продажбите ДДС. Това усложнява отчитането и, ако не си наясно какво е правено се стига до неверни изводи.

От проверката на наличната по делото на л.1270 Главна книга и Хронологичен опис за Дт на с/ка 702 Приходи от продажби на стоки /л.1294 и 1300/, вещото лице е установило, че в журнал Главна книга /л.1274/ е налично салдо по с/ка 304/1 - Стоки на склад, в размер на 150 286.34 лв. Това салдо е формирано от начално салдо в размер на 50 509.34 лв. и сторнирана сума в кореспонденция със с/ка 702 - Приходи от продажби на стоки, в размер на 99 777.00 лв. Това сторно е увеличило салдото по сметката.

В Хронологичен опис за Дт на с/ка 702 - Приходи от продажби на стоки /л.1300/ е констатира сторнировъчна счетоводна операция, за която не е посочено основание за извършването и, а именно: Дт с/ка 702 - Приходи от продажби на стоки/Кт с/ка 304 – Стоки – 99 777.00 лв. В тази връзка твърди, че това е типичната операция, която се взема, когато се изписват продадените стоки. В случая проблемът е, че тази операция е взета със знак минус. Т. е., това е сторнировъчна операция, в резултат на която се увеличава дебитът и салдото на с/ка 304 - Стоки. От друга страна се намаляват изписаните разходи и се увеличава годишният счетоводен резултат - счетоводната печалба. Като резултат се получава едно увеличение на дебитния оборот и крайното салдо по сметката с несъществуващи стоки в размер на 99 777.00 лв.

  Задълженията по ЗКПО определени на база разлики в салдата по с/ка 304 вещото лице намира, че са изчислявани при неправилно установени обороти и без задълбочено разглеждане на счетоводните журнали. След проверка на относимите счетоводни журнали, е определилоприблизително реално салдо /при работа без съдействие на счетоводителя на дружеството/ по с/ка 304 Стоки към 31.12.2013 г. в размер на 87 279.40 лв. След осчетоводяване наново на всички покупни и продажни документи, се получило салдо по с/ка 304 в размер на 80 175.01 лв. към 31.12.2013 г. За целите на настоящата експертиза вещото лице е работило с резултата, получен от него, а именно - салдо от 87 279.40 лв.

При приложима методиката на работа на органа по приходите, е получено следното задължение за КД:

Крайно салдо за 2013 г. по с/ка 304 – 87 279.40 лв.

Начално салдо за 2014 г. по с/ка 304 – 79 053.55 лв.

Разлика – 8 225.85 лв., като в тази сума е включена и надценката от 16.25%.

Отчетна стойност на стоките в тази разлика – 7 086.00 лв.

Нетен размер на прихода – 1 136.85 лв.

Предвид и констатациите за неправомерно приспадане на данъчна загуба от 2007 г. в размер на 11 300.00 лв.

Облагаема основа – 12 439.85 лв.

Дължим данък – 1 243.99 лв.

Дължими лихви за периода 01.04.2014 г. - 22.03.2017 г. – 376.15 лв.

  Задълженията по ЗДДС определени на база разлики в салдата по с/ка 304, вещото лице е изчислило на база определено приблизително реално салдо /работа без съдействие на счетоводителя на дружеството/ по с/ка 304 -  Стоки към 31.12.2013 г. в размер на 87 279.40 лв.

При приложима методика на работа на органа по приходите, е получено следното задължение за ДДС:

Крайно салдо за 2013 г. по с/ка 304 – 87 279.40 лв.

Начално салдо за 2014 г. по с/ка 304 – 79 053.55 лв.

Разлика – 8 225.85 лв., като в тази сума е включена и надценката от 16.25%.

Начислен ДДС върху 8 225.85 лв. в размер на 1 645.17 лв.

Дължими лихви за периода 15.01.2014 г. - 22.03.2017 г. – 532.31 лв.

- За 2014 г. - данъчни задължения за тази година за КД , а и други

такива, не са определяни.

  В заключение експертизата сочи:

За 2012 г. представената ОВ не е носител на информация относно „***” ЕООД; не е окончателна - сметките не са приключени, като изписаните стоки спрямо отчетените продажби са незначителни като стойност. За 2013 г. ОВ отразява реално дейността на дружеството, като са извършени счетоводни записвания, които не са документално обосновани, което е с цел увеличаване счетоводния резултат,като са сторнирани част от изписаните стоки. Проблем е пренесен още от 2007, 2008, 2009 г. -задълженията към доставчици:  - реално платени фактури към доставчици, с прикрепени към фактурите касови бонове и декларирана от доставчиците липса на вземания, са отчетени като неплатени. Сумите оставени като неплатени са значителни. За 2014 г. ОВ отразява реално дейността на дружеството, при наличието на един проблем - задълженията към доставчици: реално платени фактури към доставчици, с прикрепени към фактурите касови бонове и декларирана от доставчиците липса на вземания, са отчетени като неплатени през тези години. Сумите оставени като неплатени са значителни.

  За 2012 г. представените в хода на ревизионното производство оборотни ведомости не могат да бъдат обвързани и не съответстват на подадените ГФО и ГДД, защото: 1.ползваната от органите по приходите ОВ не е с титуляр „***” ЕООД; 2.защото не е приключена и окончателна.

  За 2013 г. ОВ може частично да се обвърже с данните от ГДД. Данните от ОПР в ГФО съвпадат донякъде с наличните такива в ОВ, като изключение прави размерът на изписаните стоки.

За 2014 г. ОВ може частично да се обвърже с данните от ГДД. Данните от ОПР в ГФО, подаден в ТР, съвпадат донякъде с наличните такива в ОВ, като изключение прави размерът на изписаните стоки.

Фактурите и касовите отчети са отразени в дневниците за покупки и продажби, като не са установени несъответствие, което е така и от ОП.

В съдебно заседание на 06.12.2017 г., вещото лице доуточнява, че начинът на водене не счетоводството на дружеството-жалбоподател е нетипичен, но правилен, като според него, ОП не е успял да вникне в него. Що се отнася до надценката от 16.25%, експертът е категоричен, че тя е такава, тъй като размерът й се съдържа в една от аналитичните подсметки на с/ка 304 – Стоки. Сочи също така, че ОП не е констатирал неотчитане на приходи. Извършени са счетоводни записи, с които умишлено е завишаван счетоводният резултат, като са начислявани данъци, но не може да каже дали те са платени. Констатирал е разлики между главната книга и ОВ, като първата съдържа обороти по дебита и по кредита и начални и крайни салда на сметката, като в рамките на това не се вижда кореспонденция. Главната книга съдържа същата информация, но разбита, а оборотните ведомости са аналитични и кореспондират с другите счетоводни сметки. Според вещото лице, само една счетоводна операция не е обоснована и това е тази, с която се завишава счетоводният финансов резултат.

В хода на съдебното производство не са представени други доказателства.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Относно начина на извършване на ревизията по реда на чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК.

Основната задача на разпоредбата на чл.122 от ДОПК е да даде възможност да се извърши облагане и тогава, когато необходимите данни за установяването на данъчните задължения съобразно приложимите норми на материалния закон не са налице. Разпоредбата на чл.122 от ДОПК е призвана да преодолее тази пречка пред ревизионното производство и създава условия за попълване или направо заместване на липсващите доказателства с други данни, които да позволяват установяването на задълженията.

Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.122 от ДОПК не представлява самостоятелна материално правна уредба за възникване на данъчни задължения, а по своята същност е набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материално правните норми на съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни задължения. Естествено, при това заместване на изискуемите от материалния закон данни (декларации, отчети и т.н.) с други такива, посочени в чл.122 от ДОПК, води много често до само приблизително установяване на данъчната основа. Все пак, в крайна сметка целта е да се получи цялостна, макар и косвена, представа за дейността на задълженото лице, а оттам и някакво, макар и само приблизително и относително, съвпадение на данъчната основа, определена по реда на чл.122 от ДОПК, и данъчната основа, която би била установена, ако бяха налице липсващите доказателства и данни.

  За да се приложи чл.122 от ДОПК при установяването на дължимия  данък следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и се установяват обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание. Причината да се вложи особено старание в установяването на обстоятелствата е, че, ако не е налице някое от основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК, то цялото производство ще бъде опорочено, тъй-като не е допустимо издаването на ревизионен акт при прилагане на особения ред, ако не е налице основание за това. Основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК са от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки за протичането на производството по реда на чл.122 от ДОПК. Достатъчно е да е налице едно от основанията.

  В конкретния случай, е установено, че не са спазени изискванията на ЗСч и СС за счетоводните записвания, нарушен е принципът на съпоставимост между приходите и разходите, различия между оборотните ведомости, отнасящи се до един и същи отчетен период, представени при извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства и при ревизията, което е дало основание на приходната администрация да проведе ревизията по този ред.

В случая, от страна на ОП е прието, са установени нарушения при отразяването на счетоводните документи и не са извършвани инвентаризации за ревизирания период, което е дало основание за провеждане на ревизията по особения ред на ДОПК.

Предвид горното, съдът намира жалбата за неоснователна в тази й част.

По основателността на жалбата в частта по ЗДДС.

Спор по фактите в тази част от РА не се формира. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон.

Констатациите на приходната администрация в тази част се базират на установените разлики в ОВ за 2012, 2013 и 2014 г., при което е прието от тяхна страна, че са налице данни за укрити приходи или доходи (т.2 на ал.-1 от чл.122 на ДОПК) и, че липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и, когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци и за определяне на ЗОВ са унищожени не по установения ред (т.4 от ал.1 на чл.122 от ДОПК).

От своя страна, жалбоподателят е на становище, че за 2012 г. е работено с ОВ с погрешен титуляр, не са анализирани останалите счетоводни документи и регистри, както и не са разглеждани и обсъждани първични счетоводни документи.

Първото твърдение на жалбоподателят е безспорно установено, като такова – вещото лице е категорично, че ОП е работил с ОВ за 2012 г. с титуляр РПК „*** ***“, а не по ОВ на „***“ ЕООД, където крайните салда по всички сметки, включително с/ка 304 – Стоки са идентични като размер н началните салда на ОВ за 2013 г.

Безспорно е установено и, че ОВ за 2013  и 2014 г., които са с титуляр „***“ ЕООД, отразяват реално дейността на дружеството, включително и по отношение на обстоятелството, че са извършени счетоводни записвания, които не са документално обосновани – реално платени фактури към доставчици, съпроводени с касови бонове са отчетени като неплатени. 

Безспорно е установено също така, че дружеството използва като метод на отчитане на стоките и материалите, този по продажни цени /цени на дребно/ – това обстоятелство е подкрепено и от констатациите на вещото лице, което е категорично, че се касае до нетипичен, но правилен метод на отчитане на стоките и материалите.

В този смисъл е необходимо да се отбележи следното: 

Липсата на количествено аналитично отчитане препятства прилагането на методите за оценяване на продадените и потребените стоки и продукти по историческата им цена, а следователно, и нейното използване в качеството на тяхна отчетна цена. Това неудобство се преодолява с възприемането за отчетна цена на продажната цена на стоките и продуктите. В резултат на това и приходът, и разходът на стоките се оценяват по една и съща цена, като следствие от това, салдото по с/ка Стоки може да изрази действителния обем на материалната отговорност на длъжностните лица и, накрая, създава се възможност да се оценяват и да се изписват продадените стоки и продукти от обектите.

Въпреки обективната необходимост от използването на продажната цена при текущото отчитане на стоките и на продуктите в магазините и в обектите за хранене и развлечения, разпоредба за това у нас няма дори и в новоприетия СС 2 – Отчитане на стоково-материални запаси. В резултат, в практиката съществуват редица самодейни решения, които не във всички случаи са издържани методически. Но тяхното битуване потвърждава недвусмислено реалната необходимост от възприемането на друга отчетна цена при текущото отчитане на стоките и стоковите операции в посочените дейности.

Отстъплението от историческата цена има и някои неудобства. Главното от тях е, че се нарушава операционно-резултатният характер на с/ка Приходи от продажби на стоки поради това, че и приходът от продажбите, и себестойността на продажбите се отчитат по нея по продажната стойност на продадените стоки. Другото неудобство се изразява в това, че салдото по с/ка Стоки се определя по продажната цена на стоките в противоречие с изискването за представяне на активите в баланса по нетната им стойност. Затруднява се, на следващо място, текущото отчитане на загубите на стоки и продукти, които, както е известно, се поемат от предприятието по тяхната доставна стойност. И накрая, усложнява се процесът на отчитането на стоките и стоковите операции, защото приемането на продажната цена като тяхна отчетна цена налага да се отчитат счетоводно и калкулираните в нея надбавки/надценки и ДДС за продажбите. За целта се използват две пасивни корективни сметки към с/ка Стоки с примерното наименование с/ка Надбавки/надценки в цените на стоките (и продуктите) и с/ка ДДС в цените на стоките (и продуктите). Сметките се кредитират със сумата на надбавките/надценките и на ДДС за продажбите, включени в цената на постъпилите стоки и продукти в магазините и в ресторантите и се дебитират със сумата на надбавките/надценките и ДДС, отнасящи се за продадените и за изписаните по други поводи стоки и продукти от магазините и ресторантите. Салдото по сметките трябва да показва сумата на корективите, отнасящи се за наличните стоки и продукти в магазините и ресторантите в края на периода.

По смисъла на Закона за счетоводството и на приложимите национални счетоводни стандарти не се изключва възприемането на друг ред за вътрешно текущо отчитане на стопанските операции, когато това се налага от конкретните условия на дейността. Към това допускане може спокойно да се причисли и възприемането на продажната цена при текущото отчитане на стоките и стоковите операции в посочените дейности. В края на периода трябва да се възстанови операционно-резултатният характер на с/ка Приходи от продажби на стоки, а наличните стоки да се представят в баланса по нетната им стойност. Това именно поражда проблема "надбавки/надценки" в края на периода. Тогава трябва да се определи сумата на надбавките/надценките в стойността на продадените стоки и продукти и с нея да се коригира себестойността на продажбите по дебита на с/ка Приходи от продажби на стоки, както и сумата на надбавките/надценките в стойността на наличните в края на периода стоки и продукти и с нея да се коригира сумата на салдото по с/ка Стоки. Самото определяне на посочените суми се затруднява по две причини. Първата произтича от начина на калкулиране на продажната цена, а втората - от нееднаквата ставка на надбавката/надценката за различните видове и групи стоки, съответно за различните категории на заведенията. Това налага използването на подходящи методи за определяне на търсените величини. 

Определянето на сумите на двата коректива в стойността на продадените и на наличните в края на периода стоки и продукти се извършва в обратен ред, т.е. първо се определя по правилото "над сто" сумата на ДДС в стойността на продадените и на наличните стоки и продукти. Така определените суми на ДДС се спадат от отчетната стойност на продадените и на наличните продукти и стоки, за да се определи тяхната стойност по цена на дребно (продажната цена за предприятието). Тя е базата за определяне на сумата на надбавките/надценките, тъй като те са елемент на тази именно цена. Но в нея са включени и доставните разходи и това води до известно изкривяване на търсените суми на надбавките/надценките.

В практиката у нас се прилагат два метода за определяне на сумата на надбавките/надценките в стойността на продадените и на наличните стоки и продукти. Това са методът на средния процент на надбавките/надценките и методът на надбавките/надценките за наличните стоки и продукти.

Съобразно изискванията на международните и национални счетоводни стандарти, стоките в търговските дружества следва да бъдат оценявани и отчитани текущо на принципа на историческата цена, което предполага използването на доставната стойност. За част от дружествата за търговия на дребно, този подход се оказва трудно приложим, поради невъзможността да се осъществи количественото отчитане на стоките по вид, цена и стойност.

Освен това за собствениците, е твърде важно осъществяването на действен и ефективен контрол върху търговските работници в обектите по отношение на тяхната материална отговорност. Използването на една и съща оценка за прихода и разхода на стоките, спомага салдото по счетоводната сметка за тях към определен момент вярно и точно да изразява техните  наличности.

Имайки предвид тези и от редица други причини, от обективен и субективен характер, в част от предприятията за търговия на дребно е възприета, в качеството на отчетна цена за стоките тяхната справедлива стойност. Същото се отнася и до отчитането на продуктите и стоките в заведенията за обществено хранене. Аналитичното им отчитане се организира по обекти и материалноотговорни лица само в стойностно изражение. 

Предвид изложеното и факта, че дружеството-жалбоподател има регистрирани обекти – 5 магазина за хранителни стоки и 2 ресторанта, разбираемо е отчитането на стоките и материалите по този начин. Както се каза по-горе в настоящото изложение, този метод е предпочитан именно за отчитане на стоки и материали в магазини и ресторанти. 

  По-нататък е необходимо да се посочи също така, че в годишния финансов отчет, посочването на стоките следва да стане по доставна стойност (цена на придобиване), при което да се покрият стандартните  изисквания за тях. Това налага прилагането на методика, позволяваща създаването на счетоводна информация за елементите на справедливата стойност и тяхното елиминиране с цел достигането на доставната стойност.

  За счетоводното отчитане на надценките и ДДС, калкулирани в справедливата стойност на стоките, е необходимо да се използват корективни, намаляващи сметки към сметките от група 30 Материали, продукция и стоки. За целта може да се използва с/ка 306 Надценки и други корективи, включени в цената на стоките, с аналитични сметки 3061 Надценки включени в цената на стоките, и 3062 ДДС, начислен в цената на стоките.   При всяка доставка на стоки в търговските обекти, тези сметки ще се кредитират, а при реализация, липси и други намаления на стоките - ще се дебитират. Салдото им може да бъде само кредитно и следва да съответства на наличните стоки в обектите в края на отчетния период. Счетоводните записвания протичат най-общо в следната последователност:

При постъпване на стоките в търговските обекти със справедливата им стойност ще се дебитира с/ка 304 Стоки, а ще се кредитират с/ки: 401 Доставчици – с покупната стойност, сметки от група 50 Парични средства – за изплатените разходи във връзка с доставката, с/ка 3061 Надценки, включени в цената на стоките и с/ка 3062 ДДС, Начислен в цената на стоките.

За отчитане на правото за ползване на данъчен кредит по фактурата на доставчика ще се дебитира с/ка 4531 Начислен данък за покупките и ще се кредитира с/ка 401 Доставчици.

Всяка настъпила промяна в справедливата цена на стоките, следва да се протоколира и осчетоводява. Когато тя е в посока на увеличение, със сумата на увеличението ще се дебитира с/ка 304 Стоки, а ще се кредитира  с/ка 3061 Надценки, включени в цената на стоките. При намаление на справедливата цена, съставената счетоводна статия ще бъде същата, но с червено записване.

За отчитане на прихода от продажби, на основание на отчетите за дневните продажби, ще се дебитира с/ка 501 Каса в левове и ще се кредитират с/ки: 702 Приходи от продажба на стоки и 4532 Начислен данък за продажбите.

Изчисляването  на дължимия ДДС в случая следва да стане с процент над сто към справедливата стойност на продадените стоки.

За отписване на продадените стоки се дебитира с/ка 702 Приходи от продажба на стоки и се кредитира с/ка 304 Стоки.

              За изписване на ДДС, калкулиран в отчетната цена на продадените стоки с червено записване ще се дебитира с/ка 702 Приходи от продажба на стоки и ще се кредитира с/ка 3062 ДДС, начислен в цената на стоките. Така по с/ка 3062 ДДС, начислен в цената на стоките ще остане салдо в размер на данъка, съдържащ се в отчетната стойност на наличните в края на отчетния период стоки.

  За определяне сумата на надценките на продадените, бракувани и липсващи стоки през периода се използва среден процент. Той се определя като към сумата на надценките за наличните в началото на периода стоки, се прибави сумата на надценките за получените през периода стоки и полученото се раздели на справедливата стойност на стоките през периода и така полученото отношение се умножи по сто. За осигуряване на посочения процент с информация служи кредитният сбор на с/ка 3061 Надценки, включени в цената на стоката и дебитният сбор на с/ка 304 Стоки. С този процент се коригира справедливата стойност на продадените през периода стоки и получената сума служи за изписване на надценките и привеждане на справедливата стойност на продадените стоки до размера на тяхната доставна стойност. За целта, с червено записване се дебитира с/ка 702 Приходи от продажба на стоки и се кредитира с/ка 3061 Надценки, включени в цената на стоките. Установената по този начин балансова стойност на продадените през отчетния период стоки ще намери отражение в разходната част на Отчета за приходите и разходите.

Изчисляването на среден процент на надценките за всички изписани през периода стоки в едно предприятие е желателно и в случаите, когато в него е възприето покупните цени по отделни стокови групи да се увеличават с еднакви като процент надценки. Съображенията за това са свързани с изключване на вероятността от допускане на грешки при отчитането на действителния финансов резултат при евентуални текущи отклонения от възприетите проценти.

При извършване на инвентаризация на стоките за отчетените излишъци ще се дебитира с/ка 304 Стоки по тяхната продажна стойност и ще се кредитират сметки: 3061 Надценки, включени в цената на стоките (със сумата на продажната стойност умножена по определения процент на надценките), 3062 ДДС начислен в цената на стоките /продажната стойност коригирана с установения процент на данъчната  ставка изчислен над сто/ и 709 Други приходи от дейността (с разликата).

При бракуване на стоки и липси, без вина на материалноотговорно лице ще се дебитират с/ки: 3061 Надценки включени в цената на стоките (с продажната стойност коригирана с установения процент на надценките), 3062 ДДС начислен в цената на стоките (с продажната стойност коригирана с процента ДДС изчислен над сто) и 609 Други разходи (с разликата), а ще се кредитира с/ка 304 Стоки по продажна стойност.

  При липси на стоки, за които е доказана вината на материалноотговорното лице с тяхната продажна стойност ще се дебитира с/ка 442 Вземания по липси и начети и ще се кредитира с/ка 304 Стоки. С установения процент на надценките за липсващите стоки, ще се дебитира с/ка 3061 Надченки включени в ценат на стоките и ще се кредитира с/ка 709 Други приходи от дейността. За начисления ДДС, с процента на данъка над сто от продажната стойност на стоките ще се дебитира с/ка 3062 ДДС начислен в цената на стоките и ще се кредитира с/ка 4532 Начислен данък за продажбите.

              За отнасяне на набраните разходи за обращение и тези за администриране на дейността по предназначение, следва да се дебитира с/ка 702 Приходи от продажба на стоки и да се кредитират: с/ка 611 Разходи за основна дейност и с/ка 614 Административни разходи. По този начин по с/ка 702 Приходи от продажба на стоки ще се формира финансовият резултат от дейността за периода. Ако той е положителен, с неговата величина ще се дебитира с/ка 702 Приходи от продажба на стоки и ще се кредитира с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година.

При отрицателен финансов резултат следва да се състави обратна счетоводна статия на последната.

В заключение трябва да се подчертае, че посоченият начин на отчитане на стоките в търговските дружества е известно отклонение от общоприетите и препоръчителни според приложимите счетоводни стандарти правила и принципи за текущо оценяване и периодично представяне на материалните запаси, поради което е нужно да се прилага ограничено и при първа възможност да бъде заменен като се съблюдава принципът за историческата цена.

В случая, каза се, безспорно е установен този начин на отчитане на стоковите ценности в ревизираното дружество. Така вещото лице е установило, че са налице идентични крайни и начални салда по процесната с/ка 304. От проверката на първичните счетоводни документи, което не е сторено от ОП, е установено, че фактурите и касовите отчети са отразени в дневниците за покупки и продажби, като несъответствия в това отношение не са констатирани от ОП. Установено е и, че са налице недействителни задължения, произтичащи от отчитането на платени вече, с приложени надлежни за това документи, задължения към доставчици. Няма спор и по надценката. Проблемът, както се посочи по-горе, е в начина на отчитане на стоките, който не е разбран от страна на приходната администрация.

В тази връзка е необходимо да се отбележи, че в РД изрично е посочено, че са заведени задължителните регистри, в съответствие със ЗСч и ППЗДДС, първичните счетоводни документи отговарят на изискванията на законите и пдзаконовите нормативни актове, текущото счетоводство е организирано по реда, определен в ЗСч и утвърден от ръководството на предприятието индивидуален сметкоплан, като негативните констатации са в насока: -  липса на стойностна връзка между начален и краен баланс, както и некоректно отразяване на счетоводните документи. Горното предполага, че този метод на отчитане е заложен в утвърдения от ръководството индивидуален сметкоплан, който обаче не е коментиран, а само е посочено, че има такъв. 

Необходимо е да се посочи също така, че коментар по този начин на счетоводните записвания от страна на органите по приходите не е правен нито в РД, нито в РА. Такъв коментар и анализ е направен от вещото лице, което конкретно е разгледало продадените стоки на база надценка, разходите по ОПР, разходи за суровини, материали, външни услуги, разходи за персонала, балансова стойност на продадените активи, разходи за лихви и други финансови разходи, както декларираните приходи и ползван данъчен кредит. В този смисъл вещото лице е посочило, че по дебита на с/ка 304 постъпват от с/ка 401 – Доставчици стоки с нетна стойност, като това са реално отчетените покупки; към тези покупки се прилага надценката от 16.25% и се получава заведената от дружеството в с/ка 30411 Надценки в търговия на дребно съответна сума.  Задълженията за ДДС пък се определят на база разлики в салдата по с/ка 304, изчислени на база приблизително реално салдо.  

За определяне на основа за облагане с ДДС са неотносими укрити приходи. ДДС е дължим за облагаеми доставки, стойността на които, се определя от страните по доставката, като в случая доставките са съобразно данните по първични счетоводни документи, които, както и органът по приходите, така и вещото лице са установили, че са отразени в СД по ЗДДС. Съгласно и заключението на вещото лице счетоводна сметка 304 по дебита се формира от заприхождаване на всяка стока при закупуването й, с доставната цена; кредита на счетоводна сметка 702 - Приходи от продажби на стоки  се формира от отчетените продажби, които са идентични с разпечатките от електронните касови апарати, с фискална памет; като стойности са записвани нетните приходи от продажби, без ДДС; прихода по сметка 702 е от продажби с надценка без ДДС.

В случая не е установено извършването на доставки, за които да не е начислен ДДС и да не са отразени в счетоводните регистри. Данъчната основа на доставката се определя от страните по нея. ДДС се начислява за осъществена облагаема доставка, като задължение за начисляване възниква на датата на данъчното събитие. В случая по ДДС са определени задължения без да са определени конкретни облагаеми доставки по смисъла на чл.12 ЗДДС. Не са констатирани неотчетени доставки.

При така установеното и извършените изчисления от страна на експертизата, съдът намира, че изводите на данъчната администрация по отношение така определените задължения за ДДС за м.12.2012 и м.12.2013 г., са неправилни и незаконосъобразни. Така според, вещото лице, при изложените по-горе, аргументи и изчисления от негова страна, данък върху добавената стойност за 2012 г. не се дължи, а за 2013 г. е установено ДДС в размер на 1 645.17 лв. и лихви за периода 15.01.2014 г. – 22.03.2017 г. – 532.17 лв.

Предвид изложеното, съдът намира, че РА в частта за определен за м.12.2012 г. ДДС в размер на 32 479.43 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 13 808.39 лв. следва да бъде отменен, а в частта за определен за м.12.2013 г. ДДС следва да бъде изменен, а именно: от 25 110.63 лв. на 1 645.17 лв. и лихвите от 8 123.62 лв. на 532.31 лв.

  Относно определяне основата за облагане с КД за 2013 г.

  Срещу констатациите и вменените с РА задължения по ЗКПО жалбоподателят е изложил възражения за незаконосъобразност поради неправилно приложение на чл.46 ал.1 т.1 от ЗКПО - за увеличението на финансовия резултат по отношение на дължими суми към доставчици, поради което и неправилно е преобразуван финансовият резултат за 2013 г. със суми по фактури за 2007 и 2008 г.

Междувременно от ССчЕ безспорно се установи, че всички тези задължения са приети за недействителни, тъй като по неизвестни причини са посочени като неплатени, а всъщност са надлежно платени и към тях са приложени касови бонове за извършени плащания. Отделно от това вещото лице е направило проверка и по отношение на някои доставчици – „****“ ЕООД, както и е констатирало, че ОП е приел, че тези задължения са недействителни. 

В тази част съдът приема възраженията на жалбоподателя за основателни. Жалбоподателят ангажира пред съда доказателства, от които да се формира извод, че фактическите констатации в РА по отношение на публичните задължения по ЗКПО в тази част, тъй като неправилно органът по приходите е отписал тези задължения по давност и е отчел приходи от отписване на несъществуващо задължение.

В случая съдът приема, че страните не спорят по установените в ревизионното производство факти, а по прилагането на закона.

Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат извода, че фактическите констатации на органите на приходна администрация са истинни, но направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон.

Следва извод, че неправилно и незаконосъобразно ревизиращият орган е преобразувал финансовия резултат за 2013 г. на основание чл.46 ал.1 т.1 от ЗКПО със сумата от 11 300 лв., за което е определил и допълнителен корпоративен данък, ведно с дължимата лихва.

  Що се отнася до допълнително начисления КД за 2013 г. в резултат на установени разлики в началното и крайно салдо на с/ка 304, предвид изложеното в частта по ЗДДС, съдът намира изводите на приходната администрация за неправилни и незаконосъобразни. В този смисъл вещото лице е осчетоводило наново всички покупки и продажни документи, при което е получило салдо по с/ка 304 – Стоки в размер на 87 279.40 лв. към 31.12.2013 г., приложило е методиката на ОП, при което е получен следният резултат:

  Крайно салдо за 2013 г. – 87 279.40 лв.

  Начално салдо за 2014 г. – 79 053.55 лв.

  Разлика – 8 225.85 лв., като в тази сума е включена и надценката в размер на 16.25%. Отчетна стойност на стоките в тази разлика  - 7 086.00 лв.

  Нетен размер на прихода -  1 136.85 лв.

  Взема в предвид и констатацията за неправомерно приспадане на данъчна загуба от 2007 г. в размер на 11 300.00 лв.

  Облагаема основа  - 12 439.85 лв., при което е определен дължим КД за 2013 г. в размер на1 243.99 лв., и лихви за периода 01.04.2014 г. – 22.03.2017 г. – в размер на 376.15 лв.

Предвид установените несъответствия и противоречия в анализа на счетоводните данни в РД, на които са основани фактическите и правни изводи и е направено предложението за установяване на задължения за КД в РА, съдът намира, че същият в тази част следва да бъде изменен, като така определеният с РА размер на КД за 2013 г. следва да бъде изменен като се намали от 13 869.41 лв. на 1 243.99 лв., съответно и лихвите – от 4 193.59 лв. на 376.15 лв.

Отделно от горното съдът обсъди и изразеното становище на  ответника в представената защита / л. 1538/ , в която  се преповтарят констатациите от процесния РД относно размера на крайното салдо на с/ка 304-Стоки за 2012г. и разликата с началното салдо на същата сметка за 2013г.

Не се взема отношение по установеното в приетата ССЕ, в която съвсем ясно е посочено, че намиращата се на л.1241 от делото ОВ е с титуляр РПК „*** ***”, а не „***” ЕООД. Като в същото време по делото е налична представена в хода на ревизията на органите по приходите ОВ за м.12.2012г. с титуляр „***” ЕООД.

Вещото лице е изложил в заключението си, че крайните салда на сметките от тази ОВ са идентични като размер с началните салда на същите сметки в използваната от органите по приходите ОВ за 2013г., но по този въпрос също ответника е игнорирал констатациите на ССЕ.

В писмената защита се преповтарят констатациите от процесния РД и относно размера на крайното салдо на с/ка 304 Стоки за 2013г. и разликата с началното салдо на същата сметка за 2014г.

Както е посочено на л.6 от експертизата- Дружеството използва един метод на отчитане на стоки, който се използва доста рядко. Стоките се отчитат по продажна стойност, като се начисляват и корективи за надценката и начисления върху продажбите ДДС. Това усложнява отчитането и ако не си наясно какво е правено стигаш до неверни изводи. Експерта твърди, че е изготвил експертизата на база наличните по делото журнал Главна книга и хронологични ведомости, като е посочил на кой лист от делото се намират съответните счетоводни записвания.Очевидно обаче органа по приходите не е коментирал тези журнали в своите констатации, и не е направил подобни изводи за счетоводството на жалбоподателя, което навежда на мисълта, че тези счетоводни журнали не са били разглеждани.

Органите по приходите са начислявали надценка на разликата в салдата по с/ка 304 Стоки, съответно ДДС върху така определената разлика + надценка от 16.25%. Според експертизата обаче тази надценка е включена в салдото по сметката. Това заключение е подминато без коментар в писмената защита на ответника.

Напълно са подминати заключенията на ССЕ относно специфичния начин на водене на счетоводството на  жалбоподателя и в частност на с/ка 304 Стоки.

В ССЕ е установено и наличието на счетоводна операция извършена през 2013г. с която е коригиран счетоводния резултат в посока увеличение, като е формирана печалба и е начислен окончателен данък.

В Хронологичен опис за Дт на с/ка 702 Приходи от продажби на стоки/л.1300/ констатирах сторнировъчна счетоводна операция, за която не е посочено основание за извършването и, а именно:

Дт с/ка 702 Приходи от продажби на стоки., Кт с/ка 304 Стоки-99777,00лв.

Това е типичната операция която се взема когато се изписват продадените стоки. В случая проблема е, че тази операция е взета със знак минус. Тоест, това е сторнировъчна операция, в резултат на която се увеличава дебита и салдото на с/ка 304 Стоки. От друга страна се намаляват изписаните разходи и се увеличава годишния счетоводен резултат, в смисъл-счетоводната печалба. Като резултат се получава едно увеличение на дебитния оборот и крайното салдо по сметката с несъществуващи стоки в размер на 99777,00лв.

Резултата е едно салдо по с/ка 304 за 2013г., което е увеличено, без да има реални документи за покупката им.

Очевидно от всичко е, че констатациите на органите по приходите са градени без задълбочено разглеждане на всички налични по делото и представени в хода на ревизията счетоводни документи и журнали.

По отношение КД за 2013г.

Преповтаря се казаното в Решение на ОДОП. С едно изречение се посочва разликата в крайното салдо по с/ка 304 за 2013г. и началното салдо по същата сметка за 2014г.

Както е установено от ССЕ и е неопровергано от ответника, тази разлика се дължи на целенасочена счетоводна операция. В резултата от тази операция е намален размера на изписаните стоки и е увеличен финансовия резултат за година. Дружеството е декларирало данъчна печалба, която очевидно е нереална.

Както е посочил експерта, тази операция не е коректна и документално обоснована. Но крайния резултат от нея не е укриването на данъци. Напротив. Тя води до начисляването на КД. Не е налице ощетяване на фиска.

Всъщност експертът е работил по същите счетоводни журнали от които са направили своите изводи и органите по приходите. Разликата е, че видно от подробно изложените данни/включително и по кой лист от делото се намират/, експертът е работил с всички счетоводни журнали, а не с ограничена част от тях.

При този изход на делото и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват за страните съобразно уважената част на жалбата. На основание чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за жалбоподателя сторените разноски са в размер на 432.49 (четиристотин тридесет и два и 0.49) лв., а за ответника – 495.83 (четиристотин деветдесет и пет и 0.83) лв.

Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, V състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16000916006015-091-001/22.03.2017 г., потвърден с Решение № 710/28.08.2015 г. на директора на  дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително начислен ДДС  за м.12.2012 г. в размер на 32 479.43 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 13 808.39 лв.

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16000916006015-091-001/22.03.2017 г., потвърден с Решение № 710/28.08.2015 г. на директора на  дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително начислен ДДС за м.12.2013 г. като намалява същия от 25 110.63 лв. на 1 645.17 лв. и лихвите – от 8 123.62 лв. на 532.31 лв., както и в частта за допълнително установен корпоративен данък за 2013 г. като намалява от 13 869.41 лв. на 1 243.99 лв. и лихвите – от 4 193.59 лв. на 376.15 лв.

ОСЪЖДА Л.Х.М., като управител на „***“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:***, с адрес за призоваване: с. ***, да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – Пловдив сумата от 495.83 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – Пловдив да заплати на Л.Х.М., като управител на „***“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:***, с адрес за призоваване: с. ***, сумата от 432.49 лв., разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.             

                                                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: