Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1160

 

гр. Пловдив, 18 май 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на девети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1136 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Областна дирекция на ”МВР” (ОД на ”МВР”), гр. Велико Търново, представлявана от юрисконсулт Р.Г.Б.- пълномощник, обжалва Решение №99 от 19.03.2018г. на изпълняващата длъжността (и.д.) директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което е оставена без уважение жалба на ОД на “МВР”- Велико Търново против Разпореждане с Изх.№24/РД-16-60 от 16.02.2018г. на М.Е.Ц.- публичен изпълнител при ТД- Пловдив, офис Стара Загора, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнителни производства по 2 броя направени искания от ОД на “МВР”- Велико Търново за образуване на изпълнителни производства за събиране на вземания по 2 броя изпълнителни листи.

Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност; отмяна на оставеното в сила разпореждане на публичния изпълнител; изпращане преписката на публичния изпълнител за образуване на изпълнителни производства по двата броя изпълнителни листи и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът- директор на ТД- Пловдив на НАП, чрез юрисконсулт Р.Е.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лева, определен по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), съгласно приетия по делото списък с разноски (лист 47). Също така, чрез юрисконсулт Т.Т.-Л.- пълномощник (лист 24), по делото е представено становище за неоснователност на жалбата (лист 23); претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лева, определен по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., съгласно списък на направените разноски (лист 23а).

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Оспореното решение (листи 8-9, 27-28) е изпратено до жалбоподателя по пощата като приложение към писмо с Изх.№13-00-423#2 от 19.03.2018г. (лист 26) на заместник-директора на ТД- Пловдив на НАП, получено на 23.03.2018г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 25). От своя страна, жалбата (листи 3-6) е подадена чрез ответника по пощата на 27.03.2018г., според приетата по делото нарочна квитанция от пощенски оператор (лист 19), или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

На първо място, оспореното решение се явява издадено от компетентен орган, а именно директорът на компетентната ТД на НАП, която в случая е ТД- Пловдив на НАП, съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК, и по отношение на което обстоятелство между страните липсва формиран спор. Освен това, по делото е прието заверено копие на Заповед №ЗЦУ-ОПР-13 от 02.03.2018г. (лист 22) на изпълнителния директор на НАП, с която заповед М.М.П-С.- заместник-директор на ТД- Пловдив на НАП е оправомощена да изпълнява правомощията на директор на ТД- Пловдив на НАП, при отсъствие (законоустановен отпуск, командировка и др.) на В.Н.Н.- директор на ТД- Пловдив на НАП. Пак според посочената заповед, в случай на едновременно отсъствие на директора на ТД- Пловдив на НАП Венелин Найденов и на заместник-директора на ТД- Пловдив на НАП М.П-С., функциите на директор на ТД- Пловдив на НАП се изпълняват от подписалата оспореното решение С.А.П.- заместник-директор на ТД- Пловдив на НАП.

Прието е заверено копие на Заповед №.1687 от 09.03.2018г. (лист 20) на изпълнителния директор на НАП, с която заповед на Венелин Найденов е разрешено ползването на отпуск в периода 12.03.2018г. – 19.03.2018г. включително. Прието е заверено копие на извлечение от деловодната програма на ТД- Пловдив на НАП (лист 21), според което извлечение, със Заповед №1917 от 19.03.2018г. на М.П-С. е разрешено ползването на отпуск на 19.03.2018г.

В полза на ОД на “МВР”- Велико Търново е издаден Изпълнителен лист №225 от 04.12.2017г. (лист 12, 35) от Районен съд- Свищов, против В.Т.К., ЕГН **********,*** Загора, за сумата от 75,08 лева, представляваща разноски в полза на държавата, по влязла в сила присъда с №16 от 19.10.2017г. по Н.О.Х.Д №262 по описа на Районен съд- Свищов за 2017г.

В полза на ОД на “МВР”- Велико Търново е издаден Изпълнителен лист №3 от 03.01.2018г. (лист 11, 33) от Районен съд- Свищов, против П.Е.П., ЕГН **********,*** Загора, за сумата от 100,51 лева, представляваща разноски в полза на държавата, по влязла в сила присъда с №22 от 08.12.2017г. по Н.О.Х.Д №361 по описа на Районен съд- Свищов за 2017г.

Като приложение към писмо с Рег.№366000-3527 от 08.02.2018г. (лист 13, 32) на директора на ОД на “МВР”- Велико Търново на публичен изпълнител при ТД- Пловдив, офис Стара Загора, на НАП е изпратен Изпълнителен лист №3 от 03.01.2018г. за образуване на производство за принудително събиране на сумата от 100,51 лв. от П.Е.П., на основание чл.220, ал.1, във връзка с чл.209, ал.2, т.6 от ДОПК. По делото не са ангажирани доказателства за датата на получаване на писмото от публичния изпълнител.

Като приложение към писмо с Рег.№366000-3528 от 08.02.2018г. (лист 14, 34) на директора на ОД на “МВР”- Велико Търново на публичен изпълнител при ТД- Пловдив, офис Стара Загора, на НАП е изпратен Изпълнителен лист №225 от 04.12.2017г. за образуване на производство за принудително събиране на сумата от 75,08 лв. от В.Т.К., на основание чл.220, ал.1, във връзка с чл.209, ал.2, т.6 от ДОПК. По делото не са ангажирани доказателства за датата на получаване на писмото от публичния изпълнител.

На 18.02.2018г. е издадено процесното Разпореждане с Изх.№24/РД-16-60 (лист 10, 36, 37) от М.Ц.- публичен изпълнител при ТД- Пловдив, офис Стара Загора, на НАП, с което е отказано образуването на производства по принудително изпълнение на вземанията по двата изпълнителни листа, посочени по-горе.

Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 38), на 26.02.2018г. от страна на ОД на “МВР”- Велико Търново е получена пощенска пратка, вероятно съдържаща Разпореждане с Изх.№24/РД-16-60 от 18.02.2018г.

Против Разпореждане с Изх.№24/РД-16-60 от 18.02.2018г. е подадена жалба от и.д. директор на ОД на “МВР”- Велико Търново с Рег.№366000-6121 от 02.03.2018г. (листи 29-31).

Според поставения върху жалбата Вх.№13-00-423, същата постъпва в ТД- Пловдив на НАП на 13.03.2018г., след което е издадено оспореното по делото решение.

При така описаната фактическа обстановка съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

За да постанови оспорения по делото акт, ответникът в настоящето производство приема за установено, че вземанията, по отношение на които е поискано образуване на производство за принудителното им събиране, не са публични, а частни такива. Изложени са съображения, че вземанията за разноски по съдебни дела не могат да се определят като публични, тъй като не са изрично предвидени в разпоредбите на чл.162, ал.2 от ДОПК, а съгласно чл.162, ал.4 от кодекса, всички вземания, извън изрично изброените, са частни вземания. Според ответника в производството, присъдените в полза на ОД на “МВР”- Велико Търново разноски не са публични вземания, най-вече с оглед на естеството им. Касае се за суми, които възникват по повод възлагането на експертизи, назначаването на преводачи и тълковници и др. в рамките на развило се наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и по своята същност това са частноправни отношения, в които държавата участва като равнопоставен субект и възлага изпълнението на определена услуга на съответните лица. Това, че се касае до дейност, свързана със значителни разходи за бюджета на МВР, не прави вземането за възстановяването им публично. Вземането е публично, само когато произтича от финансовоправна или от санкционна норма. Частни са и вземанията по възстановяване на всички останали разноски, направени от държавни или общински органи. Всички те са вземания на държавата, свързани до голяма степен с публичните и функции, но следва да се определят като частни държавни вземания, поради частноправния им характер. В противен случай ще се окаже, че всички държавни и общински вземания са публични, което обезсмисля съществуването на чл.162, ал.4 от ДОПК.

Съответно, жалбата на ОД на “МВР”- Велико Търново е неоснователна, поради което е оставена без уважение.

Изпълнителните основания, въз основа на които са издадени процесните два изпълнителни листа и е поискано започване на принудителни изпълнения представляват влезли в сила присъди, съответно с №16 от 19.10.2017г. по отношение на В.Т.К. и с №22 от 08.12.2017г. по отношение на П.Е.П., с които присъди Кирчева и Петков са осъдени да заплатят в полза на ОД на “МВР”- Велико Търново, съответно 75,08 лв. и 100,51 лв.

Спорът по делото е концентриран върху обстоятелството дали посочените вземания на ОД на “МВР”- Велико Търново попадат в кръга на изброените по чл.162, ал.2 от ДОПК вземания и съответно подлежат на събиране по реда на ДОПК, с оглед нормата на чл.163, ал.1 от ДОПК.

В нормите на чл.162, ал.2 от ДОПК са изброени видовете публични вземания. Изброяването обаче не е изчерпателно, противно на приетото за установено от страна на публичния изпълнител и ответника в настоящето производство. В чл.162, ал.2, т.1 от ДОК се посочват за публични вземания такива за данъци, включително акцизи, както и за мита, за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), както и други вноски за бюджета. В нормата на чл.162, ал.2, т.2 от ДОПК е използван изразът други вноски, установени по основание и размер със закон. А в нормата на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК като публични са определени вземанията за държавни и общински такси, но не изчерпателно изброени, а такива, установени по основание със закон. Предвид посоченото, за изчерпателно определяне на публичните вземания нормата на чл.162 от ДОПК следва да бъде тълкувана. Видно е, че в разглежданата норма на чл.162, ал.2 от ДОПК са заложени няколко критерия, на чиято основа едно вземане следва да се определи като публично такова. Първият критерий е субектът на вземането. В кодекса се говори за държавни и общински вземания. Следователно, субект на такова вземане следва и може да бъде само държавата, в лицето на различните държавни органи, институции, включително и органи на Европейския съюз, или община. Вторият критерий е правоотношението, в рамките на което вземането е възникнало. Видно от изброените в чл.162, ал.2, т.т.1-8 от ДОПК възможни хипотези е, че става въпрос за правоотношения по упражняване на държавна власт в различните възможни проявления на това. В рамките на тези правоотношения съответният субект на вземането участва не като равнопоставен с останалите участници, а като носител на властнически правомощия.

            Как се съотнася посоченото към настоящия случай.

Субект на спорните вземания е ОД на “МВР”- Велико Търново, която несъмнено попада в кръга на възможните публични взискатели, тъй като е част от системата на държавна (в частност изпълнителна) власт, респективно- държавно учреждение.

Правоотношенията, по повод на които са възникнали вземанията, видно от процесните изпълнителни листи, са процесуални, доколкото става въпрос за разноски, направени в рамките на съдебни производства по реда на НПК. Процесуалните правоотношения по правило са държавноправни, тъй като са отношения между орган, носител на държавна правозащитна власт, и страните, които са подчинени на тази власт. Не може да се сподели становището на ответника, че процесуалните действия в рамките на производства по реда на НПК за назначаване на експертизи или на преводачи, или за призоваване на свидетели и съответното определяне на дължим за това депозит от страните или от бюджета на съда, се извършват в качеството му на равнопоставен субект в рамките на частноправни отношения. Да се сподели становището на ответника би трябвало да се приеме, че производствата, регулирани от нормите на НПК, не са част от упражняването на държавна власт, което е в противоречие с принципа за разделение на властите и във формата на държавно управление, заложени с конституцията на Република България (КРБ).

Нещо повече, извършването на процесуални действия по реда на НПК, свързани с разноски пряко от бюджета на МВР (в частност на ОД на “МВР”- Велико Търново) се свързва с обезпечаване на равнопоставеността между останалите участници в процеса и е проявление на изпълнението на задължението на държавата да осигури правораздаване по наказателни дела. Проявление е и на почти всички принципи на процесуалното право- за социална справедливост; за равенство на страните; за служебно начало, изразяващо се в задължението на съда да обезпечава чрез активен свой почин правилно развитие на процеса, както и да дири обективната истина.

Предвид посоченото, се налага извод, че спорните вземания отговарят на зададените критерии. Остава въпросът по коя именно точка от нормата на чл.162, ал.2 от ДОПК следва да се квалифицират като публични вземанията. Очевидно е, че същите не може да се квалифицират като такива по чл.162, ал.2, т.т.1, 4, 5, 7, 8 и 9 от ДОПК.

Според настоящия състав на съда, вземанията за разноски попадат в хипотезата на чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК, според която норма за публични вземания се определят и такива по влезли в сила присъди.

Кодексът е непрецизен и не конкретизира кои са тези публични вземания, дали изброените в другите точки от законовата разпоредба или и други такива, които по естеството си са публични с оглед на установените по-горе критерии за субект и правоотношения. Ако се приеме, че в т.6 на чл.162, ал.2 от ДОПК се препраща към другите точки на чл.162, ал.2 от ДОПК, то би било безсмислено съществуването на този подвид публични вземания. Ненужно е да се приема, че вземанията за такси, акцизи, данъци и прочее, но по влезли в сила съдебни решения, са публични вземания. Та те са такива и без наличието на влязъл в сила съдебен акт. А и наличието на влязъл в сила съдебен акт (в случая присъди), по-скоро касае проблем с изпълнителното основание, предмет на разпоредбата на чл.165 от ДОПК, а не вида на вземането. Очевидно е, че смисълът на нормата налага по-различно тълкуване и по-разширен обхват на понятието. Така се постига и в по-голяма степен конституционносъобразност на законодателното решение, защото в по-висока степен се гарантират финансовата стабилност на държавата и общините. Разбира се, не всички присъдени в полза на държавата (включително и в лицето на структури на МВР) и общините по водени с тяхно участие съдебни производства ще са публични. Защото по правило тези субекти се дефинират и като юридически лица с двойствено положение, които могат да участват и в гражданския оборот като равнопоставени гражданскоправни субекти. Но това не е правило, а изключение и не е типично за обичайната им публична дейност. И в това е смисълът на чл.162, ал.4 от ДОПК.

Нещо повече, водещо и като допълнителен критерий за това, дали вземането е публично или не, следва да е фискалният интерес на държавата. Държавните учреждения са бюджетно финансирани, предоставените им средства са планирани и управлението им се извършва по правила, предвидени в специални нормативни актове: бюджетните закони, Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), Закона за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС), както и множеството приложими подзаконови нормативни актове. В пълен смисъл горното се отнася до органите на МВР. И след като става въпрос за средства, включени отнапред в бюджета на съответния публичен субект, защото разноските за производства по реда на НПК се правят от и в рамките на бюджета за съответната година, когато тези средства са изразходвани за осъществяване на конституционно регламентирани правомощия и задължения, в рамките на публичноправни отношения, като основанието за извършването им е установено със закон, няма как да се приеме за законосъобразно отделянето им от останалите публични вземания и поставянето им за събиране по друг ред, несъмнено по- неудобен и по-неблагоприятен и то без законово обосновано основание за това.

Ето защо, настоящият състав на съда намира, че процесното разпореждане на публичния изпълнител е незаконосъобразен акт и като оставя жалбата против незаконосъобразния акт без уважение, ответникът в настоящето производство постановява акта си при неправилно прилагане на закона. Респективно, оспореното в настоящето производство решение е незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, както и оставеното с него в сила разпореждане на публичния изпълнител. От своя страна, преписката следва да се изпрати на публичния изпълнител за постановяване на законосъобразни актове, предвид естеството на въпроса, което не позволява разрешаването му по същество от съда.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на жалбоподателя е основателно и такова следва да му се присъди в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Исканията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация са неоснователни и не следва да бъдат уважени.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №99 от 19.03.2018г. на и.д. директор на ТД- Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение жалба на ОД на “МВР”- Велико Търново против Разпореждане с Изх.№24/РД-16-60 от 16.02.2018г. на М.Е.Ц.- публичен изпълнител при ТД- Пловдив, офис Стара Загора, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнителни производства по 2 броя направени искания от ОД на “МВР”- Велико Търново за образуване на изпълнителни производства за събиране на вземания по 2 броя изпълнителни листи, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Разпореждане с Изх.№24/РД-16-60 от 16.02.2018г. на М.Е.Ц.- публичен изпълнител при ТД- Пловдив, офис Стара Загора, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнителни производства по 2 броя направени искания от ОД на “МВР”- Велико Търново за образуване на изпълнителни производства за събиране на вземания по 2 броя изпълнителни листи.

ИЗПРАЩА преписката на публичен изпълнител при ТД- Пловдив, офис Стара Загора, на НАП за постановяване на актове, при спазване на изложените в настоящето решение съображения, които са задължителни.

ОСЪЖДА ТД- Пловдив на НАП да заплати на ОД на “МВР”- Велико Търново сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Адм. съдия:.../П/......................

/Н.Бекиров/