Р Е Ш Е Н И Е

№ 86

Град Пловдив, 15 януари 2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в публично заседание на 06,12,2017година в състав:

  Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ

при секретар В.К., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1975 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.24б, ал.7 ЗАДС.

Жалбоподателят   “***” ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителите М.Н.А.А.Н.и С.П.Г.обжалва Решение № 578/15.05.2017 г. на Началника на ТМУ Митница – Пловдив за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, потвърдено с Решение № Р-441/16.06.2017 г., на Директора на Агенция “Митници”.   

В жалбата, както и в хода по същество  се твърди неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на Решение № 578/15.05.2017 г. на Началника на ТМУ Митница - Пловдив, с което се отказва да се издаде на жалбоподателя удостоверение за освободен от акциз краен потребител., цитира се практика на ВАС, като се претендира и присъждането на съдебни разноски.

Административният орган чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата. Счита, че са съобразени всички относими към момента на отказа обстоятелства и моли за присъждането на юк. Възнаграждение.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, за която е налице правен интерес от оспорването, тъй като оспореното решение има неблагоприятни правни последици за дружеството, защото препятства пораждането на едно субективно право.

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването на решението на директора на Агенция „Митници“, с което е приключило обжалването по административен ред на решението на началника на Митница Пловдив, и е срещу административен акт, който съгласно чл.24б, ал.7 ЗАДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Изложеното налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че производството по издаване на оспореното решение е започнало въз основа на искане на жалбоподателя с рег. № 32-81774 от  24.03.2017 г. на ТМУ ПЛОВДИВ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, депозирано по реда на чл. 24а, ал. 6 от ЗАДС, до началника на митница Пловдив.

Към искането са приложени относимите  към правния спор документи, съгласно чл. 248, ал. 6 от ЗАДС, а именно:

1.                       Декларации от лицето С.Г., че лицето не е в производство по несъстоятелност и в ликвидация, съгласно  чл. 24а, ал. 3, т. 2 от ЗАДС., 2.             Свидетелство за съдимост на  С.П.Г.на основание чл. 24а, ал. 3, т. 2 от ЗАДС.,  3. Декларация от С.Г. - управител на дружеството-жалбоподател и 4.          Декларация. че лицето не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация., 5.       Пълномощно от М.Н.А.А.Н..,  6.            Копие от технологична схема на обекта;  7.Копие от нотариален акт № 41, том IV, рег. № 5524. дело № 523 от 2016 година;  8.Удостоверние № 215/13.11.2007г. за въвеждане в експлоатация на строеж., 9.Договор за предоставяне на услуги № CNT-118150 от 22.02.2017 r . сключен Между "***" ЕООД и „***" АД;  10.Спецификация за минимално количество природен газ за доставка.,  11.Характеристика на монтираните aгpeгати и инсталации;  12. Удостоверение за регистрация на обект за производство на храни № 101/37815 от 14.12.2011г., издадено от ОДБХ гр. Пазарджик;  13.Технологична схема на производствения процес, разходни норми и максимални стойности на технологични загуби.

На 04.04.2017г. са изискани допълнителни документи и обосновки във връзка с изискванията на 3АДС и ППЗАДС.

На 19.04.2017г. с писмо. рег. №32-104764 на ТМУ Пловдив, от  "***" ЕООД са представени допълнително:

- ново искане за издаване на удостоверение за ОАКП; - три броя декларации и свидетелство за съдимост от  управителя на  дружеството ***.

Извършена е проверка на дружеството обективирана в протокол за проверка №17БГ-3000А015123 от 28,04,2017г. , като в крайна сметка е прието , че енергийният продукт - природен газ с код по КН 27112100 е за изгаряне  чрез газови горелки, вследствие на което отделената топлина се използва за нагряване на вода в парни котли до получаването на наситена пара необходима в гореописаните технологични процеси и че този енергиен продукт по никакъв начин не може да попадне в приложното поле на чл. 4. т.10 и 33а от ЗАДС - /за химическа редукция и при елeктролитни, металургични и минералогични процеси/ или за  други цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, съгласно изключението  по чл. 4, т. 37, буква ,,б" от ЗАДС.

В процесното Решение е прието че енергийният продукт - природен газ за който жалбоподателя иска освобождаване от акциз попада в определението за  гориво за отопление и съгласно чл. 4, т. 37 от ЗАДС  в сила от 01.01.2016г.,  поради което не могат да бъдат приложени разпоредбите на  чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, поради което на основание чл. 246, ал. 5 от ЗАДС е откaзaно издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на  жалбоподателят .

По административен ред решението е обжалвано поради което с Решение № Р-441 /16.06.2017 г. на Директора на Агенция “Митници”, жалбата е отхвърлена  като неоснователна.

В съдебната фаза , по искане на жалбоподателя  беше допусната съдебно-техническа експертиза,  с вещо лице инженер-технолог по хранителни технологии със следните задачи:

- Чрез проследяване на производствения процес да се установи дали според начина на употреба процесният енергиен продукт – природен газ с код 27112100, е предназначен за отопление /т.е. затопляне на помещения/ или за производство ;

-  Производствената технология предполага ли отделянето на топлина и технологически възможно ли е производството без такова отделяне на топлина;      

- Дали процесната технология представлява отоплителна инсталация или инсталация /производствена линия/ за производство на доматено пюре ;

- Какви са времевите рамки на производствения цикъл в предприятието, и предполагат ли те ползването на процесния енергиен продукт в основната му функция отопление, т.е.затопляне на помещенията ;

- Какъв е начинът на отопляване на офисите в административната сграда на предприятието.

По делото е прието заключението  / л.122/ на инж. К. от което се установява , въз основа на направен оглед на място в гр.Пазарджик , в консервната фабрика, след запознаване с целия технологичен процес, че единствения въведен консуматор на газта  в поточната линия се явяват два броя парни котли, парата от които се използва в технологията само за изсушаването на домати. Експерта е установил , че отоплението в помещенията, както производствените, така и офис помещенията се извършва с климатици и това се вижда от приложения снимков материал / л. 127/.

Разпитан е и свидетел  Г. / л 141/ , която твърди че работи като главен технолог в процесното предприятие от създаването му и до момента, запозната е с производствения процес и заявява , че не е възможно да се използва газта за отопление, тъй като разпределителното табло е разположено от външната страна на имотната граница на имота, газта по подземен газопровод идва и се подава в котелното помещение с което се  захранват две газови горелки към два парни котела, които са свързани с производството на доматената продукция.

Експертизата и показанията на свидетеля не са оспорени от страните , поради което няма пречка съдът да ги кредитира съобразно другите приети по делото доказателства.

От правна страна съдът следва да изложи , че разгледана по същество жалбата е основателна, предвид следното:

   Съгласно разпоредбата на чл.2, §1, б) от Директива 2003/96/ ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията /наричана по-долу „Директивата”/ за целите на настоящата директива терминът „енергийни продукти” се отнася за продукти, които са с кодове по КН от 2701 до 2702 и от 2704 до 2715. В настоящият случай няма спор, че продуктът с наименование „природен газ/газообразно състояние” е с код по КН 27112100 – т.е. попада в обхвата на тази дефиниция. Според чл. 2, § 3, пр. І  от Директивата когато енергийните продукти са предназначени за използване, предлагани за продажби или използвани като моторно гориво или гориво за отопление, различни от онези, за които в настоящата директива е определено ниво на облагане с данъци, те се облагат в зависимост от употребата със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво. Т.е. разпоредбата извън изрично предвиденото в самата нея изключение предвижда, че когато един енергиен продукт е предназначен, използва се или се предлага за продажба като горива /моторно или за отопление/, то следва той да се обложи данъчно така, както би се обложило съответното гориво. Директивата в чл. 2, § 4 посочва, че нейните разпоредби не се отнасят до б) следните приложения на енергийни продукти и електроенергия: - енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление.  Изключението на нормите на директивата се отнася именно за енергийните продукти, определени като такива за целите на прилагането и, които се използват /т.е. фактически са предназначени/ за цели, различни от посочените горива. Или не трябва тези енергийни продукти като краен резултат от потребяването им да служат за моторно гориво или за гориво, предназначено за отоплителни инсталации. Това е единствено възможният смисъл на посочените разпоредби на директивата. В ЗАДС материалноправният режим на освобождаванията на акцизните стоки, представляващи енергийни продукти е уреден в чл. 24 от ЗАДС. По отношение на конкретния енергиен продукт релевантни са разпоредбите на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Според последната освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Посоченият текст коректно транспонира по – горе разписаното в директивата изключение и касае освобождаването от акциз, поради което следва да се тълкува по същия начин – енергийният продукт се освобождава от акциз, когато се използва /т.е. фактически е предназначен/ за цели, различни от посочените горива. Като всяко изключение от принципа и това изключение следва да се тълкува стриктно и по-скоро стеснително. Затова по аргумент за противното, следва да се приеме, че само когато се констатира използването на определен енергиен продукт /в случая природен газ/ като моторно гориво или като отоплително гориво, той подлежи на акцизно облагане в съответствие с общия принцип на директивата и на чл. 2, т. 3 и чл. 13 от ЗАДС.

Към момента на предявяване на искането, до момента на издаване на оспорвания акт тази процедура е уредена на законово ниво в разпоредите на чл.24а – 24ж от ЗАДС/изм. ДВ, бр. 54/2012г./.

   Настоящата инстанция намира, че всички изискуеми се по чл. 24а, ал. 5 и ал. 6 от ЗАДС доказателства са били представени от жалбоподателя в резултат на проверката. Следва да се посочи, че в правилника, а понастоящем и в закона, няма изискване за конкретното съдържание на документа, с който претендиращия освобождаването трябва да установява разходни норми по повод на конкретната суровина, представляваща енергийния продукт, който ще се потребява за различни от горивата цели. Посочените изисквания на закона в чл. 24б, ал. 1 от ЗАДС и с оглед на материалноправните норми на директивата и закона, както и с оглед на целите им. Процедурата е разписана с цел да се установи от митницата, че освободените от облагане с акциз на конкретните стоки – енергийни продукти ще се ползват за всякакви други цели, освен изрично посочените. Дружеството е описало подробно технологичния процес за производство, приложило е и разходни норми на суровините, необходими му за съответните крайни продукти.     

Основният спорен въпрос по делото е дали заявеният продукт-природен газ е такъв по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС - "енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторното гориво или гориво за отопление" и ако не е, дали функционално е използван за гориво за отопление. В настоящият случай, жалбоподателят е подал искане за издаване на  удостоверение за освободен от акциз краен потребител до компетентния орган - Началник Митница Пловдив, по местонахождението на обекта си „Фабрика за преработка на плодове и зеленчуци”, находящ се в гр. Пазарджик, на ул. Болнична № 69.

Предвид горното съдът приема , че не е налице законово основание за  възникване на данъчно задължение -  облагане с акциз, на основание на  чл. 19 и чл. 20 от ЗАДС. Налице е законовото основание на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз потреблението на посочения енергиен продукт за заявените с искането цели, по отношение на жалбоподателя и за издаване на това лице на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, съгласно подаденото искане от 24,03,2017г.

 В рамките на административното производство по издаване на удостоверението, уредено в чл. 24а  и сл. от ЗАДС, митническият орган  има правомощия на орган по приходите да извършва проверка относно изпълнението на изискванията на  приложимия ЗАДС за издаване на исканото удостоверение за освобождаване от облагане с акциз на акцизна стока, в случая посочения енергиен продукт с код по КН 27112100, която се използва за цели различни от моторно гориво и гориво за отопление.

Със заключението на вещото лице, както и от показанията на разпитания свидетел несъмнено се доказа, че горивото е ползвано единствено като енергиен източник в производствения процес за  получаване на наситена пара, а не за отопление. От това, че при изгарянето на горивото се отделя топлина, не следва непременно, че то се ползва за отопление. Неоснователно е посочването в мотивите на решението  на чл. 4, т. 37 от ЗАДС.   

За да се приеме, че даден вид гориво е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е необходимо отделяната топлина при използването му да се употребява в основната й функция. В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно е установено, че целта, с която е използван процесният енергиен продукт, е производството на наситена пара за получаване на доматено пюре, а не за отопление.

Предвид горепосоченото, следва да се приеме , че неправилно административният орган е отказал издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител в полза на жалбоподателя, което налага отмяна на оспореното решение и присъждане на претендираните разноски в размер на 850 / осемстотин и петдесет/ лева, съобразно приложените доказателства за това /л. 41, 108 и 144/.

Така мотивиран и на основание чл. 173, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд Пловдив, V състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 578/15.05.2017 г. на Началника на ТМУ Митница – Пловдив за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

ВРЪЩА административната преписката на Началника на Митница Пловдив, за издаване на законосъобразен административен акт по искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител  с рег. № 32-81774 от  24.03.2017 г. на ТМУ ПЛОВДИВ , депозирано по реда на чл. 24а, ал. 6 от ЗАДС,  на “***” ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителите М.Н.А.А.Н.и С.П.Г., при съблюдаване на указанията по приложение на закона дадени в настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за издаване на административния акт, считано от съобщаването.

ОСЪЖДА Митница Пловдив да заплати на “***” ЕООД, с  ЕИК *** съдебни разноски в размер на 850 / осемстотин и петдесет/ лева . 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: