РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

                 

 

      Р Е Ш Е Н И Е

 

           № 1480

 

           гр. Пловдив, 22. 06. 2018 год.

 

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА ПЕТРОВА

                                               

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно НАХД № 1014 описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив чрез пълномощника Н.Х.К.срещу решение № 366 от 26.02.2018г. на Пловдивския районен съд, VIII  ми н.с. постановено по НАХД № 4751 по описа на същия съд за 2017г., с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 16-001597/10.07.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” /Д ИТ/ гр. Пловдив, с което на „Х.Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:  гр.***, автогара Р., ет.*, представлявано от В.Г.Д.- управител, е наложено административно наказание  -  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл. 416, ал.5, вр. чл.415, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.415, ал.2 от КТ.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати възприетите от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи наказателното постановление до степен на неговата незаконосъобразност, поради което и като е отменил наказателното постановление първоинстанционния съд е допуснал нарушение на закона.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено и наказателното постановление.

3. Ответникът по касационната жалба – „Х.Б.“ ООД в депозирано по делото писмено възражение и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Х.М., оспорва основателността на подадената жалба.  

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Х.Б.” ООД против наказателно постановление /НП/ № 16-001597/10.07.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” /Д ИТ/ гр. Пловдив, с което му е наложено административно наказание  -  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл. 416, ал.5, вр. чл.415, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.415, ал.2 от КТ.

НП е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №16-001597 от 07.06.2017г., съставен от Б.С.К., на длъжност главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда“- гр.Пловдив.

Обективираните в акта за установяване на административно нарушение фактически констатации, възприети и от първостепенния съд, се свеждат до следното :

На 07.06.2017г. с цел извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство, служители на Д ИТ гр. Пловдив – Б.К. и Ц.М., посетили административната сграда на „Х.Б.” ООД гр. Пловдив, находяща се на бул. „*** - автогара „Р.”. При влизането си в сградата, инспекторите уведомили служител на дружеството, че са служители към Д ИТ и помолили да се уведоми някой от ръководството, че следва да се извърши проверка. Инспекторите били посрещнати от служителка на дружеството към отдел „Човешки ресурси”, на която се легитимирали и същата ги поканила в приемната. Същата била уведомена, че за проверката ще са необходими документи като: ведомости за заплати от месец декември 2016г., присъствени форми от месец декември 2016г., правилник за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за работната заплата и документи, свързани с работното време. Документите били представени от служителката и след разглеждането им, била помолена да направи копия на някои от тях. Докато инспекторите изчаквали изготвянето на копията и преглеждали останалите документи, в приемната дошли управителят на „Х.Б.” ООД – г-н Д.и  И.Г.– зам.управител. Тогава Г-н Д.се развикал на инспекторите, че нямат право да гледат документи и че нямат работа там. Въпреки че отново се легитимирали със служебните си карти и разяснили правомощията си да извършват проверки навсякъде и по всяко време без изрична заповед, г-н Д.издърпал от ръката на Б.К.  служебната й карта и я хвърлил през балкона на долния етаж, след което изгонил инспекторите от приемната с викове: „Махайте се от тук…Напуснете веднага”. При това положение му било заявено, че ще му бъде съставен акт, поради противозаконното  пречене на контролния орган да изпълни служебните си задължения. След принудителното напускане на сградата от инпекторите, чрез телефонно обаждане било потърсено съдействие от органите на МВР с цел отново да се влезе и да се състави АУАН. След пристигане на трима служители на Първо РУ на МВР Пловдив, инспекторите опитали отново да влязат и да се срещнат с управителя  на дружеството – В.Д. В този момент излязла зам.управителят Иванка Ганчева, от която повторно било поискано предоставянето на документи, а също така й било предложено връчване на призовка, с която да се изисква предоставянето им в Д ИТ Пловдив, с предупреждение, че в противен случай ще бъде съставен АУАН за пречене на орган. В отговор зам.управителят категорично заявила, че инспекторите няма да бъдат допуснати, нито пък г-н Д.ще подпише призовката, като изричните им указания били да не се предоставят и подписват никакви документи, след което се прибрала в кабинета си.      

Впоследствие в сградата на „Х.Б.” ООД бил съставен АУАН № 16-001597/07.06.2017г., в който описаното деяние е квалифицирано като административно нарушение по чл. 415, ал.2 от КТ, при отказ от страна на нарушителя да го подпише.

Процесното  административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Б.С.К., която е потвърдила фактическите констатации в АУАН. Разпитана е и служителката на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Пловдив Ц.М., както и свидетелите И.Г.и  Софка Иванова. 

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че от страна на ответното дружество е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, изразило се в противозаконно пречене на контролен орган по спазване на трудовото законодателство, да изпълни служебните си задължения. Съдът е приел обаче, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съществено нарушаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице, които обосновават незаконосъобразността на наказателното постановление и съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна. В тази насока съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, съобразно която, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес, на който се отбелязва в акта. В тази насока съдът е приел, че този свидетел следва да е различен от свидетеля – присъствал при извършване на нарушението или при неговото установяване,именно, за да се гарантира прозрачност и обективност на процедурата по съставяне на АУАН и формалното и стриктно изпълнение на изискванията на ЗАНН.

Наред с това съдът е приел, че от показанията и на свидетелките Б.К. и Ц.М., се установява, че нито управителят, нито зам.управителят са изчакали контролните органи да пристъпят към съставяне на процесния акт, като впоследствие последните не са го предявили, тъй като нямало на кого, което сочи на друга хипотеза, но не и на съставяне на АУАН при отказ. В тази насока съдът е приел, че уведомяването за съставяне на АУАН в бъдещ момент, е различно от започналото вече съставяне на такъв, без на място да присъства представител на дружеството. В този смисъл е следвало да се изпрати нарочна покана до дружеството за явяване на представител, с цел съставяне на АУАН, но не и да се оформя такъв при отказ, който изисква несъгласие с него, но присъствие на нарушителя/негов представител при самото съставяне.

IV. За правото :

9. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените, така и събраните гласни  доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното повтаряне.

10. Действително, в случая са нарушени императивните норми на чл.40, ал.1 от ЗАНН и на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, като актът не е съставен в присъствието на законен представител на юридическото лице, респективно не е предявен на това лице.

При това положение настоящият състав на съда намира, че административнонаказателното производството е опорочено още от самото му образуване, т.е. от момента на съставяне на АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Това изискване на закона е въведено да охрани правата на лицето, което ще бъде привлечено към отговорност, още от самото начало на административнонаказателното производство. Неспазването на това изискване има за последица игнориране на дееца – лицето, което ще бъде привлечено към отговорност още в тази първа фаза на производството, нещо което в конкретния случай е сторил актосъставителят, игнорирайки законния представител на дружеството още при самото съставяне на АУАН. Неговото присъствие и евентуално обясненията и възраженията, които това  лице ще даде, така, както и информацията, която би се получила от свидетелите очевидци на нарушението, в голяма степен ще способстват за обективното изясняване на обстоятелствата, свързани с нарушението. В този смисъл изискването чл. 40, ал. 1 от ЗАНН нарушителят да присъства заедно с другите лица още в началния момент на задвижване на наказателната репресия, има особено съществено значение за административнонаказателното производство, с оглед изясняване на обективната истина и за гарантиране правото на защита на лицето, чиято отговорност ще бъде ангажирана.

Действително, при условията на закона /чл. 40, ал. 2 от ЗАНН/ се допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя. Налице са две хипотези по този текст – нарушителят не може да се намери, или се намира, но не се явява за съставяне на АУАН след покана. И в двата случая, при съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, актът се изпраща на привлечения към отговорност за предявяване и подписване /чл.43, ал.4 от ЗАНН/. Става дума за условия, спазването на които не накърняват законността при образуването на административнонаказателното производство. В случая обаче, не е налице нито една от посочените две хипотези на чл.40, ал. 2 от ЗАНН, даващи основание на актосъставителя да състави процесния АУАН в отсъствие на нарушителя.

11.Казано иначе, в случая, актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ, като същият не е предявен на това лице, или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с представителна власт да ангажира юридическото лице с действия във връзка с административнонаказателната отговорност.

В случая без всякакво съмнение са нарушени императивните  разпоредби на чл.40, ал.1 и 2 и чл.43, ал.1 от ЗАНН при съставяне на АУАН, което е съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Подписването на акта от страна на нарушителя е не само формален, но и съдържателен елемент. Именно тук стои въпроса за предварителната защита, която включва, първо, правото на възражение още при самото съставяне на акта за нарушение/чл.42, т.8 от ЗАНН/ и второ, правото на възражение непосредствено след това /чл. 44, ал. 1 от ЗАНН/. Ето защо непредявяването, оттам и неподписването на акта, блокира правото на защита на нарушителя, и опорочава съществено образуваното административнонаказателно производство.

Казано с други думи, недопустимо е, АУАН да се съставя в отсъствие на нарушителя, респективно лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ, и вместо да му се предяви, да се удостоверява чрез подписа на свидетеля на АУАН, че привлеченият към отговорност е отказал да подпише акта, който въобще не му е бил предявяван. Подписът на привлеченото към отговорност лице, респ. негов представител удостоверява, че АУАН е бил предявен, независимо дали е съставен в негово присъствие или не. Свидетелят, удостоверяващ отказ от подписване по смисъла на чл.43, ал.2 от ЗАНН, пък удостоверява, че АУАН е предявен, но лицето е отказало да го подпише. В случая обаче както е установено по категоричен начин от показанията на свидетелите Б.К. и Ц.М. АУАН въобще не е бил предявяван на лице, което по закон представлява съответното ЮЛ. В този смисъл правилно първоинстанционния съд е приел, че в случая е следвало да се изпрати нарочна покана по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗАНН до дружеството за явяване на представител с цел съставяне на АУАН, и едва когато след поканата не се яви представител за съставяне на АУАН, актът да се състави в негово отсъствие, в който случай актът да се изпрати на привлечения към отговорност за предявяване и подписване /чл.43, ал.4 от ЗАНН/.

12. Така допуснато нарушение на императивните норми на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 от ЗАНН, само по себе си, е дотам съществено, че да обоснове незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление само на това процесуално основание, респективно същото е достатъчно основание, за да обоснове правилността на атакувания съдебен акт, без да е необходимо да се коментират останалите изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление.

13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 366  от 26.02.2018 г. на Пловдивски районен съд, VIII - ми наказателен състав, постановено по н.а.х.дело № 4751 по описа на същия съд за 2017 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                 

              

 

 

      2.