РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

                 

 

      Р Е Ш Е Н И Е

 

           № 1444

 

           гр. Пловдив, 20. 06.  2018 год.

 

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА ПЕТРОВА

                                               

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно НАХД № 1022 описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Началника на РУ Труд при Областна дирекция на МВР – Пловдив срещу решение № 256 от 14.02.218г.  на Пловдивския районен съд, II  ри н.с. постановено по НАХД № 7729 по описа на същия съд за 2017г., в частта, с която е отменено наказателно постановление /НП/ № 17-6207-000718 от 06.10.2017г. на Началник РУ Труд към ОДМВР Пловдив, в частта му, с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП  на М.В.У. *** са наложени административни наказания Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен в обжалваната част, като постановен в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати приетите съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи наказателното постановление, поради което и като е отменил наказателното постановление първоинстанционния съд е допуснал нарушение на закона.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като бъде потвърдено и наказателното постановление в тази му част.

3. Ответникът по касационната жалба –  М.В.У. не е изразил конкретно становище по касационната жалба.  

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от М.В.У. против наказателно постановление /НП/ №  17-6207-000718 от 06.10.2017г. на Началник РУ Труд към ОДМВР Пловдив, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

На основание Наредба № Iз-2539 на МВР в издаденото НП е посочено, че на М.В.У. се отнемат общо 10 контролни точки.

НП е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № Д97793/12.08.2017г., съставен от Л.Г.Д., на длъжност мл.автоконтрольор към РУ Труд към ОДМВР Пловдив.

Обективираните в акта за установяване на административно нарушение фактически констатации, възприети и от първостепенния съд, се свеждат до следното :

На 12.08.2017г. около 21,30 часа в село С., на ул.”***” М.В.У. управлява мотопед „А. Г.” негова собственост 1. Мотопеда е без регистрационна табела 2. Не може да представи контролен талон.

Първото от така описаните деяния, което е предмет на настоящия спор, е квалифицирано в АУАН като административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДв.П.

Процесното  административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

7. За извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК е образувано срещу М.В.У. бързо производство  № 312/2017г. по описа на РУ Труд при ОДМВР Пловдив.

С постановление от 21.08.2017г. на прокурор при РП Пловдив е прекратено производството по бързо производство  № 312/2017г. по описа на РУ Труд при ОДМВР Пловдив, тъй като по отношение на деянието предмет на разследване е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. След влизане в сила на постановлението на РП Пловдив цялата преписка е била изпратена на РУ Труд при ОДМВР Пловдив за преценка за реализиране на административно – наказателна отговорност по отношение на М.В.У. за извършено от него административно нарушение.

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил процесното наказателно постановление в обжалваната част. За да постанови посочения резултат районният съд се е позовал на т. 3 от ТР № 3 от 22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, като е посочил, че цитираното тълкувателно дело е постановено с цел привеждане на правораздавателната дейност на съдилищата в България в съответствие с принципа по чл. 4, § 1 от Протокол №7 към ЕКПЧ, който гласи, че никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази държава. В тази връзка районният съд е приел, че в случая е налице приключило наказателно производство на фазата на досъдебното производство /бързо производство/ с окончателен акт - постановление за прекратяване на наказателното производство. Налице е идентичност в субекта на двата процеса: по НК и по ЗАНН. Двете производства следва да се квалифицират като наказателни по смисъла, който влага чл. 6, § 1 на ЕКПЧ/ и съгласно критериите за оценка на характера на производството като такива по теста "Енгел" възприет от практиката на Съда на Европейския съюз. Касае се безспорно за идентичност на деянията не с оглед тяхната квалификация, а в конкретния случай и с оглед нея, а най-вече предвид фактическата идентичност от обективна и субективна страна на осъщественото от дееца поведение.

Това е дало основание на първоинстанционния съд да формира крайния си извод, че проведеното по реда на ЗАНН наказателно преследване по отношение на жалбоподателя М.В.У., след като по отношение на него е водено и прекратено с окончателен акт наказателно производство, е в нарушение на принципа залегнал в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ, поради което постановения в производството по ЗАНН акт на административнонаказващия орган се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен по отношение на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

По отношение на отнетите общо 10 контролни точки, съгласно НАРЕДБА  № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, съдът е приел, че в НП точно са отбелязани контролните точки, които се отнемат, което има удостоверителна функция.

IV. За правото :

9. Обжалваното решение е неправилно в обжалваната част, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав не споделя изложените по-горе изводи на районния съд за нарушение на принципа залегнал в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ, доколкото с влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.08.2017 г. правният спор относно конкретното деяние не е разрешен окончателно по смисъла на Конвенцията. Напротив, с обсъжданото постановление, районният прокурор е констатирал, че деянието осъществява състав на административно нарушение по ЗДвП, поради което е разпоредил същото, ведно с делото да се изпратят на Началника на РУ с. Труд, с оглед преценката за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо У..

10. В обжалваното съдебно решение не са изложени каквито и да е мотиви  по съществото на правния спор в обжалваната част, а именно дали при възприетата фактическа обстановка е налице извършено нарушение от сочения в НП нарушител, тоест не са изложени мотиви по съществото на спора. Единственото основание за отмяната на НП е приетото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразността ан наказателното потсановление в частта относно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДв.П, което каза се според настоящия състав не се възприема. Липсата на мотиви по съществото на спора, съставлява нарушение на съдопроизводствените правила  от категорията на абсолютните, и само по себе си безусловно основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2 от НПК в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав в тази част.

11.С оглед изложеното настоящият касационен състав намира, че в случая е реализирано касационно основание за отмяна на въззивното решение по чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл.63, ал.1 от ЗАНН, което не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, с оглед забраната на чл.220 от АПК и правомощията на касационната инстанция да прилага материалния закон въз основа на фактите, така както са установени от първоинстанционния съд. При това положение произнасянето по същество от настоящата инстанция е недопустимо, и доколкото, районният съд не е обсъдил изцяло правилността и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление по отношение на нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДв.П, и не се е произнесъл по въпросите относно извършеното нарушение, авторството на същото и вината на нарушителя, то на практика произнасянето по тези въпроси за първи път от касационната инстанция, би довело до лишаване на страните от една инстанция по установяване и преценка на фактите.

По изложените съображения касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, като се отмени атакуваното съдебно решение в обжалваната част и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр. Пловдив. 

По изложените съображения и на основание чл. чл.222, ал.2, т.1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, Административен съд – гр.Пловдив, ХІХ  касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 256 от 14.02.2018 г. на Пловдивски районен съд, II - ри наказателен състав, постановено по н.а.х.дело № 7729 по описа на същия съд за 2017 г. в обжалваната част.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд в тази му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                 

              

 

      2.