РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

759

 

гр. Пловдив, 04.04.2018г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, петнадесети състав, в закрито заседание на четвърти април, две хиляди и осемнадесета година  в състав

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Несторова

 

    като разгледа докладваното от административен съдия Любомира Несторова АД №1051 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено следното:

    Производството е по реда на чл.294-298 от АПК.

    Образувано е по жалба на Д.А.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Д., против действия по принудително изпълнение на Заповед №ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал.1 от ЗУТ е разпоредено  премахването на незаконен строеж: масивна едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда и масивна второстепенна постройка, находящ се в УПИ  ***, с административен адрес: ***с извършител И.Д.Д..

  Жалбоподателката твърди, че е майка на задълженото със заповедта лице И.Д.Д., живее повече от 50 години в същия имот и в същата сграда, която е предмет на принудителното изпълнение. По силата на НА №106, т. VI, рег. № 4876, дело № 948/2011г. притежава 5/6 ид.ч. от ПИ № 1714, представляващ УПИ VII -1714, кв.63 по плана на гр. Стамболийски.

     За насроченото принудително изпълнение на Заповед №ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР е узнала от поставеното съобщение  на 26.03.2018г. на входната врата на имота. Според жалбоподателката постановлението за насрочване на дата за извършване на действията по изпълнението е от некомпетнтен орган- началникът на РО „НСК“ –Пловдив, което е издадено въз основа на нищожно постановление, издадено от Началника на ДНСК, тъй като началникът на ДНСК и началникът на РО „НСК“-Пловдив не представляват орган по изпълнението по смисъла на чл. 271, ал.1, т.1 от АПК. Компетентен е органът, който е издал изпълняемия административен акт.

     Твърди се още, че  в случая, органът по изпълнението не само, че не определили начинът на изпълнение в самото изпълнително основание, но и от осъществената кореспонденция от 2015г. насам изобщо не става ясно по какъв начин и с какви средства следва да се осъществи изпълнението.

     Органът по изпълнението не взема предвид факта, че т.нар. пристройка и второстепенна пристройка, реално представляват конструктивно и функционално едно цяло с жилищната сграда и те са нейни несамостоятелни части. Събарянето на част от едно цяло, ще доведе до поражения върху другата част и нарушаване на нейната футкционалност, конструктивна цялост и здравина, т.е. изпълнението на акта ще е в пряко нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал.2 от АПК. Сочи се, че пристройката и второстепенната постройка са включени в общия обем на жилищната сграда, т.нар. пристройка е с обща плоча и общ покрив с жилищната сграда. Така ако се разруши пристройката, без съмнение ще се разруши и самата жилищна сграда.

      Твърди се, че не са спазени изискванията на чл. 284, ал.1 от АПК, като извършените действия, обективирани вероятно в документи, не са предявени за подпис от задълженото лице.

      Иска се да бъдат обявени за нищожни, евентуално да се обяват за незаконосъобразни, обективираните в писмо с изх. № № Ст-45-00-139/22.03.2018г. на Началника на РО „НСК“ Пловдив, както и в писмата с изх. № ПД-2100-01-624/20.02.2015г. и с изх. № ПД-2199-01-075/05.02.2015г. на Началника на ДНСК, действия по изпълнението на влязла в сила Заповед №ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР за премахване на масивна едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда и масивна второстепенна постройка, находящ се в УПИ  ***, с административен адрес: ***.

     На основание чл. 297, ал.4 във вр. с чл. 280, т.1 от АПК се иска спиране на насроченото за 10.04.2018г от 10.00 часа принудително изпълнение  на Заповед №ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР

    Според ответника жалбата е неоснователна, тъй като искането за спиране на принудителното изпълнение не е подкрепено с доказателства за възникване на труднопоправима вреда, още повече, че към жалбата не са представени доказателства, които да доказват наличието на законови предпоставки за спиране на започналото принудително изпълнение.

    Според ответника твърдението на жалбоподателката, че началникът на ДНСК е некомпетентен орган по изпълнението е неоснователно, тъй като в конкретния случай възлагането на принудителното изпълнение на Заповед №ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР е извършено от Началника на ДНСК с оспореното писмо, съгласно изричната разпоредба на §54 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ,бр.101 от 22.12.2015г./ влязъл в законна сила на 26.12.2015г., съгласно издадените заповеди от началника на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице до 26 ноември 2012г., както и заповеди, издадени на основание §126 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

     Съдът, като съобрази данните по делото намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

     Със Заповед №ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, на основание чл. 225, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено  премахването на незаконен строеж: масивна едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда и масивна второстепенна постройка, находящ се в УПИ  ***, с административен адрес: ***с извършител И.Д.Д..

      Следва да се посочи, че със Заповед №ДК-14-ЮЦР-186/10.08-2011г.  на Началника на РДНСК ЮЦР е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № ДК-02-ЮЦР-393/17.06.2011г. като следва да се чете номер и дата на издаване: № ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. Заповед №ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР е оспорена по съдебен ред.

      С Решение № 2197/21.12.2011г., постановено по адм. дело № 2231/2011г. по описа на Административен съд – Пловдив е отхвърлена жалбата на И.Д.Д. против Заповед № ДК-02-ЮЦР-393/17.06.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, ведно със Заповед № № ДК-14-ЮЦР-186/10.08.2011г за поправка на номера на Заповед № ДК-02-ЮЦР-393/17.06.2011г., който следва да се чете Заповед № ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. Решението на ПАС е оставено в сила с решение № 12955/18.10.2012г. на Върховния административен съд, постановено по по адм. дело № 4711/2012г. по описа на ВАС.

     Заповед за премахване на незаконен строеж е влязла в сила на 18.10.2012г. и представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268 от АПК.

     До И.Д., съобразно разпоредбата на чл. 277, ал. 1 от АПК, е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № ЮЦР-Пд-1060-00-182/17.01.2013г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, получена лично от И.Д.Д. на 21.01.201Зг., установено от известие за доставяне № Р8 4000 00ХRND 9.

      На 13.03.201Зг. от служители на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК – ЮЦР е съставен протокол - Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. Установено е, че незаконният строеж не е премахнат в срока за доброволно изпълнение.

      На 02.04.201Зг. от служители на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК - ЮЦР е съставен протокол - Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № 13/2001г. за предварително проучване на принудителното изпълнение за премахването на незаконния строеж, ведно с количествено-стойностна сметка.

     На 28.01.2015г. е сключен договор № ФО-13-94/28.01.2015г. с който на *** ЕООД е възложено извършване на принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на началника на РДНСК–ЮЦР.

     С писмо с изх. № ПД-2199-01-075/05.02.2015г. на Началника на ДНСК е възложено принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на РДНСК - ЮЦР да се извърши в периода от 11.00 часа на 16.02.2015г. до 17.30 часа на 20.02.2015г. С оглед на обстоятелството, че лицата адресати на възлагателното писмо отсъстват на посочените адреси за кореспонденция, което е удостоверено с констативни протоколи от 06.02.2015г., същото им е съобщено по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, приложена служебна бележка от 06.02.2015г.

     Действията по изпълнението на влязлата в сила заповед са  обжалвани от И.Д.Д. по реда на чл. 294 от АПК пред Административен съд - Пловдив.

      С решение № 291/18.02.2015г. по адм. дело № 349/2015г. по описа на Административен съд – Пловдив, е отхвърлено оспорването на лицето против действията по принудителното изпълнение на Началника на ДНСК, обективирани във възлагателно писмо с изх. № ПД-2199-01-075/05.02.2015г. Решението е окончателно.

     Във връзка с молба вх. № ЮЦР-Пд-1060-00-522/17.02.2015г. от И.Д., в която същият изразява изрично несъгласие да се влиза в имота му и в сградите, намиращи се вътре, без да има предварително съдебно решение по реда на чл. 272, ал. 2 от АПК, от страна на Началника на ДНСК е поискано разрешение по реда на чл. 272, ал. 2 от АПК с писмо изх. № ПД-2199-01- 605/19.02.2015г.

     С Определение № 452/25.02.2015г. по адм. дело № 454/2015г. по описа на Административен съд - Пловдив е дадено исканото разрешение.

    Срещу постановеното определение  на ПАС е подадена частна жалба от И.Д., като с Определение № 5883/21.05.2015г. по адм. дело № 3712/2015г. на ВАС, Определение № 452/25.02.2015г. по адм. дело № 454/2015г. по описа на Административен съд - Пловдив е отменено.

      От М. Д. е подадена жалба против Заповед № ДК-02- ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, като с Определение № 2398/03.11.2015г. по адм. дело № 399/2015г. по описа на Административен съд – Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане.

      С Определение № 793/26.01.2016г. по адм. дело № 234/2016г. на ВАС  определението на ПАС е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

      С Решение № 664/04.04.2016г. по адм. дело № 399/2015г. по описа на Административен съд - Пловдив жалбата на М. Д. е отхвърлена.

      С решение № 10765/01.09.2017г. по адм. дело № 8351/2016г. по описа на ВАС първоинстанционното решение е обезсилено и делото е прекратено.

      Във връзка с решението на ВАС от страна на Началника на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК - Южен централен район е изпратено писмо с изх.№Ст-45-00-524/08.09.2017г., с което се уведомяват участниците в премахването, че същото ще започне на 25.09.2017г. в 10.00 часа.

     От И.Д. е подадена жалба до Административен съд - Пловдив, с която се иска спиране на насроченото принудително изпълнение, като с Определение № 1831/21.09.2017г., постановено по адм. дело № 2657/2017г. по описа на съда насроченото изпълнение е спряно.

     С Решение №19/05.01.2018г. по адм. дело № 2657/2017г. по описа на Административен съд - Пловдив, жалбата против действията по изпълнение на Заповед №ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, насрочени за 25.09.2017г. е отхвърлена.

      От страна на И.Д. е предявен иск за установяване липсата на съществуващо изпълняемо задължение по Заповед № ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на РДНСК - ЮЦР.

      С Определение № 176/24.01.2018г. по адм. дело № 266/2017г. по описа на Административен съд - Пловдив изпълнението е спряно, както и се допуска обезпечение на иска с правно основание чл. 292 АПК.

      Определението на ПАС е обжалвано, като с Определение № 3289/15.03.2018г. по адм. дело № 2655/2018г. по описа на ВАС,  определението на ПАС е отменено, а искането на И.Д. е отхвърлено.

      Началникът на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК - ЮЦР с писмо с изх.№Ст-45-00-139/22.03.2018г. уведомява участниците в премахването, че изпълнението на принудителното премахване на незаконния строеж, находящ се в УПИ VII-1714, кв. 63 по плана на гр. Стамболийски ще започне на 10.04.2018г. в 10.00 часа.

     В това писмо от 22.03.2018г. се цитира писмо изх. № ПД-2199-01-624/20.02.2015г. на Началника на ДНСК, което е неразделна част от възлагателно писмо с изх. № ПД-2199-01-075/05.02.2015г. на Началника на ДНСК.  Съдът установи, че относно възлагателно писмо с № ПД-2199-01-075/05.02.2015г. на Началника на ДНСК, Административен съд Пловдив се е произнесъл вече със съдебен акт-Решение № 291 от 18.02.2015г., постановено по АД № 349 по описа на ПАС за 2015г.

       При така установеното от фактическа страна, Съдът намира от правна страна следното:

       По допустимостта на жалбата подадената от Д.А.Д., Съдът намира, че същата е допустима като подадена от трето лице, в срока по чл.296, ал.1 от АПК и срещу акт по чл.294 от АПК.

       В случая не е спорно, че Заповед №ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР е годно изпълнително основание по смисъла на чл.268, т.1 от АПК. С нея е наредено премахването на установен незаконен строеж. Въпросната заповед поражда своите правни последици, включително подлежи на изпълнение. При наличие на валидно изпълнително основание за органа по изпълнението е налице задължение да започне и проведе изпълнително производство, като в настоящия случай от приложените доказателства става ясно, че такова изпълнително производство е започнато от сочения за орган по изпълнението, като същото е на фаза възлагане на принудително изпълнение.

      Съдът намира, че не следва да се произнася относно възлагателно писмо с № ПД-2199-01-075/05.02.2015г. на Началника на ДНСК, тъй като Административен съд Пловдив се е произнесъл вече със съдебен акт-Решение № 291 от 18.02.2015г., постановено по АД № 349 по описа на ПАС за 2015г., като Съдът следи служебно относно нищожността на административния акт.

      Същото се отнася и за писмо с изх. № ПД-2199-01-624/20.02.2015г, за което се сочи, че от своя страна е неразделна част от възлагателно писмо с изх. № ПД-2199-01-075/05.02.2015г. на Началника на ДНСК.

      Съдът дължи произнасяне единствено по писмо с изх. № СТ-45-00-139/22.03.2018г на Началника на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК ЮЦР, с което се уведомяват участниците в премахването.

     Не е спорно, че заповедта за премахване е издадена при действието на чл.225 от ЗУТ преди изменението му с ДВ бр.82/2012г., когато компетентността е за Началника на ДНСК или упълномощено от него лице. Не е спорно, че производството по нейното съдебно обжалване е проведено по реда, действащ до изменението на ЗУТ с ДВ бр.82/2012г. и съобразно постановката на §126 от ПЗР на ЗИДЗУТ.      Също така не е спорно, че изпълнителното производство е започнало въз основа на отправената покана за доброволно изпълнение по реда на чл.277, ал.1 от АПК.

      Изпълнителното производство се развива по реда на Глава ХVII от АПК. Съгласно  разпоредбата на чл. 271 ал. 1, т.1 от АПК орган по изпълнението е административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган.

     В случая в изпълнителното основание не е посочен друг орган, а в §126 от ПЗР на ЗИДЗУТ законодателят най-общо сочи, че започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни строежи или части от четвърта до шеста категория се довършват по досегашния ред, т.е. употребеното общо понятие - производство по премахване на незаконни строежи  включа в себе си не само административното производство по издаване на индивидуалния административен акт, съдебното производство по оспорването на същия, но и изпълнителното производство, след влизане в сила на този акт.

      С оглед разпоредбата на §126 от ПЗР на ЗИДЗУТ/ ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г./ съдът намира, че при това фактическо положение изпълнителното производство е отпочнато от некомпетентен орган по изпълнението-Началникът на ДНСК, респективно Началникът на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК-ЮЦР, които, стана ясно, не са издатели на оспорения административен акт – Заповед №ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, следователно не е изпълнено изискването на чл. 271 ал. 1, т.1 от АПК. Началникът на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК-ЮЦР не е издател на заповедта и не се явява орган по изпълнението както вече се подчерта. Изпълнителното производство следва да се проведе от административния орган, издал Заповед №ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г.

      Налага се изводът за нищожност на възлагането на принудително изпълнение, обективирано в писмо с изх. № Ст-45-00-139/22.03.2018г на Началника на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК – ЮЦР.

      При това положение и по аргумент на по-силното основание Съдът н е следва да се произнася по искането за спиране на принудителното изпълнение на Заповед №ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, тъй като оспореното възлагателно писмо е нищожен административен акт и не  поражда правно действие, следователно не може да се пристъпи към принудително изпълнение и Съдът не дължи произнасяне по същество.

      С жалбата не се претендират разноски по делото и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.

      Мотивиран с посочените съображения и на основание чл.298 АПК, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

     ОБЯВЯВА за нищожно възлагането на принудително изпълнение, обективирано в писмо с изх. №Ст-45-00-139/22.03.2018г на Началника на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК – ЮЦР.

     Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: