Р Е Ш Е Н И Е

№1771

 

Град Пловдив, 23 октомври 2017 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1977 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „фирма” АД против предписание № 0006032 от 12.05.2017 г., издадено от главен инспектор към ОБДХ Пловдив, с което на основание чл.30а, ал.1, вр. чл.30, ал.1, т.4 ЗХ на дружеството е предписано при опаковането на българско кисело мляко, произведено по БДС 12:2010, да се използват само посочените в т. 8.1 от БДС 12:1010 три вида материал за опаковки – полистирен, стъкло и керамика.

Според дружеството-жалбоподател оспореното предписание е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон  и при  несъответствие с целта на закона, неспазване на предвидената в закона форма. Административният орган не е посочил конкретна разпоредба на нормативен акт, която е нарушена, като се излагат доводи, че БДС 12:2010 не е нормативен акт и съгласно чл.5, ал.1 ЗНС спазването му е доброволно. Според дружеството-жалбоподател обжалваният акт е нищожен, издаден от некомпетентен орган, тъй като служителите на БАБХ са упълномощени да извършват проверки за качествените характеристики на храните и нямат право да проверяват опаковките. Иска се отмяна на оспореното предписание и присъждане на направените разноски.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и твърди, че е действал правомерно. Според него съществува стандарт и той трябва да се спазва, тъй като предприятието доброволно е решило да прилага стандарта.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат на оспорения акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от акта, и в срока по чл.149, ал.3 АПК (обжалваното предписание е връчено на 12.05.2017 г., срещу него е постъпила жалба с вх. № 1325 от 26.05.2017 г. до директора на ОДБХ Пловдив, който се е произнесъл с писмо с вх. № 1139 от 12.06.2017 г.). Следователно жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

Със заповед № РД-11-816 от 21.04.2017 г.  на изпълнителния директор на БАБХ е наредено на директорите на областните дирекции да разпоредят извършване на проверка на млекопреработвателните предприятия, находящи се на територията на съответната област, по изпълнение на изискванията на БДС при производството на кисело мляко – БДС 12:1210.

Със заповед № 120 от 25.04.2017 г.  на директора на ОБДХ Пловдив е наредено на комисия в състав: д-р Г.Ч., главен инспектор в отдел КХ, и д-р М.Б., главен инспектор отдел КХ, да извършат проверка на обект Млекопреработвателно предприятие, стопанисвано от фирма ОМК АД.

На 04.05.2017 г. е извършена проверка от назначената комисия, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 0036605 от 04.05.2017 г. Комисията е констатирала, че произведеното „Българско краве кисело мляко“ с масленост 3,6 % и 2 % и партиден номер L85122.05 е разфасовано в полипропиленови кофички с вместимост 0, 400 кг и капачки от алуминиево фолио, доставени от „фирма“ АД и придружени от декларация за съответствие и протокол за изпитване на обща миграция, съгласно изискванията на Регламент 1935/2004 и 10/2011 на ЕО. Комисията е констатира също, че в т. 8.1 от БДС 12:2010 са посочени три вида материал за опаковки – полистирен, стъкло и керамика, а използваният от фирма АД материал за кофички и капачки не е вписан в стандарта, разрешен е за контакт с храните, безопасен е, и е в съответствие с изискванията на европейското и националното законодателство в областта на безопасността на храните. Етикирането на готовия продукт (информацията върху опаковките и капачките) е в съответствие с т.8.2-8.5 от БДС 12:2010, коректно е изписано „Българско краве кисело мляко“ и носят знака „БДС 12:2010“.

Във връзка с констатираните факти е издадено предписание № 0006032 от 12.05.2017 г. – предмет на обжалване в настоящето съдебно производство.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, доколкото страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон.

При тези факти съдът намира, че оспореното предписание е законо-съобразно и не са налице основания за неговата отмяна.

Съгласно чл.30а, ал.1 ЗХ в случаите, когато при официалния контрол компетентните органи са констатирали несъответствие с нормативните изисквания, се предприемат някои от действията по чл.30, ал.1 с цел производителят или търговецът на храни да предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствието и причините за появата му. В настоящия случай предписаната мярка е тази по чл.30, ал.1, т.4 ЗХ – посочване в писмен вид на конкретно установените от компетентните органи отклонения от нормативните изисквания, без да дават указания за начина на отстраняване.

Съгласно чл.28, ал.1 ЗХ Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) извършва официален контрол върху всички храни с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води. Следователно всички служители на агенцията, натоварени със задължение за извършване на официален контрол, притежават правомощията по чл.30, ал.1 ЗХ.

С оглед на така създадената правна регламентация съдът намира, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган (по аргумент от чл.28, ал.1, ЗХ) – главен инспектор в ОДБХ Пловдив, на когото със заповед на директора на ОБДХ Пловдив е наредено да извърши проверка в „Млекопреработвателно предприятие“ с рег.№ BG1612001EO, стопанисвано от фирма АД, с адрес: ****, и е определен обхватът на проверката – да се акцентира на спазването на физико-химичните и микробиологичните показатели според изискванията на БДС при производството на българско кисело мляко БДС 12:2010, етикетирането на готовия продукт, спазването на изискванията на т.8.1 от БДС 12:2010, като при установяване на несъответствия се предприемат действия в съответствие с действащото законодателство.

Следователно главният инспектор от ОДБХ Пловдив като държавен служител и част от личния състав на БАБХ, ОДБХ Пловдив, има качеството на компетентен орган по смисъла на чл.28, ал.1 ЗХ, който да извършва официален контрол върху всички храни. Не се споделя възражението на дружеството-жалбоподател за нищожност на оспореното предписание, тъй като БАБХ според него извършва оценка на съответствието на качествените характеристики на храните. Това твърдение е невярно, защото съгласно чл.27, ал.3 и 4 ЗХ  официалният контрол се извършва на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни и включва контрол на обектите за производство и търговия с храни, употребата и съхранението на храни, процесите, материалите, веществата, дейностите или действията, включително транспортирането на храни. Официалният контрол се състои от една или няколко от следните дейности:  1. инспекции на:  а) сгради, прилежащи площи, помещения, съоръжения и технологично оборудване, включително на транспортни средства, използвани при производството и търговията с храни, съоръжения, използвани при първичното производство, както и на храните; б) суровини, съставки, спомагателни вещества и други продукти, използвани за производство и приготвяне на храни; в) полуготови храни; г) материали и предмети, предназначени за контакт с храните; д) почистващи и поддържащи препарати и процеси, както и пестициди; е) етикетиране, представяне и рекламиране на храни включително съответствието им с Регламент (ЕО) № 510/2006 и Регламент (ЕО) № 509/2006; 2. проверки на хигиенните условия в обектите за производство и търговия с храни; 3. оценка на процедурите за прилагане на добри практики, на системата за управление на безопасността на храните или на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато тя е неприложима - на процедурите в съответствие с нейните принципи; 4. вземане на проби и образци и провеждане на анализи и изследвания; 5. контрол на хигиената на персонала; 6. преглед на документацията и записите, които могат да имат връзка с оценката на съответствието с изискванията на законодателството по храните; 7. разговори с ръководителите и изпълнителите в предприятията за производство и търговия с храни; 8. отчитане на стойностите, регистрирани от средствата за измерване, използвани в обектите за производство и търговия с храни; 9. проверки на регистрираните стойности от средствата за измерване в обекта чрез използване на собствени средства за измерване от компетентните органи; 10. оценка на съответствието на качествените характеристики на храните с изискванията на национални стандарти и стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган; 11. други дейности, необходими за осигуряване изпълнението на целите на закона. Следователно главният инспектор има право да извършва инспекция на материалите и предметите, предназначени за контакт с храните, съгласно чл.27, ал.4, б.“г“ ЗХ.

Оспореното предписание е издадено в установената в чл.59, ал.2 АПК писмена форма на мотивирано решение, съдържащо всички реквизити.

Вярно е, че в разпоредителната част на оспореното предписание липсва адресат, но той еднозначно и недвусмислено е описан в заглавната му част, поради което не може да се говори, че е налице такова съществено нарушение на изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на акта само на това основание.

Макар оспореното предписание да е лаконично и кратко, неправилно е да се твърди, че не съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Това е така, защото както съдебната практика, така и правната теория са единодушни в становището, че мотивите на акта могат да се съдържат и в други документи, част от административната преписка по издаване на същия този акт, какъвто в случая е констативния протокол. В този смисъл не може да говори, че изобщо липсват мотиви. В констативния протокол в достатъчна степен ясно и точно са изложени констатациите на комисията от проверката в дружеството-жалбоподател, преценката им през призмата на действащото българско и европейско законодателство и констатираното нарушение на изискванията на БДС 12:2010. В случая не е налице нелогичност или вътрешно противоречие в мотивите на административния орган, която да води до невъзможност да се преценят конкретните му съображения за издаване на оспореното предписание, поради което дори и да се приеме, че мотивите са недостатъчни, това само по себе си не може да се квалифицира като съществено нарушение на изискването за форма, което само на това основание да води до незаконосъобразност на оспореното предписание.   

Съдът не възприема твърдението на дружеството-жалбоподател, че не са налице основания по чл. 30, ал.1, т.4 ЗХ за издаване на предписание, тъй като изискването, заложено в БДС 12:2010, не се съдържат в друг нормативен акт, а самият стандарт се прилага доброволно по аргумент от чл.5, ал.1 ЗНС.

По смисъла на § 1, т.1 ДР ЗНС „стандарт“ е документ, който е съставен чрез общо съгласие и определя за общо и повтарящо се прилагане правила, основни насоки или характеристики за дейности или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства, а според т. 2 „български стандарт“ е стандарт, който е разработен, приет и одобрен от БИС и е общодостъпен. Национален стандарт за българско кисело мляко БДС 12:2010 е документ, който е съставен чрез широко обществено обсъждане и определя за общо и повтарящо се прилагане правила, насоки и характеристики за дейностите или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства при производство на кисело мляко, стандарт, одобрен от Българския институт за стандартизация, който е общодостъпен. БДС 12:2010 е съобразен с Регламент (ЕО) № 1935/2004, в който са определени  изискванията към производителите и търговците на материали и предмети, предназначени за контакт с храни. С наредба № 3 от 04.06.2007 г. за специфичните изисквания към материалите и предметите, различни от пластмаси, предназначени за контакт с храни, се осигурява изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1935/2004.

Съгласно т. 8.5 от БДС 12:2010 продукти, на които е извършено оценяване на съответствието, носят означението БДС 12:2010. В настоящия случай при проверката е установено, че върху опаковките на киселото мляко, произведено от ОМК АД, е изписано „Българско краве кисело мляко“ и е поставен знака „БДС 12:2010“, т.е., върху етикета се съдържа информация за потребителите, че за продукта е извършено оценяване на съответствието по БДС 12:2010 на киселото мляко, предлагано от дружеството-жалбоподател,. Съответно за дружеството-жалбоподател е налице задължение да спазва изцяло изискванията на стандарта, за което се е съгласило доброволно. В този смисъл не е налице противоречие с чл.5, ал.1 ЗНС, тъй като дружеството-жалбоподател само се е задължило да спазва изискванията на стандарта, след като етикетира готовата си продукция със знак „БДС 12:2010“, както и предвид обстоятелството, че е подало заявление за издаване на удостоверение по чл.63, ал.3 ЗМГО. Според настоящия съдебен състав смисълът на доброволното спазване на стандартите се състои именно в това – всеки производител самостоятелно и по собствено решение, без възможност за оказване на административен натиск от страна на държавата и нейните органи, да избере прилагането на българските държавни стандарти и съобразяването на техните изисквания при осъществяването на своята стопанска дейност. Веднъж избрано обаче, това поведение се превръща в норма за поведение за съответния стопански субект и той не може да се отклонява от изискванията на стандарта, освен ако се откаже от ползването на обозначението му.

Съгласно т.8.1 от БДС 12:2010 опаковането на българско кисело мляко се извършва в съдове, произведени от материали, предназначени за контакт с храни, както следва: полистиренови кофички с вместимост до 1 kg; стъклени буркани с вместимост до 1 kg и  керамични съдове с вместимост до 1 kg. В БДС 12:2010 не са включени  нови опаковки, произведени от полимерни материали, предназначени за контакт с храни, каквито материали са използвани от фирма АД. В сегашния си вид този стандарт ограничава съхранението на кисело мляко само до три вида опаковки от полистирол, керамика, стъкло. Следователно за дружеството-жалбоподател съществува задължение за използването само на посочените в стандарта видове опаковки.

С оглед всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „фирма” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от изпълнителните директори К.В. и С.Д., против предписание № 0006032 от 12.05.2017 г., издадено от главен инспектор в ОБДХ Пловдив, с което на основание чл.30а, ал.1, вр. чл.30, ал.1, т.4 ЗХ на „фирма” АД е предписано при опаковането на българско кисело мляко, произведено по БДС 12:2010, да се използват само посочените в т. 8.1 от БДС 12:1010 три вида материал за опаковки – полистирен, стъкло и керамика.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: