РЕШЕНИЕ

№ 1510

гр. Пловдив, 26.06.2018 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:   

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА

  ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1296 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на търговско дружество ***” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от И.А.П. против Решение № 548 от 23.03.2018 г., постановено по АНД № 7346 по описа за 2017 г. на Районен съд- гр.Пловдив - IХ н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 725 от 07.09.2017г., издадено от  заместник-кмет в Община Пловдив  за осъществено административно нарушение на чл.11, ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред е наложено на основание чл.32, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред административно наказание „имуществена санкция в размер на 5 000 лева /пет хиляди лева/.

Жалбоподателят в подадената касационна жалба моли да се отмени атакуваният съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен, като счита, че той е издаден в  нарушение на материалноправните предпоставки и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, за което излага подробни доводи, касаещи изписването на нормативният акт при дадената законова квалификация на нарушението, което ограничава правото му на защита. Излага подробни съображения, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 б.а от ЗАНН, като наложената санкция е несъразмерна. По тези съображения предлага да се отмени съдебното решение и респективно, да се отмени и атакувания административен акт. Редовно призован, не се явява и не се представлява, като ангажира допълнително писмено становище в подкрепа на изложените съображения.

Касационният ответник Община Пловдив, редовно призован в съдебно заседание, не се представлява и не излага становище по основателността на касационната жалба, нито по законосъобразността на издаденият административен акт.

Контролиращата страна – прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

 Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против посоченото наказателно  постановление, което е било издадено въз основа на АУАН серия А №4351/19.07.2017г., съставен от Х.С.Т., заемащ длъжността „младши инспектор“ в Пловдивски Общински инспекторат при Община Пловдив. С първоначалният административен акт по отношение на жалбоподателят е била установено административно нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред,  обстоятелствата по което са се изразили в това, че при извършена проверка на 15.07.2017г. в 00:25 часа, в гр.Пловдив, на обект „магазин ***, находящ се в ***, стопанисван от „***“ ООД, като бил в работен режим, няма писмено разрешение за удължено работно време, валидно към датата на проверката. Към него бил приложен констативен протокол №106972/15.07.2017г. за извършената проверка. Въз основа на съставения и предявен АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което е била ангажирана административно – наказателната отговорност за същото това административно нарушение, като на касационният жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 5000.00 лева. За да потвърди наказателното постановление, съставът на районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, вкл. на актосъставителя Т., се установява по несъмнен начин факта на извършване на административно нарушение, същото е квалифицирано правилно, не са допуснати съществени административно-производствени нарушения в хода на административно-наказателното производство, които да накърняват правото на защита на нарушителя, а наложеното наказание е законосъобразно и съответно на вида и тежестта на нарушението и на личността на нарушителя.

Решението е правилно.

Така по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото обективно отговорно поведение, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. За да потвърди наказателното постановление, районният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства, като от тях по несъмнен и категоричен начин се установява механизма на извършеното нарушение и неговия автор, което касае изпълнение на административно – производствените правила, конкретизирани в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Безспорен и съобразен със събраните доказателства е и направеният извод, че дадените от свидетеля Т. показания са в достатъчна степен годни да подкрепят обвинението в извършено административно нарушение от страна на „***“ ООД. Разпоредбата на чл.11 ал.4 от Наредба за опазване на обществения ред /приета с Решение №198,  взето с протокол №10/28.05.2009г. на ОС-Пловдив/ сочи, че след изтичане на разрешеното работно време обектът трябва да е прекратил  всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване. Тази разпоредба е допълнение към нормата на чл.11, ал.1, т.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред, която сочи, че не се изисква разрешение за работно време на заведения за хранене и развлечение и други  търговски обекти, издадено от районната администрация, когато функционират  в интервала – за обекти, находящи се в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение – от  06.00 часа до 23.00 часа. В настоящият случай безспорно се установява, че работата на проверения обект не е била приключила към 23.00часа, като същият не е имал и издадено разрешение за удължено работно време. Законосъобразни са и изводите за наложеното на основание чл.32 ал.1 от Наредба за опазване на обществения ред административно наказание „имуществена санкция“ в минимален размер от 5000 лева. Посочената санкционна норма определя, че за нарушение на разпоредбите на чл.11, чл.12, чл.20 и чл.23 от Наредба за опазване на обществения ред,  на юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 5000 до 50000 лева. Следва да се отбележи, че събраните гласни и писмени доказателства водят до несъмнения извод, че се касае за осъществено административно нарушение по смисъла на посочената законова разпоредба от страна на касационния жалбоподател. От събраните по реда на съдебното следствие и обсъдени писмени доказателства може да се направи категоричния извод, че в настоящият случай именно той е действал при необходимост от дължимо бездействие. Тези обстоятелства са били правилно преценени от административно -наказващия орган, като законосъобразно от тях е направен извода, че следва да доведат до ангажиране и понасяне на административно наказателна отговорност от страна на жалбоподателя.

Направените с касационната жалба възражения за приложимост на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН се явяват неоснователни и необосновани. Преценката за маловажен случай на административно нарушение е обоснована с прекомерност на санкцията, която е несъразмерно тежка на осъщественото деяние, както и непосилна според жалбоподателят с оглед на имущественото му състояние. В тази връзка не се прилагат  никакви доказателства. Ето защо съдът счита, че санкцията е законосъобразно определена при съобразяване с предпоставките на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН. Касае се за търговско дружество, управлението на дейността на което следва да се извършва при необходимата дължима грижа. В тази връзка деянието не е с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай, като бездействието на търговеца да предприеме необходимите постъпки да получи необходимото разрешение за удължено работно време касае съществено нарушение на охраняваните обществени отношения. Всичко това правилно е обсъдено и от първоинстанционният съд при преценката за законосъобразност на издадените административни актове. От изложеното до тук следва извода, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

В предвид на изложеното Административен съд Пловдив, ХХIV състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №548 от 23.03.2018година, издадено по АНД №7346/2017 година на Районен съд- гр. Пловдив-IХ наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                            ЧЛЕНОВЕ :    1.

                                                                      2.