Р Е Ш Е Н И Е

 

1092

 

гр. Пловдив, 16 май 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на девети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Д.К., като разгледа административно дело №1070 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

В.Р.В.,***, обжалва Заповед №18-0281-000094 от 27.02.2018г. на началника на Районно управление (РУ), гр. Карлово, при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2, б.”н” от ЗДвП, му е приложена ПАМ- временно спиране от движение на моторно превозно средство (МПС), представляващо товарен автомобил “Д.К.с Рег.№****, за срок от 3 месеца.

Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност.

Ответникът- началник на РУ- Карлово при ОД на “МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5, обжалването на ПАМ от вида на процесната (чл.171, т.2, б.”н” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 15) е връчена “лично” на жалбоподателя В. на 29.03.2018г., видно от направеното върху заповедта нарочно отбелязване. От своя страна, жалбата (листи 2-3) е подадена чрез пощенски оператор на 03.04.2018г., според приетата по делото нарочна разписка (лист 6), или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.02.2018г., около 11:00ч. е извършена проверка от служители в РУ- Карлово при ОД на ”МВР”- Пловдив, на път от Републиканската пътна мрежа І-6, км.224+500, в участъка между с. Розино и гр. Клисура. В рамките на проверката е установено, че *****ЕГН **********, управлява товарен автомобил “Д.К.с Рег.№**** и прикачено към автомобила полуремарке, с Рег.№*****, категория “04”. Прието е за установено, че *****навлиза след пътен знак В18 “Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от означената” по смисъла на чл.47, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП), въведена като временна забрана за проход “Козница”. Според приетата по делото фотографска снимка (лист 16), е забранено навлизането след посочения знак В18 на пътни превозни средства (ППС) с маса над 12 тона. За установеното в рамките на проверката *****- младши автоконтрольор в РУ- Карлово при ОД на “МВР”- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №118 (серия Г, бл.№809870) от 26.02.2018г. (лист 17), с който деянието на *****, изразяващо се в навлизане в пътен участък след знак В18, забраняващ навлизането на ППС с тегло над 12 тона, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Против съставения АУАЕН е подадено възражение с Вх.№281000-2193 от 01.03.2018г. (лист 18), към което са приложени множество документи (листи 19-23). Изготвена е нарочна справка (лист 32), според която товарен автомобил “*****”, с Рег.№****, е собственост на *****”, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ЕИК *****.

            При така описаната фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 28) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. (листи 26-27) на директора на ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на РУ при ОД на “МВР”- Пловдив са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП. Прието е заверено копие на препис-извлечение от Заповед №8121К-2057 от 18.06.2015г. (лист 13) на министъра на вътрешните работи, с която заповед *****, издал оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжност “началник І-ва степен на РУ- Карлово при ОД на “МВР”- Пловдив”, считано от датата на встъпване в длъжност.

Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2, б.”н” от ЗДвП, временно спиране от движение на пътно превозно средство, за срок от 3 месеца, се постановява по отношение на собственик, който управлява или допуска управлението на МПС от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места.

Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.

В случая, обстоятелството, че на 26.02.2018г. М. *****е управлявал МПС (товарен автомобил), с Рег.№****, собственост на *****”, ЕИК *****, и е навлязъл в участък от пътя, за който е въведена временна забрана да се движат МПС, с тегло над 12 тона, посредством пътен знак В18, не е оборено от страна на жалбоподателя, нито пък е спорно между страните.

Съответно, на 26.02.2018г. е налице управление на МПС в участък от пътя, за който е въведена забрана, поради което е налице хипотезата на чл.171, т.2, б”н” от ЗДвП.

Независимо от посоченото обаче, субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2, б.”н” от ЗДвП е собственикът, чието МПС е управлявано в участък от пътя с въведена временна забрана за движение извън населено място.

Собственикът на процесното МПС, представляващо товарен автомобил “Д.К.с Рег.№****, е *****”, ЕИК *****, което обстоятелство не е спорно между страните и се потвърждава, както от доказателствата, събрани в рамките на административното производство (лист 32), така и от приетото по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон) Част І (лист 4).

Поради изложените съображения, настоящият състав на съда намира, че оспорената по делото заповед се явява издадена при неправилно определяне на адресата на заповедта, тъй като вместо срещу собственика на процесния автомобил (*****”), заповедта е издадена, съответно ПАМ е приложена, по отношение на В.Р.В.. Вярно е, че според данни от страницата на Търговския регистър в интернет, жалбоподателят В.В. е прокурист на *****”, със специални правомощия- право да отчуждава недвижими имоти на търговеца, право да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца, но това обстоятелство не го прави субект на ПАМ от вида на оспорената. Неправилното определяне на адресата на заповедта представлява нарушение на материалноправни разпоредби, което обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и предпоставя нейната отмяна.

По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №18-0281-000094 от 27.02.2018г. на началника на Районно управление, гр. Карлово, при Областна дирекция на “МВР”, гр. Пловдив, за прилагане на ПАМ по отношение на В.Р.В., ЕГН **********, представляваща “временно спиране от движение за срок от 3 месеца на МПС- товарен автомобил “Д.К.с Рег.№****”.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./П/.

/Н.Бекиров/

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

НБ