Р Е Ш Е Н И Е

1422

19 юни 2018 г., гр.  Пловдив,

В  И М Е Т О   НА   Н А Р О Д  А

 

         Административен  съд - Пловдив, ХХІV  касационен  състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

                                                                    Председател: Владимир Вълчев

                                                                             Членове: Дарина Матеева

                                                                                          Велизар Русинов

 

При секретар  К.Р.с участието на Окръжна прокуратура – Пловдив , чрез Прокурор Гинка Лазарова  сложи за разглеждане  касационно КНАХД №1005 по описа  за  2018 година, докладваното от Члeн - съдия Велизар Русинов.                                           Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.     Образувано е по касационна жалба, подадена от касатор К.И.Н.  , против Решение № 363/26.02.2018 год., постановено по АНД № 6906/2017 год., по описа на Районен съд - Пловдив, VІІІ - ми н.с., с което е ИЗМЕНЕНО Наказателно постановление № 243/17.07.2017 год., издадено от Началник на РУ на МВР - гр.  Хисаря, с което на К.И.Н., е наложено административно наказание - глоба в размер на  300.00 / триста/ лева, за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, като е НАМАЛЕНА глобата в размер от 300.00 / триста/лева  в размер на 100.00 /сто/ лева.В бланкетната касационната жалбата се твърди за нарушение на процесуалния и материалния закон и в този смисъл се иска от настоящия състав отмяна на обжалваното решение.         Касационни основания се съдържат в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.Иска се решението на ПРС  да бъде отменено.                                                                 Ответникът, Районно управление на МВР – Хисаря,не изразява становище.                                                                                  Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.                             Административен съд – Пловдив, в настоящия касационен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира за установено следното:                                                                        Касационната жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Процесното наказателно постановление е издадено във връзка с това касаторът е бил санкциониран за това, че на 13.06.2017г. около 10:20 часа в гр. ***, във връзка със специално съобщение с № 317р-5953/07.06.2017г. касаторът не е изпълнил издадено устно полицейско разпореждане да му бъде извършена проба, изразяваща се в предоставяне на ДНК материал за нуждите на ЗМ № 469/2000г. За това му бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 896192/13.06.2017г., който той подписал без възражение, като такова не последвало и в срока по чл.44 от ЗАНН.Въз основа на акта, впоследствие е издадено и процесното наказателно постановление/НП/. В качеството на свидетел по делото пред ПРС е разпитан актосъставителя, който сочи, че като униформен полицейски служител е бил помолен от свой колега да издаде устно разпореждане на  касатора за представяне на ДНК материал за нуждите на разследване по ЗМ 469/2000г., което касаторът е отказал да изпълни. Това довело до съставяне на АУАН. Показанията на актосъставителя  ПРС е възприел като обективни, ясни и точни относно възприетото от него по време на процесния случай.Въз основа на събраните по делото доказателства, ПРС е приел, че касатора е извършил състава на нарушението по чл.64, ал.1 от ЗМВР, като в АУАН и НП е посочена правилната квалификация на деянието. ПРС е установил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание. В АУАН, а в последствие и в НП, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на касатора да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си,което е сторил. От събраните по делото пре д ПРС  доказателства се установява по несъмнен начин, че  касаторът е отказал да представи ДНК материал за нуждите на разследване по ЗМ 469/2000г; и е осъществил от обективна страна състава на нарушението по  чл. 64, ал.1 от ЗМВР. Съгласно императивната разпоредба на чл. 64, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено, а съгласно ал.2 на същия член те могат да бъдат и устни. По силата на ал.4 на цитираната норма, разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Съобразно чл. 57, ал.1 от ЗМВР полицейски органи са органите на Главна дирекция "Криминална полиция", Главна дирекция "Охранителна полиция", Главна дирекция "Гранична полиция", Областните дирекции, Специализирания отряд за борба с тероризма, Дирекция "Сигурност на Министерството на вътрешните работи" и звената "Общинска полиция", които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал.1, т.1 – 3, 6 и 7. Не се спори,че  като служител в  РУ на МВР – гр. Хисаря актосъставителя  е бил полицейски орган. С оглед специално съобщение с № 317р-5953/07.06.2017г.  във връзка с разследване по ЗМ 469/2000г. същият е разпоредил на  касатора  да предостави ДНК проба за нуждите на ЗМ 469/2000г., като това е станало посредством устно разпореждане. Разпореждането изхожда от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР, с властнически функции и е  било в кръга на неговата компетентност. Вместо това, обаче касаторът е отказал да му бъде извършена ДНК проба. Тези показания, досежно главния факт на доказване и в съществената си част, касаеща конкретните действия и поведение на жалбоподателя не се опровергаят с насрещни доказателства – гласни или писмени такива пред ПРС и в настоящото производство . Процедурата по чл.68, ал.5 от ЗМВР е принудителна административна мярка и сама по себе си не изключва  неизпълнение на полицейско разпореждане по чл.64, ал.1 от ЗМВР. Ето защо ПРС правилно е приел за доказано по несъмнен начин, че с действията си късатора е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по  чл. 64, ал.1 от ЗМВР, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му  за това нарушение.Правилно ПРС, е приел ,че административнонаказващият орган не е съобразил тежестта на извършеното нарушение, като е определил наказание над минимума предвиден в чл.257, ал.1 от ЗМВР без да е изложил аргументи в тази насока, което е довело до неправилно налагане на наказанието. Ето защо съобразявайки чл.27 от ЗАНН ПРС, правилно е приел, че наказанието глоба в размер на 300 лева трябва да бъде намален на 100 лева,като е изменил НП в тази му част.Във връзка с горното на  касатора  бил съставен Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/, а въз основа на съставения акт било издадено и  наказателно постановление, за нарушение на чл. 64, ал.1 от ЗМВР. С наказателното постановление/НП/ касатора   бил санкционирана за това, че  не е изпълнил полицейско разпореждане. За да измени атакуваното НП въззивният съдът е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата незаконосъобразност. В съставения АУАН и НП е дадено точно описание на извършеното административно нарушение и са посочени конкретните нарушени законови разпоредби – чл.64 ал.1 от  ЗМВР и съответно на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложило съответното наказание,като ПРС го е изменил в рамките на минималния размер. Наказващият орган правилно е приложил материалния закон,но при индивидуализацията на наказанието не е изпълнил задълженията си по чл. 27 от ЗАНН, не отчел е смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като е наложил съответното на нарушението административно наказание ,но не в законновия минимум,което е сторено от ПРС.Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението си съдебният състав е достигнал до обосновани изводи по прилагане на материалния закон. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят  от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения на материалния и процесуален закон и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното,  Административен съд - Пловдив, ХХIV к.състав,

Р        Е        Ш         И:

          Оставя в сила Решение №363/26.02.2018 год., постановено по АНД №6906/2017 год., по описа на Районен съд - Пловдив/ПРС/.       Решението не подлежи на обжалване.

      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: