РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

 РЕШЕНИЕ

 

  № 1619

 

гр. Пловдив, 11.10. 2017 год.

 

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

           при секретаря  РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1992 описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност  /ЗДДС/.

            Образувано е по жалба на “З.1989“ ЕООД, ЕИК ****,с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК ****,, представлявано от управителя Е.Г.К.против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 275894 – F - 300275/10.07.2017г., издадена от Х.Г.Х.– Директор Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване спрямо търговски обект - клетка 19/20, I навес, находящ се в стоково тържище „Р.-95“АД, с Първенец, общ.Родопи, обл.Пловдив, както и забрана на достъпа до него за срок от 2 /два/ дни.

          Твърденията в жалбата са, че процесната заповед е незаконосъобразна, неправилна, необоснована, немотивирана и противоречаща на материалния и процесуалния закон. Иска се от съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна.

            Ответната страна – Директор Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и иска присъждане възнаграждение за осъществена  юрисконсултска защита.

            Административен съд – Пловдив, дванадесети състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, на жалбата, събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното : 

            Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

            Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

            Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна, следното:

            При извършена проверка на 10.04.2017г. с начален час 12:06 часа, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 167200576817_1/10.04.2017г.  на транспортно средство марка Ситроен с рег № РВ 9746 СА(стопанисван от Е.” БГ ЕООД, с ЕИК ******, спрян в района(преди изход) на Зеленчукова борса с.Първенец, общ.Родопи, обл.Пловдив, органите по приходите са констатирали, че за извършена продажба от “З.1989“ ЕООД, ЕИК ******на обща стойност 25,00 лв. е издадена фискална касова бележка № 002538/10.04.2017г. от ФУ с ИН ZК032234 и ФП 50037164(собственост на “З.1989“ ЕООД), която не съдържа задължителните реквизити по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. на МФ. Представената към момента на проверката от присъствалото лице И.В.С.(купувач и водач на транспортното средство) фискална касова бележка №  002538/10.04.2017г.  съдържа реквизит „зеленчуци“ и обща сума - 25, 00 лв., но не съдържа задължителния реквизит по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. на МФ – количество по видове закупени стоки.

            Продажбата е била извършена от търговски обект - клетка 19/20, I навес, находящ се в стоково тържище „Р.-95“АД, с Първенец, общ.Родопи, обл.Пловдив, стопанисван от  „З.1989“ ЕООД (съгласно представени писмени обяснения от Е.Г.К.– управител на „З.1989“ ЕООД, документирани с протокол № 0873308/10.05.2017г.), на „Е. БГ“ ЕООД с ЕИК ****.Нарушението е извършено на 10.04.2017г. от въпросния търговски обект.

            На 10.05.2017г. бил съставен АУАН № F300275 за констатирано нарушение на  чл.26, ал.1,т.7 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4,т.4 от ЗДДС.

            Приложен е и протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 167200576817_1/10.04.2017г., ведно със събрания при проверката фискален бон, издаден от дружеството на 10.04.2017г.

            Описаните в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 167200576817_1/10.04.2017г. и АУАН № F300275/10.05.2017г. факти и обстоятелства са изцяло възприети от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр.Пловдив и възпроизведени в издадената от него Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 275894 – F - 300275/10.07.2017г., с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване спрямо търговски обект - клетка 19/20, I навес, находящ се в стоково тържище „Р.-95“АД, с Първенец, общ.Родопи, обл.Пловдив, както и забрана на достъпа до него за срок от 2 /два/ дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и чл.186,ал.3 от ЗДДС.

          Прието е, че в случая е нарушен начинът за издаване на фискални касови бележки от фискално устройство, касаещ задължителните реквизити, които трябва да съдържат същите, регламентиран в Наредба № Н – 18/13.12.2006г. на МФ, по смисъла на чл.26, ал.1,т.7 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4,т.4 от ЗДДС.

          В този контекст в оспорената заповед са изложени и съображения, че при извършени други две проверки на транспортни средства на контрагенти на дружеството - жалбоподател, съответно,  на 10.04.2017г. и на 11.04.2017г., обективирани в съответно съставени протоколи, също е констатирано издаване на касови бележки от дружеството, които не съдържат задължителния реквизит  по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. на МФ – количество по видове закупени стоки.

           Изложени са съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че  при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, вида на упражняваната търговска дейност - търговия на едро с плодове и зеленчуци и местоположението на търговския обект – стоково тържище с.Първенец със значителен поток от хора и неотразяването на количеството и стойност на предлаганите стоки - плодове и зеленчуци, както и целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

           Описано е, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.

           Изложени са мотиви, че издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, като се счита, че неизпълнението на задълженията показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство.

           Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби, водещи до неправилно определяне на дължимите налози.

           В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

           В хода на съдебното производство са представени от страна на жалбоподателя и са приобщени към доказателствения материал по делото фактури от 02.10.2017г. за доставка на стоки с получател „З.1989“ ЕООД и отчети от контролна лента на ЕКАФП от 13.04.2017г. и 14.04.2017г.

           Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

            Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, законосъобразността на административния акт, какъвто е заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде преценена на всички основания по чл.146 от АПК. В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС, вр. с чл.7, ал.1, т.2 от ЗНАП и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016 година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите. Същата е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорената заповед обаче е издадена в противоречие с материалния закон и е несъответна на целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв - основания по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК. В последващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

           В случая правното основание за налагане на процесната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, съгласно която правна норма запечатване на обект за срок до тридесет дни се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Фактическото основание е установеното обстоятелство, че на 10.04.2017г.  дружеството при извършена продажба е издало фискален касов бон, който не съдържа задължителния реквизит количество по видове на закупените стоки. В случая не е спорно обстоятелството, че в търговския обект има фискално устройство, което е надлежно регистрирано, нито е спорно обстоятелството, че за продажбата е издаден касов бон. Действително деянието, представляващо нарушение на чл.26, ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, каквото е констатирано при проверката от контролните органи, е административно нарушение, но не за всяко административно нарушение законодателят е предвидил в нормата на чл.186 от ЗДДС възможност за налагане на принудителна административна мярка. Установената липса на посочените в АУАН и обжалваната заповед реквизити на касовият бон, издаден от търговеца, без всякакво съмнение засяга правата на потребителя при извършване на продажбата и за това търговеца следва да се санкционира по реда на специалния закон, но същото в никаква степен не влияе на отчитането на оборота от продадените стоки, защото  фискалното устройство е надлежно фискализирано и може да издава фискални бонове, а факта, че то е регистрирано в НАП, обосновава извода, че там е известен конкретния оборот, реализиран от съответния търговец и съответния негов обект, за който се отнася.

          Каза се, че с оспорената заповед е постановено, запечатването на процесния обект и забрана на достъпа до него да е с продължителност от два дни, при предвиден в закона максимален срок до тридесет дни. Във връзка с размера на срока са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи срок за действие на мярката. При упражняване на правомощието за определянето му, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от два дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона.

           Разбира се, не трябва да се забравя, че принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл.6, ал.2 от АПК.   

            Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва с оглед характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. В казуса налагането на принудителна административна мярка за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на министъра на финансите, изразяваща се в запечатване на търговския обект, дори да е установено нарушение от вида на визираните в посочената разпоредба,   не съответства на нито една от целите на ПАМ, които са посочени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. В конкретния случай запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба, както би бил например случая при други нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите - липса на издадена фискална касова бележка за конкретна продажба, липса на въведено в експлоатация фискално устройство, липса на дистанционна връзка с НАП за подаване на данни или други подобни. В случая принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС не би могла да предотврати или поправи и вредните последици за фиска от неотчитане на продажба по съответния ред, тъй като продажбите, каза се, се отчитат. Дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. Посоченото, каза се произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл.6, ал.2 от АПК. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но напротив, би ограничило в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок, при отчитане и на обстоятелството, че се касае за търговска дейност с  бързо развалящи се стоки. Действително, докато е възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращото действие е възложено на системата на санкции, а не на административната принуда. Съвсем отделен е въпросът, че в случая констатираното при проверката на 10.04.2017г. от контролните органи на НАП  нарушение е било отстранено от жалбоподателя непосредствено след извършване на проверката, като още на третия ден след самата проверка дейността на търговеца вече е била приведена в съответствие със законовите изисквания, видно от представените по делото отчети от контролната лента на ЕКАФП от 13.04.2017г. и 14.04.2017г. Тоест целта, която преследва закона с налагането на конкретната принудителна административна мярка, а именно преустановяване възможността провереният субект да извърши друго подобно нарушение, вече е изпълнена.

           Предвид гореизложеното, съдът счита, че наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за нарушение на чл. 26, ал. 1 т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите, обективирана в Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 275894 – F - 300275/10.07.2017г., издадена от Х.Г.Х.– Директор Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив  преследва цели,  несъответстващи на законоустановените цели на административната принуда, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

            Очевидно е, че в случая не е обоснована необходимостта и основателността, да се предприеме процесната принудителна административна мярка, а съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК в тежест на органа по чл.186, ал.3 от ЗДДС е да установи основанията за  предприемане на съответната административна мярка. 

           Обратно, в жалбата са изложени съображения, подкрепени със съответните доказателства, които се субсумират в извода, че налагането на процесната принудителна административна мярка, в случая би накърнило имуществените интереси на дружеството жалбоподател в степен, надхвърляща преследваната от закона.

           Предвид изложеното, настоящия съдебен състав счита, че  жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 275894 – F - 300275/10.07.2017г., издадена от Х.Г.Х.– Директор Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване спрямо търговски обект - клетка 19/20, I навес, находящ се в стоково тържище „Р.-95“АД, с Първенец, общ.Родопи, обл.Пловдив, както и забрана на достъпа до него за срок от два дни е основателна и следва да бъде уважена.  

 При посочения изход на спора, оспорващия има право на присъждане на сторените разноски по производството, но от страна на същия не е направено искане за присъждане на направените разноски, поради което и не се следва произнасяне на съда в тази насока.

           Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ по жалбата на  “З.1989“ ЕООД, ЕИК ****,с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК ****, представлявано от управителя Е.Г.К.Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 275894 – F - 300275/10.07.2017г., издадена от Х.Г.Х.– Директор Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване спрямо търговски обект - клетка 19/20, I навес, находящ се в стоково тържище „Р.-95“АД, с Първенец, общ.Родопи, обл.Пловдив, както и забрана на достъпа до него за срок от 2/два/ дни.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: