Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1255

 

гр. Пловдив, 06 юни 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на тридесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1266 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Й.Б.Ч., с адрес: ***, представляван от адвокат Н.К.- пълномощник, обжалва Заповед №18-0329-000058 от 26.03.2018г. на началника на Районно управление (РУ) Раковски, при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр. Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 1 година, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №******”.

Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност или намаляване на срока, за който е приложена процесната ПАМ на минимално предвидения от закона срок от 6 месеца.

Ответникът- началник на РУ- Раковски при ОД на “МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на процесната (чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 5, 14) е връчена на жалбоподателя Ч. на 04.04.2018г., видно от направеното върху заповедта нарочно отбелязване. От своя страна, жалбата (лист 3) е подадена чрез ответника на 17.04.2018г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.03.2018г., около 15:30ч. е извършена проверка от служители в РУ- Раковски при ОД на ”МВР”- Пловдив, на *****, гр. Раковски. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят Ч. управлява собствения си лек автомобил, марка “Опел Астра”, с рег.№******. На Ч. е направена проверка с техническо средство, представляващо “Дрегер Алкотест 7510” /фабричен №ARBA-0053/, за установяване евентуална употреба на алкохол от негова страна. Техническото средство отчита съдържание на алкохол от 1,27 ‰ (промили) в издишания въздух от Ч.. От страна на Й.В.Г.- младши автоконтрольор в РУ- Раковски при ОД на ”МВР”- Пловдив е попълнен талон за медицинско изследване с №0034658 (лист 13) представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1). Според съдържанието на посочения талон за изследване, Ч. “приема” показанията на техническото средство, с което е бил проверен, видно от положения от Ч. подпис върху талона за изследване, съгласно установеното от разпоредбата на чл.6 от Наредба №1.

Освен това, за установеното в рамките на проверката Й.В.Г. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №353 от 25.03.2018г., Серия Д, бл.№477911 (лист 6, 11, 12), с който деянието на Ч., представляващо управление на моторно превозно средство (МПС) след употребата на алкохол, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. При съставянето на посочения АУАН от Ч. са иззети: свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №282742200, контролен талон (К.Т.) №5793270, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) №003819813, както и два броя регистрационни табели с №******.

Прието е за установено, че Ч. е собственик на управлявания автомобил с рег.№******, след което е издадена оспорената по делото заповед.  

            При така описаната фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 16) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 15) на директора на ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на РУ при ОД на “МВР”- Пловдив са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП. Прието е писмо с Изх.№317р-5864 от 08.07.2016г. (лист 26) на началника на Сектор “Човешки ресурси” при ОД на “МВР”- Пловдив, според което писмо със Заповед №8121к-2502 от 28.06.2016г. на министъра на вътрешните работи (неприложена по делото), Георги Илиев Илиев, издал оспорената в настоящето производство заповед, е назначен на длъжност “началник ІІ-ра степен на РУ- Раковски при ОД на “МВР”- Пловдив”, считано от 04.07.2016г.  

Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.

В случая, обстоятелството, че Ч. управлява МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,27 ‰ (промили), установено с техническо средство (Дрегер Алкотест 7510” /фабричен №ARBA-0053/), се явява несъмнено установено, като по отношение на същото и между страните липсва формиран спор.

Съответно, на 25.03.2018г. е налице управление на МПС от лице, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промили, поради което е налице хипотезата на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП.  

На следващо място обаче, субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а е собственикът на ППС.  

По делото е прието заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част І (лист 32) с №003819813 от 21.04.2010г., според което свидетелство, лек автомобил “Опел Астра”, с рег.№******, е съсобствен между Й.Б.Ч. и Т.Т.Ч.(ДД., съгласно Решение №3094 от 17.07.2014г. по гражданско дело №4148 по описа на Районен съд- Пловдив за 2014г., ІІІ-ти брачен състав, влязло в сила на 19.08.2014г. (листи 33-34)). Освен това, по делото е приета нарочна справка в Централна база- КАТ от 08.05.2018г. (лист 27), според която справка, процесният лек автомобил е регистриран (притежаван) като съсобственост на Й.Ч. и Т.Ч.(ДД.).

След като процесният автомобил, марка “Опел Астра”, с рег.№******, е притежаван в режим на съсобственост от жалбоподателя и Т.Ч.(ДД.), бивша съпруга на жалбоподателя, то, според настоящия състав на съда, този автомобил не може да бъде обект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП.

Следователно, като постановява ПАМ- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №******, ответникът в настоящето производство постановява акта си в противоречие с материалниалноправни разпоредби. Посоченото обстоятелство обуславя незаконосъобразността на оспорената в настоящето производство заповед и представлява достатъчно основание за нейната отмяна.

Наред с посоченото до тук, прилагането на процесната ПАМ има за цел да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения. От своя страна, принципът на съразмерност, нормативен израз на който е разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, изрично установява, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В настоящия случай, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели на автомобила с рег.№******, препятства възможността за движението му по пътищата, респективно препятства и правото на съсобственика на автомобила Т.Ч.(ДД.) да ползва автомобила по неговото предназначение. Посоченото, според настоящия състав на съда, представлява нарушение на принципа на съразмерност. Ето защо, оспорената в настоящето производство ПАМ се явява приложена и в противоречие с целта на закона, което обстоятелство също е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на заповедта, с която е приложена процесната ПАМ.

По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №18-0329-000058 от 26.03.2018г. на началника на РУ- Раковски, при ОД на “МВР”- Пловдив, за прилагане на ПАМ по отношение на Й.Б.Ч., ЕГН **********, представляваща “прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №******”.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./П/........................

/Н.Бекиров/