РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1200/28.05.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

                                                                                Председател : Недялко Бекиров

                                                                                    Членове : Александър Митрев

                                                                                                       Здравка Диева

     

при секретаря Р.А. и с участието на прокурор М.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1214/2018г., взе предвид следното :

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63 ал.1 от ЗАНН.

***ЕАД, гр.******, ЕИК : *****, представлявано от изпълнителен директор О.Ш. с пълномощник адв.С.К. обжалва Решение № 459/14.03.2018г. по а.н.д.№ 8125/2017г. на ПРС, с което е потвърдено НП № К – 0045227/02.10.2017г. на Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, за наложена на търговското дружество имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение на чл.113 ал.2 вр. ал.1, вр. чл.105 ал.2 ЗЗП, на основание чл.222а ЗЗП.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречия с материалния закон. Поискана е отмяна на съдебния акт и с произнасяне по същество - отмяна на наказателното постановление. Поддържа се нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН при издаване на НП – не е посочена ясно датата на извършване на противоправното деяние и липсва посочване на мястото на извършването му. Твърди се, че липсата на реквизити – време, място, начин на извършване и данни за личността на нарушителя са съществени елементи на административнонаказателното обвинение и липсата на който и да е от тях, води до ограничаване правото на защита на дееца / в този см. Т.Р. № 2 от 07.10.2002г. по т.д.№2/2002г., ОСНК на ВКС/. Посочено е разминаване във фактите и обстоятелствата, установени от административнонаказващия орган и представени в изложението на НП – в обстоятелствената част се посочва, че нарушението е извършено на 01.07.2017г., а „по надолу в обстоятелствената част на постановлението е посочено, че нарушението е установено на 19.06.2017г.“. Несъответствието е допълнителна предпоставка за отмяна на НП.

Ответникът Комисия за защита на потребителите РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, представлявана от Директора не е процесуално представен. Отговор по касационната жалба не е постъпил.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Тодорова предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок от страна по първоинстанционно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима.

Административният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1. НП е издадено от орган, административнонаказателната компетентност на който произтича от упълномощаване със Заповед № 289/22.04.20135г., цитирана в НП и приложена в адм.нак.преписка. АУАН № К – 0045227 от 15.08.2017г. e съставен от З.Р. на длъжност ст.инспектор в РД Пловдив, изрично упълномощена за съставяне на актове за извършени нарушения със Заповед № 389 ЛС/22.04.2015г. Двете заповеди са част от адм.нак.преписка.

Според обстоятелствената част на НП : Проверка в магазин на „*******“ – ***** е извършена на 19.06.2017г. по повод жалба от Т.А.. Жалбата касае рекламация на телефон, закупен от А. на 22.02.2017г. /Samsung Galaxy J5 2016/, който 3 месеца след закупуване се развалил. С предявяване на рекламацията телефонът е оставен за ремонт. Три дни след оставянето му за ремонт, потребителят бил уведомен да посети търговския обект, за да си получи телефона. При посещение на място лицето било информирано за отказано гаранционно обслужване поради намокряне на телефона. Потребителят не бил съгласен със становището на сервиза : „Отказано гаранционно обслужване, поради следи от корозия по основната платка и дисплей. Цена на евентуален ремонт 383 лв.“, тъй като при приемането на телефона при рекламацията му – не е отбелязан индикатор за влага в протокола за приемане на рекламацията. Ако телефонът е бил мокрен, индикатора за влага би се активирал. В протокола за приемане на устройството от 30.05.2017г. повредата била описана по следния начин : „Проблем с дисплея TOUCH-ът не работи“, а за други повреди/забележки на клиента е отразено : „TOUCH-ът не работи. Не се саморестартирал. Особени белези на телефона при приемане – леко надраскан капак батерия“. Рекламацията на Андреев била отразена в поддържания от търговеца регистър на предявените рекламации. След проверката, на 11.07.2017г. в КЗП, РД е представено писмено становище на ***ЕАД с изх.номер от 03.07.2017г., в което търговецът заявил, че не приема рекламацията – при разглобяване на устройството, сервизният специалист констатирал корозия на основната платка и дисплея, която може да се прояви при проникване на влага/течност в телефона. Корозията довела до неизправност в електрическите вериги и до поява на рекламирания проблем. Представен бил сервизен протокол от 05.06.2017г., в който повредата е описана като проблем в дисплея, а заключението е отказ на гаранционно обслужване, поради следи от корозия по основната платка и дисплей. В Протокола за отказ на гаранционен ремонт от 28.06.2017г. е записано : „Следи от корозия по основната платка. Не подлежи на гаранционен ремонт. Цена на ремонт с ДДС 380лв.“.

Посочените факти и обстоятелства са квалифицирани за нарушение по чл.113 ал.2 ЗЗП – „…на 01.07.2017г. продавачът/търговецът не е привел потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията - 30.05.2017г.“.

Според адм.нак.орган, при предявяване на рекламацията не са описани следи от влага, не е отбелязано при приемането на телефона стикера за влага да е размит или да има други признаци на мокрене на телефона, което по твърдение на провереното дружество, да е довело до повреда на апарата. Тоест, прието е, че следи от течност/влага са били открити впоследствие, като същите би могло да бъдат причинени от неправилно съхранение, транспорт или други действия от служители на дружеството-търговец или служители на оторизирания сервиз.

Според обстоятелствената част на НП – датата 01.07.2017г. е посочена като дата на извършване на нарушението. Посочена е дата на установяването му с КП от 19.06.2017г. Не е посочено изрично място на нарушението, макар в НП да е отразен административния адрес на посетения за проверка обект – място на извършване на нарушението.

2. След преценка на събраните доказателства във вр. с доводите на жалбоподателя и тезата на адм.нак.орган, ПРС приел, че в хода на адм.нак.производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и е налице извършено нарушение на чл.113 ал.2 ЗЗП – доколкото рекламацията е направена на 30.05.2017г. и стоката не е приведена в съответствие с договора към 01.07.2017г. Посочено е, че описаната в НП фактическа обстановка се подкрепя от всички приети по делото доказателства, като нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика и яснота, поради което не създава затруднения за защитата на санкционираното дружество. Правилно ПРС приема, че продажбата на телефона на лизинг не изключва отговорността на търговеца с аргумент от дефиницията за стока по см. на §13 т.13 ДР ЗЗП и значението на потребителската цел, при което качеството на жалбоподателя – лизингодател, не променя характера на предоставената стока като потребителска стока по см. на ЗЗП.

Изложени са мотиви по отношение твърдението за наличие на корозия в мобилния апарат, които касационната инстанция споделя за съответни на правото на потребителя и задължението на продавача по чл.113 ал.1 ЗЗП, респект. неотносими за потребителя са отношенията между продавача и трети лица – в случая оторизиран сервиз.

Решението съдържа мотиви за липса на предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН с аргумент от липса на смекчаващи обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Прието е основателно, че конкретното нарушение засяга по съществен начин значими обществени отношения и в частност – правата на потребителя – „нуждата от мобилен телефон е безспорен факт, който не се нуждае от доказване“. Определеният размер на санкцията – ориентиран към законоустановения минимум /от 500лв. до 3000лв./ е квалифициран като съответен на характера на нарушението и степента на засягане на обществените отношения.

3. Решението е законосъобразно. Съгласно чл.113 ал.2 ЗЗП : „Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.”. По отношение дата на извършване на нарушението – в НП два пъти е отразено, че на 01.07.2017г. продавачът/търговецът не е привел потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от дата на предявяване на рекламацията – 30.05.2017г. Липса на изрично посочена дата на извършване на нарушението не поставя под съмнение фактическите установявания в акта и в конкретния случай не представлява съществено процесуално нарушение. В допълнение се отбелязва, че обосноваността на НП произтича от данните в адм.нак.преписка и в случая обосноваността е безспорна. В тази вр. не представлява съществено нарушение посоченото в НП за установяване на нарушението на 19.06.2017г., на която дата е извършена проверката в търговския обект. Допуснатата непрецизност с арг. от чл.36 ал.1 ЗАНН не повлиява на резултата от административнонаказателното производство - нарушението е установено с акта. Мястото на извършване на нарушението не е отразено изрично, но няма основание за съмнение кое е то – съответния търговски обект, индивидуализиран по вид и с административен адрес.

Мотивите на ПРС за неотносимост към правото на потребителя - на отношенията между продавача и трети лица са обосновани и последователно изразявани от касационния състав. Потребителят не би могъл да знае и да предвиди, че след предоставяне на телефона при предявяване на рекламацията, по отношение на устройството ще последва друга и различна от първата повреда, за която е предявена рекламация. Потребителят е обвързан от описанието на стоката при приемането й за рекламация и последващо състояние на телефона, различно от това, в което е предаден и което е описано и удостоверено при приемането му, не обвързва лицето. В случая няма доказателства за твърдението, че устройството е корозирало по основната платка и дисплея към момента на предаването му и приемането му от продавача. Всички впоследствие установени повреди не са противопоставими на потребителя, доколкото същия е обвързан от състоянието на вещта, посочено при приемане на телефона, към който момент следва описанието на съществуващата повреда да е обективно установимо – взаимно от потребителя и приемащия служител на продавача. Продавачът има интерес от създаване на необходимия ред при предявяване на рекламация. Същият удостоверява състоянието на стоката в протокол за приемането й – към този момент е налице необходимост от проявяване грижата на търговеца по отношение продадена от него стока за пълно описание на констатираните от него „особени белези на телефона“ в съответната графа от протокола.

По изложените съображения АС-Пловдив

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

Оставя в сила Решение № 459/14.03.2018г. по а.н.д.№ 8125/2017г. на ПРС.

Решението не подлежи на обжалване.

                             

 

                           

 

                                                                    Председател :

 

 

 

                                                                  Членове :