РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

1483

 

гр. Пловдив, 22. 06. 2018 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и девети май, през две хиляди и осемнадесета година в състав:      

               

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

                                                                           ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 1092 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.М.Р., ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв.Н.против Решение № 380 от 02.03.2018 г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7614/2017 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП  36-0000567/24.10.2017 г., на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Пловдив, с което на В.М.Р., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 93 в, ал.5 от ЗАвПр е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение по чл.27 §2 изр.1 пр.2 от Регламент /ЕС/ 165/2014.

Жалбоподателят В.М.Р. поддържа касационни основания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че НП е издадено при липса на материална компетентност, тъй като мястото на проверката е извън обхвата на контролната дейност на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Пловдив, а изводът че именно Р. е водач почива единствено на предположения. Моли решението на ПРС и процесното НП - да бъдат отменени.

Ответникът по касационната жалба ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Пловдив, редовно призован не изпраща представител.

Участвалият по делото прокурор от Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение жалбата да бъде оставена без уважение.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на съставяне и връчване на АУАН, което е ограничило правото на защита на нарушителя.

Правните изводи на районния съд са правилни.

Касационната инстанция в настоящия й съдебен състав, споделя доводите на решаващия съд за недопуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за липса на материална компетентност от страна на ОО„Автомобилна администрация“ – гр. Пловдив, основаващи се на заповед, издадена от изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, с която са утвърдени указания за контролната и административнонаказателната дейност в ИА „Автомобилна администрация“. Независимо от съдържанието на цитираната заповед и както въззивният съд е отбелязал, съгласно чл.91 ал.3 т.2 от ЗАП за осъществяване на контролната си дейност контролните органи имат и право на достъп до гаражите, сервизите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка и от посочената правна норма следва, че при осъществяване на правомощията си по ЗАП контролните органи имат право на достъп до всички помещения, в които превозвачите осъществяват дейността си, свързана с извършването на превози на пътници и товари, а не само в помещенията, стопанисвани от превозвачите.

Само по отношение на твърдението, че Р., не е бил водач на товарния автомобил, понеже не го е управлявал, следва да се добави, че не само от чл.4 б.в от Регламент /ЕО/ 561/2006 се установява, че водач е не само лицето, което управлява превозното средство, но и този, който се намира на борда му като част от неговите задължения да бъде на разположение за управление при нужда, но легална дефиниция на понятието управление се съдържа и в Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. Привеждането в действие на двигателя на автомобила не е задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС. Дори да се приеме, че автомобилът не е бил с работещ двигател, то извършените от жалбоподателя действия имат характера на упражняване на контрол върху превозното средство и физическо действие по управление на същия и при извършването им е налице опасност от настъпване на съставомерни последици, поради което жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС.

 Въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че  решението на Районния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. 

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 380 от 02.03.2018 г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7614/2017 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 36-0000567/24.10.2017 г., на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Пловдив, с което на В.М.Р., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 93 в, ал.5 от ЗАвПр е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение по чл.27 §2 изр.1 пр.2 от Регламент /ЕС/ 165/2014.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

          ЧЛЕНОВЕ :