Р Е Ш Е Н И Е

1475

Град Пловдив, 22 юни 2018 година

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и девети май,  две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Анелия Харитева

                                                                                      Членове: Стоил Ботев

             Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от съдия  Ботев к.а.д. № 1095 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на  „фирма” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в *******, представлявано от Х.И. против решение №398 от 06.03.2018 г., постановено по а.н.д. № 8423/2017г.  по описа на ПРС , 20-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 293494-F308907/19.10.2017 г., издадено от Директора на ТД на НАП-Пловдив, с което на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. / хиляда и петстотин лева/  на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /по-нататък ЗОПБ/ за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от същия закон .

Според касатора обжалваното решение и неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отменя на обжалваното решение и на оспореното НП.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди оспореното НП районният съд е приел, че правнорелевантните факти са установени по безспорен и категоричен начин от приложените  доказателства.

ПРС е приел за установено, че съгласно договор за покупко –продажба на недвижим имот, вписан под  № 58, том 88, дело № 17029 за 2015 г., по описа на Служба вписвания Пловдив ФИРМА продало на „фирма” ЕООД  поземлен имот с идентификатор № 61412.16.181 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед на Изпълнителния директор на АГКК на стойност 130 000 лв. Съгласно уговореното между страните сумата от 26 000 лв., представляваща дължимото ДДС, купувачът следвало да заплати в деня на подписване на договора, а договорената продажна цена дружеството-купувач следвало да заплати на дружеството-продавач на месечни вноски от по 3000 лв. / три хиляди лева/, считано от 25.10.2015 г. Съгласно разходен касов ордер от 10.12.2015 г. „фирма”  ЕООД изплатило месечна вноска в размер на 3000 лв. на „Си -Ви Акаунт” ЕООД, който разходен касов ордер бил подписан от двете страни по сделката.

По повод инициирана проверка, свързана със спазване на данъчното законодателство, от  „ фирма ”  ЕООД били  изискани и съответно представени документи както следва :  главна книга за периода от  м.01. до м.12.2016 г., опис на счетоводна статия на сметка 501 „каса” на „Си-Ви Акаунт” ЕООД за периода от м.01 до м.12.2016 г. След разглеждане на постъпилите документи бил съставен АУАН № F308907/23.06.2017 г., а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление, съгласно които било констатирано, че е налице неспазване на разпоредбите на ЗОПБ.

РС е приел че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, предвидената от закона форма съобразно  чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като е спазен и срокът по чл.34 от ЗАНН. Констатираното нарушение, а именно плащането в брой на част от договорената сума по продажбата на недвижимия имот, са установени от контролните органи след представянето от жалбоподателя   на изисканите документи, а не към момента на издаването на разпореждане за извършване на проверка.

Прието е,  че с деянието е осъществен съставът на чл.3, ал.1 т.2 от ЗОПБ, като „фирма" ЕООД е допуснало нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1, т.2 вр. чл.1 от ЗОПБ, като е заплатило в брой сума от 3 000 лв., представляваща част от сумата  по договор от 19.10.2015 г., общата престация по който надхвърля сумата от 10 000 лв., с което е осъществен състава на чл.5, ал.1 от ЗОПБ. Правилно е приложена и санкционната норма, предвидена в чл.5 от ЗОПБ, съгласно която нарушение е налице при извършване на плащане или допускане на  извършване на нарушение по чл.3 от ЗОПБ.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Възраженията на касатора са идентични с тези, направени пред първата инстанция,  били са  обсъдени от районния съд, като са изложени обосновани и правилни мотиви.

 

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано и правилно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №398 от 06.03.2018 г., постановено по а.н.д. № 8423/2017г.  по описа на ПРС , 20-ти наказателен състав.

Решението е окончателно.

                                                                             Председател: /П/

                                                                                      Членове: /П/

                                                                                                        /П/