РЕШЕНИЕ

Град  Пловдив, 06.10.2017година 

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ- ХХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретар Полина Цветкова, като разгледа доклад­ва­­ното от съдия Вълчев административно дело № 1969 по опи­са за 2017 година на Административен съд- гр.Пловдив, прие за установено следното:

Производство по чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.186 ал.4 от ЗДДС.

Подадена е жалба от търговско дружество ***ЕООД с ЕИК***, със седа­ли­ще и адрес на управление ***представлявано от управителя си ***, чрез адв.П. про­тив За­повед за налагане на принудителна административна мярка № 30-0242734 от 21.06.2017г., издадена от Ди­­рек­тор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Плов­див, с която спрямо дружеството е на­ло­жена принудителна административна мярка на ос­но­ва­ние чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС– запечат­ва­не за срок от 7 /седем/ дни спрямо обект „бърза закуска“, находящ се в ***като на основание чл. 187 ал.1 от ЗДДС е за­бра­нен и достъпът до него.

В подадената до съда жалба се сочи, че оспорения административен акт е постановен в нарушение на ма­те­риалния и процесуалния закони. В съдебно заседание се явява като процесуален представител адв. П., който поддържа жалбата. По същество счита, че въпросната заповед не е мо­тивирана и е несъответна на целта на закона. Дава мнение, че няма основания да се счита, че за тях не е налице правен интерес от разглеждане на спора. Дава мнение, че са налице предпоставките за отмяна на акта като незаконосъобразен и претендира направените в производството разноски.

Ответникът –Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр.Пловдив, чрез про­цесуалния представител юриконсулт Г. е на становище, че жалбата е не­ос­нователна. Поддържа се, че извършването на административното нарушение е надлежно установено и обсъдено в мотивите на процесната заповед, като е посочено, че това е в пряка обвързаност с приложимостта на наложената административна мярка, която е била изтърпяна. Това според него обосновава извод за липса на правен интерес от обжалването. Сочи се също така, че в заповедта са изложени подробни мотиви, което я прави законосъобразна. Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна със становището на страните и събраните в хода на съдебното производство доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Последващото предварително изпълнение на административният акт, с който и наложена принудителната административна мярка, не е аргумент да обоснове липсата на правен интерес от нейното обжалване. Меродавен е именно момента на издаване на административният акт, към който следва да се преценя и наличието на правен интерес за жалбоподателя, което е в съответствие с изискванията на чл.146 т.1-5 от АПК

Разгледана по същество тя е основателна.

От фактическа страна се установи следното:

На 12.06.2017г. в 12.30часа на посоченият търговски обект- бърза закуска, намираща се на адрес ***и стопанисван от жалбоподателят е извършена проверка от длъжностни лица при ТД на НАП-Пловдив. При контролна покупка от  органите по приходите на един брой катма с шоколад на стойност 3.50 лева, към момента на плащането не бил издаден фискален бон от въведеното в обекта фискално устройство с ИН DT386826 с ФП 02386626 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изи­ск­ванията на Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г. на МФ. Затова се пристъпила към цялостна проверка на обекта относно спазване на данъчното законодателство. В хода на осъществяването и бил изведен дневен отчет без нулиране от посоченият касов апарат, при което се установило, че поредният номер на необходимият за издаване фискален бон е следвало да бъде №0029365/12.06.2017г.. направена била проверка на касовата наличност, при което се установило, че на ФУ е разчетена в размер на 25.60 лева, а фактическата съгласно направения опис на парични средства е в размер на 531.20лева, от които 500.00 лева са били служебно въведени пари в касата при започване на работния ден. Изискано било явяване на управителя на дружеството на 15.06.2017г.. За така осъществената проверка бил издаден Протокол за извършена проверка сер.АА №0242734/12.06.2017г.., а в последствие и обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка №30-0242734/21.06.2017г., като било допуснато нейното предварително изпълнение по реда на чл.60 ал.1 от АПК. С определение  №1428/11.07.2017г. на Административен съд-Пловдив била отхвърлена жалбата на „***“ЕООД по направено искане да бъде отменено разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за наложена принудителна административна мярка. На 12.07.2017година съгласно протокол за запечатване сер.АА №0014120 на ТД на НАП-Пловдив посоченият обект „бърза закуска“ бил запечатан и бил забранен достъпа до него за седем дни, а отпечатването било извършено на 19.07.2017г.. За констатираното административно нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ бил съставен АУАН № F314943 от 06.07.2017г., издаден от Д. Д., заемащ длъжността „инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Пловдив. Няма данни по делото дали е издадено НП, което да е влязло в сила или не.

Описаната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства- получената административна преписка с вх.№12526/11.07.2017г. на Административен съд- гр. Пловдив, заповед за компетентност на издалия административният акт орган № ЗЦУ-1657/29.12.2016година и Заповед №РД-09-1110/19.06.2017г.,  Протокол за запечатване на обект сер. АА №0014120/12.07.2017г. и Протокол за извършена проверка №0302326/12.07.2017г. на ТД на НАП-Пловдив.

При така установената фактическа обстановка, съобразно събраните по делото доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Обжалваната Заповед за принудителна административна мярка представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати, с оглед предвидените в него неблагоприятни последици. В процесният административен акт са инкорпорирани типизирани съображения придаващи му характер на бланкетно създадена форма, в което се попълват само индивидуалните белези на нейния ад­ресат. Срока на действие на принудителната мярка е определен на седем дни, като се констатира типизирани съображения /бланкетна форма/ от­носно продължителността на този срок, като в посочената графа са попълнени и други данни относно конкретния нарушител, осъщественото от него противоправно по­ведение и относимите към този въпрос факти и обстоятелства.

Безспорно неиздаването на съответен документ за осъществената про­даж­­ба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба, е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст материални правила за поведение, а не в хипотеза на наложено админист­ра­тив­но наказание /каквато е уредбата по чл.124а от ЗАДС/. Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е оп­ре­де­ле­на в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Казано с дру­ги думи, при прилагането на ПАМ, във всички случаи, трябва да бъде спазен установеният в чл.6 от ДОПК, принцип на "съразмерност", според който админи­ст­ративният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни ин­те­реси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се из­дава, а когато с административния акт се засягат права или се създават задъл­же­ния за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-бла­гоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.

Преценката за съответствие на принудителната мярка с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипо­те­зи­те на чл.186 ал.1 от ЗДДС. В конкретният случаи от мотивите на оспорената Заповед става ясно , че на казаната правна норма е приета за осъществена хипотезата на 186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС, която касае запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По отношение на прилагане на хипотезата в чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС, мярката запе­чат­ване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предот­в­ра­ти извършването на друго противоправно поведение от страна на наруши­те­ля. Следва да се има предвид, че във всички случаи изводът, че съществува та­кава възможност, трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкрет­ни обективни обстоятелства, от които може да се изведе обоснован извод, че на­ру­шителят може да извърши друго административно нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на принудителната мярка е индивидуален ад­ми­нистративен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и като такъв следва да от­го­варя на изискванията за форма, установени с АПК. В тази насока, разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК налага в админист­ра­тивния акт да се съдържат фактическите и правните основания за издава­не­то му. Съответно, според изискването на чл.186 ал.3 от ЗДДС, мярката се нала­га с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него ли­це. В моти­ви­те на оспорената заповед е посочено, че по повод осъществена проверка на 12.06.2017г., която била обективирана в ПИП от 12.06.2017г., било установено че. била осъществена покупка, за което е заплатено в брой, но не би­­ла издадена касова бележка, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки. Действително нормата на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени сан­к­ции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за из­да­ване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по устано­ве­ния ред за доставка/продажба. В издадената заповед обаче не са изложени мотиви относно възможността провереният субект да извърши друго нарушение, което да бъде предотвратено с наложената принудителна мярка. Следва в тази насока да се подчертае, че в тежест на административния орган е да уста­но­ви всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на при­ну­дителната административна мярка. От събраните по делото доказателства по никакъв начин не бе до­ка­зано от административния орган, че е налице проявлението на онези факти и обстоятелства, които субсу­ми­рат при посочения фактическия състав извода, че от нейното прилагане би се предотвратило бъдещо нарушение на фискалната дисциплина, което пряко и непосредствено засяга бюджета. Тези конкертни обстоятелства следва да бъдат посочени така, че от тях да е налице пряк и непосредствен извод, че водят до обоснована необходимост от  приложението на нормата на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС. Изложеното от административният орган за това, че обекта е на оживено място, с голяма посещаемост на клиенти не се подкрепя от събраните писмени доказателства, нито  от други допълнителни такива. Напротив, от приложеното извлечение от съкратен отчет на фискална памет не се констатират налични големи обороти в обекта, а към момента на проверката несъответствието между касова наличност и отчетената на ФУ е в размер на 5.60 лева.

Продължителността на срока на наложената принудителна мярка също не е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно опреде­ле­ния от органа срок на действие, съобразно изискването на чл.59 ал.2 т.4 АПК. С оспорената заповед е постановено запечатването на процес­ния обект и забрана на достъпа до него да е с продължителност от седем дни, което е един минимален срок, в долната граница на предвидената в закона възможност до 30 дни, като не са изложени никакви мотиви от­нос­но упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъоб­ра­з­ност да определи максимално допустимия по закона срок за действие на мяр­ка­та. Непосочването на мотиви относно срока, за който се налага принуди­тел­ната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона по смисъла на чл.6 от АПК с оглед на неговата съразмерност, каквито са изискванията и на чл.146 т.5 от АПК и в който смисъл се прави възражение от жалбоподателя. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо в конкрет­ния случай е счел, че следва да бъде определен конкретният му размер от седем дни. Доколкото органът по приходите не е сторил това, Съдът не би могъл да преце­ни дали той е упражнил своето правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.146 от АПК, за оспорване на инди­ви­дуалните административни актове.

Това нарушение е особено съществено и е допълнително основание процесната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд - Решение № 4971/14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009 г., I-во отд; Решение № 3726/19.03.2009 г. на ВАС по адм.д. № 14058/2008 г., I-во отд; Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 11179/2009 г.

При този изход на спора, с оглед на това, че от жалбоподателят не са направени разноски и не е направено искане за присъждане на раз­нос­ки, а за ТД на НАП - Пловдив такива не се дължат, то разноски не се присъдиха.

Водим от горното, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна За­повед за налагане на принудителна административна мярка № 30-0242734 от 21.06.2017г., издадена от Ди­­рек­тор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Плов­див, с която спрямо ***ЕООД с ЕИК***, със седа­ли­ще и адрес на управление ***представлявано от управителя си *** е на­ло­жена принудителна административна мярка на ос­но­ва­ние чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС– запечат­ва­не за срок от 7 /седем/ дни спрямо обект „бърза закуска“, находящ се в ***като на основание чл. 187 ал.1 от ЗДДС е за­бра­нен и достъпът до него.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върхов­ния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за по­с­тановяването му.

СЪДИЯ: