Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1203

 

гр. Пловдив, 28 май 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на осемнадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                          АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,

ЗДРАВКА ДИЕВА,

при секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1090 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.180, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).  

“***” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК ***, представлявано от Г.С.***ки- управител, обжалва Решение №337 от 26.02.2018г. по Н.А.Х дело №420 по описа на Районен съд- Пловдив за 2018г., ХХІІІ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №241004-F284440 от 20.01.2017г., издадено от директора на Дирекция “Обслужване” при Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което на “***” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което да се отмени процесното НП. Алтернативно се поддържа становище за наличието на хипотезата на чл.180, ал.3 от ЗДДС и съответно се претендира намаляване размера на наложеното наказание до предвидения в посочената разпоредба минимален размер.

Ответникът по делото- ТД- Пловдив на НАП, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Мария Тодорова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното: 

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. А разгледана по същество е основателна.  

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 13.09.2016г. от страна на касатора е подадено заявление с Вх.№163911605905159 в ТД- Пловдив на НАП за регистрация по ЗДДС. Във връзка с подаденото заявление от служители на ТД- Пловдив на НАП е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) от значение за регистрация по ЗДДС. На касатора е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с Изх.№163911605905159 от 13.09.2016г. В отговор на посоченото искане, са представени множество документи. За резултатите от проверката е изготвен нарочен Протокол с №1600048392 от 27.09.2016г., според който протокол за периода 01.08.2015г. – 31.07.2016г. дружеството касатор е достигнало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер от 52 325,85 лв. и е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.08.2016г. (всъщност до 15.08.2016г.), което обаче не е сторено. Въз основа на резултатите от извършената проверка, дружеството касатор е регистрирано по ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС с №160421605970357 от 27.09.2016г., считано от 12.10.2016г. 

На 07.11.2016г. на касатора е връчено ИПДПОЗЛ с Изх.№163911605905159-2 от 04.11.2016г., в отговор на което в ТД- Пловдив на НАП са представени множество документи от касатора. За резултатите от проверката е изготвен нарочен Протокол с №1600058711 от 07.12.2016г. Според Протокол с №1600058711 от 07.12.2016г., за периода 29.08.2016г. – 31.08.2016г. касаторът извършва облагаеми доставки на обща стойност от 1 151,98 лв., в която е включен ДДС в общ размер от 191,99 лв. Ако бе регистрирано по ЗДДС, то “***” ЕООД би следвало да начисли ДДС за извършените облагаеми доставки, като издаде данъчен документ (фактура), посочи данъка на отделен ред в документа (фактурата), включи размера на данъка в справката-декларация (СД) за съответния данъчен период (месец 08.2016г.) и посочи документа в дневника за продажбите (ДП) за периода. Освен това, СД и ДП за периода е следвало да бъдат подадени в ТД- Пловдив на НАП до 14.09.2016г. включително. Според чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. При това положение и съгласно правилото на чл.53, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) е определен размерът на включения ДДС в сумата от 1 151,98 лв., възлизащ на 191,99 лв.

На 07.12.2016г. се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F284440, с който неначисляването на ДДС за периода 29.08.2016г. – 31.08.2016г. от страна на касатора “***” ЕООД се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1, във връзка с чл.86, ал.ал.1 и 2 от ЗДДС. По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Според разпоредбата на чл.180, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. Според чл.180, ал.2 от ЗДДС, разпоредбата на алинея 1. от закона се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

А според чл.180, ал.3 от ЗДДС, при нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.

В случая, като доказателства по делото са приети заверени копия на справка-декларация за периода месец октомври 2016г.; заверено копие на дневниците за покупките за периода месец 10.2016г.; заверено копие на дневниците за продажбите за периода месец 10.2016г.; заверено копие на уведомление за приемане на справка-декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби за месец 10.2016г. с Вх.№ДДС.1600-3135068 от 03.11.2016г.

Видно от посочените документи, за периода 29.08.2016г. – 31.08.2016г. касаторът начислява ДДС в общ размер от 192,00 лв. за осъществени продажби на обща стойност от 959,98 лв.

Начисляването на данъка за периода месец 08.2016г. е направено преди изтичането на 6 месеца (март 2017г.) от края на месеца (септември 2016г.), в който данъкът за месец 08.2016г. е следвало да бъде начислен, поради което е налице хипотезата на чл.180, ал.3 от ЗДДС.

Освен това, подаването на справката-декларация и отчетните регистри за периода месец 10.2016г. в ТД- Пловдив на НАП е направено на 04.11.2016г. или преди съставянето на АУАН с F284440 от 07.12.2016г. Съответно, за административнонаказващия орган е налице обективна възможност да извърши преценка на всички относими към разглеждания случай обстоятелства и да извърши правилна квалификация на деянието на касатора, а именно, че е налице хипотезата на чл.180, ал.3 от ЗДДС.

Посоченото обаче не е направено, поради което настоящият състав на съда намира, че процесното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени всички налични по преписката доказателства и е дадена неправилна квалификация на извършеното от касатора нарушение. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила обуславят незаконосъобразността на НП и представляват самостоятелно основание за неговата отмяна. Следователно, като потвърждава процесното НП, районният съд постановява решението си при неправилно прилагане на закона. Респективно, решението на районния съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова, по същество.

Ето защо и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение №337 от 26.02.2018г. по Н.А.Х дело №420 по описа на Районен съд- Пловдив за 2018г., ХХІІІ-ти наказателен състав, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №241004-F284440 от 20.01.2017г., издадено от директора на Дирекция “Обслужване” при ТД- Пловдив на НАП, с което на “***” ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1………………

 

2………………