Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     1379          Година  2018,18.06.    Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 30.05.2018 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и при присъствието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1028 по описа за 2018 годи­на и като обсъди :

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Народно читалище „Просвета-1862“ със седалище гр.*** срещу постановеното по НАХД №7791/2017г. по описа на Райо­нен Съд – Пловдив, XVIII-ти н. състав съдебно реше­ние №259 от 15.02.2018г.,с което е било потвърдено изда­де­ното от Директор  Ди­­рекция “Инс­пек­ция по труда“ – Пловдив наказател­но постанов­ле­ние/НП/ №16-001775 от 14.11.2017г., с което е наложено на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 КТ на читалището уГГгггадминистративно наказание “Иму­щест­вена санк­ция” в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.176 ал.2 КТ.

 Жалбоподателят счита съдебното решение за постановено при до­пус­нати нарушения на материалния закон и на съществени нарушения на про­це­суални правила, поради което настоява за отмяната му и отмяна изця­ло на издаде­ното нака­зателно постановление, като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция “Инспекция по труда “ – Пловдив счита жалбата за неоснователна и настоява за оставянето и без ува­жение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва стано­вище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно­вания, намира същата за процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същест­во и за ОСНОВАТЕЛНА.

За да обоснове извода си за законосъобразност на атакуваното НП при размер на санкцията от 1 500 лева, пър­во­степенният съд е приел, че от ед­на страна безспорно се установява из­върше­но­то нарушение, а от друга не е на­ли­­це допуснато нарушение на съ­ществени про­цесуални правила в хода на ад­министративно – наказателното производст­во.

          Настоящият касационен състав намира изводите на Районния Съд за непра­вилни, като необосновани.

По отношение конкретно направените и поддържани възражения/за които са сочи основанието по чл.209 т.3 АПК-неприложимо, поради наличие на правилото на чл.61 ал.1 ЗАНН, сочещо за приложими основанията по НПК/, то след­­­­­­ва да се посочи, че от съвкупната преценка на всички събрани по препис­ка­та и при съдебното дирене доказателства, не се установява по категоричен начин осъществяване на нарушението, вменено на народното читалище.

Преди всичко следва да се отбележи, че самата адм. наказателна преписка се изчерпва с ведомости за заплати за м. юни и м. юли 2017г. и заявление от служителя Р. за ползване на платен годишен отпуск с вх. № от 15.06.2017г. При съдебното дирене нито пред първостепенния съд, нито пред касационната инстанция, се представиха други писмени доказателства.

Нормата на чл.176 ал.2 КТ, посочена за нарушена от читалището, като работодател на Р. вменява на първия задължението, когато служите­лят има отложен или неползван до края на предходната календарна година от­пуск, да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на същата тази календарна година, за която се полага. Или както е в случая, ако е налице такъв отпуск, то същия е следва­ло да осигури ползването му до 30.06.2017г. вкл..

В тази връзка от събраните по преписката доказателства не се уста­но­вява да е удостоверено или установено дали и в какъв размер е налице соче­ния за неизползван платен отпуск през 2016г./налице са само твърдения на стра­ните, а от ведомостите за заплати и молбата на служителя извод не може да бъде направен/.

 Това е особено важно, тъй като се поддържа от работодателя, че съ­щия ден, когато е входирала молба №29, Р. е входирала и молба №30 /коя­то също липсва в преписката/, с искане за ползване през м. юли 2017г. на други дни от неизползвания си отпуск през 2016г./ общо 10 на брой/. Освен това оси­гу­рителят сочи, че по време на входиране на молбата, а и за почти целият м. юни 2017г., служителят е бил в продължителен отпуск поради временна нера­бо­тоспособност, разрешен от медицинските органи/периода 09.06-28.06.2017г. по общо представени 12 бр. болнични листи/.

Последното е от особено съществено значение, тъй като на първо мяс­то работодателят е длъжен да осигури, но само толкова. Той няма задълже­ние да „принуди“ служителят да използва отпуска си, а липсват доказателства Р. де е ползвала или заявявала ползването на отпуска преди първата си мол­ба от 15.06.2017г.

С оглед на изложените факти, се обосновава извода, че работодате­лят е нямал всъщност възможността да осигури ползването на отпуска, чийто то­чен размер не е бил установен от контролните органи на инспекцията, до 30 юни на 2017г., тъй като преди това служителят нито е пожелал, а и по-голямата част на м. юни е бил продължително време неработоспособен. Всъщност даже молбата от 15.06.2017г. е била входирана по време на разрешен от медицинс­ките органи отпуск.

Вторият съществен въпрос е дали всъщност е налице надлежен от­каз на работодателя да осигури ползване на отпуска на Раева.

В преписката е налице заявление от същата, с която на основание чл.156 КТ се иска ползването на 5 дни от отпуска за периода 29.06.2017г. - 05.07.2017г., на която е поставена писмена резолюция/предполага се от Пред­се­дателя на читалището Н./ „Не разрешавам!“, датирана от 23.06.2017г.

В тази връзка следва да се посочи, че не е спорно, че Р. е заема­ла длъжността „секретар“ на народното читалище.

Както императивно сочи в тази връзка новелата на чл.16 ал.2,т.5 от Закона за народните читалища/ЗНЧ/ секретарят се назначава от настоятелст­вото, което е изпълнителният орган на юридическото лице/чл.16 ал.1 ЗНЧ/ и един от изрично посочените задължителни негови органи/чл.12 ЗНЧ/.

От друга страна с нормата на чл.17а ЗНЧ е уредена фигурата на „сек­ре­таря“ на читалището, като е посочено, че той освен всичко друго - организира текущата основна и допълнителна дейност на читалището, отговаря за работа­та на щатния и хонорувания персонал, а също така представлява читалището заедно и поотделно с председателя. Или до голяма степен фигурата на секре­та­ря е равностойна на Председателя/те и двамата могат при това поотделно да представляват читалището/, а секретарят даже има организационни функции, ка­саещи основната и текуща дейност на персонала/служителите и работниците на читалището/.

В тази връзка не е изследвано от наказващия орган как е уредено в устава на читалището, а също така и в правилата за вътрешния трудов ред, ако такива са били приети, поради което и остава неясно обстоятелството дали всъщност председателят на читалището е имал правото да разреши или не ползването на отпуск на секретаря на читалището или това е било настоятелст­вото, тъй като то назначава секретаря и утвърждава длъжностната му характе­рис­тика, а за Председателят само се сочи в чл.17 ал.2,т.6 ЗНЧ/ относим по въп­роса/, че сключва и прекратява трудовите договори със служителите съобразно бюджета на читалището и въз основа решение на настоятелството, тъй е и тук отново е необходимо и волеизявление на изпълнителиня орган - настоятелст­во­то.

Изясняването на този въпрос е бил от съществено значение за уста­но­вяване обстоятелството - чие е било правото да разреши ползването на от­пус­ка от секретаря на читалището, с оглед спазване на нарушеното правило за осигуряване ползването на отпуска своевременно, респ. налице ли и всъщност отказ на компетентния за това орган на читалището.

Изложените по-горе пропуски, и най - вече липсата на надлежно доку­мен­тирани факти, респ. събрани писмени доказателства, правят твърде хипоте­тично установяването на всички съставомерни признаци от състава на наруше­нието по чл.176 ал.2 КТ. Т.е. за всеки елемент следва да се предполага /основ­но от становищата на страните/, вкл. за наличие на било неизползван, било от­ложен отпуск, за размера му, за периодите на ползване на отпуск поради вре­менна неработоспособност, непосредствено преди поискания период на полз­ва­не на платения такъв, за вътрешните правила и компетентности на органите на читалището, касателно разрешаването на отпуска на секретаря на читали­щето.

Тези пропуски в случая, в своята съвкупност, обосновават извод - за нис­ка степен на убеждаващото въздействие, което има действително установе­но­то като факти от контролните органи на ответника. Или допуснати са били непълноти при изследване на относимите факти по казуса, което от своя страна обосновава и извода на този състава на недоказаност на нарушението по един несъмнен начин.

Това пък от своя страна обосновава и извода на касационния състав -за допуснато нарушение на съществени процесуални правила от страна на първостепенния съд, при изграждане на неговата теза, досежно наличността на всички съставомерни признаци на вмененото за нарушено правило на чл.176 ал.2 КТ.

При това положение е налице касационното основание по чл.348 ал.1, т.2 НПК, поради което атакуваното решение на Районния Съд следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени наказател­ното постановление.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ съдебно решение№259 от 15.02.2018г., постановено по НАХД №7791/2017г. по описа на Райо­нен Съд – Пловдив, XVIII-ти н. състав, с което е било потвърдено изда­де­ното от Директор  Ди­­рекция “Инс­пек­ция по труда“ – Плов­див наказател­но постанов­ле­ние/НП/ №16-001775 от 14.11.2017г., с което е наложено на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 КТ на Народно читали­ще „Просвета-1862“ със седалище гр.*** уГГгггадминистративно наказание “Иму­щест­вена санк­ция” в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.176 ал.2 КТ, КА­ТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

    ОТМЕНЯ наказателно постановление/НП/ №16-001775 от 14.11.2017г., с което е наложено на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 КТ на Народно читалище „Просвета-1862“ със седалище гр.*** уГГгггадминистративно нака­за­ние “Иму­щест­вена санк­ция” в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.176 ал.2 КТ.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                 

                                                                                                2.