РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Gerb osnovno jpegАДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1430

 

Град Пловдив, 20 юни 2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯВОР КОЛЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ:   ЯНКО АНГЕЛОВ

                             ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

                  

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и участието на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  к.н.а.д. № 1228 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба предявена от ТД на НАП – Пловдив, против Решение № 525 от 22.03.2018 г. по анд № 7238 от 2017 г. по описа  на Районен съд гр. Пловдив, с което е отменено наказателно постановление № 286474-F318176 от 08.09.2017г. на началник сектор „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на "Д. - 2003" ЕООД, БУЛСТАТ ***, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

В жалбата се излагат касационни възражения за неправилно приложение на материалния закон, че решението е постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото. Моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

Ответникът по жалбата – „Д. - 2003" ЕООД, БУЛСТАТ ***, чрез процесуалния си представител адв. А., намира жалбата за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата, като следва да се потвърди решението на Пловдивския районен съд.

Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон и във връзка с направените от касатора оплаквания за нарушение на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, въз основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния четиринадесетдневен срок.

За да обоснове крайния си извод, с който е отменил издаденото наказателно постановление, състав на Районен съд– Пловдив е приел за  безспорно между страните по делото, че в момента на извършване на проверката в касата на търговския обект е установена разлика между касовата наличност и фактическата наличност. При извършената проверка били установени наличните суми във всеки от работещите в обекта сервитьори които общо възлизали на 175,40 лева като в тази сума била включена и сумата от 4,05лв. платена през ПОС терминал, а от страна на управителя на дружеството е заявено при проверката на проверяващите, че сумата от 413 лева се намира в автомобила му по съображения за сигурност и че същата му е била отчетена от оборота от работещите първа смяна. Видно от приложения въпросен лист попълнен от него в деня на проверката, на въпроса „Имате ли други каси или места в които да съхранявате суми или документи от счетоводно-отчетната ви дейност? Къде се намират същите?“, същия отразил „В колата отчетени на мен 413лева“. разчетената касова наличност във фискалното устройство била 623,85 лева.

Това декларирано обстоятелство не е било проверено от проверяващите, които са проверили наличните парични средства само във сервитьорите. Не било установено и местонахождението на въпросния автомобил, а именно намирал ли се е в проверявания обект или не, както и дали наистина е имало такава сума пари поставени в надписан плик от който ставало ясно че парите са фирмени. Съдът е приел, че посочения избирателен подход при извършената проверка е недопустим и е довел до опорочаване на проведеното наказателно производство. За съда е било невъзможно при така установените данни да прецени дали е извършено нарушение и в какво се изразява то. Парите, описани в описа на наличните финансови средства в обекта не са били в касата, а са се намирали в сервитьорите, поради което за съда е останал висящ въпросът, след като управителя е твърдял че у него има 413 лева фирмени пари, които са му били отчетени от работещите първа смяна в ресторанта, защо проверяващите не са направили нищо за да установят къде се намират тези пари и дали това което твърди жалбоподателя е вярно, и едновременно с това са приели че парите които са били във сервитьорите в обекта макар и да не са били служебно въведени/изведени във ФУ биха могли да бъдат възприети като налични в касата. Нещо повече – при разпита си актосъставителя не оспорва, че това й е било известно, но проверка не са направили. Съдът е приел, че посоченото обстоятелство е лишило жалбоподателя от възможността ефективно да упражни правото си на защита, както и от възможността ако соченото от него при извършената проверка е било вярно, от преоценка на фактите и от възможност да се прецени дали не е налице маловажен случай доколкото отрицателната разлика установена от проверяващите се равнявала на 414,40лева, а твърдяната налична в обекта сума отчетена на управителя е била в размер на 413лева.

Настоящата касационна инстанция намира решението за правилно.

При така установените в хода на съдебното следствие пред първата инстанция факти и обстоятелства, съдът намира, че действително в хода на извършената проверка не са били установени всички обстоятелства около нея, не са събрани доказателствата в полза на дружеството, а само такива, които го сочат за нарушител на цитираните разпоредби. Горното е недопустимо при провеждането на каквото е да е производство с участието на административен орган. В случай, че бяха проверили всички обстоятелства, изтъкнати по време на проверката, проверяващите, а и самият АНО, биха могли да стигнат до извод за маловажност на случая, тъй като се установява по делото, че както парите, намерени у сервитьорите, така и заявената сума от 413 лв, представляваща оборот от първата смяна на заведението не са се намирали в касата и не са били описани съгласно изискванията на чл.33, 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Изложеното потвърждава извода на районната инстанция за неправилност на издаденото НП, съответно намира възраженията на касационната жалба за неоснователни.

Воден от изложеното, настоящият касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 525 от 22.03.2018 г. по анд № 7238 от 2017 г. по описа  на Районен съд гр. Пловдив.

  Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                    

                              

 

                                                                            2.