Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1488

 

гр. Пловдив, 22 юни 2018 год.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на петнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                            НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,

ЗДРАВКА ДИЕВА,

 при секретаря Пламена Каменова и с участието на прокурора Иван Спиров, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1006 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.119, ал.1, т.т.1 и 3 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

“****” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК ****, представлявано от ****- управител, обжалва Решение №289 от 19.02.2018г. по Н.А.Х дело №7546 по описа на Районен съд- Пловдив за 2017г., ХХ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №К-040429 от 02.06.2017г., издадено от директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Стара Загора и Кърджали към Главна дирекция “Контрол на пазара” в Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на “****” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради незаконосъобразност и неправилност и постановяване на решение по същество, с което да се отмени процесното НП.

Ответникът по делото- Регионална дирекция за областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Стара Загора и Кърджали към Главна дирекция “Контрол на пазара” в КЗП- не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Иван Спиров, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. А разгледана по същество е неоснователна.

Съдът приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 13.02.2017г., по повод спазване разпоредбите на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (ЗТТСТИ), е извършена проверка от служители на РД- Пловдив на КЗП, в магазин за електронни цигари, находящ се ****, стопанисван от дружеството касатор. В рамките на проверката е прието за установено, че в магазина се предлагат за продажба електронни цигари; течности за тях- никотинови и безникотинови; резервни части- капачета, мундщуци, изпарителни глави, силиконови уплътнители; контейнери за многократно пълнене. Прието е за установено, че предлаганите за продажба стоки са предимно внос от Китай, а вносител е дружеството касатор. Прието е за установено, че в магазина се предлагат 2 модела електронни цигари, както следва: Eleaf iStick Pico, както и Joyetech eVic Basic User Manual. За посочените 2 броя модели електронни цигари се предоставя търговска гаранция чрез гаранционна карта, предоставена от касатора. Прието е за установено, че в гаранционната карта не се съдържат данни за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.чл.112 – 115 от ЗЗП; не се съдържат данни за съдържанието и обхвата на търговската гаранция; не се съдържат данни за съществените елементи на нейното прилагане (търговската гаранция), начините на предявяване на рекламации, срок на търговската гаранция.

За установеното в рамките на проверката е съставен Констативен протокол с №К-0241729 от 13.02.2017г., с който са дадени предписания, на основание ЗТТСТИ, управителят на фирмата или упълномощено от него лице да се яви в РД- Пловдив на КЗП на 23.02.2017г. и представи документи за произхода на двата модела електронни цигари, както и документ, удостоверяващ подадено уведомление до Министерството на икономиката, съгласно изискванията на ЗТТСТИ. Като приложение към посочения констативен протокол по преписката са приети: фискален бон от 13.02.2017г. и Инструкция за експлоатация/Гаранционна карта.

На 23.02.2017г. в РД- Пловдив на КЗП се явява ****- управител на “****” ЕООД, като представя документ за самоличност, справка за актуалното търговско състояние на дружеството от Търговския регистър (ТР), документи за произхода на електронните цигари.

За резултата от проверката на документите е съставен Протокол за проверка на документи с №К-0098370 към Констативен протокол с №К-0241729 от 13.02.2017г. Пак на 23.02.2017г. е съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №К-040429, с който деянието на дружество касатор, изразяващо се в предоставянето на търговска гаранция за продаваните електронни цигари, чрез гаранционна карта, в заявлението на която карта не се съдържа необходимата и задължителна информация за: правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.чл.112 – 115 от ЗЗП и посочва ясно, че търговската гаранция не оказава влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията от чл.чл.12 – 115 от ЗЗП и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, съгласно гаранцията по чл.чл.112 – 115 от зЗП, съдържание и обхват на търговската гаранция, съществени елементи за нейното прилагане и начини на предявяване на рекламация, се квалифицира като административно нарушени по смисъла на чл.119, ал.1, т.т.1 и 3 от ЗЗП.

Против съставения АУАН постъпва възражение с Вх.№П-03-521 от 27.02.2017г., след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на основата на верните фактически дадености прилага закона правилно, като потвърждава оспореното НП. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е нужно.

Според разпоредбата на чл.119, ал.1, т.т.1 и 3 от ЗЗП, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на дружеството касатор, заявлението за предоставяне на търговска гаранция съдържа задължително информация за: 1) правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112 – 115, и посочва ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112 – 115, и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112 – 115; 3) съществените елементи, необходими за нейното прилагане, и по-специално: начините за предявяване на рекламации; срок на търговската гаранция; териториален обхват на търговската гаранция; име и адрес на лицето, предоставящо търговската гаранция, и име и адрес на лицето, пред което може да бъде предявена търговската гаранция, когато това лице е различно от лицето, предоставящо търговската гаранция.

            В случая, видно от приетата по преписката гаранционна карта, придружаваща продажбите на електронни цигари в магазина на касатора, в същата няма установеното от закона съдържание. Съответно, налице е съставомерно деяние по смисъла на чл.119, ал.1, т.т.1 и 3 от ЗЗП от обективна страна. Освен това, както правилно приема районният съд, производството по установяването на нарушението е проведено от компетентни за целта лица и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което оспореното пред районния съд НП е законосъобразно и правилно и като потвърждава НП, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона. Респективно, решението на районния съд е правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да се остави в сила.

Разбира се, според Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

В случая обаче, по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че процесното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, поради което не може да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №289 от 19.02.2018г. по Н.А.Х дело №7546 по описа на Районен съд- Пловдив за 2017г., ХХ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №К-040429 от 02.06.2017г. на директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция “Контрол на пазара” в КЗП, с което на “****” ЕООД, ЕИК ****, е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1………………..

 

2………………..