РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Gerb osnovno jpegАДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1437

 

Град Пловдив, 20 юни 2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯВОР КОЛЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ:   ЯНКО АНГЕЛОВ

                             ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

                  

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и участието на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  к.н.а.д. № 1083 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба предявена от „Е.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, Център за гуми и джанти, представлявано от управителя И. М.Х., против Решение № 203/ 08.02.2018 г. по анд № 6651 по описа за 1.2017 г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено издаденото наказателно постановление № К-0045878 от 28.06.2017г. на член на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, упълномощен със Заповед №1011/14.11.2016 г. на Председателят на КЗП, с което са наложени четири административни наказания Имуществена санкция  всяко от по 500 /петстотин/ лева за: административно нарушение на чл.47, ал.1, т.8 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ на основание чл.204 от ЗЗП, административно нарушение на чл.47, ал.1, т.12 от ЗЗП на основание чл.204 от ЗЗП, административно нарушение на чл.181н, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП на основание чл.225в от ЗЗП и административно нарушение на чл.181н, ал.4 от ЗЗП на основание чл.225в от ЗЗП.

В жалбата се излагат касационни възражения за неправилно приложение на материалния закон, че решението е постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото и неправилна преценка на допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. Моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което наказателното постановление да бъде отменено.

Ответникът по жалбата – Комисия за защита на потребителите не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на жалбата по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН.

Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон и във връзка с направените от касатора оплаквания за нарушение на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, въз основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния четиринадесетдневен срок.

Установено било от фактическа страна следното:

На 21.03.2017 г. по повод кампания за проверка на интернет сайтове за продажба на гуми, била извършена проверка от експерти при КЗП -гр.София на сайт: http://4gumi.com, в който дружеството-жалбоподател „Е.“ ЕООД продава онлайн предлаганите от него продукти. Установено било, че чрез интернет сайта се предлагат за продажба онлайн продукти и търговецът „Е.“ ЕООД сключвал с потребителите договори за продажби от разстояние по смисъла на чл.45 от ЗЗП. В сайта било упоменато името на търговеца „Е.“ ЕООД с адрес на управление: ***. Констатирало било, че в интернет сайта липсвала информация за правото на отказ на потребителите от договор за продажба от разстояние в 14-дневен срок от приемането на продуктите, както и не бил представен формуляр за правото на отказ на потребителите, съгласно приложение № 6 от ЗЗП, което било констатирано като нарушение на чл.47, ал.1, т.8 от ЗЗП. Установено било също, че в интернет сайта липсвало напомняне за наличието на гаранционна отговорност на търговеца при несъответствие на стоката с договора за продажба, с което „Е.“ ЕООД нарушила разпоредбата на чл.47, ал.1, т.12 от ЗЗП, както и че търговецът не е предоставил на интернет страницата си информация за органите за алтернативно решаване на спорове, в чийто обхват на дейност попадал, както и за органите за АРС, към които е поел ангажимент да участва или е длъжен да използва, с което били нарушени изискванията на чл.181н, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП. Било установено още, че търговецът не бил поставил на интернет страницата си електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове, с което нарушил разпоредбата на чл.181н, ал.4 от ЗЗП. За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол /КП/ № К-0169427/21.03.2017 г.

За да обоснове крайния си извод, с който е потвърдил издаденото наказателно постановление, състав на Районен съд– Пловдив е приел, че  в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е също, че нарушенията са безспорно установени на 21.03.2107г., когато сайтът на дружеството е имал съдържание с гореописаните пропуски, и са доказани. Съдът е обсъдил подробно и възраженията на жалбоподателя относно твърдени процесуални пропуски.

Касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд.

Правилно в първоинстанционното решение е прието, че на 21.03.2017г. нарушението е установено и нарушителят е открит, предвид на което от този момент е започнал да тече срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.Не се споделят изложените в касационната жалба твърдения, че нарушението било допуснато от създаването на сайта. В тази връзка жалбоподателят не излага каквито и да било конкретни доказателства. Само индицията, че интернет- сайтът съществува от 12.06.2013 г. не е основание да се приеме, че нарушението съществува от тогава. Поради това както административно-наказващият орган, така и районният съд правилно са приели, че нарушението е извършено на датата на неговото установяване, а именно 21.03.2017г., към която дата не са били налице посочените реквизити на интернет –сайта, с оглед спазване правата и защита на потребителите в пълен обем. Дали преди това и за колко време тези изискуеми по ЗЗП данни са били налице никой не е в състояние да установи. За разлика от изпълнителното деяние действие, където винаги е ясен денят, от който задълженото лице е било длъжно за извърши определено по закон задължение, при бездействието този момент не винаги е установим. При това положение се приема, че във всеки един момент от установяване на бездействието, лицето се явява нарушител до момента, в който това бездействие бъде прекратено.

Относно твърденията на касатора, че не е обсъдено възражението срещу АУАН, действително то не е било изпратено към административната преписка, но от него не се установяват някакви процесуални пропуски. В него се твърди, че е нарушено правото на защита на лицето, тъй като не е разбрало какви са вменените му нарушения. Съдът намира, че в АУАН нормата на чл.181н е изписана ясно и недвусмислено и не подлежи на интерпретации. В същото време обаче във възражението се посочва, че всички нарушения били отстранени веднага в интернет – сайта, поради което моли да се приложи нормата на чл.28 ЗАНН. Тогава са съдът стои въпросът как изобщо лицето е научило за вменените му нарушения, за да ги отстрани своевременно, без да знае кои са те?

Във връзка с възражението относно необсъждане на въпросите по чл.28 ЗАНН от страна на районния съд, настоящата инстанция намира, че в постановеното решение, предмет на настоящото производство, съдът подробно е обсъдил тази възможност. Правилно съдът е приел, че нарушенията са извършени за първи път, но не се установява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите подобни случаи. Освен това се касае за непредставянето на съществена информация на потребителите, които сключват договори за покупко-продажба по интернет  и правото им на отказ от договора, правото при евентуален възникнал спор да защитят правата си, правото да знаят към кои органи могат да се обърнат при АРС, както и правото и на достъпна информация за онлайн решаване на спорове.

Прочее, в постановеното решение подробно и всестранно са обсъдени всички съображения на дружеството, включително и всяко едно от нарушенията поотделно, поради което съдът намира за ненужно да ги повтаря.

Относно възраженията за свидетелите в АУАН, не се намериха данни за допуснати нарушения – посочени са трите им имена, както и дали се касае за свидетел при установяване на нарушението или на съставянето на акта.

Дали е отстранено бързо нарушението има отношение по въпроса за размера на санкцията, а не за това дали е извършено нарушение, съответно  дали да бъде налагано или не наказание. В тази връзка съдът намира, че в случая е неприложима нормата на чл.28 ЗАНН. Въпросът за маловажността се преценява във всеки един случай поотделно и с оглед на всички налични по делото доказателства. Касае се за четири съществени нарушения на правата на потребителите, всяко от които поотделно не установява по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този род нарушения. Действително нарушенията са  извършени за първи път, но със същите се накърняват и застрашават значими обществени интереси като правата на потребителите, поради което обществената им опасност не е незначителна.

Поради това изложеното в постановеното първоинстанционно решение е правилно и при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна, същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Административен съд – гр. Пловдив, ХХІ касационен състав

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 203/ 08.02.2018 г. по анд № 6651 по описа за 1.2017 г. на Районен съд – Пловдив.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                     

 

                                                                            2.